За Христос в Павел
До земеделеца Бранислав Ст.
Търсиш обяснение на апостолските думи: И вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20). Това са думи на онзи апостол, който първоначално бил противник на Христос и на Христовите последователи, а после се обърнал от Савел в Павел. И като Павел, като вече обърнат в християнската вяра, той казва: Не живея вече аз, а Христос живее в мен. Какво означава това?
Това означава, че той вече живее не със своите мисли, а с Христовите, не със своята любов, а с Христовата; върши не своите дела, а делата на Христос. Защото всичко, което е мислел като гонител, той е престанал да мисли като защитник на Христовото Евангелие; и всичко, което е обичал като Савел, е намразил като Павел; и всичко, което е вършил като еврейски фарисей, е осъдил като християнски апостол. Наистина Савел е излязъл от самия себе си и в него се е вселил Христос, така че вече не Савел е мислел, чувствал и действал, а Христос в него. Пребъдете в Мене, и Аз във вас – е казал Господ на Своите ученици (Йоан 15:4). Това се осъществило при Павел. Всичко старо в него изчезнало и било заменено с ново. И умът, и сърцето, и волята. И всичко, което съставлявало неговата личност, било покорено на възкръсналия Господ, така че вече не той управлявал своя живот, а Христос; вече не той живеел, а Христос. Все едно че нашето езеро е влязло в светлината и светлината в езерото.
Как е станало това? Защото трябва да се знае, че човек не се ражда християнин, а става такъв. Самият Павел е разказвал за обръщането си многократно. За него този случай е най-важното събитие в живота му и главното доказателство за неговото духовно преобразяване от гонител в ревнител, от Савел в Павел, от ненавистник в предан от цялото си сърце служител на Господа. А самият този случай по пътя за Дамаск показва цялата трагедия на човешките мисли и желания, цялото нищожество на човешките планове, когато те не са в съгласие с Божиите.
Да даде Бог и ти да стигнеш до съвършенството на Павел, за да можеш да кажеш: Вече не аз живея, а Христос живее в мене!
Превод: Диляна Иванова
Из книгата на св. Николай Велимирович „До изгонените от рая”, ИК “Омофор” 2016
