Богоявление. Празникът на Светлината
Във Франция чак до наши дни е съхранена една много популярна традиция – да бъде избиран „цар за един ден“. Малко след Рождество Христово, в началото на януари, се разрязва и изяжда тортата на „дванадесетата нощ“ и се коронясват царе и царици за един ден.
Това се извършва в семейства, училища, учреждения, придружавано от много пиене и веселие. Без значение дали е християнин или не, никой не забравя да отпразнува избирането на царете. Но дали хората помнят за влъхвите, на които са символ тези корони? Кой си спомня за тяхното посещение при Божия Син? Именно това събитие празнуваме в деня на Богоявление.
Търсещият: „Цар за един ден“, чувал съм това. Но какво всъщност означава „Богоявление“? Виждал съм тази дума по календарите.
Наставникът: Богоявление идва от гръцката дума „epiphany“ и означава „явяване“: Иисус Христос явява Себе Си пред света.
В древната Църква на този ден (6 януари) християните са празнували различни явявания на Иисус Христос пред света: раждането на Иисус Христос, посещението на влъхвите и кръщението Му. Датата 6 януари е избрана, за да замени езическия култ на зимното слънцестоене. Църквата учи хората, че вместо да почитат слънцето, трябва да признаят Слънцето на правдата в лицето на Иисус Христос.
В началото на ІV в. езическият Рим променя своя календар и измества датата на слънцестоенето на 25 декември. Римската Църква – винаги изпълнена с голямото желание да се бори с идолите и да заменя езическите култове с познание за истинския Бог – измества честването на първото появяване на Спасителя от 6 януари на 25 декември. Така се установява практиката раждането на Иисус Христос, въплъщението да е единственият празник на този ден.
Източната църква възприема тази практика на Римската църква някъде към края на ІV в. Оттогава цялата Църква празнува Рождество Христово в един и същи ден, на 25 декември1. Изтокът съчетава в общ празник раждането на Иисус Христос и посещението на влъхвите, докато Рим е съхранил старата традиция да празнува в един и същи ден няколко явявания на Господа пред света, като започва с откровението за народите, т.е. откровението на влъхвите, чужденци в Израил.
„При кръщаването Ти в Йордан, Господи,
се откри поклонението на Света Троица:
защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе,
като Те наричаше възлюбен Син,
а Духът във вид на гълъб потвърждаваше верността
на тия думи.
Христе Боже, Който си се явил и си просветил света,
слава на Тебе!“
(Тропар, глас 1)2
Богоявление в западната църква
Западната църква е запазила първоначалния смисъл, вложен в Богоявление: явяване на Иисус Христос пред света. На този ден се отбелязват три страни на това явяване:
1. Иисус Христос става известен като Бог сред езичниците (неевреите). Той е посочен на влъхвите от звезда. Търсейки откровение от звездите, те откриват Бога в едно Дете, увито в пелени.
2. При кръщението Си Иисус Христос се открива на евреите като Бог. Последният от старозаветните пророци Го сочи: Иисус е Божият Агнец, изпълнението на закона и на пророците (Изх. 12:1-14 и Ис. 53:7-12), очакваният Месия.
3. На сватбата в Кана Иисус Христос се открива на Своите апостоли чрез знамението, което извършва пред тях. Той превръща водата във вино, също както навремето Мойсей превръща водата на Нил в кръв, за да докаже пред народа своята мисия.
Търсещият: Какво означава това знамение, извършено от Иисус Христос?
Наставникът: Водата в съдовете, използвана за очистването, е кръщелната вода. Тази вода се превръща в празничното вино по време на Евхаристията. Така Кръщението и Евхаристията, тайнствата на живота, ни отварят пътя към Царството небесно, където Иисус Христос обещава да ни даде новото вино (Мат. 26:29).
Водата в Кана, превърната във вино, предизобразява лозовия плод, превърнат в жертвена кръв – кръвта на Иисус Христос, пролята за живота на света.
Както водата е претворена, така и светът е призван да се преобразува, да преобрази себе си. Всеки от нас ще бъде обновен, просветлен чрез единението си с Христа. Сватбата в Кана ознаменува брачния съюз между Иисус Христос и Църквата (Йоан 2:1-11)3.
Богоявление
На 6 януари Православната църква празнува само едно събитие от живота на Иисус Христос – кръщението на Господа е единственото събитие, което се оповестява този ден. Четиримата евангелисти считат това събитие за също толкова важно, колкото Разпятието и Възкресението. Всеки от тях го описва в подробности. Евангелист Марк поставя кръщението като „начало“ на своето евангелие; евангелист Йоан започва своето описание (разказа след пролога) със свидетелството на св. Йоан Кръстител и неговата среща с Иисус Христос в пустинята.
Иисус Христос е на тридесет години при Своето кръщение. До настъпването на този ден Той е живял заедно със семейството Си в Галилея – живял е като обикновен човек, работейки със собствените Си ръце, споделяйки всекидневието на Своите връстници. В Назарет не става явна нито една страна от Неговото божествено естество.
Бог разкрива Себе Си в лицето на Иисус Христос едва край бреговете на река Йордан. Той е Словото Божие, над Него от вечност се спуска Светият Дух, Отец свидетелства за божествената природа на Иисус Христос и Го прогласява за Свой Един Син:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето
благоволение“ (Мат. 3:17).
Именно след кръщението светът научава за трите Лица на Троицата. Това е тайнството, което ни позволява да се обръщаме към Отец, Син и Свети Дух като към един Бог. След саморазкриването Си в река Йордан, ние също можем да кръщаваме „в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Мат. 28:19).
За първи път в историята Бог открива Себе Си в три Лица. Посещението, което Той прави на Авраам край Мамврийския дъб, е пророчество, възвестяване на това откровение. Единствено въплътеният Син, Богочовекът, може да ни посвети, да ни въведе в това тайнство.
Православната църква взела решение да отдели това явяване на Иисуса Христа от всички останали събития (Рождеството, влъхвите, сватбата в Кана), защото на този ден Бог открива Себе Си в пълнота: един образ в три Лица. Към това видение няма какво друго да се добави.
Вследствие на това на Изток думата „epiphany“ е заменена с думата „theophany“4. Първата означава „явяване“, докато втората уточнява и обогатява смисъла на празника, влагайки значението „Богоявление“. Явяването на Троицата, на Трисветия Бог, не се подчинява на каквато и да е логика, надминава всички категории на човешкото познание.
Гласът на Отца, който св. Йоан Кръстител чува на река Йордан, е предсказан от свети прор. Давид в един от псалмите. Същият този стих се използва и на Богоявленската служба:
„Гласът Господен се носи над водите;
Бог на славата, Господ загърмя над големите води.“
„Гласът Господен разтърсва пустиня.“
(Пс. 28:3 и 8)
В друго песнопение псалмопевецът ни показва степента, в която явяването на Бога в Йордан противостои не само на всяка човешка логика, но предизвиква и объркване в природата, уплашена от присъствието на всемогъщия Творец насред сътворения свят:
„Морето видя и побягна;
Йордан назад се върна.
Планините скачаха като овни,
и хълмовете – като агнета.
Какво ти е, море, че бягаш, и (тебе),
Йордане, че се назад върна!“
(Пс.113:3-5)
Кръщението, извършвано от св. Йоан Кръстител
„Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“ (Ис. 4:3; Мат. 3:3; Лука 3:4; Марк. 1:3; Йоан 1:23).
В пустинята св. Йоан проповядва покаяние и кръщава с покайно кръщение5 за опрощаване на греховете. Той подготвя народа за посрещане на Спасителя. Така той е Предтечата, който предхожда идващия Месия, както и човекът, който подготвя и изправя пътя към Царството небесно.
„Какво тогава да правим?“ – пита народът Кръстителя по бреговете на реката. Свети Йоан ги поучава да живеят добродетелно и възвестява учението на Иисус Христос (Лука 3:10-14).
Йоановото кръщение6 е необходимо, но недостатъчно: то е само подготовка за едно друго кръщение. Пророкът не ограничава учениците си: тъкмо обратното, той ги насочва към Онзи, Който е по-голям от него, Който го следва, но стои високо над него. Идващият ще кръщава в името на Светия Дух и ще кръщава с огън.
Вода и огън
Свети Йоан Кръстител вика към Бога в пустинята и призовава огън от небето, същото, което прави пророк Илия на планината Кармил (3 Цар. 18:30-39). Свети прор. Илия три пъти залива с вода жертвеника, при което водата напълва рова и бликва наоколо. Пророкът вика към небето и моли Бога да му изпрати небесен огън, за да подпали водата и да погълне жертвата. Така били съчетани вода и огън, за да блесне славата Господня.
Свети Йоан, новият Илия, на свой ред прави пророчества и възвестява за новото кръщение с Дух Свети и огън, защото Иисус Христос, при Своето кръщение, ще възпламени водите на Йордан и ще ги изпълни със Светия Дух.
Защо наричаме Йоан „новия Илия“?
Свети Йоан Кръстител и пророк Илия
Свети прор. Илия е взет тайнствено, погълнат от огнена вихрушка, но неговото възнасяне не е смърт. В юдаизма се развило предание, че пророк Илия отново ще се върне на земята малко преди идването на Месия, за да възвести за Него.
Пророк Илия предава пророческия си дух на Елисей, като хвърля кожуха си над своя ученик от огнената колесница, която го отнася (4 Цар. 2:11-13). От Елисей до Малахия пророческият дар се предава, съхраняван от поколение в поколение. Свети Йоан е наследник в тази непрекъсваема верига и е последният пророк на Стария Завет. Ето защо той носи духа на прор. Илия. В евангелието на св. Матей Иисус Христос потвърждава връзката на прор. Илия със св. Йоан Кръстител.
„Защото всички пророци и законът бяха пророкували до Йоана. И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде“ (Мат. 11:13-14).
Кръщението на Иисус Христос
(Мат. 3:13-17; Марк. 1:9-11; Лука 3:21-22; Йоан 1:29-34)
Когато Иисус Христос идва до бреговете на Йордан и се обръща към св. Йоан, за да Го кръсти, св. Йоан се опитва да откаже, колебае се и е смутен (Мат. 3:14-15). Наистина, щом извършваното от св. Йоан кръщение е очистване, тогава то не е нужно на единствения безгрешен Човек! Свети Йоан Кръстител разпознава Агнеца Божий6, чист и непорочен, Който взима греха на света (Йоан 1:29). Но въпреки Йоановата нерешителност Иисус Христос настоява – Той сваля дрехите Си и се потапя във водата.
„Видяха те, Боже, водите, видяха Те водите
и се уплашиха, и бездните затрепераха.“
(Пс. 76:17)
Кръщението на света
Когато Иисус Христос се потапя в речните дълбини, настъпват тежки сътресения. Защото се очиства не Този, Който се кръщава, тъй като Той е неопетнен, но водата се преобразява и просветлява. Същата тази вода, за която се е вярвало, че е била прозрачна и очистваща, в действителност се оказва замърсена, обитавана от зли духове, слуги на старите божества. Затова почти всички икони, посветени на кръщението, показват малки създания, бягащи настрани от приближаващия Иисус Христос. Понякога техните имена са означени, като „Йордан“, „Морето“, т.е. персонификацията на природата.
Освещаване на вселената чрез Христовото кръщение
Чрез очистване на стихиите, чрез освещаване на материята, Иисус Христос освобождава вселената от силите на злото. Древните религии поставят човечеството в центъра на един враждебен свят, където стихиите (вода, небе, земя, въздух и т. н.) могат да се обърнат срещу него и да го унищожат. Всяка от тези стихии, според общите вярвания е отмъстителен бог (Нептун, Аполон, Деметра, Еол и т. н.).
За да укротят тези сили, за да ги държат на разстояние, древните им принасяли дарове, правели жертвоприношения. Това е многобожие7, противоположно на религията на евреите, противоположно на познанието за Единия истински Бог, Приятеля на човека. Това отношение на страх пред природата винаги е оставало в латентни форми сред човечеството, което постоянно забравя, че Бог управлява вселената, защото Той е единственият Творец. Увлечението днес към знаците на зодиака, за които се смята, че определят нашето бъдеще, е пример за такъв род фатализъм, подчиненост на съдба, предписана от звездите. Чрез суеверието пренебрегваме волята Божия и любовта, която Той показва към нас. Често пъти се отказваме от загрижеността, нежността, които небесният Отец предлага на всеки от нас (Мат. 10:29-31).
„Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата
е жезъл на Твоето царство.
Ти обикна правдата и намрази беззаконието,
затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост
повече от Твоите съучастници.“
(Пс. 44:7-8)
Помазването на Месия
Също както Отец изпраща извечно Светия Дух да помаже Сина, така и Бог някога изпратил Самуил, за да излее елей върху главата на Давид. Чрез това помазване Давид става пророк и цар. Той бил помазан от Господа, образа на идващия Иисус Христос.
Давид царува над Израил много години, но после умира и с това приключва неговото царуване. Той обаче получава обещание от Бога: неговият род е навеки благословен и неговият престол ще остане вечен. И все пак историята ни учи, че династиите се редуват една след друга и че царствата взаимно се унищожават.
Как е възможно тогава един престол да бъде вечен? Кой може да бъде цар навеки?
Божието обещание е непоклатимо и народът остава верен на своето очакване8. Около хиляда години след цар Давид, в деня на кръщението на брега на р. Йордан, Светият Дух във вид на гълъб, вечният елей, открива Иисус като Царя, Сина Давидов, очаквания Месия, царството на Когото не ще има край9.
„Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти“
(Пс. 131:11).
Помазването на Господа
Когато виждат чудесата, извършвани от Иисус, много евреи разпознават в Него очаквания Месия: „Да не би Този да е Христос, Синът Давидов?“ (Мат. 12:23).
Навсякъде в текста на евангелията евреите (и дори самарянката) си задават въпроса при срещите си с Иисус: „Този ли е чаканият Месия, или да търсим другиго? Той ли е Христос?“10
Сам Иисус дава отговор на този въпрос, когато в Назарет, в един съботен ден, прочита в синагогата откъс от кн. на свети прор. Исаия за идващия Месия, за Божия Помазаник. Днес, казва Той, в Негово лице това пророчество е изпълнено: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на слепи – проглеждане, да проповядвам благоприятната Господня година.“ (Ис. 61:1-2; Лука 4:16-21).
Когато св. Йоан Кръстител, който е в затвора, изпраща учениците си да разберат каква е мисията на Иисус, Той им отговаря с думите на св. прор. Исаия. Времето на Месия е дошло, защото вече се „благовести на бедни“.
Помазването при кръщението разкрива, че Иисус е чаканият Месия, а заедно с това, в същия този ден, се открива и Неговото вечно царство, на Кого принадлежи вечният царски сан. Иисус Христос е помазан с Духа от Отца преди всички векове и завинаги. Неговото царуване, което Той споделя с Отца и Светия Дух, остава вечно: и сега, и винаги, и во веки веков. Давидовият престол е вечен именно чрез Сина, Който е съвечен на Отца. Синът Давидов, Наследникът на израилския цар, предхожда Своите предшественици отпреди всички векове, защото Той е второто Лице на Троицата.
„Из утроба преди денница като роса е Твоето рождение.“
(Пс. 109:3)
Празникът на светлините
„Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина“ (Ис. 9:2; Мат. 4:16).
Заради нашето просветление Иисус Христос се потопи във водите на Йордан: така получаваме неугасващата светлина. Оттук нататък ние вече сме синове Божии, синове на деня. Водата ни дава зрение, също както е дала на слепия в къпалнята Силоам. Били сме слепи, защото не сме познавали истинската светлина, но вече сме излекувани и виждаме Иисус Христос.
На Празника на светлините (популярно име за Богоявление), свещениците благославят водата, която се употребява от верните. Това благославяне на водата се извършва по време на празничната служба на Богоявление.11 Всеки човек черпи от нея в изобилие, за да утолява жаждата си, за да очиства себе си, за да се лекува от болести, за да благославя домове. От сърцето на Църквата, тялото Христово, „ще потекат реки от жива вода“ (Йоан 7:38).
„Вие, които жадувате! Дойдете всички при водите;
дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте;
дойдете, купувайте вино и мляко без сребро и без плата.
Както дъждът и снегът пада от небето и там се не връща,
но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя,
за да дава семе ономува, който сее, и хляб ономува, който яде, –
тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми,
се не връща към Мене празно, а изпълнява,
що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил.“
(Ис. 55:1, 10-11)
„Благословен, който иде в името Господне!…
Господ е Бог и ни осия“ (Пс.117).
„И който чува, да каже: дойди!“ (Откр. 22:17).
Бележки
1. Рождество Христово, 25 декември: няколко източни църкви, в това число и Арменската, не празнуват Рождество Христово на 25 декември. Те са запазили старата практика да празнуват всички явявания на Иисус Христос в един и същи ден – 6 януари. Вж. К.Андроников, „Смисълът на празниците“ (на френски), стр.134.
2. Молитвеник, с. 131.
3 Църквата, Невеста Христова – Cf.: „The Living God“, рр. 266-274.
4 Двете думи са гръцки. – Бел. ред.
5 Покайно кръщение: отците от пустинята учат, че покайното кръщение може да бъде действено чрез сълзи на покаяние, които отмиват нашите грехове. Покаянието се дава при тайнството Изповед.
6 Йоаново кръщение, ефеската община от Йоанови ученици: няколко години след Възкресението на Господа, свети ап. Павел срещнал в Ефес неголяма група ученици, които приели Йоановото кръщение, но така и не срещнали Иисус Христос. Свети ап. Павел ги питал: „Приехте ли Светаго Духа?“. Те признали за своето пълно незнание: „Нито сме и чули, дали има Дух Свети.“ Без Сина Божи няма явяване на Светия Дух. Те получили кръщение в името на Иисус Христос и още в същия миг били изпълнени от Светия Дух (Деян. 19:1-7).
7 Агнецът Божий: Пасхалният Агнец, страдащият слуга от кн. на прор. Исаия – Агнецът, прободен от копието на кръста, Агнецът на трона в кн. Откровение. Cf.: „The Living God“, рр.150-156.
8 Политеизъм: религия, при която се почитат различни божества. Тя е противоположна на монотеизма, където се почита само един Бог. Юдаизмът, християнството и ислямът са трите монотеистични религии. Тяхната вяра се основава на Библията.
9 Очакване на Месия: евреите още очакват Месия да дойде и вярват, че престолът на Давид ще бъде възстановен. Бог не отхвърля тяхната надежда, макар ние християните да знаем, че Месия вече е дошъл. Вж. „The Living God“, рр.147-156.
10 Месия, Син Давидов: вж. гл.7, „Времето на Рождественския пост“.
11 В Римокатолическата църква това благославяне на водата се извършва през пасхалната нощ.
Превод: Анжела Петрова
Из книгата „Въплътилият се Бог. Празничен катехизис“, ИК „Омофор“ 2007
