Закриляни от Богородичния покров
Представяме ви размислите на четирима православни духовници за празника Покров Богородичен, записани от руската журналистка Анна Ерахтина…
„Празникът Покров се преживява и се усеща със сърцето като отношение на любеща майка към нейните деца”
Свещеник Валерий Духанин, зам.-ректор на Николо-Угрешката духовна семинария
̶Покров Богородичен – това е един много топъл и близък ни празник. Защото в него се изразява особената близост на Пресветата Дева с нас. Тя простира своя покров над молещите се, независимо от това доколко самите ние сме праведни и благочестиви, стига само с цялото си сърце да се обръщаме към нея.
Моят духовник, архимандрит Илия (Рейзмир), разказваше за това как една девойка, Лидия, която се изповядвала при него, заболяла от рак на гърдата. Операциите не помогнали, тя стигнала до пълно отчаяние и, когато била сама в болничната стая, започнала да се моли: „Господи, аз съм вярваща, а защо така страдам?” В този момент й се явила Самата Божия Майка, както Я е изобразена на Казанската икона, и й казала: „Лидия, защо се отчайваш? Ти не си оставена”. Въпреки че лекарите изписали Лидия като безнадеждно болна, буквално няколко дни след изповед, причастяване със светите Тайни и маслослосвет, тя напълно се изцелила. Ето така Божията майка не ни оставя, тя знае човешката скръб и винаги ходатайства за онези, които от сърце и искрено й се молят.
Смисълът на празника не може да се обясни рационално, той се преживява и се усеща със сърцето – както отношение на грижовна, любеща майка към нейните деца. Майката става нощем, за да нагледа своето дете, и ако то боледува, тя няма да пожали себе си и да се успокои, докато не направи всичко възможно, за да оздравее то. И ето, както децата разкриват на своята майка всичките си детски скърби, преживявания и желания, така и ние можем да разкрием на Пресветата Дева всички свои беди, и само към Нея можем да се обърнем тогава, когато вече няма към кого да се обърнем. Нейният покров – това е молитвената грижа за нас, това е Божията благодат, дадена на Светата Дева като на най-близък до Бога човек, и с тази благодат тя винаги е готова да ни защити.
Да, съществуват различни предания за случилото се в Константинопол събитие, когато във влахернския храм се явила Пресветата Дева и разпростряла покров над молещите се. Има предположения, че византийската столица е била обсадена от нашите предци, така че византийците се избавили от тях само по застъпничеството на Божията майка. Но Русия по онова време още не е била просветена с Христовата вяра, и ако на нашите предци беше допуснато да завладеят Константинопол, градът би бил разрушен и много хора биха били убити. Пресветата Дева не допуснала да се пролее кръвта на невинни хора. На езичниците не било позволено да унищожат християните, затова впоследствие самите те били приведени към славата на Христовата вяра, навярно, също така по молитвите на Божията майка. В Кръщението ние сме намерили близостта на Дева Мария и поради това възприемаме празника Покров Богородичен като свидетелство за Нейната любов към молещите се, независимо от военно-политическите обстоятелства в миналото.
„Не бива да забравяме, че Бог, когото обича, него и наказва…“
Свещеник Димитрий Шишкин, настоятел на храма „Покров Богородичен“ в с. Почтовое, Бахчисарайски район (Симферополска и Кримска епархия)
̶ В църковния живот, макар и много неща да са очевидни, те са тайнствени, необясними докрай, тъй като Господните пътища са неизследими (Рим. 11:33). Ето, и празникът Покров на Пресвета Богородица е особено почитан от руския народ, въпреки че събитията, свързани с него, са се случили в далечния Х век в благословената Гърция. Тогава блаженият Андрей и неговият ученик Епифаний във влахернския храм видели Божията майка, разпростряла Своя покров над молещия се народ. Според някои свидетелства това събитие било свързано с обсадата на Константинопол от нашите предци – славяните (тогава още езичници). Забележителното е, че и самият блажен Андрей също бил родом славянин, но вече друг, „нов човек“ – християнин, и като че символизирал скорошната промяна, която предстояла да настъпи с нашия народ в тайнството на светото Кръщение. Не бива да забравяме, че Бог, когото обича, него и наказва, като любим син, в когото вярва, и поради това особено ревностно се грижи за неговото възпитание.
Забележително е и това, че Богородица е разпростряла Своя покров над народа, намиращ се в крайна опасност, в тревога и скръб, и трябва да предполагаме, че молитвата на този народ е била изпълнена с особени покайни чувства и съкрушение, била е изключително пламенна и искрена, както става в минути на опасност.
Покровът на Божията майка е свидетелство за това, че всички наши беди, дори и тези, които понякога се случват поради нашето упорство и непослушание – все пак са знак за това, че Бог не ни е оставил, подтиква ни към покаяние, насочва ни по пътя на правдата. И Божията Майка, ходатайстваща за нас, разпростряла над нас покрова на своята благост – е сигурна благовестница за това, че Божият гняв е готов скоро да се смени с милост, в случай, че принесем искрено и действено покаяние.
„Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”
Протойерей Артемий Владимиров, духовник в Алексеевския ставропигиален женски манастир, преподавател в Православния Свято-Тихоновски хуманитарен университет и Руския православен университет
Преданието разказва, че историята на празника Покров Богородичен е свързана с гибелта на славянските кораби, цяла флотилия от които била обкръжила Константинопол с враждебни намерения. Тогава жителите на града видели във внезапно разразилата се буря застъпничеството на Небесната Царица в отговор на тяхната молба за избавяне от страшната напаст.
Но защо това събитие, което довело до кръщението на князете на езичниците, е останало в паметта само на руския народ? Нали тогава нашите прародители претърпели пълно поражение!
Съвременният градски човек трудно може да разбере спасителното смирение, което не е нищо друго, освен признание за пълното собствено безсилие пред Бога, съчетано с молба за помилване.
Войнственото славянство преклонило глава пред непобедимата сила на вселенското Православие, след като познало крепката Божия ръка в нещастието, сполетяло русите.
Забележителното е, че не само просветените с истинната вяра гърци, но и нашите предци, които „пребивавали в тъмнина и смъртна сянка”, познали в случилото се непосредственото застъпничество на Божията майка, което представлява неоспоримо свидетелство за тяхната мистична интуиция и предизбраност от Промисъла…
Такъв бил и еврейският Савел, който станал велик апостол на езичниците след даденото му откровение свише.
Тази стратегическата „грешка” на древните славяни е обърната от Божия Промисъл в толкова благи за нас последствия! Плод на тази „грешка” е именно всерадостният празник Покров Богородичен, потвърждаващ неизменната библейска истина: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”.
„Покровът на Божията Майка е алфа и омега на нашата история”
Свещеник Николай Булгаков, настоятел на храма, посветен на Божията майка в с. Кратово в Подмосковието
От самото начало, когато нашите предци се убедили в това, че Божията майка има непобедима сила, те проявили смирение и не тръгнали против ръжен. Русия се кръстила – и след това усърдната Застъпница многократно и по различни начини ни е спасявала, така че днес ние несъмнено знаем и изповядваме: ако не е бил нейният Покров, нас отдавна просто нямаше да ни има.
Покровът на Божията майка е алфа и омега на нашата история. Ние трябва да знаем това, за да разбираме правилно всички наши събития от миналото, да разбираме това, на което трябва най-силно да се уповаваме за в бъдеще: в какво е нашата най-голяма сила, нашата опора.
Едно знаем със сигурност: на този ден трябва непрестанно, с удивление и трепет всеки път да благодарим на небесната Царица за всички нейни милости, дарени на всичкипредишни поколения. И с не по-малък трепет да очакваме от нея това, че тя и за в бъдеще няма да оттегли от нас своя покров. I www.pravoslavie.ru
Статията е публикувана със съкращения
Превод: Татяна Филева
