Отсичане главата на св. Йоан Предтеча – празник на загубената любов
Очевидно Христос е разтърсен от новината за смъртта на най-добрия човек на света. Той толкова е потресен, че не Му остават сили да бъде с народа и учениците. Той се оттегля в пустинята, където чрез молитва към Бог Отец да възпълни силите си.
Ние знаем, че Христос като човек трепва и плаче при смъртта на любимия Му приятел Лазар. Като човек Христос се усмихва на децата, учудва се на стотника, шегува се с Натанаил, гневи се на митарите и фарисеите, безразличен е към първосвещеника и към прокуратора на великия Рим. Но никога няма да разберем какво изпитва в сърцето Си Христос, когато разбира за отсичането на главата на свети Йоан, и само Неговото неочаквано оттегляне в пустинята и желанието Му да остане сам издават силата на Неговите преживявания.
Между майките на Господа и на Предтечата цари приятелство. Несъмнено в детството си Христос и Йоан са знаели един за друг. Несъмнено не са губили дирите си. Когато се срещат, те стават не просто приятели, но съработници Божии, посветени в Неговите дълбоки тайни. Всеки от тях вижда другия в неговото небесно величие, което прави отношенията им не просто добри, а безценни.
Който е губил приятел, може да си представи какво означава тази нелепа смърт. Но тук имаме повече. Свети Йоан не е просто приятел на Христа, като Лазар, синът на Захария също е и син на Бога. Само онзи, който е преживял загубата на дете в разцвета на силите му, във великолепието на младостта му, в разцъфтяването и в принасянето на плодове, само той с ужас може да си представи, как изпитваш необходимост да останеш сам със своята разтърсваща печал.
Не, няма да развивам комплекс за вина и да твърдя, че и ние нараняваме Христа със своето малодушие.
Не, няма да развивам комплекс за вина и да твърдя, че ние винаги трябва да помним тези, които сме убили с думите си или че продължаваме да убиваме хора чрез осъждането си.
Не, няма да развивам комплекс за вина и да твърдя, че, за разлика от свети Йоан Кръстител, ние отхвърляме приятелството и тайната на живота с Бога, и по този начин лишаваме себе си от вечността.
Не, ще кажа това, което е важно.
Фактът, че Христос се огорчава и се оттегля в пустинно място, говори за това, колко много Той ни обича…
Важно е да осъзнаваме, че е ужасно и жестоко да нараняваме Господа и да отхвърляме Неговата любов, която всъщност ни е толкова необходима, в която се състои единственият смисъл на нашия живот. Не за вината, а за загубената любов е важно да помислим в този ден, който за Йоан Кръстител става рожден ден в пречистия свят на Небесното Царство.
Той сега е с Бога. А ние постим, за да изразим скръб и да преживеем мъката, по подобие на Христос. Може би, това не е съвсем правилно – да имитираме събития и да скърбим, още повече че свети Йоан Кръстител сега блаженства в Царството Небесно.
Постът днес е уместен по-скоро като символ на това, че ние, а не свети Йоан, сме загубили Христа; на това, че Божият образ в нас непрестанно се потъмнява, както е станало с главата на пияния цар Ирод. Само че вместо от виното, нашият ум се помрачава от плътските и духовните грехове, сред които водещи са самолюбието и гордостта – най-отровните и най-омайващите.
Оскъдната храна в този ден нека ни подсеща за загубената небесна духовна храна. А молитвите, които се четат в чест на свети Йоан Кръстител, нека ни напомнят за величието и силата на Божията любов към Неговите приятели и деца, т.е. към нас.
И тъй, нека изживеем днес духовен възторг от мисленото съзерцание на приятелството между Христос и светия пророк Йоан, и като се отрезвяваме с краткия пост, да дадем на сърцата си прохлада и простор поне в този ден.
Помогни за това, Господи! | www.pravmir.ru
Превод: Евгения Николчева
