Слово в Неделя на всички светии
Когато преминем от земния към вечния живот, ако сме сред четата на праведните, нашите души, съпроводени от светите ангели, ще се радват на великата среща в небесата с троичния Бог, с Пресвета Богородица, с всички светии, с нашите родители и предци, със скъпите на сърцето ни хора, които са си отишли от този свят преди нас.
Това мисля, че е най-голямото щастие в рая: да се срещнеш, да общуваш лице в лице с тези, които обитават небесата, с познати или непознати до тогава за теб хора. Защото както ни учи Писанието и отците на Църквата, след смъртта ние не преставаме да бъдем личности, които виждат, чуват и говорят. А какъв е отвъд говорът, слухът, зрението, това е тайна, която ще ни се даде да узнаем едва след като си отидем от този свят. Защото както казва св. апостол Павел: „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат” (1 Кор. 13:12).
При тази велика среща се надяваме да видим в светлината на Светата Троица, заедно с Божията майка, и всички светии на Църквата, които почитаме и на които се покланяме със смирение: ангели, пророци, апостоли, мъченици, преподобни, патриарси и др. Ще имаме време да им се възхищаваме и да разговаряме с тях: вечността не е подчинена на някакъв си часовник, тя не е заплашена от идването на нощта, защото нейният ден е невечерен, безкраен, в който няма тъмнина, както красиво е казано: „…невечерния ден на Твоето царство”. Този ден свети апостол Варнава нарича „осмия ден”. Отец Думитру Станилоае го описва така: „Бъдещият живот ще бъде безкраен, есхатологично тържество, зараждане на зората с нейната прекрасна светлина без залез през осмия ден…” („Догматика“, III, 6).
Радостта ни ще бъде преумножена при срещата и със светиите, за които никога не сме чували. Защото на всички ни е ясно, че в календара не са обхванати всички светии, а само част от тях. Именно на тези неизвестни нам светии Църквата е посветила неделята от календара, наречена „Вси светии” – днешната неделя, първата след Петдесетница. Това е празник, с който почитаме всички онези светии, чиито имена и следи сме изгубили във времето, които сме забравили или са останали неизвестни и незаписани.
Почитането през тази неделя на неизвестните светии не изключва, разбира се, и почитта към познатите на всички ни светии. Те не могат да бъдат разделяни. За това с разкъсваща болка признаваме, че голяма грешка правят тези наши братя, които не почитат светиите, с аргумента, че тази почит щяла да намали преклонението ни пред Бога. Изобщо не можем да става дума за подобно нещо, защото Бог не е Сам, изолиран от всички негови творения. Той е Господ на единението в любовта, обкръжен е от ангели и светии.
Едновременно с това трябва да живеем със съзнанието, че когато напуснем земния си живот, ще се срещнем не само с Божия съд, а и с този на светиите, защото Той ще вземе под внимание и тяхното свидетелство, когато „претегля” делата ни. Св. апостол Павел казва: „Не знаете ли, че светиите ще съдят света? ” (I Кор. 6:2). И ако в земния си живот сме ги почитали и сме се опитвали да придобиваме техните добродетели, ще имаме честта да се присъединим към тях, да разговаряме с тях, да се дивим на озарените им от небесна красота лица. Защото към святост сме призвани от Самия Господ: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48). Към придобиване на добродетелите на светиите ни призовават и светите апостоли: „Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа“ (1 Кор. 11:1). А свети Августин казва: „Пътят на нашия живот беше преди по-тежък, по-трънлив, по-мъчен, но „имайки такъв облак свидетели около нас“ (Евр. 12: 1), които са минали вече по него, той стана за нас и по-лек, и по-гладък, и по-лесен за минаване. Пръв мина по него Самият „Началник и Извършител на вярата“ Господ Иисус Христос (Евр. 12: 2). Последваха Го неустрашимите Му апостоли, след това мъчениците, отроците, жените, девиците и многобройния сонм от свидетели. Кой обаче действаше в тях и им помагаше на този път? – Този, Който е казал: „Без Мен не можете да вършите нищо“ (Йoaн 15: 5).
Защото светостта не е нещо, което е несвойствено за човека, тя не е нещо привнесено, а е изпълване на човешкото призвание. А в мига на смъртта, според учението на Църквата, казва отец Серафим Роуз, душата ни се намира сред други души, както добри, така и лоши. Но тя клони към тези, с които си прилича по дух, и ако още когато е била в тяло, е била под влиянието на някоя от тях, с нея ще остане и при излизането си от тялото”. Следователно, наш е изборът, наша е волята, ние решаваме на какви хора искаме да подражаваме и с кого да се срещнем след преминаването през прага: със светли души, светии, или да не дава Господ – с тъмни души.
За това днес, както и във всички останали дни от живота ни, нека тържествено да почетем всички светии (известни и неизвестни и, да помолим Господа да се уподобим на тях. Амин. | www.doxologia.ro
Текстът е публикуван със съкращения
Превод: Сандра Керелезова
