Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ

Имаше в град Солун един благороден и богат човек на име Лъв, който заемаше службата друнгарий при Солунския стратег. Той беше благоверен и пазеше всички Божии заповеди напълно, както някога Иов. Живеейки със съпругата си Мария, той доби седем деца, най-малък от които беше Константин философ, наставникът и учителят на славяните. След като го роди майка му, дадоха го на дойка, за да го откърми, обаче детето никак не искаше да се хване за чужда гръд.

Това ставаше по Божие допущение, за да бъде добрият филиз на добрия корен откърмен с чистото мляко на собствената майка. Подир неговото раждане добрите родители дадоха обет да не се събират повече и не престъпиха този си обет, а живяха в Господа 14 години като брат и сестра, докато ги раздели смъртта.

Когато бащата щеше да отиде на Божия съд чрез телесната смърт, майката оплакваше това дете и казваше: "За нищо друго нямам грижа освен само за това дете, как ще се нареди!" А бащата, умирайки, рече: "Надявам се на Бога, че Той ще му даде такъв баща и защитник, който се грижи за всички християни!" Което се и сбъдна.

Още като беше на седем години, момчето видя сън и го разказа на баща си и на майка си: "Стратегът събра всички девици на нашия град и ми рече: "Избери си от тях другарка и връстница-помощница, която си искаш." Аз огледах всички и си избрах една, от всички най-красивата по лице, сияйна и украсена с много златни огърлици и бисери. Името й беше София, сиреч мъдрост!"

Като изслушаха това, родителите му рекоха: "Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си", "защото заповедта е светило, и поуката – светлина"! Кажи на мъдростта: "ти ми си сестра!", и наречи разума твой сродник! Премъдростта е по-благолепна от слънцето и ако си я доведеш за невяста, тя ще те избави от много злини". Когато го дадоха да се учи, преуспяваше повече от всички ученици в науките с много бързата си памет, та всички се чудеха.

Като навлезе в многото уроци и като не можеше да разбере глъбината на големия ум, изпадна в тежко униние. Царският настойник, наречен Логотет, чул за красотата, мъдростта и прилежното му учение, прати за него, зa да се учи заедно с младия цар.

След като пристигна в Цариград, предадоха го на учители да се учи. Само за три месеца усвои граматиката и се залови с другите науки: изучи Омира и геометрията, при Лъв и Фотий изучи диалектиката и всички философски учения, към тях още риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства. И така изучи всичките, както, ако би се постарал да изучи само една от тях: защото в него се случиха бързина и прилежание, които едно друго се надпреварваха, а по този начин се усвояват наука и изкуство. Но повече от науката се стараеше да бъде тих, беседваше с тези, с които беше полезно, и избягваше ония, които се отклоняваха в криви посоки, като гледаше и правеше само онова, което помагаше да се замени земното с небесното, да излети из това тяло и да живее с Бога.

Живееше в чистота и колкото угаждаше на Бога, толкова повече го обикваха всички. Логотетът му оказваше изключителна почит и му даваше много злато, но той не приемаше. Веднъж му рече: "Твоята красота и мъдрост ме карат да те обичам извънредно много. Аз имам една духовна дъщеря, която възприех от светата купел – красива и богата, от добър и голям род. Ако искаш, аз ти я давам за съпруга. А от царя приеми голяма чест и княжески сан, като очакваш и нещо повече, защото скоро ще станеш и стратег!" Философът му отговори: "Дарът наистина е голям, но за ония, които го търсят. Аз обаче нямам нужда от нищо друго освен от учението, от което събирам разум, за да потърся честта и богатството на своя праотец Адама!" Логотетът, след като чу отговора му, отиде при царицата и рече: "Тоя млад философ не обича този живот. Но за да не го изпуснем от нашето общество, нека го пострижем в свещенство и да му дадем службата библиотекар при патриарха в "Света София", та дано по тоя начин го задържим!"… Което и направиха. Но много за кратко остана с тях, а отиде на Тясното море (Босфора) и тайно се скри в един манастир. Търсиха го цели шест месеца и едва го намериха. Като не можаха да го принудят да заеме същата служба, го молеха да приеме учителска катедра, за да учи на философия чужденци, обслужван и подпомаган във всяко отношение. И той прие.

He след много време се отрече от всичко в този живот и седеше в безмълвие на едно място, като внимаваше само над себе си и нищо не оставяше за другия ден, а всичко раздаваше на бедните и на Господа възлагаше своята печал. Оттам отиде на Олимп при брат си Методий – там започна да живее и да упражнява непрестанната молитва към Бога и беседваше само с книгите.

Но при императора пристигнаха посланици от хазарите, които казваха: "Ние още от начало знаем Единия Бог, Който е над всичко, и на Него се покланяме на изток, но поддържаме и други наши срамни обичаи. Евреите ни придумват да възприемем тяхната вяра и благочестие. А, от друга страна, сарацинитe ни теглят към тяхната вяра, като ни обещават мир и много нарове и казват: "Нашата вяра е най-добра от вярата на всички народи." Затова, държейки на старото си приятелство и любов към вас, който сте голям народ и от Бога сте получили царството, изпращаме при вас да питаме за вашия съвет и да ви молим за един учен ваш човек, който, ако обори евреите и сарацините, ние ще възприемем вашата вяра!" Тогава императорът потърси философа, намери го и му предаде думите на хазарите, като каза: "Философе, иди при тези хора и им дай ответ за Светата Троица с Нейната помощ, защото никой друг не може да изпълни достойно тази задача!" А той рече: "Щом заповядваш, господарю, с радост отивам на такава задача, пеш и бос, без нищо, както Господ заповядва на Своите ученици!"

Като взе брат си Методий, веднага тръгна на път и стигна Херсон, където изучи еврейски език и книги, като преведе осемте части на граматиката, от която работа обогати културата си.

Най-после седна в кораб и пое пътя към хазарите при Меотското (Азовското) езеро и Каспийските врата на планината Кавказ.

След като се запозна с Кирил и побеседва няколко дни с него каганът написа на царя такова писмо: "Господарю, ти си ни изпратил такъв човек, който словом и делом ни доказа, че християнската вяра е свята. Затова убедени, че това е истинската вяра, заповядахме на народа да се кръщава по своя воля с надеждата, че и ние ще стигнем дотам. Ние всички сме другари и приятели на твоето царство и сме готови да ти служим където стане нужда!" Когато изпращаше Философа, каганът започна да му дава много дарове, но той не ги прие, а само каза: "Дай ми колкото имаш пленени гърци тук и това ще ми бъде повече от всякакви дарове!" Събраха такива до двеста, предадоха му ги и той радостно пое пътя си.

Философът се завърна в Цариград, представи се на царя, засели се при църквата "Свети Апостоли" и там живееше в безмълвие, като се молеше на Бога. А в църквата "Света София" има една чаша от скъпоценен камък, дело на цар Соломон, на която с еврейски и самарянски букви са написани стихове, които никой не можеше нито да прочете, нито да изтълкува, философът взе, прочете и изтълкува. Първият стих гласи така: "Чашо моя, чашо моя, предричай, докато е звездата! Бъди, Господи, питие за първенеца, който бди ноще!" После другият стих: "За Господне вкусване направена от друго дърво. Пий и се опий с веселие и извикай: алилуия!" И след това третият стих: "Ето го Князът, и целият събор ще види Неговата слава, и цар Давид посред тях!" После написано числото 909. След като го разчете философът подробно, намери, че от дванадесетата година на Соломоновото царуване до Рождество Христово са 909 години. И това е пророчество за Христа.

Докато Философът се радваше в Бога, ето че пак се яви друга работа не по-малка от първите. Моравският княз Ростислав, по внушение Божие, се съвещава със своите князе и моравци и изпрати пратеничество при византийския император Михаил, като казваше: "Нашият народ се отказа от езичеството и се придържа към християнския закон, обаче нямаме такъв учител, който да ни изясни на наш език истинската християнска вяра, та и други страни като ни гледат, да се уподобят на нас. Затова, Господарю, молим изпрати ни такъв епископ и учител, защото винаги от вас изхожда добрият закон по всички страни!" Царят свика съвета, а повика и Константин философ, за да чуе това писмо, и му рече: "Знам, Философе, че си преуморен, но се налага ти да отидеш там, защото никой не може да извърши тази работа като тебе." философът отговори: "И съм преуморен, и болен телесно, но с радост ще отида там, стига само да имат букви на своя език."

Като пристигна Кирил в Моравия с брат си Методий, Ростислав го прие с много почит, събра ученици и му ги предаде да ги учи. А той скоро преведе целия богослужебен чин и ги научи на утринна, часове, вечерня, повечерие и тайнствената служба – света литургия. Тогава според пророческите думи, отвориха се ушите на глухите да слушат библейските слова и стана ясен езикът на гъгнивия. Бог се възвесели за това, а дяволът се огорчи. Но докато се ширеше Божието учение, изначалният зъл завистник – проклетият дявол, влезе в своите съседи и започна да подбужда мнозина, като им говореше: "Така не се глави Бог. Ако това би Му било угодно, не можеше ли да напра-ни така, щото и славяните да славят Бога още от начало, като пишат с букви своята реч? Ами избра само три езици, с които подобава да Му се въздава слава – еврейски, гръцки и латински!" Това говореха латински клирици – владици, свещеници и техните ученици, Философът се пребори с тях, както Давид с другородците, победи ги с библейски думи и ги нарече триезичници или пилатяни (Защото на тия три езици Пилат написал надписа на кръста Господен.) И не само това говореха, но и на друго безчестие учеха народа: че под земята живеят човеци с големи глави; че всички влечуги са дяволско творение, че ако някой убие змия, заради това ще се избави от девет свои грехове, че който убие човек, три месеца да пие от дървена чаша, а до стъклена да не се докосва; не забраняваха на народа си да прави жертвоприношения по стар езически обичай, както не забраняваха и безчестните женитби. Всичко това философът изсече като тръни и го изгори със словесен огън, като им казваше заедно с пророка: "Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци!" "Правехте това, което Аз ненавиждах: защото Господ е свидетел между тебе и жената на твоята младост, която си оставил. А тя е твоя другарка и твоя законна жена. Пази духа си, и не напущай жената на твоята младост! Ако ли я възненавидиш и напуснеш, безчестие ще покрие твоите помисли!" И в Евангелието Господ казва: "Слушали сте, че бе казано на древните: Не прелюбодействувай! Аз пък ви казвам, че всеки който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си". И пак: "Казвам ви, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодеяние, той я прави да прелюбодейства, и който вземе напусната от мъжа й, и той прелюбодейства". И още: "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!"

След като прекара 40 месеца в Моравия, той се отправи за Рим, за да посвети своите ученици. Пътьом го прие Коцел, князът на Панония, който обхванат от такава силна любов да се научи на славянските книги, му предаде около 50 ученици, за да ги научи. Оказа му голяма почит и го препрати в неговия път. И не взе нито от Ростислав, нито от Коцел злато или сребро, нито друго нещо, понеже беше положил в сърцето си евангелското слово, а само измоли пленници от двамата деветстотин и ги пусна свободни.

Когато беше във Венеция, против него се събраха като врани на сокол епископи, свещеници и монаси, подигнаха триезическата ерес и казваха: "Човече, кажи ни, как сега си направил книги за славяните и ги учиш, когато никой друг преди тебе не ги е изнамерил – нито апостол, нито римски папа, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин? Ние познаваме само три езика, на които подобава да славим Бога в книгите – еврейски, гръцки и латински!" философът им отговори: "Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички?" И въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска? Но ние познаваме много народи, които си имат своите книги, и които въздават слава на Бога всеки на свой език: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други. Ако ли не искате да разберете от това истината, поне в Библията вижте присъдата си. Давид вика и казва: "Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо!" И пак: "Възклицавайте Господу, цяла земьо, тържествувайте, веселете се и пейте!" И на друго място: "Цялата земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име, Вишний" И пак: "Хвалете Господа, всички народи! Прославете Го, всички племена!" и "Всяко дихание да хвали Господа!" А Евангелието казва: "Които Го приеха, даде им възможност да станат чеда Божии". В същото Евангелие Господ говори: "И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, за да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе!"

С тези и още много други думи ги посрами, остави ги и си замина по своя път.

Като узна за него, Римският папа изпрати да го посрещнат. А когато пристигна в Рим, сам папа Адриан излезе да го посрещне с всички граждани, които носеха свещи, защото философът носеше и мощите на свети Климент, мъченик и Римски папа. Тогава Бог извърши там много преславни чудеса: един парализиран човек и много други от различни болести се изцериха.

Философът заедно със своите ученици не преставаше да въздава хвала на Бога за всичко това. А римляните не преставаха да идват при него и да го разпитват за всичко, каквото за питане си имаше всеки, и получаваха от него двойно и тройно обяснение.

Понеже му се наложи да извърши много трудове, той се разболя. Докато с търпение понасяше болестта си, веднъж видя някакво Божие явление и започна да пее така: "Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен". Облече се в прилични дрехи и така весел прекара целия оня ден, като казваше: "Отсега нататък вече не съм слуга нито на царя, нито на някой друг на земята, а само на Бога Вседържителя!" На другия ден бе постриган в светия монашески образ, получи светлина към светлината и си нарече името Кирил. И в този образ преживя 50 дни. И така си почина в Господа, на 42 години, 14 февруари 869 година, втори индикт.

Папата заповяда да се съберат всички гърци, които бяха в Рим, и всички римляни, за да извършат над него надгробно опело със свещи и да го изпратят така, както биха направили на самия папа. Така и стана. Брат му Методий рече на папата: "Нашата майка ни е заклела, който от нас пръв умре, другият да го пренесе в нашия братски манастир и там да го погребе." Тогава папата заповяда да го положат в ковчег и да го заковат с железни гвоздеи, и така го държа седем дни в подготовка за далечен път. Но римските епископи му рекоха: "Понеже Бог го доведе тук и тук прие душата му, след като беше ходил по много земи, тук трябва и да бъде погребан като скъпоценен човек!" Папата рече: "Добре, тогава ще наруша римския обичай и заради неговата святост и любов ще го погреба в моя гроб, в църквата "Свети апостол Петър"! Но брат му рече: "Понеже не ме послушахте да ми го дадете, тогава, ако ви е угодно, нека лежи в църквата на свети Климент, с когото дойде тук!" И папата заповяда да бъде така. Събраха се епископите с целия народ, понеже искаха с почести да го изпратят, и рекоха: "Нека отковем ковчега и да видим, дали може да бъде взето нещо от него!" И макар че много се мъчиха, не можаха да го отковат. Божията воля беше такава. Затова така с ковчега го поставиха в гроба, от дясната страна на олтара в църквата "Свети Климент", където започнаха да стават много чудеса, които римляните, виждайки, още повече се привързаха към неговата святост и почитание. Нарисуваха и неговия образ над гроба му и започнаха да палят над него кандило ден и нощ, като хвалеха Бога, Който така прославя ония, които Го прославят. Нему слава и чест и поклонение във вечните векове. Амин!