Евхаристията и единството на Църквата – дар на Духа



Може да харесате още...

4 коментара

  1. Св.апостол Павел казва, че вярата е пълно разкриване на това, що се не вижда. В този смисъл укрепването на вярата на хората е разяснението на онова, що не е зримо с обикновените очи. Това означава реализация на дарбите на Духа, които хората носят със себе си. В този смисъл съвременната задача на Църквата според исторически сложилите се осезаеми прояви на Духа да издирва хора, които могат да помагат на вярата и да ги възнаграждава и да ги поощрява в духа на историческата опитност на Църквата, защото както се вижда от смисъла на статията доказателствата на Църквата се крепят върху тайнствата, които са непроумяеми за човешкия ум и техният ефект се вижда пост квем, на данните от историята, която доказва верността и божествеността на православието и върху езикови интерпретации на текста на св. Библия и на светоотческата литература. В тези три опорни пункта историята и езиковостта може да бъде представлявана и от светски специалисти, както е в България с инкасиращата дарове на верните БПЦ.

  2. Проявата на Духа в наше дни е оспорена от липсата на пророчески изяви на Църквата. Пророчеството е дарба на предсказание и тълкувание на настоящето. С пророчествата се занимават футуристи, политолози и социолози, които на основата на данните от науката, която се занимава с невидимото правят своите произведения и така лустрират църковността от пророчески доказателства за проявата на Духа. Освен това Духа се свръзва с дарбите на хората, които са откривани, развивани и награждавани от светски лица като учителското съсловие и организациите по издирване и реализиране на таланти. В този аспект състоянието на Църквата показва една отделеност от Духа, Който се дава на Божиите угодници, които Църквата не издирва и не вцърковява, а може да се спори доколко официално ланисираните и медийно известно църковни представители в България са Божии угодници, а не са били угодници на БКП и националните въжделения на българите след 1878 година. Въпросът с Духа в БПЦ е сложен.
    http://geom-bg.com/?p=29979

  3. В света има разработки на двата свята – видимия и невидимия. Видимият подлежи на предметно-вещева проверимост, представлявана от лабораторния опит в науката, докато невидимия не подлежи на такава проверимост в непосредствено време и се доказва с последвали събития в живота на човека и обществата, поради което историята и особено историята на вярата и пророчествата е много важна за вярата в невидимото в реално време. Невидимият свят на числата има посредник за проверка, което са математическите формули, имащи предметно изражение, поради което нумеролозите са много популярни, защото създават илюзията, че техните фантасмагории са точни предсказания и анализи на невидимия свят. Характерното и за видимия и за невимидия свят, последния обект на занимание от страна на политолози и социолози, чиято достоверност също се проверява след време, е че те се описват със средствата на езиковостта. Затова умението за работа с писмен и устен текст е условие за убеждение – факт, който БПЦ не знае.

  4. За проверката на невидимото има събития, които са обект на занимание на историческата наука и на философията. Известно е, че преди изборите много политици тръгнаха по врачки, защото знанието на българските политолози и социолози, за което взимат луди пари не е почерпано от българския автентичен опит и не е построено на доказателствени данни от интегралното битие на българите, поради което техните прогнози и анализи, които също като врачките засягат обявяването на невидимия свят се провалят, но никой у нас не говори за тази научна спекулация с невидимото, а всеки говори срещу врачките. Затова в отстояването на православието освен тайнствата на обреда има история, философия и езикознание, които извън чудесата на Бога и намесата на Духа в човешкото битие могат да помогнат на религията, защото освен да се създаде, вярата трябва да се развива и поддържа. БПЦ обаче лежи на подаръците на добре настроени към вярата и Църквата светски специалисти, чиято квалификация е създадена от Държавата.