Светият Дух: как и защо пребивава Той с християните

Представете си котка, която присъства на конференция по астрофизика. Тя се търка в краката на столовете, гали се в краката на увлечено беседващите учени, чува техните разговори, вижда слайдовете, които се сменят на екрана, но, естествено, нищо не разбира. Нещо повече, въпросите, които обсъждат учените, са далеч отвъд пределите на нейните котешки интереси. Сега си представете, че учените решават да въведат котката в своя кръг. Те някак намират начин да повишат нейния интелект и да ѝ създадат интерес към познанието. Постепенно котката започва да долавя някакви елементи от смисъла на това, което говорят учените; но най-важното е, че започва да се досеща колко много неща не разбира и колко е огромен светът отвъд пределите на нейния котешки свят. Вероятно котката преживява и някакъв вътрешен конфликт: от една страна тя усеща влечение към тайнствените звезди и към мъдрите речи на академиците, а от друга – се опасява (и донякъде основателно), че ще загуби някои свои котешки навици.

Ще могат ли някога безсловесните твари да влязат в света на разума и познанието? Може би К.С. Луис с неговите говорещи нарнийски зверове е прозрял нещо много важно за природния свят, а възможно е и да не е така.

Но ние знаем, че човек рязко се отличава от света на природата – той притежава разум, съвест, чувство за красота и благоговение. И освен това той е предназначен да премине в свят, в който животът е съвсем различен, да претърпи по-дълбока промяна от тази на котката, която е придобила способност да разговаря с учените за астрофизиката.

Когато влизаме в Църквата, ние влизаме в присъствието на Тайна, която безкрайно превъзхожда нашите способности да разбираме, да предполагаме и да си представяме. Но тази Тайна сама снизхожда към нас, за да ни въздигне към Себе Си. Бог ни открива Себе Си в Църквата, която е съобщество от вярващи, създадено от Христос. Църквата възвестявя Неговото слово и явява Неговото присъствие в света. Така ние научаваме, че Бог е един по Същество и троичен по Лица. Цялото Свещено Писание – и Старият и Новият Завет, говорят за Единия Бог и недвусмислено отричат езическата идея, че има много богове. Но ние виждаме как същите тези апостоли, които отричат многобожието, говорят за Отца като за Бог, за Сина – като за Бог, и както ще се убедим малко по-нататък – за Светия Дух – като за Бог. Господ Иисус Христос ги изпраща да кръщават „в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19).

Преди Кръстната смърт, в прощалната беседа с учениците си Господ казва: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки Духът на истината. Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде” (Ин. 14:16-17). В тези кратки думи вече присъства тайната на Светата Троица: Синът се обръща към Отца, Отец изпраща Духа.

Тази тайна ни посреща на всяко богослужение: „Слава на Отца и Сина и Светия Дух сега и всякога и во веки веков. Амин!” – постоянно се възглася в Църквата. Сега ще стане дума за една от страните на тази тайна – за тайната на Светия Дух.

Духът съзижда Църквата

Църквата – такава, каквато я описва вече Новият Завет, не е просто събрание на съмишленици. Тя е нещо много по-голямо. Църквата е тяло, организъм, в който сме обединени не просто от общи убеждения, а от общ свръхестествен живот. Когато ставаме част от Църквата чрез тайнството Свето Кръщение, ние получаваме дара на Светия Дух. Това е дар, чрез който ще живеем през целия си християнски живот и във вечността. Както казва свети апостол Павел: „И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, – тъй и Христос. Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени” (1Кор. 12:12-13). Книгата Деяния на светите Апостоли разказва за първите стъпки на Апостолската Църква след Възнесението на Господа. Тази книга понякога се нарича „Книга на деянията на Светия Дух” и това не е случайно. Тя започва с едно събитие – „рождения ден на Църквата” – Петдесетница: „Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят” (Деян. 2:1-4).

Апостолите, както и следващите поколения християни, обръщат към Христа народите не благодарение на своята сила или красноречие, а чрез силата на Светия Дух. Историята на християнския свят познава лъжеучители, които не могат нито да разберат тайната на Светата Троица, нито поне да се смирят пред нея.

Те виждат в Светия Дух само някаква безлична енергия, нещо, което напомня електричество или силово поле. Но апостолите свидетелстват за това, че Светият Дух е личност и нещо повече – че е Бог.

Например, в Деяния на светите Апостоли четем: „Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал” (Деян. 13:2). Светият Дух говори за Себе Си като за личност: „Ми”, „(Аз) съм ги призвал”. Той има особен замисъл за Варнава и Савел и Той именно ги призовава към служение.

Апостолският събор в Йерусалим започва своето обръщение с думите: „Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам” (Деян. 15:28). Светият Дух без съмнение е личностен и Той проявява воля: нещо Му е угодно, а друго – не е. Светият Дух проявява волята си чрез съборните решения на Църквата.

Особените дарове на Светия Дух се подават чрез апостолското ръкоположение: „ Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго... Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски” (Деян. 8:17-18; виж също Деян. 14:23). Тези, които са ръкоположени от апостолите, приемат дара да ръкополагат следващото поколение църковни служители. И така всеки съвременен православен епископ или свещеник е свързан с апостолите чрез непрекъснати ръкоположения.

 

Светият Дух свидетелства за истината

Господ Иисус Христос казва: „А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил... А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене” (Ин. 14:26; 15:26).

Както Църквата не е просто събрание на съмишленици, но организъм, който живее чрез Светия Дух, така и вярата на всеки християнин не е просто набор от убеждения, но е проява и дар на живеещия в него Свети Дух.

Както казва апостолът: „никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго” (1Кор. 12:3).

Светият Дух изявява Себе Си по-явно във великите подвижници, отколкото в обикновените вярващи, защото светците Му дават по-голяма възможност за действие. Но Той пребивава във всеки християнин и никой не може да има истинска вяра в Христа без Светия Дух.

Защо това е толкова необходимо

Ние можем да обърнем внимание на три страни на нашата вяра: интелектуална увереност в определени факти; насоченост на волята да се покори на Христос като на Господ и да Му се довери като на Спасител; и накрая – сърдечно упование в Христа и убеденост в новите отношения с Бога. Ние стигаме до увереност в едни или други факти на основата на определени свидетелства. Така например, астрофизиците приемат теорията за „големия взрив” на основата на събраните от науката данни за Вселената. А историците вярват, че Петър Първи е воювал срещу Карл ХІV въз основа на свидетелствата, оставени от техните съвременници. Бог ни дава достатъчно основания, за да повярваме в Него – както в творението, така и (особено) в свидетелството на апостолите за Христовото Възкресение. Защо много хора не са убедени от тези свидетелства? Аз самият половината си живот бях атеист, и известно време и аз самият не бях убеден. Не са ли достатъчно свидетелствата, както казва известният атеист Бертранд Ръсел? Не, причината е съвсем различна. Веднъж разговарях с един невярващ историк и му казах: „Ако което и да било друго събитие в историята беше засвидетелствано така добре, както Христовото Възкресение, Вие не бихте се съмнявали в него нито за минута”. Той ми отговори съвсем честно: „Разбира се. Но никое друго събитие не изисква от мен да променя целия си живот”.

Проблемът на неверието е проблем на волята, а не на интелекта. Хората често не вярват в това, което не ги устройва.

Достатъчно е да проследим който и да е спор в сферата на историята, за да видим, че спорещите отказват да приемат данните, които биха могли да станат заплаха за политическите или националните им пристрастия. Евангелието изисква не само промяна на някои наши пристрастия, то изисква напълно да преосмислим целия си живот. Ирод е искал да убие Младенеца Иисус, защото той – самият Ирод – е искал да бъде Цар и е смятал, че Иисус, като претендент за царството, е заплаха за него. Нашият проблем е в това, че ние самите искаме да бъдем господари в нашия живот. И когато идва истинският Цар, на Когото животът ни трябва да принадлежи, ние съвсем не сме доволни. Грехът не се състои просто в отделни лоши постъпки. Той е яростно, ожесточено непокорство, заплашващо да избухне в ненавист към Бога и към ближните. „не искаме той да царува над нас” (Лк. 19:14).

Светият Дух тайнствено изцелява сърцата ни и ни прави способни да приемем истината. Грехът ни прави непокорни и недоверчиви, а Светият Дух съзижда в нас способността да се покоряваме и да се доверяваме на Христос. Нашата воля, поробена от греха, придобива свободата да се обърне към Бога.

Под влиянието на греха ние не се доверяваме на Божието милосърдие, на Неговото желание и способност да ни спаси; а Светият Дух ни внушава сърдечна увереност в Божията любов: „защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии” (Рим. 8:15-16).

Духът ни възражда за нов живот

Бог говори чрез старозаветния пророк: „Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби” (Йез. 36:26-27).

Истинската вяра, която съзижда в нас Светият Дух, означава не просто промяна в убежденията, а промяна на сърцето.

Тук трябва да разгледаме един въпрос, който се задава от мнозина: ако твърдим, че нашето изправление е Божие дело, то трябва ли ние самите да полагаме усилия за него. Това противопоставяне: или ние, или Бог – възниква, когато си представяме Бога и човека като двама души, които си поделят задачите. Но тази представа е погрешна. Бог Свети Дух действа не вместо нас, а в нас – както казва апостолът: „със страх и трепет вършете вашето спасение, защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля” (Флп. 2:12-13). Ние сме призвани с благоговение да се стремим към праведен живот, като разбираме, че самият този стремеж е дар Божи.

Представете си влюбени младеж и девойка. От една страна те възприемат любовта като нещо, което им е подарено. Цялата любовна лирика на всички времена и народи говори именно за това чувство за обдареност. От друга страна, те самите (а не някой вместо тях) се сближават, сключват брак и се учат да живеят заедно. Както казва поетът:

Назад безумците не връщат пак
те вече са съгласни да платят
каква да е цена – дори живота,
да не се скъсат и да съхранят
вълшебните си нишки с лик незрящ,
протегнати между тях, тези щото…

(стих от песента на Владимир Висоцки „Балада за любовта”, превод Васил Станев)

„Нишките” между влюбените са „протегнати” не от тях самите, това е дар, но те повече от всичко на света искат да съхранят този дар.

Така и Божията благодат, която съзижда в нас вярата, надеждата и любовта, прави това не отвън, а вътре в нашите сърца; тъй че ние и точно ние, по своя воля с радостен трепет се устремяваме към вечното спасение.

На нас ни е явен нов живот и ние се оказваме изправени пред избор между това, което принадлежи на нашата стара природа, на „плътта”, както я нарича апостолът, и това, към което ни води Светият Дух: „Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта. Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали. Ако се водите по дух, вие не сте под закон. Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие. А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:16-23).

Ние не изграждаме сами в себе си плодовете на Духа и не бихме могли. Но ние избираме между приемането и отхвърлянето на тези дарове. Ние можем да следваме или Духа, или плътта; или да възрастваме в дарения ни свръхестествен живот, или да го угасяме.

Апостолът казва чудни слова: „Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите. И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението. Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба; но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа” (Еф. 4:29-32). Всички ние – кръстените православни хора – сме „запечатани” със Светия Дух и Той пребивава с нас като Някой близък и любящ, Когото „оскърбяваме” (понякога се превежда „огорчаваме”), когато си позволяваме „гнила” или зла дума.

Изпитвайте духовете

Вярата в реалността на духовния свят в никакъв случай не е особеност само на християнството. Във всички култури хората интуитивно осъзнават, че светът е много по-голям от това, което можем да възприемем чрез сетивата си. Дори там, където държавата насажда принудителен материализъм – както при нас или в Китай, интересът към духовното излиза на повърхността, веднага щом престанат да го мачкат. Днес във всяка книжарница може да се видят пълни рафтове с литература, посветена на различни „духовни практики”: има и за вуду магия, и за ритуалите на северно-американските индианци, и за заговорите на сибирските шамани. В това отношение нашият свят прилича на света, в който са проповядвали апостолите – той също е гъмжал от духове. Също както и в наши дни хората са получавали духовни откровения, летели са в астрала и са говорили с духове. Също както и днес тези духове често са твърдели, че действат от името на истинния Бог.

Въпросът за различаването на духовете се появява още в дните на апостолската църква и до днес не е загубил своята актуалност. Как да разберем, че това е точно Светият Дух? Защо и как Светият Дух и Неговото действие принципно се отличават от всички видове псевдодуховност? Апостолите ни дават достатъчно ясни критерии. Преди всичко, Светият Дух свидетелства за Господ Иисус Христос, прославя Го и ни напомня онова, което Господ е говорил.

Деянията на Светия Дух са изцяло христоцентрични – Той ни води към вяра в Христос, укрепява ни и ни утвърждава в тази вяра, наставлява ни в истината, разкрита ни от Христос.

Обаче още в апостолско време се появяват лъжеучители, проповядващи някой друг под името на Иисус. Затова апостол Йоан Богослов казва: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света” (1Ин. 4:1-3).

Апостолът ни показва, че Светият Дух проповядва Иисуса, дошъл в плът, тоест Светият Дух свидетелства за същата онази истина на Боговъплъщението, за която говори самият апостол Йоан Богослов в началото на своето Евангелие. Светият Дух преподава това, което ние в наше време бихме нарекли догматически здраво учение за личността и действията на Христос, учение, припокриващо се със свидетелството на апостолите. Светият Дух проявява Себе Си и в определени нравствени плодове. Вече стана дума за тях, това са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22-23). Той сътворява в сърцата на верните любов към Бога и към ближните, която се проявява в спазването на Божиите заповеди. И двата критерия са необходими. Човек може да има отлични оценки по догматическо Богословие, но да няма Духа, ако в живота му липсва любов към ближните и послушание по отношение на Божиите заповеди. От друга страна, нравственият живот, макар и необходим, сам по себе си не е достатъчен, – той служи като свидетелство за Духа тогава, когато е съчетан с правата вяра.

Трябва особено да подчертаем, че действията на Светия Дух нямат нищо общо с „автоматичното писане” или с други окултни практики, при които някакъв „духовен агент“ действа чрез човека, като напълно измества волята на самия човек.

Бог се отнася много грижовно към личността на човека и към неговата свобода, и по-скоро деликатно напътства вярващите към истината, а не ги влачи насила.

Това оставя място за човешки разномислия и дори за грешни мнения. Затова няма нищо чудно, че благочестиви и дори свети хора може да се разминават в някои свои мнения. Светият Дух явява Себе Си чрез съборните решения на Църквата, както казват апостолите: „угодно бе на Светаго Духа и нам” (Деян. 15:28) и именно общото съждение на Църквата служи за защита от субективни и грешни мнения.

Животът в Светия Дух

Светият Дух живее в Църквата и Неговите дарове се дават за служение на Църквата: „Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму – слово на знание, чрез същия Дух; едному – вяра, чрез същия Дух; другиму – дарби за лекуване, чрез същия Дух” (1Кор. 12:4-9). За да можем да живеем в Светия Дух, ние трябва да бъдем в общение с Църквата, да участваме в нейния молитвен живот, да пристъпваме към тайнствата, да се вслушваме в нейните наставления. Именно в Църквата Бог ни въвежда в абсолютно нов живот; живот, който започва още сега и продължава във вечността. На всяка Литургия Църквата се моли: „Господи, Който в третия час Си изпратил пресветия Твой Дух над Твоите апостоли, Него, благий (Боже), не отнимай от нас, но обнови нас, които ти се молим: Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия Дух обнови вътре в мене”.

Ако искаме да живеем в Светия Дух, трябва да дойдем в храма и да се присъединим към тази молитва.

Източник: foma.ru

Превод: Евгения Николчева