Великото събитие на Петдесетница и епохата на самотата
На Петдесетница празнуваме събитието на Църквата, но нашата епоха не може да празнува лесно това събитие, защото е силно антицърковна… Духът на днешната цивилизация е антицърковен, защото нашата епоха е индивидуалистична. Тя насърчава нарцисизма и създава предпоставки за откъсването на човека от другите, за неговата изолация.
Църковността е тъкмо противоположност на изолацията, защото тя е отражение на троичността на Бога, Който като Бог на любовта, е заедност, общност, в която Лицата, които я съставят, са в съвършено общение… Бог е дал на човека, който създал по Свой образ и подобие, църковността, която за него е това, което е троичността за Бога. Отдалечавайки се от Бога, човекът подменя Божия образ и заменя своята църковност (т.е. основния елемент на своята природа, която изисква единството му с други хора), с индивидуализма и егоизма, които го водят към смъртта.
Чрез Своето Въплъщение Христос възстановява човешката природа в нейното древно състояние, като по този начин съживява църковността на човека и осъществява това именно чрез основаването на Църквата. Ето защо Църквата не е някаква човешка институция, а общение, съжителство, съвместно пътуване, съучастие, среща, събрание.
Не е задължително събирането на отделни личности в храма без никаква сплотеност помежду си да бъде Църква. Събирането на отделни личности в храма дори често пъти може да бъде всичко друго, освен Църква.В Църквата хората споделят с другите себе си, живота си, времето си, безпокойствата си, радостта си, скръбта си, горчивината си, отчаянието си, своите надежда и вяра. Църквата не е място, където група хора проявява послушание към един човек или към друга група хора, а всички проявяват послушание към всички. Не съществува Църква там, където всеки се грижи единствено за себе си, там, където всеки пази за себе си своите блага, радост, сила, надежда, вяра, добродетел, и не ги споделя с другите.
Църквата претворява трайно света в царство Божие, тя не е статична; не е общност от чисти или вече пречистили се духовно хора, които са стигнали до края на своето пътуване и не могат да продължат по-нататък. Членовете на Църквата се подвизават постоянно да преминат от демоничния нарцисизъм към истинската църковност, която е отражение на троичността на Бога.
Мнозина днес воюват с Църквата; съвременният човек често говори за справедливо разпределение на материалните блага, но никога не говори за справедливо разпределение на емоционалните и духовни блага, не говори за любовта. Чрез маската на лозунгите за материално равенство той скрива ужаса, който чувства при евентуалната възможност да сподели себе си с някой друг. Склонен е дори и брака си да превърне в търговска сделка, в която да воюва за правата си; да го превърне в жестока битка между два лагера, за да се предпази от евентуалното лично себепринасяне. Съвременният човек желае материалното равенство да бъде наложено от някаква безлична власт, за да изолира момента на личното себепринасяне, тъй като се чувства трагично безпомощен да го направи.
Човекът обаче не може да бъде в истинско общение, в единство с другия, без да бъде съединен с Този, Който е Общението и Единството. Затова Църквата е реалната общност и единство, и тази общност има за своя душа Божия Дух. Без Божия Дух няма как да съществува Църква. Божият Дух „събира целия църковен събор” (из стихира на вечернята на Петдесетница) и никой не може да приеме Божия Дух извън Църквата. Затова извън Църквата не съществува спасение. Не съществува спасение за човека, който не участва в тайната на Църквата. Това участие означава активиране на реалното общение с Бога и с другите в неговия живот.
Мнозина днес са отхвърлили общението в Църквата и са изгубили реалната комуникация с другия, дори с най-близките хора до себе си. Липсата на доверие към другия е довела до премълчаването или „кодирането“ на определени чувства и мисли спрямо най-близките, за да се подсигурим и предпазим от отхвърляне. Подобни условности в комуникацията можем да видим дори между членовете на едно семейство. Добре известен е популярният съвет: „Не казвай на мъжа си, че го обичаш, защото той може да го използва в своя полза!”. И така, дори и при на пръв поглед най-здравите семейства можем да открием подобни „предпазни мерки“. Откриваме ги и в отношенията между децата и родителите. Често когато родителите казват на своя син или дъщеря: „Не се отдалечавай от нас, няма да успееш без нас!”, те реално искат да му кажат: „Не се отдалечавай от нас, ние няма да успеем без теб!”. От своя страна, често зад проявите си на бунт детето крие реалното желание да продължи удобната зависимост от своите родители…
Наред с всичко друго, събитието на Петдесетница ни показва, че един от даровете на Светия Дух е възможността за общуване, за истинска среща с другия. Човекът, който има Божия Дух, може да говори и да разбира езика на своя ближен, преодолявайки всяко едно препятствие. От своя страна, библейската история за Вавилонската кула се явява събитието, което е пълната противоположност на Петдесетница. В първия случай се вижда как човекът, превръщайки себе си в идол, загубва Божия Дух, и оттук – загубва възможността да говори и разбира езика на своя ближен. На Петдесетница обаче е премахнато всяко разделение: „Когато Ти изпрати Своя Дух на събралите се апостоли, Господи, тогава еврейските деца, виждайки това, в страх се удивиха, защото ги чуваха да говорят на други, чужди езици, както им даваше Духът; защото бидейки неуки, те се изпълниха с мъдрост и улавяйки народите във вярата, проповядваха за божествените неща. Затова и ние ти зовем: „Господи, Който се яви на земята и ни спаси от заблудата, слава Тебе!” (Слава на литийното шествие, вечерня на Петдесетница).
Объркването, което често доминира в човешката комуникация, е резултат от греха. Бог не е създал хората „да говорят на различни езици”. Ако човекът не бе съгрешил и не се бе лишил от благодатта, сега „по цялата земя щеше да има един език и един говор”. Затруднението в човешката комуникация е резултат от егоцентризма на човека, който го кара да разглежда всички свои ближни, дори неговите най-близки, като врагове или като конкуренти, които имат това, което той иска да има, или които могат да му вземат това, което той има. Този дух на скришна война прави доверието да оскъднява все повече и повече.
Тази трагична реалност на скришната война в общуването е причината за най-мъчителната самота, което е най-непоносимото страдание за съвременния човек. Божият Дух възстановява доверието и общението между хората, защото Той не е дух на конкуренция, а Дух на жертва. Човекът, който има Божия Дух, не мисли какво ще вземе от другия, а какво ще му даде. Той гледа на своя ближен не като на конкурент, а като на сподвижник; не се опитва да си осигури най-доброто място, а да помогне на своя ближен да го заеме. Тоест това е климат на пълно доверие, в който всяка резервираност и кодирани послания са излишни. Такъв е бил климатът на Петдесетница и това дало възможност на всички да говорят и да разбират езика на всички. „Слязлата сила на божествения Дух божествено съедини в едно съзвучие разделения в древност говор на зломислещите, вразумявайки верните с познание за Троицата, в Която ние се утвърдихме.” (из Трета песен на канона на утренята на Петдесетница).
Възможността за общуване е дар на Божия Дух. Христос спазил обещанието, което дал, и на Петдесетница изпратил Пресветия Дух на учениците Си. Така „празнуваме Петдесетница и пришествието на Духа, осъщественото обещание и изпълнението на надеждата. О, какво тайнство! Толкова велико и досточтимо! Затова зовем към Тебе: „Създателю на всичко, Господи, слава Тебе!”(из вечернята на празника)… Светият Дух слязъл над апостолите, слязъл в Църквата и чрез тях – над всички, които отварят за Него вратата на своята душа. Чрез Светия Дух „всяка душа се животвори”.
Чрез Светия Дух „цялото творение се обновява”, чрез Него „всяка душа се животвори”, чрез Него „вселената съществува”. Светият Дух „източва водите на благодатта, които напояват цялото творение и го животворят”. Светият Дух е „животоначалната причина, от която всяко жива твар се оживява”.
„Дух Свети е светлина, живот и жив разумен Извор. Дух на премъдрост, Дух на разум, благ, прав, мислещ, владичестващ, очистващ съгрешенията; Бог и Творец на богове по благодат; Огън, изхождащ от Огъня; говорещ, действащ, разпределящ дарованията. Чрез Него се увенчаваха всички пророци и божествените апостоли с мъчениците. Това е нещо странно за слуха и за съзерцанието: Огън, разделящ Се за раздаване на дарованията!” (из Великата вечерня).
Превод: Константин Константинов
