Благовещение: да кажем „да“ на Божията воля
Празникът Благовещение на Божията майка не е център на християнските празници, а е по-скоро отправна точка, тъй като с него се поставя „началото на нашето спасение“1.
Архангел Гавриил възвестява благата вест за раждането на Спасителя, а Божията майка, от името на цялото човечество, казва „да“, прегръща Божията воля, сбъдва и превръща в реалност Месианските очаквания, като става храм на Невместимия. Девата приема да стане майка на Христос – Спасителя на човека от тлението и греха, да стане майка на цялото човечество, да участва косвено, чрез раждането на Христос в спасението на човека и света. Това е радостната или благата вест, която архангел Гавриил възвестява на Девата, а чрез нея и на целия свят: зачеването и раждането на Спасителя на света.
Празникът е свързан с Господ Иисус Христос и дева Мария, тъй като архангелът благовести на Пречистата дева, че ще се роди Богочовекът. Нейното смирено съгласие и послушание дават ход на действието на Божията благодат. В основата на Божественото домостроителство за спасението на човека и света стои свободната човешка воля. Научи ни да вършим Твоята воля, се молят християните2. Излизаме от божествената Литургия и се надяваме да вършим Божията воля, както смирената и чиста Дева и нейният Божествен Син, Който казва: нека бъде не Моята воля, а Твоята3. Подобно на Божията майка, всеки един от нас се стреми да върши волята на Троицата и Той Сам извършва Своята воля в нас, проявява я в нашите ежедневни дела.
Съгласието на Девата да бъде майка на Спасителя има универсални и космически последици. Грехът на Адам и Ева даде отражение на човешката природа, в която се вля тлението, смъртността и греховността. Цялата природа, целият свят се видоизмени и подчини на греха, преобрази се заедно с човешката паднала природа на прародителите. Съгласието на Девата даде шанс на човека да излекува своята воля, своята природа, да се възстанови целият паднал свят, цялата вселена, целият космос. Затова Църквата тържествува, че Девата от името на цялото човечество изрече „да“ на волята Божия, радва се на срещата с Бога в тайнството на Евхаристията. Със съгласието на Божията майка, с нейното „да“, „нека ми бъде по думата ти“, стана зачатието на нейния Божествен Син в девствената й утроба. На Благовещение Църквата не само припомня това събитие, а го възвестява славно на цялата вселена, то е в самата нейна структура, чрез него тя диша и съществува, тъй като призванието на Църквата е да благовести, че човек е спасен, и да го спасява с тези тяло и кръв Христови, които Божието Слово придоби от Девата.
Християнската традиция свързва благовещението на Божията майка с личния празник на всяка православна жена и майка. От друга страна, не можем да внасяме някакви еортологични4 приоритети и разлики за когото и да било, защото в лицето на Божията майка цялото човечество каза „да“ и нейният Божествен Син бе заченат в девствената й утроба. Това е посланието на Църквата. Тя празнува радостната, добрата вест, която запечатва с приемането на Христовите тайни от вярващите, зачеващи в себе си християнските добродетели, плод на участието им в богообщенето със Сина Божий – Богочовека Иисус Христос.
Съществува упрекът на някои членове на обществото ни, че илюстрираме само идеала на християнството, който не отговаря на нравствения живот на християните. Вероятно в известна степен християнският етос се е видоизменил и това налага тези изводи. Днес не се участва в светотайнствения живот на Църквата, а тези, които участваме, не искаме да вършим волята Божия. Поради това ни се струва, че християнството е идеал и не чуваме благата вест за спасението на човека, не казваме „да“ на волята Божия за нас.
Бележки
1. Тропар на празника. Вж. Цветослов, с. 502.
2. От Великото славословие. Часослов. С. 1982, с. 58.
3. Вж. Мр. 14, 36.
4. Еортология – наука относно историята на възникването и развитието на църковните празници.
Из книгата на отец доц. Стоян Чиликов „Православната вяра и живот“, ИК „Омофор“ 2012
