Евангелието за чудото във Витезда
(Йоан 5:1-15)
Блажен е човек, който с търпение и надежда на Бога понася всички страдания в този живот! Един негов ден ще натежи на небесните везни повече, отколкото месеците и годините на безбожника, който или се весели без страдания, или страда без търпение и надежда на Бога.
Блажен е човек, който не роптае срещу страданието, но изследва причините за своето страдание с търпение и надежда на Бога! Къде ще намери страдащият причините за своето страдание? Ще ги намери или в самия себе си, или в своите родители, или в съседите си – тук страдалецът ще намери причините за своето страдание. Цар Давид страдал заради свой собствен грях; Ровоам – заради греха на своя родител цар Соломон, а пророците страдали заради греховете на своите съседи.
Но ако страдащият потърси още по-далеч и по-дълбоко причините за своето страдание, къде ще ги намери? Ще ги намери или в първоначалното неверие на човека към Бога, или в мрачния и зъл дух на злобата, в бездънната и отровна тъмнина, или в човеколюбивия и лековит Божи Промисъл – тук страдалецът ще намери по-далечните и дълбоки причини за своето страдание. Адам и Ева страдали заради своето неверие към Бога; праведният Йов страдал заради мрачния и зъл дух на злобата; а слепороденият младеж, на когото милостивият Господ отворил очите, страдал за слава Божия и за своя вечна награда.
Свойство на разумния човек е да търси причините за своето страдание първо в самия себе си, а на неразумния – винаги и всякога да се оплаква от другите. Разумният помни всички свои грехове от детство, помни ги със страх от Бога и очакване на страдание за своите грехове; и когато наистина го сполети страдание, било чрез приятели или врагове, чрез хора или зли духове, било веднага или по-късно, той веднага разбира причините за своето страдание, защото знае и помни своите грехове. А неразумният забравя всички свои неправди; и когато го постигне страдание, той се обръща в мъката си и учуден пита: защо точно него да го боли глава? Защо точно неговото богатство да пропадне? Защо точно неговите деца да умрат? И в своето неразумие и гняв той сочи с пръст всяко същество на земята и на небето, като виновник за своето страдание, преди да посочи с пръст самия себе си, тоест истинския виновник за своите мъки.
Блажен е човек, който се възползва от своето страдание, знаейки, че всяко страдание в този кратък живот е допуснато на хората от Човеколюбивия Бог за тяхно добро и полза! По Своята милост Бог допуска страдание на хората заради техните грехове по милост, а не по правда. Защото, ако беше по правда, всеки грях би довел до неизбежна смърт, както казва и апостолът: грехът, извършен, ражда смърт (Иак. 1:15). Вместо смърт, Бог изпраща лекарство чрез страданието. Страданието е Божият метод, метод за лечението на душата от проказата на греха и смъртта.
Само неразумният мисли, че страданието е зло. А разумният знае, че страданието не е зло, а само проява на злото и в същото време лечение от злото. Само грехът в човека е истинско зло, а извън греха зло няма. Всичко останало, което хората обикновено наричат зло, не е зло, а горчиво лекарство против злото. Колкото по-тежко болен е някой, толкова по-горчиво е за него лекарството, което му дава лекарят. Понякога дори лекарството се струва на болния по-тежко и по-горчиво, отколкото самата му болест. Така и на грешника страданието понякога му се струва по-тежко и по-горчиво от извършения грях. Но това е самоизмама! Няма страдание в света, което би могло поне приблизително да бъде толкова тежко и пагубно, колкото е грехът. Всички страдания на хората и народите на земята не са нищо друго, освен изобилни лекарства, които вечната Милост дава на хората и народите, за да ги спаси от вечна смърт. Всеки грях, дори и най-малкият, би причинил неизбежна смърт, ако Милостта не допусне страдание заради отрезвяването на хората от пиянството на греха, за лечението, което чрез страданието извършва благодатната сила на Светия Дух.
Вие ще кажете: човек се страхува от страданието, защото се страхува от смъртта, но страданието може да доведе до смърт? Но кое довежда тялото до смърт: болестта или лекарството? Несъмнено болестта, а не лекарството. Така не страданието ще доведе душата до смърт, а грехът, който причинява и болест на душата, умиране на душата. Именно грехът е семето на смъртта, преужасно семе, което, ако своевременно не се открие чрез страданието и не се изгори с пламъка на Дух Свети, ще порасне и ще опустоши цялата душа, така че цялата душа ще бъде не съсъд на живота, а съсъд на смъртта.
И така, очевидно е, че страданието трябва да се понася с търпение и надежда на Бога; нещо повече: с благодарност към Бога и с радост. Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни. И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев! Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил (Пс. 70:20,23). А апостол Петър препоръчва на верните: радвайте се, доколкото участвувате в страданията на Христа (1 Петр. 4:13); доколкото страдате с Христос, тоест съзнателно и разумно, кротко и търпеливо, за очистване от греховете, за оживяване, за усъвършенстване на живия Христос в себе си и около себе си. Когато великият Златоуст умирал тялом в изгнание, измъчван и унижаван от хората, последните му думи били: „Слава Богу за всичко!”. Свещеното Писание и историята на Църквата предлагат най-добрите примери за търпение в страданието, каквито човешкият род изобщо е виждал някога. И днешното Евангелие описва един подобен пример на велико и продължително търпение в страданието. Но не само това.
Описвайки разслабения човек, който тридесет и осем години страдал от парализа с търпение и надежда, днешното Евангелие също така ни потвърждава две велики тайни. Първата е, че този болен, който дълго страдал, носел причината за своята болест, за своето страдание в самия себе си, тоест в своя грях. Втората тайна е, че всесилният Господ Иисус Христос е изцелил този болен със Своята божествена сила с думите: стани и ходи! С това още веднъж се проявило Неговото божествено човеколюбие и Неговото божествено всемогъщество, което външно било скрито зад лекото страдално покривало на човешкото тяло.
В онова време Иисус възлезе в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. Преди това Господ се намирал в Галилея, откъдето дошъл в Йерусалим за празника. Трудно е да се каже какъв празник бил това – Пасха, Петдесетница или Пурим. Но това всъщност не е толкова важно, защото, ако беше важно, самият eвангелист не би пропуснал да го спомене. Овчата къпалня, или Витезда*, се e наричала така именно защото наблизо се намирали Овчи порти, през които били прогонвани овцете, определени за жертва; а и поради това, че в тази къпалня били изкъпвани жертвените овце преди принасянето им в жертва. Тази къпалня съществува и днес в Йерусалим, но голяма част от нея е разрушена и тя е неизползваема. Но по времето на eвангелистите тази къпалня все още била действаща; затова eвангелистът говори в сегашно време: в Йерусалим се намира Овчата къпалня. Петте покрити притвора около къпалнята служели за пребиваването на множеството болни, които търсели лек за себе си в тази къпалня, както се вижда от следните думи:
В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. Множество болни от всякакви болести от всички страни се събирали на това чудно място, за да намерят лек за себе си, напразно търсен от хората и от природата по други места. Че тази вода не е лекувала сама по себе си, поради своите естествени свойства и минерален състав, а посредством небесна сила, е ясно от това, че тя от време на време ставала лековита, тоест само тогава, когато по Божи Промисъл слизал ангел над нея и я раздвижвал. Каква чудна и драматична сцена! Представете си пет притвора, препълнени с най-отчаяните страдалци от цял един народ! Представете си пет купчини с човешка болка и скръб, сълзи и гной! Наоколо градът е пълен с човешки същества, които тичат след удоволствия, стремят се към богатство, борят се за чест и власт, които правят комедия и с тялото, и с душата си. А тук – предсмъртна агония, бавно, болезнено умиране и – една-единствена точка, към която са отправени очите на всички – водата; едно-единствено очакване – на ангела; едно-единствено желание – здравето. За какво ви е здраве, да ги питате. Не e ли заради онази обща комедия на тялото и душата, която се разиграва около вас? Но не е ли достатъчен и без вас броят на онези, които играят тази комедия? Или за да служите на Бога? Но не служи ли много добре на Бога и онзи, който страда с търпение и надежда? Или искате здраве заради самото здраве, живот заради самия живот? Но онова, което е средство, не може да бъде цел. Когато Бог ви е пратил в този живот, ви е пратил с някаква цел; когато ви дава здраве, пак ви го дава с някаква цел. Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник? – казва праведният Йов (7:1). Ако е на война, тогава е за упражнение, борба и победа, ако дните му са като на наемник, тогава го чака отплата в залеза на дните му. Но живот заради живота – и то земен живот заради земния живот! – и здраве заради здравето – това значи безцелен живот и безцелно здраве. А живот и здраве заради комедията на греха – това не е ли остър нож под гърлото? Пет притвора, препълнени с живи инвалиди – о, какво чудно място за упражняване в търпение и надежда на Бога! О, каква чудна и жива картина, какво чудно и осезаемо предсказание за онова състояние, в което скоро могат да се окажат и всички онези, които в града, близо до къпалнята прахосват своя живот и своето здраве – и то за какво? Само за купуване на грях, за натрупване на грях!
Но ако петте притвора на къпалнята Витезда отдавна са разрушени, то не мислете, че историята на човешката беда, която лежала натрупана под тях, е свършила завинаги. Съвсем не мислете, че тази история е далеч от вас и няма нищо общо с вашия живот. Не са ли и във вашите пет сетива, като в пет притвора, струпани цели купчини болка и страдание, сълзи и гной, грях и беззаконие, болни мисли, слепи желания и страсти, хроми опити и сухи надежди? О, Витезда, колко си универсална! В теб някога ангел Божи изпълнявал службата на пастир и спасявал хората един по един като изгубени овце, докато не дошъл всеобщият Пастир на ангелите и човеците. Мълчаливият ангел, служител на своя Творец, използвал твоята вода, за да умие от греховната зараpа заболялата овца, а когато Добрият Пастир с творческото Божие слово слязъл в теб с Тяло и на дело, Той със Своето творческо слово прогонил заразата на греха и с това те направил ненужна. Добрият Пастир! Затова ти пророчески си наречена Овча къпалня. Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми (Йоан. 10:27), слушат гласа на Добрия Пастир.
Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. Прозорливият Господ предварително и отдалеч предвидял къде какво трябва да направи. Например Той неслучайно тръгнал по море и преминал в Гадаринските предели – въпреки че това би могло да изглежда така на Неговите спътници, но Той със Своя Дух предвидил и видял, че в тази предели има двама измъчвани от бесове, които трябва да изцели. Нито пък случайно се оказал пред портите на град Наин точно тогава, когато изнасяли мъртъв сина на вдовицата, но Той пак предвидял и знаел, че на това място и по това време Го чака велико дело. Също така не случайно се оказал в Йерусалим на този празник, какъвто и празник да бил, нито пък случайно, от любопитство, се отбил в този дом на болката, в Овчата къпалня, но всичко това се случило поради Неговото предзнание и предвиждане предварително и отдалеч в пространството и времето. Очевидно е, че Той не е дошъл в Йерусалим заради празника, както изглеждало на Неговите спътници, а именно заради този болен и заради делото, което имал да изпълни на него.
Изключителен болен, страшен болен! Една болест от тридесет и осем дни изглежда безкрайна на хората, а какво да кажем за болест, продължила тридесет и осем години! Усещането за продължителността на времето зависи от нашето състояние и разположение. Часовете на щастие са крилати, докато часовете на мъка нямат крила, а често и крака. За парализирания човек и времето изглежда парализирано; струва му се, че времето е неподвижно като самия него. Ако това време от тридесет и осем години боледуване умножите най-малко по три, ще получите приблизително реалната дължина на това време за един здрав, подвижен, работещ, радостен човек. Следователно едно цяло столетие от време на здравите хора прекарал този парализиран човек, лежейки на постелята си и бутайки времето пред себе си, вместо времето да бута него. Какво героично търпение у този човек! Какви свръхчовешки усилия да се добере до къпалнята в часа, когато ангел Божи раздвижвал водата! Каква несломима надежда за оздравяване, и то от ден на ден, от година на година, да, от десетилетие на десетилетие! Макар и този болен толкова да страдал заради собствения си грях, все пак човек не може да не му се удивлява; и мислейки за него, не може да не си помисли за много слаби, бледи характери на мъже и жени, младежи и девойки в наши дни, които под бремето на много по-малки и по-кратки мъки посягат на своя живот, отивайки на онзи свят като убийци на самите себе си.
Искаш ли да оздравееш? – попитал го един Приятел, навел се над неговата постеля след тридесет и осем години. Да, Господине; но си нямам човек! Слепите имат водачи, хромите имат сродници, изсъхналите имат приятели, а аз нямам никъде никого в този широк свят, никой, който да се смили и да ме донесе до водата в този момент, когато тя става лековита. Докато допълзя до водата, друг бива спуснат в нея и изцелен, и аз с мъка повтарям същото усилие, докато допълзя обратно до постелята си. И така вече тридесет и осем години! Нямам човек, а на слуга не мога да платя. Нима при толкова хора в Йерусалим, бездействащи, богати, силни, няма нито един човек, който би ти подал ръка за помощ само заради душата си, или който поне би изпратил слугата си да ти помогне? Нито един! Нима е трябвало да дойде Човек чак от Галилея, да измине пеша три дни изморителен път, докато толкова бездействащ свят в светия Град денонощно се разхожда само няколко метра от твоята постеля? Има, Господи, има много ходещи близо до мен, но човек няма. А има толкова свещеници! Ето, храмът е точно насреща през улицата! Там безброй свещеници четат Закон Божи и учат народа на милосърдие – нима няма нито един, който да дойде или да изпрати някого, за да ти помогне? Има, Господи, има много свещеници там, в храма, но човек няма. Има и много евреи, хиляди и хиляди, които се събират в Йерусалим за празника. Но на тях не им е до един нещастен и мълчалив страдалец, на тях им е до съботата. Те идват с хиляди и хиляди само за да се поклонят на съботата, както техните предци са се покланяли на златния телец в пустинята. Хиляди и хиляди евреи, но човек няма.
Ето един Човек – един-единствен! Ето Господа – по-състрадателен от сродник, по-милостив от приятел, по-услужлив от слуга. Той не е предприел този дълъг и уморителен път от Галилея за Йерусалим заради съботата и празника, а заради този страдалец. Той е дошъл, за да изобличи – с дело, а не само със слово – страшното немилосърдие на един затъпял род. Дошъл е Човек заради човека.
Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. От този час, вероятно завинаги, ангелът Божи престанал да слиза в Овчата къпалня и да раздвижва водата; защото ето, дошъл е Месия, Началникът на ангелите, Който Сам непосредствено лекува. Докато хората били под закона, докато били слуги на закона, дотогава Господ чрез слуги изпращал помощ на слуги. А когато благодатта дошла и заменила закона, тогава Сам Господ се приближил до хората, като баща към синове, и Сам, непосредствено от Своята ръка, им предлагал дарове. Някой може да се запита: защо Господ не поставил на този болен обичайния въпрос: вярваш ли? Защо от него не изисквал вяра, както от много други? Но нима вярата на този страдалец не била повече от очевидна? Тридесет и осем години той търпеливо лежал на това единствено място с вяра в небесната помощ. Но той не само че вярвал в чудесното действие на Божия ангел; той донякъде вярвал и в Господ Иисус, иначе не би се обърнал към Него с Господ. Да, Господине, искам да оздравея, но си нямам човек. Между другото трябва да си спомним, че Господ изцелил много бесновати и глухонеми, от които не можел да изисква вяра, изцелил ги от чисто милосърдие. Следователно и в този случай във Витезда Господ се ръководел, от една страна, от чисто милосърдие към един дългогодишен страдалец, който толкова много страдал в една немилосърдна среда. От друга страна, Той се ръководел от намерението с това дело на Своето милосърдие да изобличи немилосърдието не само на йерусалимските граждани, но и немилосърдието на всички хора от всички времена, които гледат своя ближен в мъки и не искат и пръста си да помръднат, за да му помогнат. Накрая, Господ съзнателно изцелил този болен в събота – въпреки че можел да направи същото и в петък, но Той искал да изобличи еврейското идолопоклонство към съботния ден и да покаже, че човек е по-важен от съботата и че милосърдието е по-важно от всички формалности на закона. И това Христово дело има онази уникална отличителна черта на Божия метод: именно, че с едно действие постига много цели.
А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. О, дребни души! О, затъпели сърца! Вместо да се радват, че един пълзящ червей се е изправил и отново станал човек, вместо да му честитят оздравяването, вместо да заговорят из целия град и да го съберат за прослава на живия и човеколюбив Бог – вместо всичко това, те се сърдят на човека, който е взел на рамо бедната си постеля и си отишъл у дома! И мъртвец да възкръсне от гроба пред очите им, те не биха се удивили на неговото възкресение, но биха го укорили с думите: защо си прашен в събота?
Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Изцеленият човек първо споменава своето изцеление, като главно нещо, а след това носенето на одъра, като второстепенно, докато евреите дори не обръщат внимание на неговото изцеление, на неговия живот. След неговия отговор би било естествено да го попитат: Кой е този човек, който те изцели? Но не, те питат само за второто, за онова, което е външно и второстепенно: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Виждате ли как се е изродил избраният род? Виждате ли какъв плевел е израснал на нивата, родила някога Моисей, Исая и Давид? Виждате ли как някога високото благочестие на израилските хора се е изродило в едно шпиониране за спазването и неспазването на съботата? И как свещеническото служение на живия Бог се е изопачило в едно полицейско пазене около идола на богинята Събота?
Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. Изцеленият болен погледнал от постелята си Господа в очите; почувствал Неговия животворен дъх; познал Неговата чудотворна мощ; нещо повече: нарекъл Го Господ – но при всичко това той не знаел да каже нито името на своя Изцелител, нито мястото, откъдето е. А Господ, след като завършил Своето дело, веднага се отдалечил от множеството народ и оставил събитията да се развиват от само себе си. Той е Сеячът, Който сее добро семе и оставя семето да расте и с времето да принася плод според земята, на която е паднало. След като извършил добро дело, божествено дело и по сила, и по милосърдие, Той се отдалечава от хората и за пример на всички нас, които се наричаме християни. Доброто дело е съвършено тогава, когато се върши от чисто човеколюбие, за слава Божия. Всеки, който иска да върши добри дела, нека ги върши не заради суетна слава и човешка похвала. Защото който съзнателно изнесе на пазара своето добро дело, ще прилича на човек, който би оставил овцата си сред вълци. Следователно, трябва внимателно да пазим своето добро дело, за да не предизвика нито човешката похвала, нито човешката завист. А който съзнателно предизвиква похвала и завист у хората, той с едно добро свое дело ще извърши две лоши дела: похвалата ще навреди лично на него, а завистта ще навреди на другите.
След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. След като изцелил тялото му, Господ сега завършва Своето дело и в духовен план, обявявайки неговия грях за причина за неговата страшна болест и предупреждавайки го повече да не греши, за да не го сполети нещо по-лошо. Не се знае какъв грях е извършил този човек: но това не е и необходимо да се знае, тъй като е известно, че всеки грях е оскърбление към Бога и отстъпление от Него, както и че всеки грях, за който не е принесено покаяние, рано или късно трябва да донесе страдания и мъки. Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо; тоест, ти сега си помилван от Бога и грехът ти е простен; затова не изкушавай повече Бога, защото вместо милост, можеш да изпиташ меча на Божията правда. Ако си могъл да се оправдаеш за предишния си грях с недостатъчно познаване на Бога и Неговата сила, след това, което се е извършило над теб, вече няма да можеш да се оправдаеш с нищо. Ето дивни и страшни предупреждения и към всички нас, та когато веднъж почувстваме Божията милост над себе си, да не грешим повече, за да не ни сполети мъка, по-голяма от онази, след която сме помилвани.
Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери. Той казал това добросъвестно и добронамерено. Бил питан за Иисус, и мислел, че трябва да каже. В същото време се чувствал длъжен пред своя Благодетел, и мислел, че трябва да съобщи Неговото име на всички и на всеки, особено на онези, които питат за Него. Лежейки тридесет и осем години и не мислейки за нищо друго, освен за своята мъка, той, бедният, не можел и да си представи колко зло е сърцето на тези хора, които разпитват за Иисус. Откъде е можел и да предположи, че те разпитват за Него не за да Го прославят като чудотворец, а за да Го убият като нарушител на съботата?
Забележете: той отишъл и казал на евреите, че Иисус е Онзи, Който го изцели. Не Който му казал да вземе одъра си в събота, а Който го изцели. Той изцяло бил зает с мисълта за своето изцеление и Изцелителя, докато евреите били заети с мисълта за съботата и нарушителя на съботата. Може би в тези необикновени минути той дори не чувствал разликата между него и евреите в мисълта за Иисус. Той пренасял своята мисъл върху тях, своята велика и вдъхновена мисъл за Божието посещение, за Божието чудо над себе си, и не е могъл дори да забележи техните дребни и злоковарни мисли, скрити като змии под листа. Той мислел да прославянето на Господ Иисус, своя Благодетел, а евреите мислели за Неговото убийство. Защото по-нататък се казва: иудеите търсеха случай да убият Иисуса (Йоан. 5:16). Защо да Го убият? Затова ли, че Той бил единственият Човек, Когото парализираният болен във Витезда видял за тридесет и осем години? Да, затова. И още за това, че Той бил единственият Човек, Който ценял живота на един човек повече, отколкото мъртвия идол на еврейската богиня Събота.
Но Господ преминал невредим през всички примки и засади на юдеите, разпространявайки Своето Евангелие на човеколюбието с дела и думи, чак до онзи час, когато Му било угодно да се остави в ръцете на юдеите, та чрез унижението да покаже Своето истинско величие и чрез смъртта да победи смъртта. Затова на Него да бъде слава и хвала, заедно с Отца и Дух Свети – на Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги и през всички времена и вечност. Амин. I www.svetosavlje.org
* Витезда. – Тази дума не се среща никъде в Стария завет. Когато Евангелистът казва, че това е еврейска дума, той безспорно има предвид онзи еврейски, който се е говорел по негово време, тоест арамейски. Овчи порти се споменават у Неемия 3:1, 32; 12:39).
Превод: Татяна Филева
