Братята и сестрите на Иисус Христос
В новозаветните текстове често се споменават братята на Господа (напр. Марк. 6:3-4; Йоан. 2:12; Гал. 1:19). Кои са те и какво е отношението на тези цитати към вярата на Църквата в приснодевството на Пресвета Богородица?
В Евангелията на няколко места се разказва за семейството на Иисус и отношението Му към него (Марк. 6:1; Мат. 13:54-58; Лук. 4:16-30; Йоан. 4:44; 6:42). Иисус се представя като учител в синагогата в Назарет, Своето родно място. В Евангелие от Марко (6:3) се казва, че присъстващият народ реагира на Него с учудване: Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? Интересното е, че евангелистът не посочва Йосиф като глава на семейството, а майката Мария, четирима братя и неизвестен брой сестри.
Синът на дърводелеца
От друга страна, Матей не посочва, че Самият Христос е бил дърводелец, а че е син на дърводелеца Йосиф. Той също така назовава поименно четиримата братя и, както и Марко, сестрите на Иисус (13:55-56). Лука също посочва, че Иисус е смятан за син на дърводелеца Йосиф (Лук. 4:22), докато Йоан говори за недоумението на юдеите по следния начин: И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето? (Йоан. 6:42). Общото във всички разкази е, че сънародниците на Иисус с недоумение гледат как някой, който е техен познат, дърводелец по занаят, тоест, недостатъчно образован, поучава в синагогата и върши чудеса. Тяхното мнимо познаване на Иисус ги води до това да се съблазняват от Него, което става причина Иисус да констатира: Пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си (Марк. 6:4).
Въпреки че семейството не е разбрало Неговата мисия в земния Му живот, Лука в Деяния на светите апостоли (1:14) съобщава, че към събралата се общност, която е повярвала във Възкръсналия Христос, са принадлежали и Мария и братята на Иисус. Това значи, че опитът на Възкресението е предизвикал промяна в отношението им към техния брат. Фактът, че Възкръсналият Христос се е явил на Своя брат Яков, присъства в най-ранното християнско Предание, записано от апостол Павел (1 Кор. 15:7). По-късно Яков, брат Господен, изиграва водеща роля в Йерусалимската общност, която ръководел две десетилетия, до самата си мъченическа смърт (ср. Гал. 1:19; 2:9; 2:12; Деян. 15:13-21). В ранната Църква братята на Господа са били мисионери и са проповядвали Евангелието, за което свидетелства и казаното от апостол Павел (1 Кор. 9:5). Двете послания, влезли в канона на Новия Завет, се приписват на братята на Господа. Става дума за посланията на Яков и Юда. Всичко това говори, че първоначалното неразбиране от страна на братята се е превърнало в ревност за вярата във Възкръсналия Господ и Неговата Църква.
Както видяхме, в Евангелията се казва, че Господ Христос е имал четирима братя и няколко сестри. Впрочем, точната степен на родство с посочените лица не е възможно да се определи само въз основа на казаното в Евангелията. Факт е, че не се посочват поотделно родителите на тези братя и сестри, а само родителите на Иисус. Такова състояние в текста в историята на Църквата често е навеждало на мисълта, че става дума за децата от брака между Мария и Йосиф. Повод за такова тълкуване е давало мястото от Евангелието според Матей: И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син… (1:25).
Приснодева
Някои тълкуватели смятали, че този стих свидетелства за това, че Мария след раждането на Иисус е имала нормални брачни отношения със своя съпруг Йосиф; и то поради това, че възприемат думата „докле” като определение за време, а „първороден Син” като указание за това, че Иисус е бил първият, най-големият син. Впрочем това тълкувание никак не е убедително, тъй като се основава на хронологичното разбиране „докле”, което в гръцката граматика то много често може да означава неопределеност във времето. Има много такива примери, а най-впечатляващият сред тях е последният стих от Евангелие според Матей: И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин (28:20). Тук виждаме, че изразът „до свършека на света” (в оригинала: „докато не свърши светът” – бел. прев.) изразява неопределеност във времето: Христос, естествено, няма да престане да бъде с учениците, когато дойде краят на света, но ще продължи да бъде с тях. По тази аналогия можем да направим извода, че Мария няма да престане да води девствен живот и след раждането на своя първи и единствен Син.
Към тези аргументи може да се добави и това, че Мария никъде не е наречена майка на останалите братя, а само майка на Иисус. Светите отци в своите интерпретации на темата са показвали величието на религиозното преживяване, което несъмнено са имали и Йосиф, и Мария при Божието откровение, с което са се удостоили. Йосиф, когото Матей нарича праведен (Мат. 1:19), е бил свидетел на изключително Божие откровение и е трудно да си представим, че след това уникално събитие на откровението и присъствието на всичко чудесно, случило се с Иисус, е можел да продължи да води брачен живот, като че нищо не се е случило. Богородица също е избран съсъд от целокупния човешки род и ключова личност във Въплъщението на Иисус Христос, и в нейния случай е трудно да си представим, че след всичко това е можела да води обикновен брачен живот.
Всичко казано дотук говори в полза на това, че църковната вяра в девството на Мария през целия й живот не може да бъде разколебана от никакви тълкувания, които уж доказват, че е било другояче. В този смисъл предположението, че Господните братя и сестри са били Негови родни братя и сестри, тоест братя и сестри по майка, тъй като в Евангелията е ясно, че Мария е заченала Иисус безсеменно, трябва да бъде изключено и не може да бъде подкрепено нито от новозаветните текстове, нито от страна на църковното Предание.
Братята и сестрите
След всичко, казано дотук, остава въпросът как да разбираме израза „братя и сестри”. В историята на тълкуването на Новия Завет е имало много опити за прецизно дефиниране на роднинските отношения между Иисус и Неговите братя и сестри. Всички тези опити естествено остават в сферата на хипотезите, тъй като евангелските текстове в това отношение не предлагат сигурна опора. Блаженият Йероним е смятал, че думата „брат” трябва да се разбира като „роднина”, така че братята и сестрите, споменати в Евангелията, всъщност са били близки роднини на Иисус. Това мнение би могло да се разработи в смисъла, че Назарет е бил малък градец (оценява се, че по Христово време може би е наброявал около 200 жители) със силни роднински връзки и че тамошните жители споменават най-близките роднини на Иисус, за да покажат колко добре познават Неговата биологична идентичност.
Иначе и в старозаветната традиция думата „брат” е разбирана по-широко и не е било задължително да означава роден брат. Свидетели сме, че тя и днес се използва в един по-широк смисъл, като братовчед, син на чичо или леля и пр. По-различно мнение изразява Епифаний Кипърски. Той смята, че „братята и сестрите” от Евангелията всъщност са деца на Йосиф от първия му брак. Тъй като Иисус е бил осиновен от страна на Йосиф, Той е бил приеман за законен син на Йосиф, така че Йосифовите деца от първия брак са били Негови братя и сестри по закон.
Накрая можем да направим извода, че приснодевството на Богородица никъде не е изрично засвидетелствано в Свещеното Писание на Новия Завет, но и никъде не е изрично оспорено или поставено под въпрос. Вярата на Църквата в приснодевството на Пресвета Богородица е плод на благодатното тълкуване на евангелските текстове от страна на църковната общност, която в лицето на Мария е разпознала онова най-възвишено, което човешкият род някога е могъл да предложи на своя Творец, а това е чистият съсъд на любовта, предаността и послушанието към Божията воля. Никога, на нито един човек, който е един от нас, не е оказана такава чест да бъде удостоен с майчинство на Този, пред Чието име се прекланя всяко коляно на небесата, на земята и под земята, и Когото всеки език признава, че е Господ Христос за слава на Бог Отец (Фил. 2:10-11). I www.svetiapostoli.com
Превод: Татяна Филева
