Светата Литургия – пътуване към вечния живот
Всеки човек, като боголико същество, е призван и предназначен за вечното и нетленно небесно царство. Затова и истинският смисъл на нашето раждане и идване на Земята се състои именно в осъществяването на нашия собствен вечен живот. Човек идва на Земята не за да прекара на нея определен период от време, а живеейки в общение в Църквата, да продължи своето съществуване и да постигне вечността. „Защото всяка земна красота и радост не са нищо друго, освен сянка или миг в сравнение с небесната, тоест вечната красота“, ни казва свети Йоан Шанхайски. По същия начин и всяка друга земна цел, всяка друга потребност, колкото и да са велики и възвишени, губят своята стойност и значение, ако имат свой край, тоест ако не могат да продължават вечно.
Вечността е Божи дар, който се предлага единствено на човека като на най-съвършеното същество на Земята. Това вечно съществуване, за което Господ постоянно ни напомня с евангелските думи да търсим първом Царството Небесно, се осъществява единствено в Христовата Църква. Именно защото Господ е основал Своята Църква и я е обдарил с всичко, което е необходимо за спасението на човека – а това са светите Тайнства, обредите и молитвословията. Поради това Христовата църква е не само посредник на нашето освещаване, но и единствената гаранция за придобиване на вечен живот.
Тайната на нашето спасение в най-голяма степен се осъществява в светата Литургия, която представлява център на целокупния църковен живот. Тя е Тайна на Тайните, основа и венец на живота на всеки православен християнин, в която ние по тайнствен и съвършен начин познаваме Самия Бог и своята духовна реалност. Божествената Литургия е преди всичко дар на Божията любов, чрез който ние общуваме и се съединяваме с Бога, и също така отваряме вратите на небесното царство. Защото, макар и човекът да се отчуждава от Бога чрез греха, Бог никога не го отхвърля, а чрез светата Литургия го призовава към покаяние, изправяне и повторно съединяване с Него. Затова е и голямата и безмерна Божия любов към нас, защото Той иска всички хора да се спасят и да достигнат до познание на истината.
Литургията не е нищо друго, освен участие на хората в Бога и съединяване с Него. Когато говорим за участие, тогава мислим преди всичко за самото пристъпване към светите Тайнства, тоест към Причастието. Впрочем активността на участието се определя от разбирането и преживяването на самия смисъл и значение на светата Литургия. Всеки православен християнин трябва добре да разбира смисъла и реда на Евхаристията, защото това е предварително условие за нейното преживяване в пълнота. С какво се причастяваме? Защо се причастяваме? Как трябва да се причастяваме? Какво трябва да очакваме от Причастието? Всички тези и подобни на тях въпроси трябва да бъдат пределно ясни на всеки вярващ, за да можем да участваме в светата Литургия съзнателно, активно и така, както Господ иска от нас.
Светата Евхаристия е била установена от Самия Господ Христос, Който на последната Тайна вечеря, като претворил хляба и виното в Свои Тяло и Кръв, е дал заповед на Своите апостоли да правят същото за Негов спомен. Както ни свидетелства Свещеното Писание, апостолите вярно са изпълнявали тази Божия заповед, служейки света Литургия навсякъде, където се проповядвало Евангелието и се разпространявало християнството. Научени от апостолите, християните първо се събирали всяка неделя, в деня на Христовото Възкресение, в Господния ден, заради общата трапеза, която завършвала с Евхаристията, за „отдаване на благодарение“ за всичко, което са получили от Христос. Неделното събиране за причастяването и празнуването на Деня на Христовото Възкресение ни свидетелства за това колко силно развито съзнание са имали първите християни за важността и значението на връзката между светото Тайнство и Възкресението. Още от самото начало тяхното преживяване на Литургичното общение има много дълбок и възвишен характер. Всички те ясно разбират, че под вид на хляб и вино се съединяват със Самия Господ, Който не само е победил смъртта, но и със Своето Възкресение е показал, че смъртта не е край, а само начало на вечността, за която те вярват в Него и се причастяват с Него. Ранните християни са разбирали, че Бог винаги присъства посред тях в Христос, когато „двама или трима са се събирали в Негово име“ (Мат. 18:20).
Светата Литургия е най-понятният израз на православното разбиране за Църквата и нейния богослужебен ред. Познанието на Истината, съединяването с Бога и достигането на спасение получава своята реалност само в съборното приемане на Тялото и Кръвта Христови от вярващия народ. В светата Литургия всичко е подчинено на общия съборен план и е включено в по-висшето съборно единство. Около Христос се събира всичко, както небесно, така и земно, и всичко е определено да стане нова твар в Богочовека Христос. Ангелският събор и човешкият род, цялата вселена се обединяват в един Божи храм, който представлява образ на повторно установеното единство, което е било нарушено от греха. Това е вселенският аспект на Църквата, който призовава всички нас към обновяване на общението с Бога. Поради това светата Евхаристия е събрание на народа, в което се осъществява пълнотата на смисъла на Църквата, тоест осъществява се единството на всички нас, което всъщност е Църквата. Това е място, където чрез богослужението се осъществява тайната на нашия живот и спасение.
Една от главните задачи на евхаристийното събрание се състои в това да включи човека в съборното единство на Църквата, за да могат земната и небесната Църква с едни уста и едно сърце да славят и изповядват Бога. Ето защо Литургията не е просто едно от светите Тайнства, а е главното Тайнство на Църквата, в което всички останали Тайнства и обреди, както и целият човешки живот, намират своето пълно осмисляне. Нашето литургийно събрание е единственият критерий за вярата, който не само пази нейната уникалност и нейното вселенско значение, но също така представлява основното и общо свидетелство за спасението, дадено ни от Господ Иисус Христос. Тази проста и основна истина, утвърждаваща основите на Църквата, най-непосредствено се отнася до всеки вярващ човек.
В Божията трапеза се е открило Тайнството на Тялото и Кръвта Христови като съборно дело. Затова се служи и Литургията: за да можем ние, като обикновени хора, на които се дава възможност за съединяване със самия Бог, да разберем своето голямо достойнство и смисъла на своя живот. Това е единственото събитие в историята на човечеството, с което се изразява неизказаната Божия любов, призоваваща всички към спасение и даваща реална възможност за спасение в това събрание на народа. Ето защо ние трябва да преживяваме Литургията като радостно събитие, отнасящо се до самите нас не като случайни посетители, зрители или слушатели, а като реални участници.
Разкривайки истинската важност на литургичното съединение с Бога с цел осъществяването на вечния живот, Православната църква също така напомня на своите верни, че всеки, който пристъпва към светото Тайнство, трябва да бъде подготвен за срещата с Христос. Подготовката за причастяване не се ограничава изключително с четенето на определен брой молитви и въздържане от блажни храни и питиета. Условие за правилната подготовка трябва да бъде преди всичко чистотата на съвестта, отсъствието на омраза към ближните, миролюбивост към всички хора, както казва светото Евангелие: „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си“ (Мат. 5:23, 24). Духовната подготовка, тоест подготовката на душата, съвестта, разума, е главната подготовка преди свето Причастие. Всеки трябва да се подготвя според мярата на своето духовно израстване. Можем да кажем, че подготовката е едновременно и труд, и подвиг, защото изисква от нас голямо себеотрицание и усилия. Между другото, всеки наш подвиг изглежда малък пред онова, което Господ е направил за нас. Защото Неговата доброволна смърт и страдание заради нашето спасение ни подтикват и ние, подготвяйки се за съединяване с Него, да започнем да водим християнски живот, а това значи да вършим добри дела, да прощаваме на нашите длъжници, да обичаме онези, които ни гонят. Христовата жертва изисква и предполага и нашата лична жертва, или по-точно казано, нашето лично присъединяване към Христовата жертва. Жертвата е дело на любовта, дело на себераздаване, на себеотрицание заради другия, в този случай заради Самия Господ. Само така всяка наша жертва придобива своя дълбок смисъл и стойност. Защото, жертвайки се заради Христос, ние следваме Него, Който е жертвал Себе Си заради нас.
Всяко причастяване трябва да бъде предшествано от искрено покаяние, което трябва да се случи на светото Тайнство Изповед. Впрочем искреното покаяние не е само формално изповядване на своите грехове, а преди всичко покаяние на сърцето, когато разумът стига до съзнанието, че е извършено нещо лошо, и когато това съзнание причинява безпокойство в душата. Именно с покаянието, съединено със смирено съзнание за своите грехове, по думите на св. Йоан Лествичник завършва вътрешната подготовка за свето Причастие. Покаянието е и твърдо обещание пред Бога, че веднъж изповяданите грехове вече няма да се повторят.
Това, което е особено важно, е и участието в Литургията чрез пеенето. Така ние се явяваме активни участници във великото събитие, отнасящо се до всички нас, които сме се събрали на молитва, а не сме само случайни посетители. Пеейки на Литургията, ние изразяваме и своята вяра във всичко онова, което трябва да се случи и което се случва на светата служба. Нашите гласове изразяват желанието на сърцата ни да бъдем готови да се съединим с Бога и да станем участници във великото Тайнство на Тялото и Кръвта Христови. Ето защо е повече от важно нашето участие да бъде изразено и с молитвено пеене.
Всички правила, отнасящи се до подготовката за пристъпване към светата Евхаристия, ни се дават изключително за да познаем своята греховност, да пробудим в себе си чувство на дълбоко покаяние и така да приемем Тялото и Кръвта Христови колкото е възможно по-достойно. Затова към Причастието трябва да пристъпваме едновременно и с покаяние, и с радост – с покаяние заради съзнанието за своето недостойнство, и с радост от това, че ще се съединим с Господа. Следователно можем да кажем, че Литургията е вечно повтарящо се преживяване на Божията любов, в която ни се открива реалността на спасението.
Църквата няма статичен, а динамичен характер – тя е общност, която се осъществява в общението. Всеки човек, участвайки в Литургията, влиза в духовни взаимоотношения с другите вярващи и по този начин създава Църквата, която е общество от верни. Поради това съществуването на индивидуализъм в Църквата се смята за напълно недопустимо. Това значи, че идвайки в Божия храм, ние трябва да знаем, че в светата Литургия не съществува търсене на лично, самостоятелно, отделно от другите съединение с Бога. Литургията преди всичко привлича хората едни към други, а след това и към Самия Бог. Единството на човека с Бога безусловно изисква и единство с другите, които също така влизат в общение с Него. Участието в това радостно събитие премахва всички различия между хората, съединява всичко в едно и ни води към осъществяване на нашето най-висше предназначение. | www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева
