Възкресението на Албанската Православна църква

Преди да започна моята тема, бих искал да благодаря на организаторите на конференцията, която се провежда с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, и по-специално на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит за възможността да говоря пред вас за възкресението на Албанската православна църква, както и за нейния принос и участие в излекуването и помирението на албанското общество.

 
Албания е една от страните на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Тя притежава изключителна природна красота и е заобиколена от съкровищница от исторически сгради и древни археологически забележителности, които по разнообразие и ценност могат да се сравнят с всяко друго място в средиземноморския свят. В по-голямата си част (ок. 70%) страната има планински релеф. В низините по Адриатическото крайбрежие са разположени забележителни исторически градове. (Адриатическият бряг предлага хубави пясъчни плажове и спокойни борови гори, растящи сред пресушени блатисти местности. Албания притежава най-голямото разнообразие на диви цветя в Средиземноморието.) Населението на страната е приблизително 3,5 милиона души и непрекъснато нараства.

Албанският народ получава християнското благовестие през І век. Това става ясно от посланието на св. апостол Павел до римляни от 58 г. сл. Хр., където се казва: „Тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик” (Рим. 15:19). Задълбочаващото се съперничество между Рим и Константинопол, което довежда до разделението на Църквата през 1054 г., поставя Албания на границата между Източната, Православна църква и Западната, Римокатолическа църква. Така, по юрисдикция, в Албания католическата църква остава главно на север, докато Източноправославната църква се съсредоточава предимно на юг. За период от около 500 години, от ХV до началото на ХХ век, Албания е в рамките на Османската империя и по-голямата част от населението и` приема исляма, често под натиск. След този период оцеляват няколко важни елемента от съществувалата християнска култура. От ХVІІІ век насам Албания е единствената мюсюлманска страна в Европа. Данните от преброяването на населението преди Втората световна война показват, че 25% от населението са били православни, 10% – римокатолици и 65% – мюсюлмани. На среща със Сталин през 1947 г. дългогодишният комунистически лидер Енвер Ходжа определя 35% от албанското население като православно. През ХІХ век в Албания, както и в други части на завладените от Османската империя Балкани, пристигат малки, но активни протестантски групи. Албания остава под османско владичество до 1912 г., когато получава независимост и е обявена за съвременната държава Албания.

След края на Втората световна война, през 1944 г. комунистическата партия печели властта в страната. От 1944 до 1990 г. в Албания господства комунистически атеизъм. Режимът не търпи никакъв съперник. Той вижда религията като заплаха и обявява безмилостно преследване на всички религии. През първите 23 години това гонение следва модела на гоненията в Русия и другите балкански страни. Обществената дейност на духовниците в църквите и джамиите е ограничена. Двете семинарии в Албания са затворени. Много хора от всички религиозни общности са хвърлени в затвора, където мъченията са нещо обичайно, а смъртността е висока. Много други са заточени в трудови лагери или в отдалечени села, където живеят като изгнаници и на практика в робство. Рядко е бил наказван само един човек. Неговата участ бива споделяна от цялото семейство.

Воден от желанието си да се покаже като новатор в световната история (и вдъхновен от „Китайската революция”), на 22 октомври 1967 г. комунистическият режим се обявява по конституционен път за първата и единствена атеистична държава в света. Всяка религиозна собственост е конфискувана. Всички оцелели храмове са затворени без изключение. Забранен е дори частният духовен живот. Дори това да се прекръстиш може да доведе до присъда и затвор. Много църкви са разрушени или преустроени за светски цели, превърнати в складове, киносалони, обори, а няколко църкви оцеляват като музеи.

Религиозната пропаганда е официално забранена и е поставена наравно с фашистката пропаганда. Религиозните обичаи и имена са обявени за незаконни. За външния свят Албания става една затворена и почти забравена страна. В продължение на 23 години Христос е разпъван отново. Въпреки това хората продължават да вярват, не престават да празнуват Възкресение и Рождество Христово по различни и удивителни начини.

След като през 1991 г. комунистическия режим пада, църквите и религиозните общности започват да излизат от своето подземно съществувание. Една от тези общности е Православната църква на Албания. Албанците са толкова жадни за религиозна свобода, че много от тях се събират за църковни служби по открити поля или там, където са единствените останки от техните някогашни църкви със счупени камбани и в руини.

В предговора към книгата си „Възкресението на Албанската църква” Джим Форест пише: „Можем да кажем, че възраждането на Православната църква в Албания се е превърнало в една съвременна притча за божествения акт на възкресението. Освен Църквата в Китай, вероятно няма друг случай в съвременната ни памет за Църква, която след фактическото и` заличаване да се е върнала към младежки живот за по-малко от десет години”.

Възраждането на нашата Църква е неразривно свързано с една личност, с нашият духовен водач Негово Блаженство архиепископ Анастасий. В продължение на десет години той е служил като епископ в Африка. От онези години и досега той е удостояван с множество международни отличия.

На една конференция за ролята на мисионерската работа на Православната църква (през 1989 г.) архиепископ Анастасий казва: „…ние постоянно говорим за несправедливостта в този широко отразяван регион, а сме безразлични към несправедливостта в Европа, като например в Албания, където хиляди християни са потискани, конституционно лишени от всеки израз на вяра, дори от елементарното право да имат Църква”.

Няколко години по-късно неговите думи бяха в съгласие с делата му. Това стана видно, когато през м. юли 1991 г. той прие от Вселенския патриарх на Константинопол апостолската мисия да основе и възстанови Православната автокефална църква на Албания.

Нека сега направим един кратък преглед на работата на Църквата през изминалите 14 години.

През последните десетилетия на ХХ век Албанската православна църква се оказа в уникално църковно положение и поради това стана център на голямо международно внимание. През периода от 1967 до 1990 г. се е смятало, че Църквата в Албания е напълно ликвидирана под безмилостния натиск на най-атеистичната държава и че тя е нещо от миналото. От 1991 г. нататък обаче започна забележително възраждане и развитие, което се разпростря и в много сфери на обществения живот.

Църквата започна с възвестяване на Евангелието на любовта и мира. Тя разви богослужебен живот и формира едно християнско (православно) съзнание. Тя основа православни енории с активен литургичен живот в редица големи и малки градове, както и в стотици села, и създаде православни интелектуални, женски и младежки организации, които подпомагат дейността на Църквата. През 1998 г. беше възстановен Синодът на Албанската православна църква.

От 440 православни свещеници, служили преди комунизма, бяха оцелели само 22 възрастни свещеници. Църквата започна да обучава и подготвя местни кадри. През февруари 1992 г. нашият архиепископ нае помещения в един стар, рушащ се хотел и основа семинария. Това училище прерасна в Богословска академия „Възкресение Христово”, която през 1996 г. се премести в новопостроен учебен комплекс при манастира „Св. Влас” в Дурас.

Днес ние имаме 131 нови духовници, всичките албански граждани, които са завършили тригодишен висш богословски курс. Те наследяват тримата православни свещеници, които са живи от предходното поколение. Днес в Академията получават богословско образование и жени, които ще служат като организатори в Църквата. В нашата Църква служат и 5 чуждестранни духовници. Много от студентите, които се дипломират в нашата академия, продължават образованието си в чужбина в известни богословски школи.

През септември 1998 г. в Гирокастра беше открито Средно църковно училище „Свети Кръст”, в което е осигурено място за 90 ученика.

• 50-те младежки организации, които бяха създадени из цялата страна, организират духовни и културни дейности.

• През 1999 г. в Тирана беше разкрито Национално младежко бюро, а във всяка епархия бяха разкрити регионални бюра.

• Всяка година младежите участват в различни дейности, като летни и зимни лагери, ангажиращи повече от 1600 млади хора от цяла Албания. Два лагера за младежи са организирани в Гликомили, близо до Дропули, и в Цука, близо до Саранда. Други младежки дейности включват конференции, олимпийски игри, програми на побратимени градове, дейности за млади хора с увреждания, екскурзии, младежки фестивали и др. Организирани са летни лагери за деца от района на Малишево в Косово, за да се развиват отношения, създадени по време на кризата от 1999 г.

•  Специално внимание се обръща на студентите в университетите на Тирана, Елбасан и Вльора. За тези млади хора се организира изучаването на Библията, отслужването на богослужения, чуждоезикови курсове, екскурзии и др.

• От 15 до 22 юли 2003 г. на територията на Богословската академия се проведе 17-та Генерална асамблея на Синдесмос, световният съюз на православната младеж. В това събитие взеха участие 150 делегати от 40 страни.

• От 17 до 23 август 2004 г. на територията на Богословската академия и манастира „Св. Влас” се проведе конференция с участието на православни младежи от всички балкански страни. Това беше един първи опит за сближаване на балканската православна младеж и имаше за своя тема „Заедно с Христос”.

Според статистика от италиански източници през периода на голямото гонение са разрушени ок. 1600 православни църкви и манастири. Възстановяването на тези сгради беше приоритетна задача за Църквата.

За да посрещнем нашите организационни и текущи нужди, ние изградихме специална служба за техническо обслужване, оборудвана предимно с местни архитекти и инженери.

• 89 нови църкви бяха построени от основи, 5 манастира и 74 църкви паметници бяха обновени и реставрирани, а 141 църкви бяха ремонтирани.

• Бяха построени повече от 20 други сгради, като комплекса на Богословската академия и манастира „Св. Влас” близо до Дурас, и детския дом „Надежда”, архиепископския център, митрополитските центрове в Гирокастра, Корча и Берат, гимназията за момчета „Свети Кръст” в Гирокастра, общежитието за момичета във Вулиарати, диагностичния медицински център, духовно-образователния център в Люшня, дома за монахини, пансиона в Тирана, младежки центрове и пансиони в Корча, Елбасан и Кавая, по-малки сгради за детски градини и клиники в други градове и центъра „Назарет” – комплекс от църковни работилници в Тирана, включващи печатница, свещоливница, дърводелски цех и ателиета за иконография и реставрация.

За да се подсили църковната работа с печатни материали, беше създадена църковна издателска служба. Църковната печатница издава месечния вестник „Ngjallja” („Възкресение”). През следващите години се появиха и други издания, като месечното детско списание „Gëzohu” („Радвай се”), студентския бюлетин „Fjala” („Слово”), англоезичния осведомителен бюлетин „Вести от православието в Албания”, младежкото списание „Këmbanat” („Камбани”) и различни литургични, духовни и академични книги. През изминалата година станахме свидетели на излизането на още три книги: литургическа книга, съдържаща много от специалните служби на Църквата, издание, съдържащо материали, представени на църковния симпозиум „2000 години християнско изкуство и архитектура в Албания” и превод на книгата „Глобализацията и православието” от архиепископ Анастасий.

Освен възстановяване на своите организационни и духовни структури Църквата предприема важна дейност и в други области като здравеопазване, образование, подпомагане и развитие, култура, околна среда и туризъм.

Приносът на Църквата в областта на здравеопазването започна през 1992 г., когато бяха доставени големи количества лекарства и друго много необходимо оборудване на болници и клиники из цялата страна.

• Диагностичният медицински център „Благовещение”, където работят някои от най-добрите лекари на Албания и един американски лекар, оказва здравна помощ на повече от 6000 пациенти месечно, независимо от тяхната религиозна принадлежност. Центърът поддържа и отделение за спешна хирургия.

• Медицински клиники съществуват също в Кавая, Люшня, Корча и в село Йоргуцати. Подвижна зъболекарска клиника осигурява зъболекарска помощ в селата.

Освен богословската академия и църковната гимназия, споменати по-горе, Църквата откри 13 детски градини в градовете Тирана, Дурас, Кавая, Корча, Елбасан, Поградеци, Люшня, Саранда, Пърмети, Вльора, Шкодра и Гирокастра (2) с общо около 800 записани деца, като прием се предлага особено на деца от бедни семейства.

• 10 държавни училища и 6 детски ясли в различни части на страната бяха напълно обновени и обзаведени от Църквата, а други бяха обзаведени. За децата от сиропиталището беше построена спортна площадка.

• В Тирана беше създаден институт за професионално обучение „Духът на любовта”, където на завършилите средно образование се предлага курс от четири семестъра в шест различни области: информатика, бизнес управление, микробиолози лаборанти, компютъризирано счетоводство, иконография и реставрация на предмети на културата. През 2002 г. в Дервицани и Гирокастра беше открит втори институт за професионално обучение с два факултета.

• През 2002 г. Църквата отвори албанско-американско основно училище „Будител”, което следва албанската учебна програма, като използва американски методи на преподаване.

Чрез службата „Дякония агапес”, която бе създадена през 1992 г. с цел да работи в областта на социалните нужди на страната, Православната църква разви широка социално-благотворителна дейност. По време на политическите и социални кризи от 1992, 1994, 1997 г. Църквата събра и пренасочи към различни държавни социални институции хиляди тонове храна, облекло и лекарства.

След безредиците от 1997 г. Църквата съдейства за възстановяването на разрушените университетски сгради в Тирана и Гирокастра.

През 1999 г., когато Албания приемаше вълни от бежанци от Косово, църковната служба „Дякония агапес” заедно със Съвместно действие на църквите (ACT) на Световния съвет на църквите организираха мащабна хуманитарна програма за повече от 12 милиона долара. Посредством тези усилия около 33000 бежанци получиха помощ под формата на храна, облекло, подслон и лекарствени средства.

• Църквата подкрепя многобройни хуманитарни програми, включващи земеделски и животновъдни проекти в планинските райони, изграждане на пътища и водопроводни съоръжения, здравни и социални програми за жените на село, програми по здравно образование за селските деца, селски здравни центрове, телекомуникации, училища, сиропиталища, болници, заведения за незрящи хора и хора с увреден слух, за възрастни, трапезария за бедни, служение в затворите (например тя финансира създаването на оранжерия, за да се осигури доход на затворниците).

• Беше организиран хор за византийски песнопения, който издаде касети и дискове. Редовно се провежда семинар по възраждане на традиционната църковна музика.

• Беше създаден семинар по консервация на икони със задачата да се обучи едно ново поколение иконографи, които да възродят традиционната православна иконография.

• Бе учреден Отдел по културното наследство, който да се грижи за всички религиозни сгради в Албания, считани за паметници на културата. Неговата дейност включва каталогизиране на тези паметници, осъществяване на проекти за реставриране на паметници и сътрудничество с държавните институции, свързани с тази област. Досега Църквата е изразходила повече от 3 милиона долара за реставриране на паметници.

• Първата православна радиостанция „Ngjallja” („Възкресение”) започна излъчване на предавания през 1998 г.

• Църквата също така спонсорира важни академични публикации, произведе пет документални филма и организира различни симпозиуми и изложби на културни теми.

От м. март 2001 г. се реализира природозащитна програма, която включва обучението на 15 албански докторанти (всеки от които притежава диплома по биология или лесоинженерство и опазване на околната среда) в Института за професионално обучение и програми за защита на екосистемата в района на Звернец, течението на река Вьоса, гора Логара и управление на твърди отпадъци в два града на Албания.

Участие в икуменическото движение

• Албанската православна църква участва активно в дейността на Православната църква по света, както и в различни икуменически конференции и програми.

• Църквата е пълноправен член на Световния съвет на църквите и Конференцията на европейските църкви, на която архиепископ Анастасий е вицепрезидент. Въобще тя съдейства на усилията за мирното сътрудничество и солидарност в Югоизточна Европа.

Приносът на Църквата и ролята на нейния духовен водач архиепископ Анастасий за излекуването и помирението
на албанското общество

Много са предизвикателствата и трудностите, които трябва да се посрещнат, за да се изгради отново една църква. Жестоката агресия на комунистическия режим заедно с разрушаването на сградите и манастирите на Църквата засегна отрицателно и сърцата на хората. Едновременно с усилията и борбата да възкръсне от развалините на миналото Църквата пое една важна роля при посрещането на различните предизвикателства, като облекчаване на болката от миналото и изправяне пред проблемите, през които нашата страна премина през тези 14 години на социално и икономическо преустройство.

Усилията на Църквата за излекуване и помирение бяха насочени в пет основни посоки: 1) към членовете на своето православно семейство в Албания; 2) към другите християнски изповедания; 3) към други религиозни общности и особено към мюсюлманската общност; 4) към така наречените атеисти; 5) към останалите страни на Балканите.

1. След 50-годишен период на атеизъм не беше лесно да се възстанови Православната църква на Албания. Беше трудно също и да се разпространи евангелското послание, защото през годините на комунизма хората се придържаха или бяха създали свои собствени обичаи. Някои от старите традиционни обичаи бяха добри и затова Църквата ги запази, но тя трябваше да отхвърли голям брой други, а някои трябваше да бъдат преобразени чрез силата на Светия Дух.

Едно от най-големите предизвикателства пред нашата Църква беше да се спре разделението сред православните християни и да се укрепи единството вътре в нашата Църква.

А. Отличителна черта на Православната Църква в Албания е разнородният етнически състав на православните християни (албанци, гърци, славяни и власи). Главната цел на Църквата беше да изгради връзка на единство сред православните християни. Излизайки от жестоко гонение, беше абсурдно православните вярващи да останат разделени и да не бъдат всички заедно в Автокефалната православна църква на Албания. Щеше да бъде огромна грешка, ако Църквата се беше разделила според своите етнически елементи. За да избегне едно такова разделение, нашият архиепископ винаги казва, че „разделенията намаляват жизнеността на една общност.” „Гората е по-хубава, когато се състои от много различни дървета. Тя притежава своя характерност и живост, когато в нея има не само борове, но също и ели, дъбове, букове и много други. Всички видове дървета трябва да растат свободно под слънчевите лъчи.”

Б. Друг проблем на нашата Църква беше нейното отношение към православните християни, които се бяха отрекли или бяха предали Църквата. Много от тях бяха подкрепяли инициативите на атеистичния режим по своя воля или по принуда и бяха отговорни за преследването на много духовници и техните семейства. След падането на комунизма много от тях се опитаха да се върнат към Църквата.

Ето един пример: По онова време нашият архиепископ организираше различни посещения на интелектуалци от различни области. По време на една среща с интелектуалци, която провеждахме в Корча, един човек се изправи и каза: „Трябва да призная нещо пред всички вас, нещо, което съм носил в себе си толкова много години. Искам да разкрия пред вас моя грях. През периода на комунизма аз бях първият, който посегна да разруши камбанарията на манастира във Воскопоя, близо до Корча. През всички тези години аз живях с това угризение на съвестта. След рухването на комунизма работя като епитроп на доброволни начала, защото искам да заплатя за онова, което съм сторил. Не мога повече да крия това. Искам всички вие да знаете за това ужасно деяние в моя живот. Ден след ден аз се моля Бог да ми прости за това, което съм сторил. Надявам се, че Бог ще ми прости, но сега почувствах мир, защото изповядах пред вас това, което ме измъчваше толкова дълго.”

Дълг на Църквата беше да научи своите верни да прощават. Църквата прие всички онези, които се разкайваха за онова, което бяха извършили в миналото и им позволи да се включат в нейната организация. Тя беше против всяка тенденция за създаване на антикомунистически фронт. Отговорът на нашия архиепископ по отношение на тази тенденция беше следният: „Ние трябва да сме благи с тези хора и в никакъв случай сурови. Хлябът ни е по-вкусен, когато го ядем с мед, а не с оцет. Постепенно трябва да забравяме миналото и да гледаме напред в бъдещето.”

2. Албанската православна църква подчертава необходимостта от добри взаимоотношения и мирно съжителство с другите християнски общности. Като участник в Международното икуменическо движение в продължение на няколко години, архиепископ Анастасий положи усилия да привнесе силата и разбирането на това движение и в Албания чрез дух на мир и помирение.

В сравнение с другите християнски общности в Албания православните християни са мнозинство. Нашата Църква никога не е злоупотребила с това преимущество благодарение на развитието на отношения с католиците и протестантите.

През м. септември 1996 г. по инициатива на архиепископ Анастасий беше създадено Библейско дружество. Главният въпрос сред членовете на Изпълнителния съвет беше броят на делегатите от протестантска страна, които да участват в Общото събрание. Виждайки напрегнатата атмосфера и начинът, по който протичаше дискусията, архиепископ Анастасий прикани всички да помълчат за няколко минути. След това той каза: „Тъй като сме мнозинство, ние ще оставим повече място за нашите братя, които са малцинство.”

Ето и един друг случай по повод събитие, случило се в село Гинар. Жителите на това село принадлежат към православната вяра. Две монахини от католическата църква отворили културен център в това село, като били наясно с факта, че селото е 100% православно. Нашият архиепископ имаше смелостта да каже открито на водачите на Римокатолическата църква, че „ако се нуждаете от цифри или статистика, които да показват нарастването на католиците в Албания, просто ни кажете и ние ще ви дадем няколко от нашите села.” Неговата прямота и смелост да говори за това явление прекрати недоразуменията между тези две общности. Не е възможно да съдействаме на дългия процес на помирението, ако не сме самокритични. Ние трябва да имаме смелостта да говорим за положителните и отрицателните страни на даден въпрос, но преди всичко, трябва да бъдем честни. Това ще помогне на нашите вярващи да живеят заедно.

3. Въпреки сложната си история Албания се отличава със забележителна религиозна търпимост. Традицията на уважение и общуване между различните религиозни общности продължава и днес. Организират се редовни междуконфесионални срещи и събития с участието на всички Църкви, на които нашият архиепископ е активен участник.

Изграждането на добри взаимоотношения с мюсюлманската общност е друг приоритет на нашата Църква. Такива взаимоотношения са характерни за албанската история, но трябва да се води диалог между тези две общности, за да се насърчи търпимостта и мира, както и съвместното съществуване.

Другото предизвикателство за Албанската православна църква бяха събитията от 1999 г., когато в Албания влязоха стотици хиляди бежанци от Косово. Като осъзнаваше факта, че тези хора са от мюсюлмански произход, Църквата трябваше да разгледа ролята си в тази трагедия, където имаше само две възможности: да остане безразлична или да се доближи до хората, които бяха в нужда. Призивът, с който архиепископ Анастасий се обърна към своите хора, се съдържаше в стиховете от Библията: „Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете Царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте” (Мат. 25: 34–36).

Нашата Църква прегърна тези хора в нужда без да пита за тяхната религиозна идентичност. Тя мобилизира всички свои членове, особено младежите и жените и потърси съдействие от активни приятели по целия свят, събра повече от 12 милиона долара, облекчи страдащите и подпомогна повече от 32000 бежанци.

Последен беше закрит палатковият лагер, който нашата Църква изгради.

След едно от първите си посещения в бежанския лагер нашата студентка по богословие М. М. разказа следното: „Отначало аз не исках да посещавам хората от Косово. Поради лошите неща, които бях чула за някои от тях, и от личен опит аз мислех, че всички косовари са такива. Но после си спомних какво ни заповядва Бог: да обичаме враговете си. Попитах нашия архиепископ, дали да им кажем, че сме православни, и дали да си нося кръстчето. Той мъдро отговори, че е по-добре да им покажа какво изобразява кръстът, огромната любов на Христос към всички хора на този свят. И така, аз реших да отида там и да бъда като добрия самарянин. Такива бяха мотивите, които ме подтикнаха. Първата палатка, в която влязох, беше на една възрастна двойка с децата им. Щом ме видяха да приближавам палатката им, те веднага станаха и с отворени обятия ми казаха: „Добре дошла, добре дошла, ти изпълни „дома” ни с радост.” Отначало си помислих, че са ме сбъркали с някой друг. По време на нашия разговор аз осъзнах, че не са ме объркали. Децата им ми казаха, че по този начин техните родители посрещат всеки. За тях е нещо много важно, когато някой ги посети, защото това показва, че той е загрижен, че има добра душа. През двата часа, които останах там, ние не говорихме толкова за техния проблем. Беше изненадващо, защото аз отидох там, за да ги утеша, но сама се научих да имам смелостта да се изправям пред всеки проблем, който се появи в живота ми. Аз отидох, за да дам любов като добрия самарянин, а отнесох със себе си повече любов, отколкото заслужавах.”

Докато някои среди се опитаха да внесат религиозен момент във войната в Косово, архиепископът енергично и нееднократно протестира: „Никой няма право да използва свещения елей на религията, за да усилва пламъка на въоръжените конфликти. Религията е божествен дар за утешение на сърцата, изцеление на раните и помиряване на хората”.

Едно от усилията, които единствено Православната църква направи, беше да прояви особена загриженост към повече от 3000 косовски майки, родили своите деца в родилните домове на Тирана. Всяка майка и новородено получиха своите първи дрешки и необходими материали от ръцете на вярващи от Православната църква. В множество по-особени случаи Църквата отговори с всичко, което имаше.

След като посети Албанската православна църква през 1999 г., един шведски журналист писа: „В един район на света, белязан от етническо разделение и конфликти, християните протягат ръка към мюсюлманските бежанци ежедневно с мащабни хуманитарни операции и отделни действия на християнско състрадание. По такъв начин Църквата служи като осезаем свидетел на един възглед, според който всички Божии чеда живеят в мир и съгласие”.

Целта на нашата Църква беше да избере живота във всяка една ситуация и да отхвърли изкушението да се мразят и нараняват другите; да разглежда всяка омраза като грях и винаги да зачита останалите; никой не бива да бъде смятан за враг. Тази позиция вдъхнови също и други религиозни водачи.

4. Дверите на нашата Църква са отворени за всички, които искат да влязат, християни, мюсюлмани и невярващи. Албанската православна църква има реален принос в утвърждаването на дълбоко уважение към всяко човешко същество, дори към онези, които са се обявили за атеисти. В книгата „Възкресението на Албанската църква” авторът казва следното за ролята на архиепископа в това отношение:

„Макар че официалното му титулуване е архиепископ на Тирана, Дурас и цяла Албания, Анастасий понякога е наричан архиепископ на Тирана и всички атеисти. Той не възразява срещу това титулуване. „Аз съм архиепископ на всеки. За нас всеки човек е брат или сестра. Църквата не е просто за себе си. Тя е за всички хора. Както казваме пред олтара на всяка Литургия, да бъде Твоята воля „за всички и заради всичко”. Ние също се молим за онези, които ни мразят и за онези, които ни обичат. Така ние не можем да имаме врагове. Ако други искат да видят в наше лице врагове, това е техен избор, но ние не ги считаме за врагове. Ние отказваме да наказваме онези, които наказват нас. Помнете винаги, че на Страшния съд ще бъдем съдени за това, дали сме успели или не сме успели да обикнем Христос в „тези, най-малките.”

5. Отвъд балканската и европейска перспектива визията на Албанската църква е библейска и вселенска, като с уважение и любов обхваща целия свят, който Самият Христос възлюби.

а) В продължение на много години Албания беше най-изолираната страна и може би най-много управляваното от страх общество. През годините на комунизма тя беше последователно съюзник на Югославия, Русия и Китай, но накрая се оказа без съюзници. Много години преминаха в постоянно очакване на нашествие. Режимът на Ходжа изгради стотици хиляди бункери за защита на страната от чужди врагове, като гърци и италианци. Заради своя гръцки произход не беше лесно архиепископ Анастасий да бъде приет от всички албанци. От друга страна, неговият произход послужи като средство за връзка между тези две страни. Освен това, благодарение на своята личност, той можа да послужи като посланик на мира за разрешаване на някои от конфликтите между Гърция и Албания.

б) Опитът на архиепископ Анастасий в утвърждаване на съвместното съществуване и мира между различни групи се цени в християнския свят, както и на много други места. От 11 до 13 юни 2001 г. в Морже, Швейцария, архиепископ Анастасий беше председател на кръгла маса, организирана по време на един конфликт между албанци и македонци в бивша република Македония. На тази среща бяха поканени представители на всички религиозни общности в тази страна, за да дадат своя принос за намаляване на напрежението и постигане на мир. Думите на архиепископ Анастасий бяха използвани като обща декларация, която беше подписана от всички участници: „Мирът сам по себе си е нещо ценно. Както войната не бива да бъде оставяна само в ръцете на войниците, така и мирът не бива да бъде оставян единствено в техни ръце. Религиозните общности трябва да използват всеки източник за изцеление и помирение. Войната започва в сърцето на човека, затова и мирът трябва да започне в дълбините на нашето сърце.”

Процесът на излекуване и помирение в нашите църкви, както и в нашите общества, е дълъг, труден и непрестанен. Трябва да започнем първо със себе си, своите семейства, своите съседи, своите църковни общности и после да продължим към другите религиозни общности, другите страни и към всяко човешко същество. Както често казва архиепископ Анастасий: „Всеки, без разлика на възраст или класа, богат или беден, неизвестен или прочут, неграмотен или образован, всеки в крайна сметка, дълбоко в сърцето си копнее да празнува възкресението и пълнотата на живота”.