Успение Богородично. Никой не обича Христос повече от Неговата майка
Трудно е да се говори за Света Богородица и дори страшно – заради нейната изключителна духовна висота. Когато започва беседа за Божията майка, митрополит Антоний Сурожки признава, че изпитва особено страхопочитание, защото малцина са онези, които имат право да говорят надълго за такава изключителна святост. Щом старецът – митрополит, подхожда с трепетно благоговение, то какво остава за нас? Но любовта е по-силна от страха. Ние говорим за Преблагословената, защото е трудно да се мълчи за нея, а освен това настъпващият празник призовава всички християни към възхвала на Света Богородица. Църквата нарича Успение Богородично всемирно тържество и кани всяка вярваща душа да участва в него: „Елате да празнуваме всемирното Успение на всенепорочната Богородица [1 ]… Величай, душо моя, святото представяне на Божията Майка от земята на небето” [2].
Отдавна се знае, че в Свещеното Писание величието на Света Богородица сякаш се скрива зад славата на нейния Син. Евангелието малко разказва за нея, но заедно с това се усеща неотлъчното присъствие на Светата Дева в свещената история. Господ живее в послушание при праведния Йосиф и Мария чак до Своето излизане на проповед (Йосиф умира в периода между 12-ата и 30-ата година на Спасителя). Майката спазва в сърцето си всичко, изречено от Сина й, както и казаното от другите за Него (виж Лк. 2:51). След това Света Богородица заедно с Христос се преселва в Капернаум. Евангелистите разказват, как веднъж тя отива при дома, където проповядва Христос, и пита за Него (виж Лк. 8:19-21). После виждаме Мария при Разпятието, а след Възкресение Христово – в общината на първите християни (виж Деян. 1:14). Тя винаги е близо до Иисус, защото Иисус е нейният живот.
Света Богородица не търси слава, тя е смирена. Но едновременно с това ние четем в Евангелието нейните слова: „Отсега ще ме облажават всички родове” (Лк. 1:48). Нима това е желание за похвала? Не, това е пророчество, библейско пророчество за това, че милиони християни по целия свят ще превъзнасят и хвалят Онази, която роди Спасителя на всички народи. Впрочем, похвалата на Богородица облажава не толкова нея, колкото Бога. Самата Мария свидетелства за това по-нататък в своята чудна песен: „…задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят” (Лк. 1:49-50). Този, който възхвалява Божията майка, всъщност хвали Господа, защото Бог й „стори велико нещо”. Света Богородица е славна чрез Бог Отец, Който милостно поглежда на нея; чрез Светия Дух, Който слиза върху нея; и чрез Божия Син, Който приема от нея плът. На никой друг не подхожда в такава степен библейският израз: „Който се хвали, с Господа да се хвали” (1 Кор. 1:31).
Съществува една християнска конфесия, чиито последователи не са разбрали думите на Божията Майка за нейното облажаване. Това са протестантите. Като цяло тяхното отношение към Света Богородица не е толкова хула, колкото безразличие. Просто не им е интересно да говорят за нея. Ако евангелистите изобщо не бяха споменали Света Богородица, протестантският свят не би загубил нищо – в Свещеното Писание има достатъчно примери на благочестиви семейства. За протестантите е скрита тайната на Приснодева и в това също виждаме Божията мъдрост. Защото само тези, които живеят в дома на Царя, познават и обичат майката на Царя.
Вероятно монасите са тези, които най-силно обичат и най-добре познават Света Богородица. Защо? Защото само чистото сърце може да познае Пречистата. А сърцето се очиства чрез пост и молитва, чрез покайни сълзи и тежък труд на послушание. Монашеското смирение открива величието на Преблагословената, защото подобното се познава чрез подобно. Освен това монасите по-добре от нас познават Божията майка и я обичат повече от нас, защото монашеството е школа на любов към Бога и към ближния, а никой от хората никога не е обичал Христа толкова, колкото Света Богородица. Пътят на духовния живот е път на любов и този път вече веднъж е извървян от пречистите нозе на Божията майка. Това е трудно поприще, изпълнено със сълзи и скърби. Този е тесният път, по който преди всички вървят избраните деца на Господа – монасите.
Едни от последните думи на страдащия на Кръста Спасител са отнесени към Мария: „Жено, ето син ти!” (Йоан 19:26) и към апостол Йоан Богослов: „Ето майка ти!” (Йоан 19:27). Традиционното православно тълкувание вижда в тези думи момента на осиновяване от Света Богородица на всички вярващи в нейния Син. Истинността на това тълкувание се познава не чрез изтънчените похвати на библеистиката, а чрез опита на църковния живот. Всеки, който някога се е молил на Света Богородица, усеща нейната майчинска грижа. Именно благодатната помощ на Небесната Владичица е причина за това в нейна чест да бъдат издигнати неизброимо множество храмове. Достатъчно е да видим, колко храмове и манастири са посветени в православните страни на Пречистата Дева, за да разберем – тя е господарка тук. И Църквата ще бъде несъкрушима, докато не секне горещата молитва в тези храмове; така, както е непобедима Тази, на която пеем: „Возбраной Воеводе, победителная …”
Целият свят познава Дева Мария, но тя е неуловима за света. Съвсем малко са сърцата, които беседват с нея. Такива са Антоний и Теодосий Печерски, свети Сергий Радонежки, свети Серафим Саровски… Тя помага на всички, но беседва с единици. Ще повторя: само най-близките приятели на Царя могат да се удостоят да общуват с майката на Царя. Обаче тя чува абсолютно всички. Нейното чувствително майчино сърце се отзовава на всяка молитвена въздишка, на всяка молба. Тя ни чува и принася нашата молитва пред Своя Син и предстои пред Него за нас. Никой човек не обича Христа колкото нея, затова и Христос не се вслушва в ничии молитви така, както в нейните. Песнопението на днешния празник дори нарича Спасителя „длъжник” [3] на Света Богородица. И наистина, чрез нейното съгласие Господ идва в света като приема от Девата пречиста плът. Само тя може да каже: „Сине, Ти Си ми длъжник”. И на нея единствено Христос отговаря: „Говори, майко, всичко ще направя за теб”.
Да се помолим на Света Богородица тя да произнася нашите имена, а също и имената на тези, които обичаме. Майката винаги се радва, когато детето се обръща към нея. Така и Света Богородица очаква да вдигнем взор към небето и да потърсим нейното ходатайство. И помощта няма се забави, особено ако й се помолим в деня на нейния празник – в деня, в който тя се преселва в духовния свят и става толкова близка на Бога, както никой друг човек. | Radonezh.ru
Бележки
1. Богослужение на Успение Богородично. Догматик на малката вечерня, на „Господи воззвах“.
2. Пак там. Припев на 2-ия канон на утринната, на 9-та песен.
3. Пак там. Песен 8, 2-ри тропар на 2-рия канон.
Превод: Евгения Николчева
