За почитането на Пресвета Богородица

Сектантът: А защо вие, православните, толкова много почитате и се покланяте на Мария, майката на Иисус Христос, както се покланяте на Бога?

Свещеникът: Ние почитаме Пресветата Дева и Богородица Мария повече от всички светци и ангели, но въпреки това не ѝ служим като на Бога. Честта, която ѝ се отдава, се нарича всепочитание (преблагогове­ние) и на нея ѝ се полага такава почит, защото тя е Божия майка, а не само Негова приятелка, както били светците. Затова в църковното песно­пение (славословие) се казва: „Радвай се, Пресвета Приснодево Марийо, по-почитана от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите, пре­възхождаща всички светии!“. Тя е по-високо от светиите и ангелите, тъй като и ангелите, и хората ѝ се покланят. По този начин ѝ се поклонил и архангел Гавриил при Благовещението (Лук. 1:40-43). По същия начин ѝ се поклонила и света Елисавета, майката на свети Йоан Кръстител (Лук. 1:40-43). Света Богородица чрез Светия Дух пророкува, че ще бъде обла­жавана от всички народи: „ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му“ (Лук. 1:48-49), т.е. почитанието към нея е по волята Божия.*

Сектантът: Не трябва да отдаваме твърде много почит към Дева Мария, защото дори нейният Син, Иисус Христос, не я е почитал. Това виждаме от думите на Спасителя, предадени ни от свети евангелист Ма­тей в следния текст: „И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе. А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя; защото, който  изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка“ (Мат. 12:47-50). Оттук фактът, че Дева Мария е била майка няма никакво значение. За Иисус Христос роднинските връзки не са от толкова голямо значение и нямат предимство пред духовната връзка с тези, които изпъл­няват волята на Отца.

Свещеникът: Тук става въпрос за друго – че освен кръвното род­ство, има по-важно, духовно родство като изпълнение на волята Божия. Тези духовни взаимоотношения не обезсмислят и не обезценяват кръв­ното родство. Разликата е само в това, че в духовно родство може да бъде всеки, който изпълнява волята на Отца. Родството не означава само кръв­на връзка, а връзка на любов и духовно единение. Този, който изпълнява волята Божия, той е духовно свързан с Бога. Спасителят всъщност не отрича кръвното родство с майка Си, нито пък иска да намали почитта на сина към майката, а само е искал да подчертае, че другото, духовното родство с Него е по-ценно и може да бъде постигнато от всеки вярващ. Така че това са по-скоро думи на насърчение и окуражаване, а не пре­зрителни слова по отношение на майка Mу. Спасителят Иисус Христос, докато е бил на земята, винаги я е слушал, обичал я е и ѝ се е подчинявал (Лук. 2:51), и когато и да му е поискала нещо, Той никога не е проявил не­покорство спрямо нея. Напротив, на сватбата в Кана Галилейска Той пра­ви първото Си чудо, като превръща водата във вино по искане на Своята майка (Йоан. 2:3-10). Винаги се е грижил за нея и дори когато бил разпънат на кръста, я оставил на грижите на най-любимия Си ученик, свети еван­гелист Йоан: „А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си“ (Йоан. 19:26-27).

Виждаш, че Спасителят дори в момента на страданията Си на кръста не пренебрегва грижата към майка Си, която го е родила и отгледала. И как би могъл да презре майка Си, когато Сам Бог заповядва да почитаме майка си и баща си, както е според Писанията: „Почитай баща си и майка си“ (Втор. 5:16 )?

Сектантът: А защо наричате Мария вечно Дева, когато Синът ѝ я нарича жена, което означава, че е била задомена и тогава вече не е била девица, както свидетелства и самото Писание: „А Иисус, като видя май­ка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!“ (Йоан. 19:26). Пак така непочтително се обръща към нея и на сватбата в Кана Галилейска: „Иисус ѝ казва: какво имаш ти с Мене, жено?“ (Йоан. 2:4). В такъв случай нито можем да я славим, нито да я почитаме.

Свещеникът: В първия стих изобщо не става дума за неуважение, а напротив – виждаме как Спасителят се е погрижил за нея, поверявайки това на апостол Йоан, тъй като знаел за Своето Възнесение. Това не оз­начава, че не я почита, а напротив – означава, че я уважава и не я забравя дори при кръстните Си страдания. А това, че я нарича „жена“, не е знак на неуважение и не означава, че се обръща към нея като към омъжена жена, а по-скоро е използвано по отношение нейния пол. По същия начин ангелите наричат Мария Магдалена, когато я срещат при гроба: „жено! защо пла­чеш?“ (Йоан. 20:12-13). А двамата мъже, които се явили при Възнесението, казали на апостолите: „мъже галилейци, какво стоите и гледате към небе­то?“ (Деян. 1:11). Нито ангелите, нито двамата мъже са искали да покажат неуважение или пренебрежение с думите „жено“ или „мъже“, а по-скоро е използвано като обръщение, подходящо за по-близки хора.

Сектантът: А къде в Свещеното Писание се казва, че Мария, май­ката на Иисус, била девица или приснодева, както я наричате вие, право­славните?

Свещеникът: Свещеното Писание ни казва, че е била девица, кога­то е родила. Когато архангел Гавриил идва в Назарет и ѝ благовести, че ще роди Божия Син (Лук. 1:35), ѝ казва: „радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лук. 1:28). „А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече ѝ Ан­гелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“ (Лук. 1:29-35).

Архангелът се е поклонил на Дева Мария, наричайки я благословена между жените и че тя е била дарена с голяма благодат от Бога, че не е познала мъж, че била осенена от Всевишния и родила Сина Божий чрез Светия Дух. Макар още девица, непознала мъж, ангелът не я е нарекъл „благословена си ти между девиците“, а между „жените“ и така ни по­казва, че Пресвета Богородица е „благословена“ и ни разкрива една древ­на тайна: „поразяването на главата на змията от жена“ (Бит. 3:15) и че тя ще бъде тази Ева, която ще роди новия Адам – Христос, Който ще донесе мир в света. Светите отци на Църквата казват, че Христос бил наречен „семето на жената“ (Бит. 3:15), т.е. Този, Който не се е родил от семе на мъж, а от Светия Дух и пречистата кръв на Пресветата Дева. Голяма е заблудата на тези, които хулят Пресветата и Пречиста Дева, непозналата мъж, благословената между жените, като я поставят наравно с омъжени­те (Лук. 1:28). Такива хулители с изкривено мислене и разбиране в деня на Страшния съд ще видят как Дева Мария с голяма и неописуема слава ще стои отдясно на Сина, както ни казва псалмопевецът: „Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана… Ще напра­вя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века“ (Пс. 44:1-18). И Ти мислиш, че след като архангелът я нарича жена, като казва „благословена си ти между жените“ (Лук. 1:28), това означава, че е била омъжена? Сама Богородица казва, когато ангелът ѝ се покланя, че не е „познала мъж“, т.е. че е девица. Когато Бог създа­ва Ева от костта Адамова (Бит. 2:21-22) и я води при него, той я нарича „жена“. Нима и Ева в този момент е била омъжена, само защото мъжът я нарекъл жена? Нима Ева не била създадена от девственото тяло на Адам, без той да е познал жена? И така, ако Ева била сътворена от Бог девица, а Адам я нарича „жена“ (Деян. 2:22-23), не я нарича „жена“ в смисъл, че е била омъжена, както неправилно вие разбирате думата. Колкото Господ, толкова и Адам нарекли Ева „жена“ тогава, когато още била девица, за да покажат половата ѝ принадлежност. Така че нито Бог, нито Адам нарекли сътворената от костта Адамова „жена“ в сми­съла на омъжена жена, както вие разбирате думата „жена“ в Свещеното Писание. Както Ева е била девица, когато я нарекли „жена“, така тайн­ствената и духовна Ева, Пречистата Дева Мария, която родила Новия Адам – Христос, в Свещеното Писание е наречена жена и с това се по­казва нейната принадлежност към женския пол. Адам, чрез действията Божии, е родил от тялото си жена, без да е познал жена, а след време природата на жената чрез действието на Светия Дух е родила мъж, без да е познала мъж. Девицата родила и останала Девица, както в началото от Адам била създадена жената, без той да е познал жена. Затова по волята Божия чрез Дева Мария и чрез Новия Адам, роден от нея, Който дошъл на света и се въплътил по Своята неизказана милост и доброта, се дава избавление от осъждане и смърт на стария Адам и целия му род: „Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“ (1 Кор. 15:22, Рим. 5:8, Йоан. 3:16; 5:24).

Затова запомни ти и тези като тебе, че Свещеното Писание не нари­ча Божията майка „жена“ (Лук. 1:43) в смисъла на омъжена жена, както изкривено го разбирате вие. Свещеното Писание по този начин показва само женския пол на Пресветата Дева и в същото време показва по тайн­ствен начин, че тя е жената, чрез която ще бъде поразена главата на змия­та (Бит. 3:15) и чрез която ще дойде спасението на човешкия род.

Към горното трябва да добавим и следното:

1. Като майка на Спасителя, Дева Мария е била и е застъпница за спасение.
2. Непорочно заченалата чрез Светия Дух е била чиста от греха, как­то нито един друг човек, колкото и свят да е бил той.
3. Почитта към нея е предсказана от Бога и тя не е равна на нито една друга почит към човек. Пресвета Дева Мария трябва да бъде тачена като първа сред светците, така както свети Йоан Кръстител е най-голям сред пророците (Лук. 7:28), тъй като неговото раждане е пророкувано от други пророци (Мал. 3:1, Ис. 40:3). Заради всичко това на Пресвета Богородица ѝ се полага почитание по-голямо от това на другите светии; полага ѝ се прослава като на царица и венец на всички светии.
А за това, че и след раждането остава девица, прочети пророчество­то на пророк Йезекиил (44:1-3).

Сектантът: Не трябва прекалено много да почитаме Дева Мария, нито пък можем да благоговеем пред нея като пред девица, защото тя е имала и други деца, които са наречени „братя и сестри“ на Иисус, а Иисус е наречен „първородни“ в Свещеното Писание (Мат. 1:25). Следователно Мария е имала и други синове. И наистина Библията ни говори за „братя“ на Господа, а също така и за „сестри“, което откриваме в думите на обър­каните юдеи относно произхода на Иисус Христос: „Не е ли Той на дър­воделеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда? И сестрите Му не са ли всички между нас?“ (Мат. 13:55-56, Марк. 6:3). Защо тогава да изопачаваме истината и да наричаме Божията майка „приснодева“ и да я почитаме като такава?

Свещеникът: В първия стих изразът „първороден“ не предполага, че е имало други след Него (втори, трети и т.н.). Това е начин на говоре­не, използван в Стария Завет, където „първороден“ означава този, който пръв отваря утробата, без значение дали ще има други братя или не (Изх. 13:2) и където често основното броене (1, 2, 3 и т.н.) е заместено с брой­ните (първи, втори, трети). Еврейският израз е навлязъл по този начин и в Новия Завет в случаите, когато „първороден“ означава „един роден“ в смисъл „единствено родения“. Това е единственото значение на думата, тъй като ако наистина Иисус Христос е имал други родни братя (синове на Мария), би поверил грижите за майка Си не на един от апостолите, а на някой от братята Си. Във втория стих се говори за „братя“ и „сестри“ Божии. „Братята“ са четирима и са изброени по име, а сестрите (в мн. ч.) би трябвало да са най-малко две. В Свещеното Писание те се споменават многократно (виж Мат. 12:47-50, Марк. 3:31, Лук. 8:19, Йоан. 2:12; 7:3, Деян. 1:14, 1 Кор. 9:5, Гал. 1:19).

Те не са по никакъв начин физически братя на Иисус Христос и деца на Мария, майката Христова, защото:

1. Според древното предание Мария, майката на Иисус Христос, е останала девица и след раждането, както е описано и във видението на пророк Йезекиил (44:1-3).
2. Майката на така наречените братя на Господа е някоя различ­на от Дева Мария, защото в Писанието е наречена Мария или другата Мария (т.е. различна от Божията майка и Мария Магдалена), или сестра на майка Му, Мария на Клеопа, спомената отделно от Божията майка. Ето изясняващите библейски текстове: „Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха; между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове“ (Мат. 27:55-56). Яков и Йосия са двама от споменатите четирима „братя“ на Господа (Мат. 13:55) и тяхната майка не е Света Богородица. Евангелистът продължава така: „И като мина съ­бота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба“ (Мат. 28:1). Тук отново става въпрос за „другата Мария“, която няма как да е друга, освен майката на споме­натите „братя“ Господни и за която се говори и във въпросния текст. По подобен начин пишат и другите евангелисти: „Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия“ (Марк. 15:40). „А Мария Магда­68 лина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат“ (Марк. 15:47). Същият евангелист по-нататък пише: „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат“ (Марк. 16:1). В друг текст се казва: „Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това“ (Лук. 24:10) И накрая: „При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина“ (Йоан. 19:25). Във всички споменати текстове става въпрос за едни и същи жени, които участвали в събитията при страданията и Възкресението Христови. Всички те са споменати поименно, само „Мария, майка на Иакова и Иосия и на двете места е спомената като „майка на Иаков“, на други места като „майка на Иосия или сестра на майка Му, Мария Клеопова“. Истината е, че става въпрос за едно и също лице, защото навсякъде е наричана „Мария“. Следователно „братята Господни“ имат друга майка и така те не могат да бъдат синове на Света Богородица и родни братя на Иисус Христос.
3. Самите „братя Господни“ не се наричат „братя“, а „раби“ и „слу­жители Христови“. По всяка вероятност двама от тях – Яков и Юда, са авторите на двете съборни послания, където те се наричат служители, „раби“ Божии (Иак. 1:1, Иуда 1:1), а не „братя“.
4. Ако бяха Негови родни братя, Христос би ги направил апостоли и те биха били сред дванадесетте. Въпреки че мнозина предполагат, че двамата от „братята Господни“, наричани Яков и Юда, са двамата от два­надесетте апостоли със същите имена (апостол Яков, споменаван като най-малкия „брат Господен“ във всеки един от списъците на апостолите, а Юда „брат Господен“ трябва да е бил апостол Юда Тадей). Това не е особено основателно твърдение, най-вече защото те самите не се наричат апостоли, нито пък „братя Господни“, а за апостолите говорят като за тре­то лице (Иуда 1:17). За Яков, „брат Господен“, се знае само, че е бил един от седемдесетте и първият епископ на Йерусалим и имал голямо влияние както сред вярващите, така и сред апостолите (Деян. 12:17; 15:13), по това време, когато Яков Заведеев бил в затвора (Деян. 12:2). За другия Яков не знаем нищо повече.
5. Христос би поверил на техните грижи Света Богородица, а не на апостол Йоан, който би ѝ бил по-чужд от собствените ѝ синове.
6. „Братята Господни“ не могат да бъдат даже доведени братя на Христос, т.е. синове на Йосиф от предишен негов брак, защото:69 а) никъде не се казва, че Йосиф е имал предишен брак;
б) майката на „братята Господни“, както видяхме по-горе, е била близка на Света Богородица, което изключва възможността да е била пре­дишна съпруга на Йосиф.
7. Ако не забравяме факта, че на Изток, а най-вече при юдеите, ду­мата „брат“ се използвала и в по-широк смисъл като за „братовчед“, за близък или по-далечен роднина, както е например в Битие (13:8), където Авраам нарича Лот, който му е племенник „братко“ (Бит. 11:27), трябва да приемем, че и „братята Господни“ са били сигурно братовчеди на Иис­ус Христос, но не първи, тъй като дори и майка им да е наречена „сестра“ на Богородица (Йоан. 19:25), тя не би могла да ѝ бъде истинска сестра и да носи същото име като нея. Много рядко се е случвало двама братя или две сестри да носят едно и също име. Под думата „сестра“ по всяка вероятност тук се предполага може би първа братовчедка [1]. В този случай нейните синове, наречени „братя Господни“, са най-много втори братов­чеди на Христос.

Сектантът: От всичко казано дотук би могло да се приеме, че Дева Мария, майката Христова, остава завинаги дева и не е имала други деца, освен Иисус Христос, но в Свещеното Писание пише, че Йосиф не я е познал само до раждането на първородния Иисус Христос, което означа­ва, че е възможно да има и други деца след това.

Свещеникът: В Свещеното Писание наистина се казва: „И не по­знаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус“ [2] (Мат. 1:25), но да не забравяме, че в Свещеното Писание из­разът докле означава „вечност“. Господ казва: „и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20). Означава ли това, че ще ни остави след края на този свят? Нима свети апостол Павел не казва: по­сле ние (след общото възкресение), „винаги с Господа ще бъдем“ (1 Сол. 4:17)? На друго място в Свещеното Писание е написано: „Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“ (Пс. 109:1). Нима това означава, че след това Спасителят няма да седи от дясно на Отца да господарува с Него във вечността, знаейки добре, че „царството Му не ще има край“ (Лук. 1:33)?

На друго място в Свещеното Писание се казва, че Ной е пуснал вра­ната, за да разбере дали водата е спаднала. Птицата отлетяла и прелитала, докато водата по цялата земя не изсъхнала (Бит. 8:7). Значи ли това, че се е върнала някога?

Пак в Свещеното Писание се казва, че Мелхола, дъщерята на Саул (съ­пругата на Давид), „остана без рожба до деня на смъртта си“ (2 Царств. 6:23). Изразът „до“ значи ли, че е имала деца по-късно?

Тук можем да добавим, че изразът „докато“ не ограничава във време­то девическото състояние на Света Богородица, а напротив – използва се, за да подчертае факта, че Иисус Христос се е родил от девица, без тя да е познала мъж. Затова някои редакции на Новия Завет използват и превода: „без Йосиф да я е познал, Мария родила Сина или Единия Роден…“, което означава същото, за което говорих по-горе.

Сектантът: В Свещеното Писание на много места се казва, че ние, християните, имаме само един посредник за нашето спасение – Иисус Христос, а вие, православните, се обръщате към майката Божия, като каз­вате: „Нямаме друга помощ, освен тебе?“ и казвате „Пресвета Богороди­це, спаси нас“? Това, че смятате майката Божия за посредник за вашето спасение наравно със Спасителя, е голяма грешка.

Свещеникът: Това, за което говориш, беше нашироко изяснено, ко­гато говорих за почитането на светците. А с думите „нямаме друга по­мощ, освен тебе“ ние не отричаме уникалността на Христос като Посред­ник за нашето спасение, но не пренебрегваме и всякаква друга помощ във връзка с него (виж. 15 гл.).
Смисълът е следният: „Ти можеш да ни дадеш най-голямата помощ за нашето лично спасение. Нито един светец не може да ни даде по-го­ляма помощ“ или „никой не може да ни помогне толкова много, колкото ти като майка на нашия Спасител“. А отправените към нея молитвени слова „Пресвета Богородице, спаси ни“ означават: „Убеди твоя Син да ни спаси“ или „избави ни“. На гръцки език, езика, на който били на­писани всички книги на Новия Завет, а също и богослужебните книги, глаголът „спасявам“ означава избавление от зло, от неприятности, от изкушения, от беди.

Така че „Пресвета Богородице, спаси ни“ означава „помогни ни чрез твоята молитва да се избавим от зло, от беди, от делата на дявола, от страстите“. Следователно под „спаси ни“ ние не разбираме „прости ни грехове­те“, а „помоли се на Сина си за нашето спасение“, защото е невъзможно пречистата майка Божия да разсърди Сина си. Това не означава, че не от­даваме необходимата почит на Спасителя, а напротив – цялото почитание към Божията майка преминава към Сина ѝ, Който я е избрал и осветил, за да бъде Негова майка.

С всичко казано дотук и със свидетелствата от Свещеното Писание ти показах почитта, славата и даровете, дадени от Господа на Пресветата Негова майка, и чу, че Господ веднага след падението на Адам и Ева е пред­вестил, че Майката Божия ще бъде „жена-девица“, която ще порази главата на змията (Бит. 3:15). После за нея се казва, че ще бъде жената, която ще роди Емануил Бог (Ис. 7:14), тя ще бъде тази, чрез която Спасителят Иисус Христос ще влезе в света (Йер. 31:21-23), на нея се е поклонил архангел Гавриил и я нарекъл „благодатна“ и „благословена между жените“ (Лук. 1:28), на нея се е поклонила света Елисавета, майката на свети Йоан Кръ­стител, наричайки я „благословена си ти между жените“ и „майката на моя Господ“ (Лук. 1:40-43), блажена е утробата ѝ, защото е носила Спасителя Христос (Лук. 11:27-28), Спасителят като неин Син я слушал и се подчи­нявал (Лук. 2:51), първото чудо в Кана Галилейска Спасителят прави по нейно искане (Йоан. 2:3-10), Спасителят се погрижил за нея дори докато страдал на кръста, поверявайки я на грижите на най-обичания си ученик (Йоан. 19:26-27), тя чрез Светия Дух пророкувала, че всички народи ще я благославят и почитат заради величието, с което Бог я е удостоил (Лук. 1:48-49), а и името ѝ на еврейски означава „господарка“.
Тя е Господарката и Царицата, която ще стои отдясно на Сина си в деня на Страшния съд (Пс. 44:11), тя е заченала и родила чрез Светия Дух Сина Божий (Лук. 1:35), закриляна от силата на Всевишния (Лук. 1:35), оставайки девица и след раждането (Иез. 44:1-3), тя е „по-чтима от херу­вимите и несравнено по-славна от серафимите“. Тя не е имала други си­нове, освен Иисус Христос, Спасителя на човечеството (Йоан. 20:12-13, Деян. 1:11), а майката на така наречените „братя и сестри на Господа“ не е майката Божия, а Мария Клеопова (Мат. 27:55-56, Марк. 15:40, 47; 16:1, Йоан 19:25 и т.н.). „Братята Божии“ са само Негови роднини, но не и родни братя, защото в древност юдеите наричали „братя“ близките си (Бит. 13:8). Майката на „братята Господни“, Мария Клеопова, е наречена сестра на Бо­городица в същия смисъл на близък роднина (Йоан. 19:25 и т.н.).

И така, след като давам свидетелствата от Свещеното Писание за истината по отношение на Божията майка, ако изчистиш съзнанието си от еретичните и греховни мисли, би могъл да разбереш ясно каква е при­чината да почитаме Пресветата Дева, принасяйки ѝ молитви като към застъпница пред нейния Син и Господ да помогне чрез своята силна мо­литва на целия човешки род.

 

Бележки

* Св. Богородица е единственият човек, който е изпълнил напълно Господнята воля.
2 Възможно е думата „сестра“ тук да има смисъла на „зълва“. Не е изключено Йосиф да е имал сестра.
3 Цитатите са от Синодалното издание на Библията (1982 г.). – Бел. пр.

 

Превод от румънски: Камелия Константинова

 

Из книгата на архим. Клеопа (Илие) „Разговори за православната вяра“, ИК „Омофор“ 2018