Светият Предтеча и новозаветната смелост
„Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен – велик и страшен. И той ще обърне сърцата на бащите към децата, и сърцата на децата към бащите им, та, след като дойда, да не поразя земята с проклятие“ (Мал. 4:5-6). Така 400 години преди пришествието на Спасителя в света, пророк Малахия свидетелства за свети Йоан Кръстител. Изпълнението на това пророчество потвърдил и Сам Господ, когато на въпроса на учениците за Йоан казал: „Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя… И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде“ (Мат. 11:11, 14). Както виждаме, евангелският образ на светия Предтеча е изпълнен с духа и силата на пророк Илия, тоест с него свързват мъжеството и ревността на старозаветния праведник, проявени във времето на пришествието на Спасителя в света.
Но новозаветното мъжество има друга форма, различна от тази във времената, в които пророците се борели с нечестието на старозаветния Израил. Христос ясно показва това, когато забранява на апостолите Яков и Йоан, които се стремели, подобно на Илия, да накажат с огън от небето отхвърлилите Господа самаряни. Спасителят казва на Своите ученици: „Не знаете, от какъв дух сте вие; защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси“ (Лук. 9:55-56). За този нов възглед за мъжеството свидетелства и самият Предтеча. Той казва на Своите ученици, възревнували по славата на техния учител, умалена от проповедта на Иисус Христос: „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“ (Йоан 3:30). И на друго място четем, че Йоан Кръстител, великият и страшен пророк (Мал. 4:5), който нямал равен на себе си между родените от жени (вж. Мат. 11:11), като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? (Мат. 11:2-3). Нима такъв велик пророк не познал Спасителя дори и след кръщението? Не можем да допуснем това! За това говорят и всички тълкуватели. Свети Йоан Кръстител, разбира се, знаел за Христос, той нямал нужда от каквито и да било допълнителни свидетелства. Но заради своите ученици, за да се убедят още веднъж в истинността на Месията, той умалява себе си, прави себе си слепец пред очевидната за него Истина, отрича се от себе си и изпраща своите последователи да видят Христовите дела! Ето в какво се проявява новозаветното мъжество – в решителността да се отречеш от себе си пред Истината!
Действително, човек може да стане велик само в случай, че притежава мъжество. Но за силните на деня това е гибелното мъжество да живеят без Истината, а за наследниците на Царството Небесно – мъжество винаги да живеят в Нейното присъствие. Свети Йоан Предтеча ни показва образа на доброто мъжество и в събитието на Господнето Кръщение. Защото, ако се вгледаме в евангелските думи, ще видим, че по време на кръщението на Спасителя Неговият Предтеча за пореден път надминава себе си, преодолявайки дори собственото си разбиране за праведност заради доверието към Истината!
Евангелист Матей свидетелства, че когато Иисус Христос дошъл при Йоан на Йордан, той Го възпираше и думаше: „…аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“(Мат. 3:14). Можем само да си представим този благоговеен трепет и чувство на смирение, изпълващи пророка при вида на Господа. И ето, Създателят пристъпва към Своето творение като обикновен Човек, искайки кръщение. Естествено, светият Предтеча не можел и да допусне мисълта да възложи ръката си над Твореца! „Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда“ (Мат. 3:15). Тогава Йоан Го допуска.
В образа на свети Йоан Кръстител виждаме забележителен пример на християнско мъжество. Това е мъжеството да живееш в присъствието на Истината, да свидетелстваш за Нея със своя живот, но винаги да помниш, че значение имат не нашият живот, нито нашите думи или дела, а способността да бъдем незабележими, да се отказваме дори от собствения си авторитет пред Нея.
Понякога за човека няма нищо по-трудно от това да се откаже от собствените си представи за правилното и необходимото. Но Свещеното Писание и многовековният опит на Църквата показват, че търсещият спасение, трябва да бъде готов да направи и това. Никакъв наш опит, никакви наши възгледи, колкото и стабилни и правилни да ни изглеждат, нямат значение пред Истината. И в това важен пример за нас е свети Йоан Кръстител. Той бил един от първите, които засвидетелствали със собствения си живот неизменността на богооткровената истина: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:3). | www.pravoslavie.ru
Заглавието е на редакцията
Превод: Татяна Филева
