Евангелието за Първородния
Беседа за Рождество Христово
Матей 1:18-25. Зач. 2
Който дойде при Господ Иисус Христос с послушание и смирение, той никога вече няма да поиска да се отдели от Него. С послушанието и смирението започва новият свят, новото творение, новото човечество. Старият свят е потъпкал послушанието и смирението пред Бога, и с това е разрушил моста между земята и небето. Духовното градиво да обновяването на този свят е на първо място послушанието и смирението.
Докато Адам е бил богат с послушание и смирение, дотогава той не е можел да прави разлика между своя дух и Божия дух, между своята воля и Божията воля, между своите мисли и Божиите мисли. Както Божиите ангели, така и Адам се е намирал в непосредствена близост до Бога, и от тази непосредствена близост е гледал Първоизточника на светлината, мъдростта и любовта. Живеейки в светлината на самото Слънце, той не е имал нужда да пали своя свещ. В Слънцето неговата свещ не би горяла, нито би светила.
Но когато Адам нарушил послушанието и изгубил смирението – а човек непременно или губи, или придобива и двете – тогава неговото непосредствено общуване с Бога било прекъснато, мостът бил разрушен. Адам паднал в страшна, непрогледна тъмнина и трябвало да си свети със своя собствена свещ, която му дала пак Божията милост, когато Божията правда го изгонила от Рая. Тогава той не само започнал да прави разлика между себе си и Бога, между своята воля и Божията воля, между своите чувства и Божиите чувства, между своите мисли и Божиите мисли – не само започнал да прави и да вижда тази разлика, но единствено в часовете на просветление можел да забележи своето подобие с Бога.
О, всички ние сме потомци на Адам, всички сме ниски издънки от пъна на отсечения кедър, който някога величествено се е издигал и се е виел над всички Божии творения в рая, ниски издънки, обгърнати от високите плевели на суровата природа, която се е спуснала като завеса между нас и Първоизточника на безсмъртната любов.
Докато Адам е бил послушен и смирен пред своя Творец, дотогава цялото негово обкръжение е дишало послушание и смирение. Но каква промяна настъпила на сцената само за един миг! В мига на своето падение Адам е заобиколен само от непослушни. Край него е непослушната Ева. Тук е и главният носител на непослушанието и гордостта – самият дух на непослушанието, сатаната. Тук е и цялата природа – непослушна, разбунтувана и дива. Плодовете, които дотогава са се топели от сладост в устата на човека, изведнъж започват да горчат. Тревата, която е лягала като коприна под краката му, започва да го драска като бодил. Цветята, които са се радвали, когато техният цар ги мирише, започват да се защитават от него с бодли, да го отблъскват от себе си. Зверовете, които са се умилквали около него като агнета, започват да го нападат с остри зъби, с пламтящи от гняв очи. Всичко се противи на Адам, опълчва се срещу него. И най-богатият от цялата сътворена природа се е почувствал най-беден от всички. Облеченият преди това в архангелска слава, сега се е почувствал унизен, самотен и гол; толкова гол, че е трябвало да вземе облекло от природата, за да прикрие своята голота – и телесна, и духовна. За своето тяло е започнал да взема кожа от животните и листа от дърветата, а за своя дух – да взема от всички твари – да, от тварите! – знание и умение. Онзи, който дотогава е пиел от пълния извор на живота, сега е принуден да ходи след добитъка, да се навежда към земята и да пие от стъпките на добитъка, както при телесна, така и при духовна жажда.
А сега погледнете Господ Христос и Неговото обкръжение. Всичко е самото послушание и смирение! Архангел Гавриил е представител на ангелското послушание и смирение; Дева Мария е послушание и смирение; Йосиф – послушание и смирение; пастирите – послушание и смирение; източните мъдреци – послушание и смирение; небесните звезди – послушание и смирение. Послушни са бурите, послушни са ветровете, послушни са земята и слънцето, послушни са хората, послушни са животните, послушен е и самият гроб. Всичко е послушно на Сина Божий, на Новия Адам, всичко се смирява пред Него, защото и Той е безкрайно послушен и смирен пред Своя Отец.
Известно е, че заедно с многото земни посеви, които човек сее и отглежда, от самосебе си изникват и други треви и растения, които не е сял и за които не се е грижил. Така е и с добродетелите: ако внимателно сееш и отглеждаш послушание и смирение в душата си, ще видиш, че заедно с тях бързо ще поникне и цял букет от други добродетели. Една от първите добродетели е простотата, вътрешна и външна. Послушната и смирена Дева Мария същевременно е украсена и от целомъдрена простота. Също и праведният Йосиф, и апостолите, и евангелистите. Погледнете само с каква безпримерна простота евангелистите описват най-великите събития в историята на човешкото спасение, в историята на вселената! Можете ли да си представите колко пространно и театрално един светски писател би описал, да кажем, възкресяването на Лазар, ако случайно можеше да бъде очевидец на това събитие? Или каква надута и претенциозна драма би написал за всичко онова, което е ставало в душата на послушния, смирен и прост човек Йосиф в онзи миг, когато узнал, че неговата годеница е непразна?…
Мария, Неговата Майка, е била сгодена за Йосиф. В очите на света това сгодяване можело да изглежда като преддверие на брачния живот, но в очите на Мария и Йосиф то не би могло да изглежда така. Измолена със сълзи от Бога, Дева Мария, по завета на нейните родители, била завинаги посветена на Бога. Тя от своя страна доброволно възприела този родителски завет, което показва и нейното дългогодишно служение в Йерусалимския храм. Ако зависеше от нейната воля, тя несъмнено би прекарала в храма до самата си смърт, подобно на Анна, Фануиловата дъщеря (Лук. 2:36-37), но законът предписвал друго, а и другояче трябвало да стане. Тя се сгодила за Йосиф не за да живее в брак, а именно за да избегне брака. Цялата уникалност на това сгодяване и неговото значение са описани в църковното предание. И ако хората ценяха преданието, свързано с Божията Майка, с праведния Йосиф и с всички личности, споменати в Евангелието, поне колкото ценят преданията (често и най-безумните), свързани със светските царе, военачалници и мъдреци, на всеки би бил ясен смисълът на сгодяването на Пресветата Дева за Йосиф. (Свети Игнатий казва, че Девата била сгодена, „за да бъде Неговото раждане скрито от дявола, и дяволът да мисли за Него като за роден от омъжена жена, а не от девица“. Също и Йероним, Тълк. на Матей, и Григорий Неокесарийски, ІІ Слово на Благовещение).
Преди още да бяха се те събрали. Тези думи не означават, че след това те са се събрали като мъж и жена, подобно нещо не е идвало и на ум на евангелиста. В този случай евангелистът се интересува само от раждането на Господ Иисус и от нищо друго; и той изписва горните думи, за да покаже, че Неговото раждане е било без събирането на мъж и жена. Затова разбирай думите на евангелиста така, сякаш е написано: и без да се бяха те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. Само от Дух Свети би могъл да бъде заченат Онзи, Който сред царството на мрака и злобата е трябвало да създаде духовното царство на светлината и любовта. Как би могъл Той да изпълни Своята Божествена мисия в света, ако беше дошъл на света по всички земни пътища, затворени от греха и пропити от смърт и тление? В този случай новото вино би миришело на вехти мехове, и Този, Който е дошъл да спаси света, Сам би имал нужда от спасение. Светът е можел да бъде спасен само чрез чудо, Божие чудо: така вярвал целият човешки род на земята. А след като Божието чудо е дошло, не бива да се съмняваме в него, а да му се поклоним и в това чудо да потърсим лек и спасение за себе си. Как постъпва Йосиф, след като узнава, че Дева Мария е непразна?
А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Той е послушен на Божията воля, както и доколкото Божията воля дотогава е била обявена на израилския народ. Той постъпва така и от смирение пред Бога. Не бивай много строг! – предупреждава премъдрият Соломон (Екл. 7:16). Тоест, не съди строго онези, които съгрешават, но си спомняй своите слабости и грехове, и се стреми да смекчиш с милост строгостта към грешниците. Закърмен с този дух, Йосиф не си е и помислил да предаде на съд Дева Мария за заподозрения грях: и понеже не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Такъв план ни представя Йосиф като примерен човек, примерен в правдата и милостта, какъвто изобщо духът на стария закон е можело да възпита. При него всичко е просто и ясно, както е могло да бъде в сърцето на един богобоязлив човек. Но още щом праведният Йосиф намислил един удобен изход от неудобното положение, изведнъж небето се намесило в неговия план с една неочаквана заповед:
Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Ангелът Божи, който преди това бил явил на Пречистата Дева за идването на Богочовека в света, идва и сега, за да разчисти пътя пред Него и да изравни пътеката пред нозете Му. Съмнението на Йосиф е единствената пречка по Неговия път, и то много голяма и опасна. Тази пречка трябва да бъде премахната. За да покаже, че за небесните сили е лесно да направят и това, което за хората е много трудно, Ангелът се явява на Йосиф не наяве, а насън. Наричайки Йосиф син Давидов, ангелът иска да го почете, и в същото време да го предупреди. Като потомък на цар Давид, ти трябва да се радваш на тази Божествена тайна повече от другите хора, но и да я разбираш повече от другите. Но как ангелът нарича Девата негова жена: не бой се да приемеш Мария, жена си? Така, както и Господ от кръста е казал на Своята Майка: жено, ето син ти! а след това на Своя ученик: ето майка ти (Йоан. 19:26, 27)!
Наистина, небето е пестеливо откъм думи и не казва нищо излишно. Ако не трябваше ангелът да каже това, нима би го казал? Въпреки че назоваването на Мария жена на Йосиф представлява камък за препъване на някои невярващи хора, то е защита на чистотата от нечистите сили, защото Божието слово слушат не само хората, но и всички светове, и добрите, и злите. Този, който би искал да проникне във всички Божии тайни, би трябвало да има Божието зрение за цялото видимо и невидимо творение.
Заченалото се в нея е от Духа Светаго. Това е Божие, а не човешко дело. Не гледай природата и не се страхувай от закона. Тук действа Този, Който е по-голям от природата и по-силен от закона, без Когото нито природата би имала живот, нито законът би имал сила.
От това, което ангелът съобщава на Йосиф, става ясно, че Дева Мария не му е говорила нищо за своята среща с великия архангел, както и това, че сега, когато Йосиф имал намерение да я напусне, не се оправдавала пред него. Казаното от архангела, както и всички небесни тайни, който постепенно са й се откривали, тя спазваше, като ги слагаше в сърцето си (Лук. 2:19; 2:51). В своята вяра в Бога и в своето послушание към Него, тя не трепвала пред никакви унижения от света. „Ако моите мъки са угодни на Бога, защо да не ги понеса?“, са казвали по-късно някои християнски мъченици. Живеейки в постоянна молитва и богомислие, и Пречистата е можела да каже: „Ако моето унижение е угодно на Бога, защо да не го понеса?“ Само аз да бъда права пред Господа, Когото сърцето ми познава, а светът нека прави каквото иска с мен. И все пак тя е знаела, че и целият свят не може да й направи нищо, което Бог не би допуснал. Какво дивно смирение пред живия Господ, каква предивна преданост на Неговата воля! И освен това – какъв героизъм на духа у една нежна девица! Тайната Господня е за ония, които Му се боят (Пс. 24:14). Докато грешниците в наше време, както и във всички времена, привеждат и лъжливи свидетели за себе си, то Дева Мария, която няма човек за свидетел, а само Всевишния Бог, не се оправдава, не се смущава, а само мълчи – мълчи и чака Сам Бог да я оправдае в свое време. И Бог побързал да оправдае Своята избраница. Същият този ангел, който й открил великата тайна на нейното зачатие, сега побързал да говори вместо мълчаливата Девица. След като обяснил на Йосиф това, което вече е станало, сега ангелът Божи отива още по-далеч, като му обяснява и онова, което предстои да стане: Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. „Не е казал: ще ти роди син, а просто: ще роди, защото тя не (Го) е родила само на него, но и на целия свят“ (Златоуст). Ангелът наставлява Йосиф да се отнася към Новородения като истински баща и затова казва: и ще Му наречеш името. Иисус значи Спасител, затова следващото изречение започва със защото: тоест наречи Му името Спасител, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
Архангелът е истински вестител на Бога. Той говори онова, което узнава от Бога, той гледа истината за Бога. За него природата със своите закони като че не съществува. Той знае само всемогъществото на Бога на живота, както някога и Адам го е знаел. С думите: Той ще спаси народа Си от греховете му, архангелът е предсказал главното Христово дело. Христос предстои да дойде да спаси хората не от някакво второстепенно зло, а от главното зло – от греха, който е източник на цялото зло в света. Той ще спаси дървото на човечеството не от един облак гъсеници, който случайно го е нападнал една година, а от червея в корена на дървото, от който съхне цялото дърво. Той идва, за да спаси не човек от човека или народ от народа, а всички хора и всички народи от сатаната, сеяча и господаря на греха. Той идва не като братята Макавеи, или като Варава, или като Бар Кохба, за да вдигне бунт срещу римляните, които като облак гъсеници са нападнали израилския народ, за да го опустошат, а като безсмъртен и всемирен Лекар, пред Когото и израилтяните, и римляните, и гърците, и египтяните, и всички народи на земята са болни и преболни, съхнейки от един и същи микроб – греха. По-късно Христос е изпълнил в съвършенство предсказанието на архангела. Прощават ти се греховете! – такива са били Неговите победоносни думи по време на цялото Му земно дело между хората. В тези думи се е съдържала и диагнозата на болестта, и лекарството. Грехът е болестта, а опрощаването на греха – лекарството. И Йосиф пръв от смъртните хора бил удостоен в Новото Творение да узнае истинската цел на пришествието на Месия и истинската природа на Неговото дело.
Това, което архангелът досега е казал на Йосиф, е било достатъчно той, от послушание към новата и пряка Божия заповед, да промени своите мисли, както и своя план да напусне Мария. Небето нарежда и Йосиф се покорява. Но обичайният метод на небето не е да дава заповеди на хората, без да апелира към тяхното разбиране и самоопределение. Бог от самото начало желае човек да действа като свободно същество. Защото в свободата, в свободното самоопределение на човека се състои цялата негова красота. Без свобода човек би бил само едно механично, изкусно направено творение на Бога, което Бог би държал и движил изключително по Своя воля и със Своя сила. В природата Бог има много такива творения, но Той е отредил на човека едно изключително положение, давайки му свобода да се определи за Бога или против Бога, за живота или за смъртта. Положение, изпълнено с голяма чест, и в същото време – с голяма опасност. Затова и Бог не дава на Адам проста заповед: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; а веднага добавя: защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш (Бит. 2:16, 17). С последното изречение Бог посочва на човека една причина на неговия разум и един мотив на неговата воля да не яде от забраненото дърво: защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. По подобен начин постъпва и сега архангелът с Йосиф. Тъй като му е дал нареждане да приеме Мария и да не я напуска и тъй като е обяснил, че плодът на нейната девическа утроба е от Духа Светаго, Архангелът припомня на Йосиф и ясното пророчество на великия пророк: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог“ (Ис. 7:14; Мат. 1:23)!
Казаното преди това: и ще Му наречеш името Иисус, не противоречи на това, което сега казва, а именно: и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог. В първия случай на Йосиф е наредено той да Му нарече името Иисус, тоест Спасител, а във втория случай се твърди, че Младенецът ще бъде наречен от хората и народа Емануил, тоест с нас е Бог. И едното, и другото име, всяко по свой начин, изразяват най-съществения смисъл на Христовото пришествие в света и Неговото дело в света. Той ще дойде, за да прости греховете, да помилва и да спаси хората от греха, и затова ще се нарече Спасител – Иисус. Но кой може да прощава грехове, освен един Бог (Марк. 2:7)? Никой в света; никой нито на небето, нито на земята няма нито право, нито сила да опрощава греховете и да спасява от греха, освен един Бог. Никой не познава бездънния ужас на греха така, както Бог, Който е безгрешен; нито някой може да изтръгне червея на греха, освен Бог. И тъй като Иисус е прощавал греховете и с това е правел хората здрави, Той е Бог между хората. Ако трябва да поставим имената в причинно-следствена връзка, тогава името Емануил би трябвало да стои пред името Иисус. Защото, за да може Новороденият да извърши делото на Спасител, Той трябва да бъде Емануил, тоест би трябвало да дойде като Бог между нас. Но и така, както е, смисълът е същият.
Ако Бог не беше с нас, и то не само като идея или хубава мечта, а с нас така, както сме ние: с душа, както сме и ние, в тяло, както сме и ние, в неволя и страдание, както сме и ние, и – накрая, в това, което в най-голяма степен ни прави различни от Бога – в смъртта, както сме и ние. Затова всяка вяра, която учи, че Бог не е дошъл в плът и не може да дойде в плът, е лъжлива, защото представя Бога и като немощен, и като немилосърден; представя Го като мащеха, а не като майка. Представя Го като немощен, защото винаги боязливо Го пази от най-голямата борба – борбата със сатаната, греха и смъртта. Той трябва да окове сатаната, трябва да изкорени греха от човешките души, трябва да стъпче жилото на смъртта – да, трябва да извърши дело, много по-голямо и по-трудно от това да държи света на плещите Си. Нашият Бог е извършил тази борба, и то победоносно. Хората от другите вери се страхуват и в мислите си да позволят на своите богове такава борба, в която техните противници биха могли да победят. Каква би била тази майка, която не би се навела до земята от любов към своето чедо, за да го утеши, да го люлее? Дори ако детето е в огъня, или сред дивите зверове! Какъв милосърден Творец на света би бил Ти, ако милостта не Те беше спуснала между нас, а Ти само гледаше нашата несрета от мъгливата и спокойна далечина, и никога не би протегнал Своя студен пръст в нашия огън, нито би прекрачил с краката Си в пещерата, в която ни давят зверовете? Наистина, Ти си слязъл между нас, и то много по-ниско, отколкото изисква която и да било земна любов; родил си се в тяло, за да поживееш с телесните и да спасиш телесните; причастил си се с чашата на страданията на всички Твои творения; но Ти не си делил с никого тази горчива чаша, а Сам си я изпил до дъно. Ти си наш Спасител, защото си бил Бог между нас; бил си Бог между нас, и затова си могъл да бъдеш наш Спасител. Слава на Тебе, Иисусе Емануиле!
Що се отнася до Йосиф, той със страх и трепет все по-ясно виждал, че около него се тъче тъкан, по-дълга от слънчевата светлина и по-широка от въздуха. На него се е паднало в самия център на тъканта на Новото Творение да послужи като оръдие на Бога. Докато човек не почувства, че Бог извършва Своето дело чрез него, дотогава той е слаб и немощен, неопределен и самопрезрян. Но когато почувства, че Бог го е взел в Своите ръце, както ковач взема желязото за коване, той ще се почувства и силен, и смирен, ясен в своите постъпки и горд със своя Бог.
Когато Йосиф се събудил от съня, направил така, както му заповядал ангелът, и отново взел Дева Мария при себе си, и не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус. Когато четем светото Евангелие, трябва да пренасяме евангелския ум в себе си, а не своя ум в Евангелието. Сам намирайки се в чудо, евангелистът разказва за чудото на раждането на Спасителя. За него е най-важното да покаже, че това раждане е станало по чудесен начин. Това е вече четвъртото доказателство за раждането, за което говори евангелист Матей. Първо е казал, че Дева Мария е била само сгодена за Йосиф; второ, че Тя се е оказала непразна от Духа Светаго; трето, че Ангелът в съня е обявил за нейната бременност като за чудесна и свръхестествена; и четвърто, ето, сега повтаря същата мисъл с думите, че Йосиф не я познавал, докле тя роди своя първороден Син. Следователно тук е пределно ясно, че евангелистът не си и помисля да каже, че след това раждане Йосиф е встъпил във връзка с Мария. Това, което не е било докле не роди Сина, не е било и след това, когато родила Сина. Както бихме казали за някого, че докато трае богослужението в църквата, той не внимава в думите на свещеника, ние не си и помисляме, че след края на богослужението той внимава в думите на свещеника. Или когато казваме за овчаря, че той пее, докато овцете пасат, ние не мислим, че овчарят не пее, когато овцете престанат да пасат. („Както се казва за времето на Потопа, че враната не се върнала в ковчега, докато земята не изсъхнала. Но тя, естествено, не се върнала и след това. (Или), както казва Христос: Аз съм с вас до свършека на света: което едва ли значи, че след това няма да бъде с нас“. Теофилакт).
Думата първороден пак се отнася изключително за Господ Иисус (Пс. 88:27; ср. ІІ Цар. 7:12-16; Евр. 1:5-6; Рим. 8:29), Който е първороден между всички царе и първороден между многото братя (Рим. 8:29), тоест: между спасените и осиновени хора. Когато първороден се пише с главна буква, като собствено име, не би имало никакво двусмислие. Или, ако пред думата „първороден“ се поставяше запетая, отново не би произлязла никаква двусмислица и объркване. Впрочем, трябва да четем така, като че Първороден е собствено име и като че пред него стои запетая: и роди Своя Син, Първородния. Господ Иисус е Първороден като Творец на новото царство, като Нов Адам.
За свети Амон се казва, че осемнайсет години е бил в брак със своята законна жена, нямайки никакви телесни връзки с нея. Света мъченица Анастасия също е живяла няколко години в брак с Помплий, римски сенатор, и не е имала никакви телесни връзки с него. Тук посочваме само два примера от хиляди други. Със своето пречисто девство, преди рождеството, в рождеството и след рождеството, Дева Мария е подтикнала към живот в девство хиляди девойки и младежи в историята на Църквата. Гледайки нейното девство, много омъжени жени са прекратявали брака си и са се посвещавали на девическа чистота. Гледайки нея, много големи развратници са се изтръгвали от своя развратен живот, умивайки омърсената си душа със сълзи и молитва. Следователно как бихме могли да си представим, че Пречистата Дева, стълб и вдъхновение на християнската чистота и девство през вековете, би могла да стои по-ниско в девството от светите Анастасия, Текла, Варвара, Екатерина, Параскева и безброй много други? Тя, която е носила Бога и е родила Бога, „е била Дева не само по тяло, но и по душа“, казва свети Амвросий. А Златоуст отново сравнява Дух Свети с пчела и казва: „Както пчелата не иска да влезе в някой смраден съд, така и Дух Свети не иска да влезе в нечистата душа“.
Но да прекратим разговора за това, на което би трябвало да посветим по-малко разговори, и повече удивление. Там, където има послушание и смирение пред Бога на живота, там има и чистота. Затова да се посветим на очистване на своята съвест, на своята душа, на своето сърце и своя ум, за да се удостоим и ние с благодатната сила на Дух Свети; за да престане земята да сее своето семе в нашия вътрешен човек, а Дух Свети да зачене вътре в нас новия живот и новия човек, подобен на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. На Него да бъде слава и хвала, заедно с Отца и Светия Дух – на Единосъщната и неразделна Троица, сега и винаги и във вечни векове. Амин. I www.svetosavlje.org.
Превод: Татяна Филева
