Време за милост



БЛИЗКИ ТЕМИ:

14 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    Един строг римокатолически орден на малък остров северно от Шотландия. Първата литургия е в 3,15 часа всяка сутрин:

    http://www.youtube.com/watch?v=d20nzljVYPM

  2. chingis каза:

    Според едно старо българско разпознаване на вярата, вярващ може да е онзи, който е благодарен и за малкото. Затова нека в постите благодарим на всички, които ни помагат и подкрепят и най-вече на своите непосредствени ближни хора. И да си спомним подвига на новомъчениците за вярата, които БПЦ поради политикономически интереси не иска да канонизира, а вселенското православие мълчи за тях, защото иначе трябва да признае, че българите са по-достойни християни от сърбите и от гърците. И е крайно време двата синода да се помирят в християнски дух на основата на любовта, милостта, истината и съпричастността от текста на Св.Библия, която предхожда по значимост и правна стойност каноните и устава на БПЦ. И да помним, че постът е себевглеждане и самопреценка на основата на казаното от Св. Отци и опита на вярата през епохата на атеизма в България. Защото нашите настоящи духовни старци не са кабинетните администратори на БПЦ, а изповедниците и мъчениците, в това число и репресираните заради вярата си миряни, които имат много по-сериозен духовен опит от банкетния висш клир на сегашната БПЦ.

  3. valcho каза:

    Отец Йоан, тази сутрин в 6.50 ти пуснах ново съобщение, но сега виждам, че темата за държанието в църквата е премахната и едва ли си имал възможност да го прочетеш. Затова го повтарям:
    Веднага, след като ти пуснах съобщението, съжалих, че съм го сторил. Казана дума – хвърлен камък. Силно се надявах да не съм те наранил дълбоко и администраторът да изтрие постинга като груб и непремерен. За жалост не се получи нито едното, нито другото. Така се причислих към мнозината, които съжаляват, че са говорили прибързано. Следя сайта от създаването му и бях се зарекъл да не коментирам материалите в него, нито коментарите към тях. И ето наруших мълчанието си и сега съжалявам за това.
    Отец Йоан, пиша ти в този ранен час, защото ще тръгвам за богослужението и имам намерение да се причастя. Но съвестта ми ме бори и няма да ме допусне до причастието, ако първом не се помиря с тебе. Разчитам на твоето великодушие и прошка и прося твоите молитви. Паднах и се срамуват от това. Помогни ми да се изправя. Жалкото е, че дори раната да заздравее, белегът ще остане. Обещавам на теб и на refab никога повече да не чуете за мене в интернет простаранството.
    Твой брат в Христа Вълчо

  4. andrey каза:

    Брате, сигурно си прав. На това място може съм попресилил малко, въпреки че не се отказвам като цяло от мисълта си. Ако бедните и гладуващите понасят без злоба съдбата си, тяхната праведност може да се окаже не по-малка от тази на постниците и монасите. Изобщо кой е по-праведен в Божиите очи? Не знаем.

    Да не търсим светостта само там, където тя официално е призната за такава. Може би има немалко светци и в най-невзрачните хора около нас, просто ние не ги забелязваме?

  5. Антон Николов каза:

    Но в такъв случай очаквам и други хубави статии от Православие.бг, каквато беше тази на Виталий Чеботар или на Ивайло Франц, които макар и неизвестни, пишат в традиционния православен дух! Защото и от такива като тях има какво да се научи! От малките и невзрачни хора около нас!:-)

  6. Metallica каза:

    Постът съвсем не е това, заради което се канонизират светци, нито отшелничеството, нито пък т. нар. безстрастие, както го разбират някои, е нещо еднозначно свързано със светостта, т.е. ако става дума за постта като неядене и въздържание и отрязване на т. нар. страсти, то има много по-добри от православните в това отношение – дори и от т.нар. отци – включително и стълпниците и аскетите, хранещи се изключително с трева.

    Поздравления за автора, чийто текст е много добър, дълбок и интересен, но явно е висока летва за някои.

  7. Metallica каза:

    „Постта“ от третия ред да се чете ПОСТА!

  8. vency_82 каза:

    аз донякъде съм съгласен с Metallica. не заради поста се канонизират светци, а затова че са прославили Господ с любовта си към Него. но и поста се прави от любов към Бога.

  9. kipria каза:

    И този път вашата статия успя да докосне най-тънките струни на душата ми. Много хора са писали на тази тема, но вие я разглеждате по един много личен, индивидуален подход. Хубаво би било, не само по време на пост, човек да се поставя на мястото на другите, да си представи какви чуввства изпитват, и как би могъл да помогне. Ако не можем да помогнем на някого, поне можем да не го съдим. Колко малко е нужно да бъдем в хармония със себе си и заобикалящия ни свят. Не знам дали тук е мястото да спомена, че изпитах огромно състрадание към отец Балачев, когато разбрах, че се е поболял от мъка. Защо неговите колеги не му простиха, въпреки, че се е разкаял за греховете си?

  10. kipria каза:

    Милостта принадлежи към плодовете на Светия Дух, затова истинската милост може да разтвори и най-яко залостените ръждясали порти на човешката душа. Към чудесната статия бих прибавила и …милост към духовно болните.

  11. Антон Николов каза:

    Най-големите постници си остават все пак пустинниците и отшелниците! Нали все пак тях Църквата е канонизирала за светии. Имай предвид, че постът е нещо, което се принася като жертва Богу ДОБРОВОЛНО! Значи, пост, който е такъв поради недоимък и беднотия не е пост, особено ако е съчетан с ропот. Пост е да имаш храна на масата и да се ограничиш ради Бога. Това е пост! По твоята логика ще излезе, че св. Иван Рилски е по-малък постник от майката с децата, за които говориш. То и тяхното би се вменило за пост, но само при условие, че понасят недоимъка си БЕЗ РОПОТ! Иначе с останалото съм съгласен!
    Недоумявам защо свалихте материала на Виталий Чеботар! Какво грешно имаше в него? Или защото не уйдиса на нечии чудновати разбирания?! Тази цензура ми намирисва на човекоугодие, защото критиците на статията, включително и духовниците, бяха обладани от модернистичен дух. Явно са чели прекалено много Шмеман и Майендорф, пък архимандрит Серафим – не! Изглежда за тях той и подобните нему автори са твърде семпли, прекалено руски, и в крайна сметка – православни! Виж друго си е вносната [изтрито от модератора – моля, използвайте коректни изрази]. Тя винаги е по-сладка, дори когато е отровна!

  12. plamen каза:

    Материалът на Чеботар не е изтрит, а само свален от главна страница, по причини, обяснени в коментар от мен. Материалът се намира в секция „Първи стъпки“ от менюто.

  13. Антон Николов каза:

    Добре де, какво й е лошото на звучната българска дума „помия“, че я изтрихте! Това че я използвах за квалификация или че изобщо я използвах? Кажете да знам за следващия път!

  14. бърборко каза:

    Хахаха. Великопостен хумор!

Споделете в социалните мрежи