Получавал ли е Иисус пари?

Апостолското служение не е било хоби или работа на половин работен ден

Популярен в определени кръгове демотиватор изобразява двама свещенослужители в одежди, единият от които казва: “Нима искате да кажете, че Иисус не е правил всичко безплатно и се е киприл като клоун?!” Тази фраза изразява определени представи за Иисус и Църквата, които са твърде разпространени. По-своему тя е и талантлива — кратка, но в нея са събрани няколко характерни за критиците на Църквата парадокси. Нека ги разгледаме.

Първоизточникът за това, какво е правил и какво не е правил Иисус, е лесно достъпен. Там пише, че излизайки на обществено служение, Иисус е оставил своя дърводелски занаят и е изгубил възможността си да се прехранва със своя занаят. Също и апостолите, призвани от Господа на служение, са били принудени да оставят своите занимания, които са им носили доход. Матей е оставил работата си като митар, другите апостоли вече не са ходили да ловят риба, за да я продават после. Тяхното служение не е било нито хоби, на което да посветят свободното си време, нито работа на „половин щат”. Те са били длъжни всецяло да му се посветят. Но, нека уточним, през цялото това време е трябвало по някакъв начин да се прехранват.

Макар че, в Евангелието се споменава, че Иисус два пъти по свръхестествен начин е умножил хляба и рибата, за това се говори като за свръхестествено знамение. Ежедневно Иисус и Неговите ученици са прибягвали до напълно обикновени, не непременно чудотворни средства за прехрана. Що за средства са били? В Евангелието се споменава първо събиране на дарения в ковчежето (в което тайно бъркал Юда) (Йоан 12:6).

Също се споменава, че “и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, и Йоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си.” (Лука 8:1-3). Тоест, виждаме, че освен даренията в ковчежето, Иисус е приемал и постоянна финансова поддръжка от достатъчно състоятелни жени, в това число близки до властта, като “Йоана, жената на Хуза, домоуправителя на Ирод”.

Кой е най-силно загрижен от паричния проблем

Нелепо е да разглеждаме служението на Христа и апостолите като “работа” в смисъла на “заработване на доход”, но е факт, че в хода на своето служение те са получавали пари, иначе те просто не биха могли да го продължат. Както са получавали пари и следващите поколения църковнослужители — започвайки с апостолите. Както пише свети апостол Павел: “Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието” (1 Кор. 9:14). Той сърдечно благодари на филипяните за оказаната му материална поддръжка и деликатно упреква общините, които не са му оказали такава поддръжка: “А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен вас еднички; защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми. Казвам това, не че искам да ми давате, но търся плода, който се умножава във ваша полза. Получих всичко и имам излишно; преизпълних се с блага, като приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благо угодна Богу” (Фил. 4:15-18).

Апостолът нееднократно споменава за събирането на пожертвования в основаните от него общини, убеждавайки християните да проявяват щедрост. “Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава. А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело.” (2 Кор. 9:7, 8)

Такова събиране на средства е било неизбежно и необходимо, защото както благовестието, така и пастирската грижа за енориашите изисква време, усилия, подготовка. А да се извършва на “половин щат”, заработвайки хляба си на друго място, означава да се извършва през пръсти, между другото. Така се случва в малките и бедни общини — свещеникът е принуден да се труди някъде на светска работа, за да изхрани семейството си, тъй като общината не може да си го позволи.

Но в нормалните случаи, когато очакваме от свещеника работа на „пълен щат”, то някой е длъжен да му плати за този пълен работен ден. Както и в случая със Самия Иисус. В днешно време това са дарения от усърдни енориаши или помощ, която ние бихме нарекли “спонсорска”, от благочестиви и състоятелни хора.

И Иисус, и апостолите, и в нормалните случаи — всички църковнослужители, живеят от благовестието. Иначе просто щяха да бъдат принудени да прекратят служението си и да си потърсят други светски начини за препитание. Разбира се, за тези, за които самото служение е вредна безсмислица, би било съвсем странно да се позовават на Иисус.

В реалността абсолютно всяка религиозна община събира пожертвования и всеки човек, който има поне малък опит в религиозната принадлежност, много добре знае това.

Затова е странно, че за проблема за събираните от Църквата пари, са загрижени тези, които никога не са давали никакви пари на Църквата и дори не смятат да го правят.

Това, което е непонятно на съвременния човек

Да поговорим за одеждите. Макар че християните от всички конфесии събират дарения, техните свещеници се обличат различно. Православните, католиците, свещениците от англиканската църква и лутераните служат в специални одежди; много протестанти — в цивилни костюми; някои други проповядват по дънки и тениски.

На какво се основава привързаността към специални одежди и въобще към благоукрасяването на храма? На Библията. Старият Завет влиза в най-подробни детайли как трябва да бъде устроена и благоукрасена скинията, и какви особени (и при това скъпи) одежди са били длъжни да носят свещенослужителите.

Щателното описание на скинията и на Храма, всичкото това злато, сребро, мед, скъпоценни камъни, скъпи тъкани, изкуството на майсторите, които Бог специално дарява с талант да работят с тези материали (вж. напр. Изх. 31:2-4) — заема страница след страница. Ако вие поне веднъж сте прочели Библията, то навярно ви е направило впечатление и сте го запомнили, благодарение на усилията, които е трябвало да положете за четене на всички тези дълги описания.

Разбира се, Новият Завет открива съвършено нов етап от историята на спасението. Но ако построяването на храм за богослужение, неговото благоукрасаване, свещениците в особени одежди, бяха нещо по принцип неугодно Богу, то е невъзможно да се обясни, защоСтарият Завет губи толкова време за описание на всичко това. Сам Господ Иисус одобрява постъпката на вдовицата, която е пожертвала за храма последните си пари (Марк. 12:42), наричайки ги жертва Богу. Отношението на Новия Завет към Стария е отношение на приемственост, а не на противопоставяне — Иисус е приемал Стария Завет за слово Божие и нееднократно се е позовавал на него.

Можем да превърнем богослужението в събрание, което наблюдаваме в света — партийно събрание, хоров концерт или даже рок-концерт, но много по-естествено е да съхраним известна приемственост с библейските старозаветни образци, както ни учи древната традиция на Църквата.

В Новия Завет срещаме описание на небесната Литургия в Откровението на свети Йоан Богослов. Небесният Йерусалим изглежда богато украсен със злато и скъпоценни камъни. Разбира се, езикът е дълбоко символичен. Но благоукрашението на храма, който явява небето на земята, мястото на Божието присъствие също е символично, това е езикът, на който Църквата свидетелства за Небесния Йерусалим.
Да, и одеждите на свещенослужителите, и интериорът на храма могат да бъдат съвършено непонятни на съвременния човек. Както на неспециалиста може да бъде съвършено непонятна медицината или физиката. Човек, който вместо да се опита да разбере или поне да се съгласи, че не разбира, язвително започне да се подиграва на медиците или физиците, ще ни се стори, меко казано, неразумен. Също така е неразумно да се подсмихваме на непонятните за нас неща в Църквата. Дори и заради това, че те не са чак толкова трудни за разбиране, но усилието да ги разберем си струва. | www.pravmir.ru

 

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

 

Близки теми: