Слово на Сретение Господне
Каква умилителна картина ни представя Сретение Господне! Старецът на преклонна възраст Симеон, държащ на ръцете си младенеца Бог, от едната и от другата му страна – праведният Йосиф и Пресветата Дева Богородица; недалеч зад тях – Анна Пророчица, осемдесет и четиригодишна постница и молитвеница. Очите на всички са устремени към Спасителя. За Него те копнеят с внимание и от Него пият духовна сладост, която храни душите им. Можете да си представите колко велико било блаженството на тези души!…
Но, братя, всички ние също сме призвани не само към мислена представа за това блаженство, а към действителното му вкусване, защото всички сме призвани да имаме и да носим в себе си Господа, и да копнеем за Него с всички сили на своя дух. И ето, когато достигнем това състояние, тогава и нашето блаженство ще бъде не по-малко от блаженството на онези, които са участвали в Сретение Господне. Те са били блажени – защото са видели; а ние ще бъдем блажени, защото не сме видели, но сме повярвали. Слушайте внимателно. Накратко ще ви покажа как да достигнем до това. Ето какво трябва да направите и постоянно да правите.
1. Първо се покайте. Помнете, че в духовния живот без покаяние не може да се направи нищо. Каквото и да търси човек, начало на всичко да бъде покаянието. Както не можем да строим къща без основи и както, ако не сме очистили нивата, не можем нито да сеем, нито да садим на нея, така и без покаяние не можем да предприемем нищо в нашите духовни търсения; каквото и да направите без него, всичко ще бъде напразно. Така преди всичко се покайте, тоест оплачете всичко лошо, което сте извършили, и решете да вършите само благоугодното. Това ще значи да обърнете погледа и цялото си тяло към пътя, по който да срещнете Господа и да встъпите в този път.
2. След това, пазейки неизменно покайното чувство, се настройте за такъв начин на живот и поведение, че на всяка крачка и при всяко движение да не изгубвате от мисления си поглед нашия Господ и Спасител. Този порядък ще се устрои от само себе си, ако: а) всичко, което правите, го правите за слава на Господа и Спасителя, правите го заради Христос. Тук се имат предвид не само големите дела, а и всяко действие изобщо. Защото гледането и слушането, мълчанието и говоренето, яденето и пиенето, седенето и ходенето, трудът и почивката, изобщо всичко може да бъде посвещавано на Господа и освещавано от Неговото Всесвято име. Тъй като няма минута, в която да не сме заети с някакво дело, то, след като устроите своите дела по този начин, вие всяка минута ще срещате Господа, вършейки за Негова слава всичките си дела. Това можете да изпълните и да придобиете плод от него най-лесно, ако в същото време: б) в реда на своите всекидневни дела включите молитвени правила – и църковни, и домашни, и изобщо, си поставите за цел да бъдете стриктен изпълнител на всяко правило на Светата Църква, до най-малката йота, без суетни мъдрувания и криви тълкувания, в простота на сърцето. Тъй като съдържанието на всяко молитвословие е Господ и нашето обръщане към Него, то, извършвайки го или участвайки в него, вие ще срещате Господа в желанията и наслажденията на своето сърце. Ако след това в) изпълните останалото време с четене на Писанията за Господа или със слушане на беседи за Него, или със собствени размишления за Него и за великото дело на спасението, извършено от Него на земята, то сами ще видите, че нито вътре във вас, нито вън от вас ще остане нещо, което да не съдържа напомняне за Господа, не Го предоставя на вашето внимание, да не извежда духа ви на среща с Него.
3. И все пак не трябва да забравяте, че всички тези трудове и занятия са само подготвителни. Не бива да спираме до тях, но да се устремяваме още по-нагоре. Както от храната, която приемаме в грубо състояние, впоследствие се отделят фини жизнени сокове, така и от тези занятия, извършвани видимо, външно, в духа трябва да се образуват най-тънки разположения или стремежи към Господа, именно: на труда да посвещаваме всички дела на Господа трябва да съответства устремеността на всички желания на нашата душа единствено към Господа; при изпълнението на всички молитвословия или участието в богослуженията сърцето трябва да се изпълва със съчувствие само към Господа и Божието; при четенето и слушането на Писанията за Господа в основата трябва да бъде насочеността на вниманието на нашия ум към Единия Господ. Тези трудове съответстват на обработването на нивата, а тези стремежи – на израстването на посятото; първото е стволът и клоните, а второто – цветът и плодовете.
Когато у нас възникнат тези разположения, това ще значи, че нашият дух с цялото си съзнание и разположение е излязъл на среща с Господа. И тъй като Господ е навсякъде и Сам търси да се срещне с нашия дух, то тяхната взаимна среща след това ще се устрои от само себе си. Оттогава нашият дух започва да вкусва блаженството на праведния Симеон, тоест започва да носи в обятията си силите и стремежите на Господа, Който е тяхното пълно насищане и удовлетворение. Това е, което наричат вкусване на Господа, покой в Него, умно предстоене пред Него, непрестанна молитва – предмет на трудовете, желанията и търсенията на всички Божии светии.
С това благо да се удостоите желая на всички вас, които днес празнувате Сретение Господне. Ако някой, оплаквайки се, е казал: „Плодът е силно желан, но трудът по постигането му е твърде тежък!“, на такъв можем да отговорим така: „Добре, има по-лесен начин, или по-просто осъществим!“. Ето го! Покай се; след това, ревнувайки за изпълнението на всяка Божия заповед, ходи неотстъпно пред Господа, устремявайки се към Него с цялото внимание на ума, с всички чувства на сърцето, с всички желания на волята. Като се устроиш така, скоро ще срещнеш Господа. Той ще влезе в теб и ще се успокои в теб, както в обятията на праведния Симеон. По-лек труд, необходим за търсенето на среща с Господа, не може и да има. Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай ме” – може много да помогне в този труд. Но пак, не сама по себе си, а при условие, че устремим всички сили на нашия дух към Господа! Бъдете трезвени, бъдете бодри (1 Петр. 5:8). Търсете това, що е горе… и вашият съкровен живот да бъде с Христа в Бога (Кол. 3:1, 3). – Тогава, станали един дух с Господа (1 Кор. 6:17), ще Го видите и ще Го, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме (Йоан. 16:22), нито в този век, нито в бъдещия. Амин. | www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева
