Патриарх Даниил: Промяната вътре в нас променя и света около нас

В интервю за Българското национално радио, което даде преди дни, Негово светейшество патриарх Даниил отговори на въпрос за отношението на Българската православна църква към призивите за преименуване на храм-паметника „Свети Александър Невски“. Патриархът предположи, че такива призиви идват от нецърковни кръгове и са породени от неразбиране на същината на въпроса. Думите му, основани на историческата истина и църковната традиция, незабавно бяха употребени срещу Българската православна църква. Опитите да се дискредитира нейното ръководство стигнаха до открити призиви за отстъплание от каноничната Църква, разпространени в социалните мрежи.

Основната манипулация, на която разчита политическият  проект за промяна на името, е внушението, че храмът е замислен с името „Св. св. Кирил и Методий“. Подмяната на историческата истина се прави през информацията за четиригодишния период (1916–1920 год.), в който отново по конюнктурни политически съображения е взето решение за преименуване на храма от „Свети Александър Невски“ на „Св. св. Кирил и Методий“. В редица публикации в медиите тези данни се допълват с невярното твърдение, че такъв е бил първоначалният замисъл за построяване на храма. В цитираното интервю патриарх Даниил коментира коректно фактите и подчертава, че с името на свети Александър Невски е положен основният камък на храма, и с това име храмът е бил осветен.

Възлюбени ми народе!

Народното събрание от своя страна изяви желание да въздигне в столицата ми великолепен храм в името на св. Александър Невски, в който да се възнасят молитви към Всевишния за благоденствието на Цар Освободителя и неговия народ и за упокоение душите на падналите за освобождението на България герои.

На днешния ден, в честития праздник за възцаряването на Негово Величество, като Българин и Аз, който споделям високото чувство на признателност, което въодушевява българския Народ, намирам момента за най-сгоден да проглася предначинанието, за да се приведе в изпълнение общото народно желание.

Отправям ся, прочее, към тебе, вождалений Ми народе, и пригласявам всекиго от вас да принесе своята лепта за сооружение на честния този храм, който ще бъде и паметник на признателност на българския народ към Царя-Освободител.

За тази висока цел, всяко даяние благо.

София, 19 февруарий 1881 година

Александър

Това гласи текстът на прокламацията към българския народ, издадена от княз Александър Батенберг на 19 февруари 1881 г., годишнината от Освобождението на България от турско робство. Този документ идва като следствие на продължилите около две години обсъждания на решение за изграждането на православен храм в памет на падналите за освобождението на България, който да носи името на Царя-Освободител. Това решение е взето на Учредителното народно събрание, проведено в Търново през 1879 год.

„Председател на събранието бил Екзарх Антим I, подпредседател — Петко Каравелов, брат на поета Любен Каравелов. Точно той предложил „да се построи един храм-паметник в град Търново на Чан тепе (Царевец), като по този начин се задължи „нравствено“ народът“. Следвало храмът да се посвети на св. Александър Невски, небесен покровител и закрилник на Цар Освободител – император Александър II, и руското победоносно войнство. Имало и друго предложение на това заседание, от д-р Петър Берон. Той намирал за уместно такъв храм да се построи на връх Св. Никола в Шипченския балкан. Предложението на д-р Петър Берон било отхвърлено от народните представители, а Каравеловото се приело с акламации. Веднага бил съставен КОМИТЕТ с председател Браницки епископ Климент (Васил Друмев). Нему възложили да организира работата по въздигането на храма-паметник. За набирането на парични средства Комитетът отпечатал Конституцията в 40 000 екземпляра и започнали да я продават между народа по 50 стотинки.

През 1880 г. Второто обикновено народно събрание, по желание на Негово Височество Княз Александър Батенберг, решило вместо в Търново, както било прието в Учредителното събрание, храмът-паметник да се въздигне в София – новата столица на българите.

Подпредседателят на това народно събрание Стефан Стамболов възразил: „храмът трябва да се построи в старата българска столица – Търново, защото тъй беше решено в Учредителното народно събрание!“. Но „депутацията“ единодушно подкрепила желанието на Княз Батенберг. Предложението било внесено в Народното събрание от Петко Каравелов, вече министър-председател.“

Подробности за историята на построяване на храма може да прочетете на официалната страница на Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.

Източник: Официален сайт на Патриаршеска катедрала „Св. Александър Невски“

В навечерието на Рождественския празник Негово светейшество Българският патриарх отправи пастирско послание към верните на Православната ни църква:

Рождество Христово е това събитие, което промени историята на човечеството. С раждането на Господ Иисус Христос от плът вече сред човешкия род има нещо ново – един човек, който не живее по стария закон на греха. На човека се дадоха нови перспективи. На човешкото битие Господ показа, че не е ограничено в рамките на това „от раждането до смъртта“, даде възможността да преодолеем тази ограниченост, тази смъртност, отделеност от Бога. Това е велико нещо! Следва да се запитаме, след като погледнем назад историята на Църквата – хиляди и хиляди светци – как се е променил животът на всеки един от тях. От отчаяние – до една голяма утеха, една голяма надежда и любов, с която се изпълва сърцето на човек. Ние в живота на Църквата това нещо го виждаме. Следва да се запитаме, когато човечеството, едва ли не подмамено преди няколко столетия, че сами можем да устроим живота си перфектен – тук на земята, до какъв ад, до какви кризи стига човек и в личния си живот без Бога, и цялото общество, в глобален аспект до какви кризи и задънени улици стига без Бога. Господ е донесъл мир! Човек да се запита: „Вкусил ли съм аз от този мир, който Господ е донесъл на земята, или не познавам този мир и душата ми се страхува, в душата ми е незнание“.

Трябва да настъпи някаква промяна. В Църквата християнинът се старае да променя себе си, не света около него. Когато настъпи промяната в нас, нашето отношение към Бога най-напред, към човека до нас, към заобикалящия ни свят, ние вече го гледаме с различни очи. Тази възможност да се извършва това единение на човека с Бога е реална! Тя се случва в Църквата. За древните християни е било ужас да не присъстват в неделния ден на литургия. Семействата може да придобият представа – ако дълго време не се виждат, ако не се поздравяват, връзката охладнява. „Елате и вижте!“ Това е призивът!

Ако съвременният човек, който по една или друга причина е малко отчужден от вярата и казва „Къде е Христос?“, нашият призив е „Елате и вижте!“. Елате, но не само в Рождественския ден, но, по възможност, всяка неделя на богослужението, и ще видите – Божията благодат ще се докосне до сърцата ви. Когато внимаваме, Бог ще ни открие това. Тези думи ще ни променят мисленето, ще променят душевността ни, ще променят отношението ни. И ние ще видим, че действително Бог е с нас!

* Заглавието е от редакцията

Заглавна снимка: Официален сайт на Св. Синод на БПЦ-БП