Православните светци на Америка
Какво знаете за светиите, просияли на американския континент? Чували ли сте за преп. Севастиан Джексънски? А за праведния презвитер Алексий Товт? Познат ли ви е св. Мардарий Либъртвилски? Ако не, днес ще ви разкажем за тях.
Няколко думи за историята на Православието в Америка
Православието в Северна Америка започнало да прониква през XVIII в. от крайния северозапад – полуострова Аляска и съседните Алеутски острови. По времето, когато тези земи били под властта на руските императори (до 1867 г. – бел. прев.), тук се потрудили много православни мисионери. И до днес местните племена – алеутите и ескимосите – изповядват православната вяра.
Впоследствие, през XIX-XX в., вече в “континенталната” част на САЩ започнали да пристигат емигранти от Гърция, Сърбия, Сирия, Румъния, България и други православни страни, а след тях започнали да идват и техните пастири.
И най-сетне двадесетото столетие с неговите революционни трусове е запокитило в Америка множество бегълци от Русия, сред тях и много духовници, успели да организират в САЩ авторитетни богословски школи и да събудят в местните жители интерес към Православието.
Благодарение на всичко това понастоящем в САЩ и Канада се е създала уникална църковна ситуация: тук има големи църковни общности на Руската задгранична църква, Вселенската и Антиохийската патриаршии, Румънската, Българската, Сръбската и други поместни църкви, а до тях е и най-младата от всички поместни православни църкви в света – Православната църква в Америка (OCA).
Светците на Америка
През изминалите столетия православна мисия и църковен живот на американския континент са просияли със светия си живот доста подвижници на благочестието, канонизирани от Църквата. Ще ви разкажем накратко за някои от тях.
Св. Мардарий Либъртвилски
Към днешна дата св. Мардарий (Ускокович), канонизиран от Сръбската православна църква през 2015 г., е последният сред признатите от Православната църква американски светии.
Иван Ускокович е роден в село близо до Подгорица в Черна гора през 1889 г. във вярващо семейство, и като младеж е изпратен да учи в Риека, а след това в Белград.
В Белград младият Иван решил да се посвети на Бога. През 1909 г. той се замонашил в манастира Студеница, а след това бил посветен за дякон и изпратен да учи в Русия.
Бъдещият йерарх учел във Волинската и Кишиневската семинария и в Петербургската духовна академия, откъдето излязъл като доктор по богословие. През 1917 г. той бил изпратен САЩ като глава на Сръбската духовна мисия.
През 1923 г. отец Мардарий закупил десет акра земя в Либъртвил (щат Илинойс), където впоследствие бил построен сръбският манастир “Св. Сава”. Тази обител станала първият сръбски манастир в САЩ.
През 1925 г. Синодът на Сръбската църква избрал архимандрит Мардарий за епископ. През 1926 г. по време на празника Цветница той бил ръкоположен в Белград за архиерей, а през 1927 г. се завърнал в САЩ.
Оттогава владиката Мардарий се трудел неуморно, градейки църкви и манастира “Св. Сава” в Либъртвил и водейки широка мисионерска работа в оглавяваната от него епархия.
Епископ Мардарий се преселил мирно при Господа през 1935 г., след като управлявал десет години своята катедра. Тялото на Божия угодник било погребано в храма на основания от него манастир.
На 29 май 2015 г. Архиерейският събор на СПЦ прослави епископ Мардарий като светец.
Церемонията на канонизацията се извърши на 5 септември 2015 г. в сръбския катедрален храм “Св. Стефан” в Алхамбра (Калифорния) начело със сръбския патриарх Ириней. На същото богослужение бе канонизиран и епископ Севастиан (Дабович).
Свещеномъченик Ювеналий
Яков Говорухин, впоследствие йеромонах Ювеналий, е първият православен подвижник, просиял на североамериканския континент.
Бъдещият мъченик е роден през 1761 г. в Екатеринбург в работническо семейство. През 1791 г. Яков отишъл във Валаамския манастир, където скоро приел монашество и свещен сан.
През 1793 г. монаси-мисионери от Валаам заминали за руските владения в Америка. Заедно с тях тръгнал и йеромонах Ювеналий. За два месеца просветителите обиколили с лодки острова Кодиак (Аляска) и покръстили в православната вяра цялото му население.
През 1795 г. отец Ювеналий отишъл на остров Нучен, където покръстил повече от седемстотин местни индианци, а през 1796 г. пристигнал в Аляска. Общо мисионерите покръстили 6 740 алеути и извършили 1 573 венчавки.
Жизнения си път св. Ювеналий завършил мъченишки. Има няколко версии за смъртта му. Дълго време се смяташе, че мисионерът е бил убит недалеч от езеро Илиамна от местните шамани, недоволни от успехите на кръста.
Според една друга версия йеромонах Ювеналий е убит от племето юпики, което впоследствие приело Православието.
Според третата версия, основана върху проучванията на прот. Михаил Олекса, св. Ювеналий е загинал от ръцете на ловци-ескимоси. Мощите на светеца не са намерени и до днес.
През 1980 г. мъченикът бе канонизиран от Руската православна църква. Паметта на св. Ювеналий Аляскински се почита на 2 май.
Преп. Герман Аляскински
Преп. Герман Аляскински е роден през 1757 г. в градеца Серпухов край Москва в семейство на търговци. Светското му име и фамилия са неизвестни. Бъдещият светец става инок още на 16 години. В началото носи послушание в Троице-Сергиевата пустиня на брега на Финландския залив. Там бъдещият мисионер се подвизава около 5 години. Желаейки пълно уединение и безмълвие, преп. Герман се преселва във Валаам. Валаамският манастир, разположен върху групичка острови в огромното Ладожко езеро, бил 8 месеца в годината отрязан от външния свят.
След 15 години отшелнически живот във Валаам Господ призовал смирения монах към апостолско служение и го изпратил да проповядва Евангелието в суровата Аляска. С тази цел през 1793 г. била създадена руска духовна мисия, чийто център се намирал на остров Кoдиак. За ръководител на мисията бил назначен архимандрит Йоасаф (Болотов), монах от Валаамския манастир.
След пристигането си на острова руските мисионери веднага се заели да строят храм и да кръщават езическите племена. В началото отец Герман носел послушание във фурната и се занимавал със стопанските работи на мисията. Скоро след това архимандрит Йоасаф загинал по време на морска буря, а през 1807 г. за ръководител на мисията бил избран преп. Герман, който до края на живота си останал духовен отец, пастир и защитник на местните индианци. Искали да го посветят за йеромонах и да го направят архимандрит, но преподобният отказал всякакво повишение и останал обикновен монах до смъртта си.
За индианците и алеутите преподобният бил баща и защитник, той ги бранел от произвола на властите и алчните търговци. Своето призвание той изразил с удивително прости думи: “Аз съм предан слуга на тукашните народи и тяхна майка”. В началото отец Герман живеел в близост до храма на мисията на Кoдиак, а след това се преселил на близкия остров Еловий, който нарекъл “Нови Валаам”. Остров Еловий бил отправната точка, откъдето започвали всички апостолски пътешествия на светеца.
На своите духовни чеда преподобният предсказал деня на своята смърт и ги наставил как да го погребат. На 13 декември 1837 г. помолил да запалят свещи пред иконите и да четат Деянията на светите Апостоли. По време на четенето 81-годишният старец мирно се упокоил. Над гроба му първоначално издигнали просто дървено надгробие, а след това построили скромна дървена църквичка в чест на преп. Сергий и Герман, Валаамски чудотворци. Светецът е канонизиран през март 1969 г. от Руската православна църква.
“Християнин — пише преподобният в едно свое писмо — се става с вяра и с любов към Христа. Греховете ни не са пречка за това, та нали Сам Спасителят е казал: не праведните дойдох да призова към покаяние, а грешните да спася. Повече радост има на небето за един каещ се, отколкото за деветдесетима праведници. Също и за блудницата, докоснала нозете Му, казва на Симон: на онзи, който има любов, се прощават много дългове, а от онзи, който няма, и малкият дълг се изисква. Помнейки тези думи, християнинът трябва да усеща надежда и радост, а не да се отчайва; тук е нужен щитът на вярата. За обичащия Бога грехът не е нищо друго освен стрели, получавани от неприятеля в битката. Истинският християнин е воин, пробиващ си път през полковете на невидимия враг към своето Небесно отечество”.
Св. Алексий Карпаторуски
Бъдещият светец се родил през 1854 г. семейството на униатски священик от Прешов (Словакия) и впоследствие също приел свещен сан.
Завършил местната католическа семинария и Прешовския университет, знаел няколко езика. Благодарение на голямата си образованост станал секретар на местния епископ, преподавател в семинарията и ръководител на детското сиропиталище в града.
През 1889 г. отец Алексий пристига в Минеаполис, за да оглави местната униатска енория. През следващата година под влияние на Алеутско-Аляскинския епископ Владимир (Соколовски) отец Алексий заедно с 8 униатски свещеници и паството им – 361 миряни, приел Православието.
След присъединяването си към Православната църква отец Алексий бил назначен за архиерейски наместник в Чикаго. За да се прехранва, светецът се трудел като хлебар в една фурна, а значителна част от заработените пари раздавал на бедните и нуждаещите се.
Отец Алексий проповядвал на емигрантите със славянски корени. Общувайки с римокатолици, униати и протестанти, той винаги ги призовавал да се завърнат в скута на истинската църква – Православната.
През годините на проповедническо служение праведният протопрезвитер успял да върне в лоното на Православната църква 17 униатски енории и около 29 000 униати. Заради мисионерските му трудове го наричали “баща на американското Православие”.
О. Алексий починал през 1909 г. През 1994 г. Православната църква в Америка го канонизира за светец. Мощите на светията почиват в храма “Св. Тихон Задонски” в Тихоновия манастир в Южен Ханаан, Пенсилвания.
Преп. Севастиан Джексънски
На 9 юли 1863 г. в Сан-Франциско в семейство на православни емигранти от Сърбия се родило момче. През 1884 г. младият Йован Дабович постъпил в Духовната академия в Петербург, а след още четири години се замонашил с името Севастиан и бил посветен за дякон.
След като завършил образованието си, отец Севастиан се завърнал в САЩ и постъпил в храма “Св. Александър Невски” в Сан Франциско. През 1892 г. бил ръкоположен за свещеник и станал мисионер по Западното крайбрежие на американския континент.
Йеромонах Севастиан основал няколко храма във Вашингтон и Калифорния. Той се трудел в североамериканската православна мисия под ръководството на епископ Тихон (Белавин) – бъдещ патриарх Московски, проповядвайки на английски, сръбски и руски език.
По време на своя живот мисионерът прекосил 15 пъти Атлантическия океан и 9 пъти – Тихия, тъй като посещавал Сърбия, Русия, а с мисионерски цели – и Япония, където се трудел заедно със св. Николай Японски (Касаткин).
През 1905 г., вече като игумен, отец Севастиан бил назначен за надзорник на сръбските енории в Америка. През същата година сръбският Синод го назначил за началник на Сръбската духовна мисия в САЩ.
През 1910 г. отец Севастиан се завърнал в Сърбия. По време на балканските войни и Първата световна (1912-1918) той бил армейски капелан. През 1936 г. се заселил в манастира “Св. Сава” в Жича.
През 1940 г. св. Севастиан починал. Опелото отслужил св. Николай Сръбски (Велимирович). През 2007 г. мощите на светеца били препогребани в построения от него храм “Св. Сава” в Джексън, щата Калифорния.
На 4 септември 2015 г. по време на богослужение в катедралата “Св. Стефан” в калифорнийския град Алхамбра сръбският патриарх Ириней канонизира архимандрит Севастиан (Дабович) за светец под името “преп. Севастиан Джексънски”.
Св. мъченик Петър Алеут
Младият Чуганак (получил при св. кръщение името Петър), който е бил по всяка вероятност алеут, аляскински индианец или креол, се родил в края на XVIII в. За живота му не се знае почти нищо освен това, че като юноша е приел кръщение от преп. Герман Аляскински.
През 1812 г. в Калифорния руснаците основали известната руска колония Форт Рос. Петър и другите служители в колонията се занимавали с лов на тюлени и други морски животни по тези места.
През 1815 г. на брега на залива Сан Педро работела група от 14 алеути, сред които и Петър. Нападнали ги въоръжени испанци. Испанците се опитали да покръстят в своята вяра пленниците, но те показали кръстчетата си и заявили, че вече са кръстени и изповядват Православието.
Тогава решили да ги изтезават. На Петър му отсекли пръстите на ръцете и краката, а след това стъпалата и китките. В края на краищата мъченикът починал от загуба на кръв, но не изневерил на вярата си. Неговите сънародници успели да избягат.
Канонизацията на мъченика Петър Алеут бе извършена от Православната църква на Америка през 1980 г. Името на св. мъченик Петър носят няколко храма в САЩ. Паметта на светеца се отбелязва на 24 септември.
Св. Инокентий – апостолът на Америка
Св. Инокентий е роден през 1797 г. в с. Ангинско, Иркутска област (Русия). Кръщелното му име е Иван. На 9 години постъпва в местната семинария. През 1817 г. се жени и скоро го ръкополагат за дякон. През 1821 г. приема свещенически сан.
По благословение на архиерея през 1824 г. отец Иван Вениаминов бил изпратен като мисионер в Америка, където прекарал 15 години. През цялото това време проповядвал словото Божие на жителите на Камчатка, Алеутските острови, Аляска и Северна Америка, и покръстил хиляди. Отец Иван построил няколко църкви, отворил училища към тях и сам обучавал децата на индианците. Съставил азбука за алеутския език. През 1834 г. бил прехвърлен на остров Ситка, където кръстил племето колоши. През 1838 г. посетил Петербург по работи на мисията, предлагайки създаването на Камчатска епархия и търсейки одобрение за своите преводи на Библията на индиански езици.
След смъртта на съпругата си през 1840 г. се замонашил с името Инокентий. В края на същата година бил ръкоположен за епископ и назначен на Камчатската катедра. От 1840 до 1850 г. три пъти обиколил своята епархия, обхващаща огромни региони от Якутия до Аляска и Алеутските острови. Св. Инокентий проектирал и участвал в строежа на катедралата и архиерейската резиденция в Благовещенск, който станал през 1858 г. нов епархийски център. През 1861-62 г. св. Инокентий се срещал два пъти с ръководителя на руската православна мисия в Япония св. Николай (Касаткин).
През 1868 г. архиепископ Инокентий е преместен на Московската катедра. Митрополит Инокентий Московски починал през 1879 г. и бил погребан в Троицката Лавра. Канонизиран през 1977 г. от Руската православна църква и Православната църква в Америка.
Други американски светци
Разказахме накратко за живота на няколко американски светии, но в действителност те са много повече.
На територията на Северна Америка са просияли също и прав. Иаков (Нецветов), светецът-чудотворец Йоан Шанхайски, св. Рафаил Бруклински, св. Тихон (Белавин), свещеномъченик Йоан Кочуров, свещеномъченик Александър Хотовицки и други. Житията им могат да се прочетат на сайта на Източноамериканската епархия на Руската задгранична църква.| Pravoslavie.fm
Превод: Андрей Романов
