„ЛГБТ-християни“ – възможно ли е това? Какво казва нашата вяра?

„Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия“ (Лев. 18:22).

„Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, нито идолослужители, ни прелюбодейци, ни малакийци, ни мъжеложници, ни крадци, ни користолюбци, ни пияници, ни хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие“ (1Кор. 6:9-10)

 

Веднъж при един православен свещеник дошли две жени и го попитали:

– Отче, ние сме лесбийки и се обичаме. Можем ли да се венчаем?

– Да се венчаете ли? Защо?

– Как така? Ние се обичаме!

– Това, което правите в личния си живот – обяснил кротко свещеникът, – си е ваш личен избор. Но оттук не следва, че мога да ви венчая. Щом сте дошли в храма, значи знаете, че Бог не е заповядал еднополови отношения на човека, и че Църквата смята такива връзки за грях. И въпреки това вие идвате тук, при мен, и искате да ви венчая?

Всъщност аз ви разбирам много добре. Несъзнателно, дълбоко в душите си вие усещате, че сте направили погрешен избор. Че съгрешавате срещу богоустановения ред в живота. И ви се иска да легитимирате по някакъв начин пред себе си своя грях. Да получите благословия за него, за да успокоите гласа на съвестта си.

Но знайте, деца мои, че много по-разумно решение за вас е да оставите греха, да се покаете и да се присъедините към Църквата. Покаянието отваря вратите на Царството Небесно за всеки човек!…

В този отговор на свещеника се съдържа цялата истина за „ЛГБТ-вярващите“. Това са „вярващи“, за които греховната им страст е по-ценна и важна от вярата в Бога.

Собствения си грях (познавайки всъщност добре и отвътре истинската му природа) се стремят да представят за норма. Вместо отказ от греха те искат да превърнат вярата в слугиня на своята страст. Да се изтъкнат като истински „християни“, „мюсюлмани“ или представители на друга религия, но „с особености“.

А при това не само християнството, но и другите авраамични религии осъждат строго сексуалните отклонения като грях [1]. Пустотата и безплодието на греха се виждат, впрочем, и от пръв поглед: от „еднополовите съюзи“ никога не се раждат деца. Те са нежизнеспособни.

Единствено Църквата може да стане убежище за хората, изпаднали в греха на еднополовата връзка и в други блудни грехове! Тя не ги отблъсква от себе си и е готова да им помогне!

Но само при едно условие – те трябва да подчинят волята си на Божията воля, да прекратят всякакви отношения от този род, да се откажат от греха и да се стремят с голямо желание да нормализират своя живот.

Някои „ЛГБТ-активисти“ обвиняват Бога и Църквата в това, че те уж ги „наказват само за това, че са се родили такива“. Но това е абсурд и лъжа!

Абсурд, защото Бог обича всички хора. Става дума не за наказание, а за предупреждение и съвет от страна на нашия любящ Отец. Нима лекарят ни „наказва“ с болести, когато иска от нас: „Не преяждайте, не препивайте, не водете заседнал начин на живот“? Напротив, ние сами себе си наказваме, ако не спазваме неговите препоръки. Всички болести и мъки, които си навличаме, са последица от собствената ни нездрава и неразумна воля.

Същото е и с греха. От любов към нас Господ не само ни е създал, дарил с разум, воля, сили и много други блага, но и е установил за нас добри и мъдри правила (заповеди), разкривайки ни чрез тях законите на създадения от Него свят. И който следва тези заповеди, е щастлив, а който не ги следва – сам разрушава своята личност и своя живот. Той сам е виновен за своята съдба.

Добрата новина е, че такъв един грешник винаги може да се свести и да се върне към Божията истина, към нормалния живот! Но ако се е потопил дълбоко в греха, както и във всяка друга болест, ще му е много по-трудно да го победи, отколкото ако го избягва от самото начало.

Лъжа, защото хората не се раждат с хомосексуални и прочие отклонения. За това в частност говорят и научните изследвания.

Например, американските психолози Дж. Николоси и Л. Николоси в книгата си „Предпазване от хомосексуалност. Ръководство за родители“ пишат по този повод следното: „Вашият син Джак се е родил с ген, предразполагащ към бързо увеличаване на теглото. Вие обичате да го глезите с вкусни неща и затова той обожава десертите и пържената храна. В училище го дразнят и отблъскват, наричат го с обидни имена, и като се прибира вкъщи, той се утешава по привичния за него начин – като се тъпче.

Може ли да се каже, че той се е родил дебелак? Не, той е станал такъв благодарение на комбинация от биологически фактори, родителско влияние, социално влияние от страна на връстниците си и собствения избор на съответното поведение (както и в случая с хомосексуалността).

И колкото и да разбираме и да съчувстваме на дебелото момче (дори ако самото то усеща начина си на живот като норма), ние все пак съзнаваме, че затлъстяването не е нещо нормално и здраво – нито за Джак, нито за когото и да било друг. Човешката природа не предполага тлъстините като норма“.

В своя труд „За всичко са виновни гените ми“ д-р Нийл Уайтхед пише: „Еднояйчните близнаци имат идентични гени. Ако хомосексуалността беше наистина биологическо състояние, неизбежно продиктувано от гените (подобно на цвета на очите), то тогава в 100% от случаите при наличие на хомосексуалност у единия брат-близнак, хомосексуален би бил и другият брат.

Но, както знаем, само в 38% от случаите другият брат-близнак също се оказва хомосексуалист… Ако един от близнаците е хомосексуален, другият най-често не е…

Научната истина е следната: нашите гени не ни принуждават към нищо. Ние можем да подкрепяме или да потискаме тенденциите, произтичащи от тях. Можем да ги насърчаваме или да ги преодоляваме“.

Най-често мъжете с „нетрадиционна сексуална ориентация“ са се родили с по-голяма чувствителност, емпатия и мекота на характера.

Ако в детството и пубертета те не са получили уроци по мъжественост от по-старите поколения и в млада възраст започват да съзнават, че тя не им достига, те понякога започват да я търсят у околните – у други мъже. Тоест те се „влюбват“ в онези черти на характера, които биха искали да притежават сами.

По този начин, при правилно възпитание от страна на родителите и обществото, тези деца имат всички шансове да останат в рамките на традиционната ориентация и да не усещат никакъв дискомфорт от това. В повечето случаи еднополовите отношения си остават продукт на социалната среда и волевия избор на човека.

„Хомофобията“ – какво е това?

Сигурно сте чували тази думичка, която хомо-активистите размахват като някакво страховито плашило и с която се стараят да жигосат всеки, който не е съгласен с тях. Е, каква е тази страшна „хомофобия“? Съществува ли наистина такава психична фобия, такова заболяване?

Психиатрите определят фобията като „тревожна невроза, чийто основен критерий е устойчивият безпричинен страх (или тревожност), който се изостря безконтролно и необратимо в определени ситуации“ („Психическите разстройства и разстройствата на поведението“, Казаковцев, 2013).

„Индивидът с фобия се старае по всякакъв начин да избегне контакта с обектите или ситуациите, предизвикващи фобията му, и понася контактите от този род с ясно изразен стрес и тревога“.

Нищо такова няма в отношението на християнина към ЛГБТ. Вярващите и привържениците на традиционните морални ценности изпитват към измъчваните от тези отклонения хора състрадание и тъга, съпътствани с принципно отхвърляне на греха (а не на грешника). Виждаме, че тук изобщо не става дума за някакъв ирационален, тъмен страх и бягство.

Същинската фобия няма рационални основания и страдащият от нея човек не би могъл да я обясни дори на самия себе си. Същевременно християнското, библейското отношение към хомосексуалността винаги може да бъде ясно мотивирано и аргументирано.

Истинската фобия кара човека да бяга по всички възможни начини от контакти с евентуалните ѝ причинители, докато разминаването по въпросите на вярата и морала ни най-малко не изисква такова бягство.

Медицинските фобии нямат социална или политическа значимост, те не са част от обществения дневен ред. Те са заболяване, което не се обсъжда. Същевременно думичката „хомофоб“ може да се чуе и в политически, и в социален дебат. Някой да е чувал някой политик да обвинява друг, че е „арахнофоб“? (Арахнофобия – болезнен безпричинен страх от паяци, бел. прев.)

И най-сетне в списъка на медицинските психични заболявания не присъства такава болест – „хомофобия“.

Ето защо терминът „хомофобия„ не е нищо друго освен груб идеологически етикет с негативно съдържание и се използва като недобросъвестен полемичен похват с манипулативни цели за дискредитиране и очерняне на несъгласните.

Православният публицист Сергей Худиев характеризира много точно ЛГБТ-демагогията: „…Всеки човек, който се осмелява да не бъде съгласен с гей-афирмативната идеология, се сблъсква незабавно с лепене на етикети и грозни хули. Ако Вие смятате, че еднополовите сексуални контакти не са нещо, което трябва да бъде включено в законодателството, тутакси ще Ви обявят за зъл, нетърпим, фанатичен, изостанал и враждебен човек, расист, фашист, ку-клукс-клановец, талибан и тъй нататък. Несложната, но ефективна технология на емоционалното манипулиране използва ред твърде очевидни похвати. Например, поставят Ви пред лъжлив избор — или жестоко наказание за хомосексуалните, или всестранно насърчаване на хомосексуалността. Ако не искате страшни екзекуции за еднополовите контакти, “значи” трябва да сте за признаване на еднополовия брак“ („Може ли бракът да бъде еднополов?“).

Превод: Андрей Романов

Бележки:

[1] За исляма хомосексуалността също е тежък грях. „Божието проклятие е върху онези, които вършат греха на народа на Лот [содомците]„, е казал ислямският пророк Мохамед.