Слово в Неделя на Разслабения
„А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато и болест да бе налегнат“ (Йоан 5:2-4).
Мисля, че целият наш свят, цялото наше човечество прилича на къпалнята във Витезда, трябва да знаете, че тази еврейска дума означава „дом на милосърдието“. В този дом на милосърдието лежали множество болни, увредени, хроми, слепи…
Това е образ на нашия свят. Нима в него няма огромно количество такива телесно болни, каквито лежали в къпалнята при Овчи порти: хроми, осакатени, слепи, изсъхнали и неподвижни?
О, колко много са те, как безкраен е техният брой! И как очакват изцеление! Но и за тях съществува и до днес „дом на Божието милосърдие“.
Обаче неизмеримо повече от тях са тежко болните духом!
Колко куцащи на две колена, едва кретащи, често препъващи се и падащи по пътищата на духовния си живот! О, колко духовно слепи, често дори умишлено слепи, които закриват и затварят очите на сърцето си, за да не виждат божествената Христова светлина!
Ако са нещастни лишените от ръце и нозе, то далеч по-нещастни от тях са лишените от най-главното – доброто и чисто сърце; защото няма нито един орган толкова важен, колкото сърцето, и ако то е нечисто, пълно с греховна сквернота, то е неспособно за възприемане на Божията правда, на Христовата светлина.
А нима са малко сред нас хората с изсъхнала душа, никога неоросявана от росата на Божията благодат? И сърцето им съхне, както пресъхва земята, ненапоявана от Божиите дъждове.
Но ако светът прилича на евангелската къпалня по множеството телесно и духовно болни, които очакват изцеление, както там очаквали раздвижването на водата, то може би и той е наречен дом на милосърдието, защото и в него безграничното Божие милосърдие се излива върху нещастния и грешен човешки род. Понякога това се проявява също толкова явно, колкото раздвижването на водата във Витезда; когато след жестоки години на глад Бог благославя погиващите хора с богата реколта, или когато чрез природни бедствия и чрез ужаса на войни Господ спира заблудилите се по пътя на нечестието, своеволието и гордостта близки към гибел народи, за което виждаме многобройни примери във вехтозаветната история на израилския народ.
И не само в историческите събития, но още повече в живота на отделни хора се проявява това Божие милосърдие и грижа за изцеление и спасение на погиващите. Но спасение и избавление получават единствено онези, които винаги с голямо внимание следят за Божиите дела и бързат да се възползват от Божието милосърдие.
Както лежащите в тази къпалня винаги били съсредоточени върху своето страдание и с напрегнато внимание очаквали раздвижването на водата, така и ние, болните духом, трябва винаги да бъдем съсредоточени върху това какво се случва в нашата душа, и да не пропускаме онези велики минути, когато подобно на раздвижването на водата в къпалнята, ще усетим тихия глас на ангела хранител, предлагащ ни изцеление в покаяние и сълзи.
Само непрестанно бодърстващите над своето сърце няма да пропуснат момента на Божието милосърдие и ще получат изцеление, както хората, които първи влизали във водата, когато я раздвижвал ангелът.
Защото онези, които закъсняват, чиито очи са отежнели, чиито сърца са затворени, които или съвсем не искат да видят милостта Божия, или виждат трудно, виждат късно ─ те закъсняват и остават неизцелени, както оставали неизцелени онези, които не успявали първи да влязат в къпалнята след слизането на ангела Господен.
Виждате, че в това евангелско повествование е показан образ на случващото се в нашия свят, образ на това как се дава милостта Божия, дадено е наставление за това как трябва да бързаме, с всички сили да бързаме да се възползваме от Божията милост, а тя е открита за всички, които я търсят, които я ценят, които се стремят да се докоснат до нея.
Дверите на милосърдието са отворени пред всички, които ще се разтреперят от тежестта на своите грехове, и свеждайки глава, биейки се в гърдите, ще принесат покаяние пред Господа.
И мнозина от вас са се покаяли през неотдавна отминалия Велик пост. Но мога ли да бъда спокоен за всички покаяли се, уверен, че те ще се възползват в пълнота от този велик дар на опрощаване на греховете, който са получили в тайнството Покаяние и в тайнството Причастие?
Не, не мога и съм длъжен да им припомня думите на великия учител на Църквата св. Йоан Златоуст, изричащ: „Не е достоен за прошка онзи, който след причастието съгрешава отново, не е достоен за здраве онзи, който след изцелението сам си причинява рани отново, не е достоен за очистване онзи, който след очистването отново осквернява себе си“.
Длъжен съм да припомня и още по-решителните и тежки думи на апостол Петър: „Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото. За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед. С тях се е случило, според истинската пословица: „псето се върна на своята бълвотина“, и: „изкъпаната свиня – в тинната кал“ (2 Петр. 2:20-22).
Затова, нека да пазим в сърцето си думите на Господа Иисуса Христа, казани от Него на изцеления разслабен: „… недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“.| www.azbuka.ru
30 април 1950 г.
Превод: Радостина Ангелова
