Литургичното възраждане в Православната Църква днес



Може да харесате още...

10 коментара

  1. Въпросът с литургичността в този текст се крепи на два постулата – църковният авторитет и свещеника, който извършва Литургията и отношението между традиция и модерност. Модерността обаче не е толкова съществен елемент в самото свещенодействие, нито във въпроса с Евхаристията. Модерността, в частта за участие на миряни е интересна с това, че първо, християнството не може да бъде затворено в храма, а има социална ангажираност и , второ, с факта, че някои миряни са по-подготвени, по-предани във вярата и по-надарени от Бога отколкото църковния служител, респективно търсения църковен авторитет. При това положение, с оглед религиозните резултати в България от дейността на комунистите, което е непознато за християнския свят с изключение на Русия, днес богослужението извън храма и литургията се превръща в основно предизвикателство пред Църквата и вярващия народ. Защото комунизмът не се месеше в Литургията, но следеше всяка религиозна проява и особено делата по Христа и ги наказваше.

  2. Ioan Jelkov каза:

    Чингиз, прав сте по принцип в коментара си, струва ми се обаче, че не сте схванали целта на написаното . “ Делата по Христа“, както казвате, са следствие на правилен литургичен живот и постоянно общение с Христа, именно в това е и предизвикателството на автора.
    Зазвате комунизмът не се месеше в Литургията, а аз бих Ви попитал, ако не се месеше, защо имаме такъв литургичен живот днеска? Нима това, което виждате в повечето храмове в БГ може да се нарече жива Литургия?

  3. Ioan Jelkov каза:

    Чингиз,
    А противопоставянето свещеник-мирянин, кой от тях е по-благодатен, не е тема в Православната църква. Свещеника се определя от епископа(„апостола“) за да извършва Тайнствата ОТ ИМЕТО НА ЕПИСКОПА. Той не е местния шаман или гуру, а носещия по-голяма отговорност за свойте братя и сестри. Без епископа нищо не може да прави, така че тука не е уместно да се противопоставят верните между себе си. Свещеника има същите права пред епископа, както и неговите братя и сестри в поверената му община, просто отговорността му е повече.

  4. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Странно е, че нито Тутеков, нито редакторите не знаят правилната фамилия на най-видния съвременен литургист – о. Робърт Тафт (не Тавт, защото не идва от „тавтология“).

    Много може да се говори за обновата на литургията. Излишните и повтарящите се неща – особено ектениите за оглашени, каквито няма вече 16 века – трябва да се премахнат. На много места са наслоени суеверия. В Несебър хората слагат чанти и дрехи по земята преди великия ход, за да се осветят от подметките на свещеника. В Регенсбург видях как след същия вход вярващите пристъпват към солея, където румънският поп слага потира върху главите им. Някъде имената, които се поменават на този вход по 10-15 минути, струват два пъти по-скъпо от „обикновените“ имена. Трябва да има три четения на литургията – паримия, Апостол и Евангелие, каквато е католическата практика. Да се проповядва веднага след Евангелието, а не да се отлага накрая или да се предъвкват няколко банални думи. И т.н., и т.н.

  5. До йеромонах Йоан,
    Проблемът през комунизма беше, че Църквата беше изолирана от обществено служение. Така връзката на народа с Христа беше ограничена единствено до храмово посещение, което също беше следено и забранявано. В общественото служение, т.е. делата на любов към ближния, на милосърдие, на социална дейност, на състрадателност и на благотворителност също има божествено присъствие, както и в Литургията. Но акцентирайки само на храмовия живот Църквата се изолира от обществото и забравя социалната, образователната и мисионерската си дейност. Службите в храмовете са такива, каквото е качеството, нивото на грамотност и степента на вяра на свещеника, чиято личност комунизмът силно атакува за да се стигне до това положение, което описвате. Но пак повтарям, затварянето в храма води до изолация, която преди беше наложена силово, а сега става по политиката на клира на БПЦ. Затова връзката с Христос според мен следва да се осъществява и в социалния ангажимент на Църквата.

  6. До йеромонах Йоан,
    Труското робство е било продължително, защото османската власт място е издържала религиозни наблюдатели, които нищо не са правили, само са наблюдавали състоянието на религията за да може властта да бъде в течение за религиозния въпрос в империята. В християнството длъжността на религиозен наблюдател би трябвало да се заема от епископа. Личността на епископа, който е бил културна санкция в миналото е силно притисната в днешния свят и й е нужно много висок ценз и силна вяра за да запази цивилизационния престиж на сана си. Защото само със служби не може да се изчерпи религиозната дейност и да се докаже връзката с Бога, защото религиозният факт поглъща в себе си другите факти на битието. Днес има светски университети, болници, сиропиталища, публични библиотеки, всякаква информация и държавна критериалност, която влияе на хората. Къде е тук личността на епископа? Обяснимо е защо в България има наченки на Реформация в публичното мнение за Църквата.

  7. До йеромонах Йоан,
    Прекалявам с коментарите но в България има цензура да се пише свободно по религиозни въпроси. Противопоставянето между клир и вярващ народ е заложено в позицията на БПЦ, като наследство от комунизма и ценза на клира. Алтернативността в живота на човека и широкия спектър на въпросите, които той си задава маргинализират БПЦ и я превръщат в паметник на отминали исторически заслуги. Образованието – светски преподватели, обяснението на психологията – светски специалисти, обяснението на параметрите на живота – светски политолози, социолози и икономисти, разяснение на знаците на съдбата и предопрелението на човека – нумеролози, екстрасенси, гадатели и врачки, словесните изкуства – светски литератори, философи и поети. Към тази сериозна световна палитра на алтернативност на Църквата се добавя идеята, че всеки сам може да влезе във връзка с Бога, като се поставя въпроса за броя на чудесата, изцеленията и надеждите, които Бог е чул и изпълнил след служба на свещеника.

  8. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Добре е, че разбираш, че прекаляваш, но не е добре, че нищо не правиш по въпроса.

    За болезнената нужда от реформиране на православното богослужение вж. добрата статия:
    http://www.bogoslov.ru/text/523063.html

    Много вярно е наблюдението, че според действащия Типик неделните евангелски четива не отразяват най-важните слова и събития от живота на Христос, а същевременно повтарят някои чудеса. В подредбата на неделите в българския църковен календар царува хаос.

  9. ivan ivanov ivanov каза:

    Осмислянето на Причастието е наистина сериозен проблем.То е табу в разговорите.Наблюдението ми е, че висок процент от християните постят, но и през ум не им минава да се причастят.Просто не разбират смисъла на евхаристията, а и никой не обяснява.Става така,че постът става самоцел и лично постижение и затъмнява изцяло литургичния живот. Често се формира състезание по постене, в което и победители и изоставащи не са наясно за смисъла на дейстивята си и остават извън литургичния живот. Сведущите срещат друга пречка: За избягването на причастие допринася своебразното народно православие, чийто авторитети са „вещи“ в нещата лелки и бабички, които плашат християните с Причастието, вместо да насърчават участие в Светите тайни.Есхатологичната реалност на евхаристията е понятна само на шепа християни. Учудвящо е ,че може да се низусти цялата литургия, но не може да се осмисли и ословеси значението на Причастието.Препоръчайте ми сериозен текст за участието на миряните в литургията?

  10. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Потресающ сайт – стотици книги за Изтока пълен текст!

    http://taii-liira.livejournal.com/4594.html