Пророци, апостоли, мъченици…
Когато говорим за имената и празнуване на именните дни, често пъти не се замисляме защо отбелязваме този ден и всъщност споменавайки името на светеца, човека удостоен с канонизация – причислен към светиите на християнската църква за своите заслуги, не разбираме защо в православното календарче понякога пише не само свети, а например свещеномъченик, свети преподобни или свети равноапостолни… Какво означават всички тези уточнения – титул, ранг?
Пророци – това са светии, които с помощта на Светия Дух са предсказвали бъдещето и идването на Спасителя. Живели са до идването на Христос на земята.
Апостоли – това са най-близките ученици на Христос, които Той по време на Своя земен живот е изпращал да проповядват Божието слово. След като върху тях се излива Светия Дух, те започнали да проповядват християнската вяра по всички страни на света. Отначало били дванадесет, а след това към тях се прибавили още седемдесет. Петър и Павел наричат първовърховни първопрестолници и вселенски учители, претърпели много страдания и гонения и в своите послания завещали на християните основните правила на християнската вяра и живот. Четиримата апостоли Матей, Марк, Лука и Йоан Богослов, написали Евангелията, наричат евангелисти.
Равноапостолни са светиите, които с апостолска ревност разпространявали християнската вяра. Такива са цар Константин и неговата майка царица Елена, светите братя Кирил и Методий, княз Владимир, просветител на Русия, света Нина, просветителката на Грузия.
Мъченици са голям брой мъже и жени, засвидетелствали своята вяра с жестоки мъчения и смърт. Онези, които не са умрели в резултат на преживените страдания, а са умрели впоследствие, наричат изповедници. Такива са: Цариградският патриарх Никифор, Мартин — папа Римски. Първите двама, пострадали заради християнската вяра — архидякон Стефан и света Текла наричат първомъченици.
Християни мъченици, умрели за своята вяра след особено тежки (велики) страдания, каквито не всички мъченици са претърпели, наричат великомъченици. Такива са свети великомъченик Георги, свети великомъченици Варвара и Екатерина.
Светители са свещенослужители, посветени на Бога от млада възраст, епископи и архиереи, богослови, които защитавали православието от еретически лъжеучения и свети пастири на Христовото стадо. Такива са свети Николай Чудотворец, свети Евтимий Търновски.
Светителите, претърпели мъчения заради Христа се наричат свещеномъченици. Такива са Игнатий Богоносец, свети Григорий, просветител на Армения. Трима от тях — Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст наричат вселенски учители, т.е. учители на цялата християнска църква.
Преподобни са праведни хора, които се отделяли от света, не встъпвали в брак, чрез пост и молитва събирали духовни сили и привличали около себе си ученици, които да бъдат за пример със своя свят живот и да влияят косвено благотворно на света, от който са се отделили. Такива са свети Антоний, свети Сава, Паисий Хилендарски, Наум Охридски, нашият роден светец преподобният Иван Рилски. Преподобните, претърпели мъчения заради Христовата вяра, наричат преподобномъченици като свети Прокопий Варненски, света Евгения.
Безсребреници са лечителите-чудотворци, които служили на ближните си, лекувайки безвъзмездно болестите им – както телесните, така и душевните, като Козма и Дамян, свети Панталеймон.
Праведни са наречени християни, водили праведен, угоден Богу живот, които за разлика от преподобните живеели в света, били хора семейни – като праведните Йоаким и Анна, Захарий и Елисавета и др. Първите праведници на земята, родоначалниците на човешкия род, такива като Адам, Ной, Авраам и др. са наречени праотци.
Източник сп. Маргарита
