Да поменем родните светии
Днешната неделя Църквата ни призовава да си спомним за светиите на изтерзаното ни отечество. Въздигаме сърцата си с упованието, че имаме силни застъпници пред Божия престол, които не спират да се молят за нас, безпросветните и окаяни наследници на безценното духовно съкровище на православната вяра.
Съкрушаваме се пред подвига на десетките, стотиците – повечето за нас неизвестни, богоносни съсъди, просияли като слънца във вечния ден на Божието Царство. Прекланяме се пред благодатния живот на нашите съотечественици, достигнали святост, пред всички българи светии, както и пред всички онези, които са напоили тази земя с покайни сълзи и тук са отпечатали поклоните на истинското благочестие и тук са отправяли своите жарки молитви.
Мнозина могат само да мечтаят да имат толкова славни предци, да припознават за родна земя, напоена с кръвта на мъченици от най-ранно време. Земя, из която са проповядвали непосредствени ученици на апостолите, като свети Ерм, благовестника на Пловдив. Родната ни земя е поела скъпоценната в Божиите очи кръв на светите Емилиан и Дасий Доростолски, свети Терапонт Софийски, свети Зосима Созополски, както и на българския княз свети Боян-Енравота и свети Йоан Владимир, български княз, прославил се в албанската земя. Повечето от тях са малко известни.
Тук, в Мизия, Хераклея и морските ни градове са ранните епископски центрове, нашата земя е християнска далеч преди официалното покръстване през 9 век. Руините на древните ни църкви в Перперикон и навсякъде в Родопите свидетелстват за покръстване още през 4 век, по времето на свети Никита Ремесиански, благовествал на траките езичници.
Стъпваме по следите на многовековна свещена история. Ако погледнем отвъд видимото, отвъд безрадостната картина на настоящето, ако погледнем с духовните си очи, ще видим светлия сонм на нашите светии. Ето царете ни – покръстителя свети Борис, монаха – княз, неговия внук – кроткия, миролюбив свети цар Петър; великите постници – свети Йоан Рилски, родоначалник на монашеството ни, света Петка Българска, свети Димитър Бесарбовски, свети Ромил Видински; епископите ни, интелектуалците ни, с молитва и перо, достигнали богомъдрост – светите братя Кирил и Методий и техните ученици; свети патриарх Евтимий, свети Теодосий Търновски, свети патриарх Йоаким, свети Киприян, който отива в Русия и става Московски патриарх – всички тези светители са дали в готов вид богослужебната и цялостната религиозна литература на русите (приели Христа два века по-късно). И без излишен патос може да помним, че Българската автокефалия е най-древната славяноезична църква.
Прославяме и новомъчениците – свети Георги Софийски Нови, свети Николай Софийски, свети Висарион Смолянски, света Злата Мъгленска, свети Трендафил Старозагорски, свети Дамаскин Габровски, свети Онуфрий Габровски, баташките и новоселски мъченици, и стотиците, неизвестни нам, но дръзновено предстоящи с оръдията на своето мъченичество пред Престола на Всевишния, идещи от голямата скръб, увенчани с неувяхващите венци на славата.
Ето и чудотворците, иконографите, обновителите на манастири, като свети Пимен Зографски, напълно неизвестни за мнозина българи днес. Поменаваме и неканонизираните ни светии, мъченици от по-старо и по-ново време, които са голямо, голямо множество. Сред тях са всички онези, които претърпяха изпитания заради Христа по време на атеистичния режим в лагери и затвори, убитите нощем, изгорените, неопетите, изчезналите….
Молим се на светиите, просияли на нашата земя, свързани с нашия народ, отдали тук всичките си богоугодни трудове, като свети Серафим епископ Богучарски и Софийски чудотворец.
Благодарни сме, че сме наследници на богозрими светилници, по-живи от живите, по-близки от близките, люде, превърнали се в кандила с Божествен пламък, духовни лампади, осветили мрака на невежество, безбожие и езичество.
Дано молитвените въздишки на всички тях, последвалите Христа и достигнали богоуподобяване, да покрият многото ни грехове, сред които е непознаването и нерадението за собствената ни духовна история…
Снимка: Иван Шишиев
