Време за милост
Всички отци и учители на Църквата са единодушни: никаква полза нямаме от поста, ако го разбираме само като въздържане от храна. Душата, която пости и измъчва тялото, но остава в плен на алчността и злобата, се уподобява не на светиите, а на бесовете, тези вечно гладни духове, които също "не вкусват никога храна" ("николиже ядущии").
Постът е време за духовност, издигане, самопреодоляване. "Който ограничава поста само с въздържане от храна, той твърде много го безчести — казва св. Йоан Златоуст. — Не само устата трябва да пости — нека и окото, и слухът, и ръцете, и цялото тяло да го правят… Ти постиш? Нахрани гладните, напои жадните, посети болните, не забравяй за хвърлените в затвора, смили се над измъчените, утеши скърбящите и плачещите; бъди милосърден, кротък, добър, тих, търпелив, та Бог да приеме твоя пост и да ти дари в изобилие плодовете на покаянието". Ако постенето не смекчава жестокото ни сърце, тогава то не е подвиг, а грях. Постът е време за милост – дори и към онези, които обикновено не щадим.
Постейки, да си спомним преди всичко за хората, които постят винаги. Мнозина се събуждат сутрин с мисълта как да разпределят храната си така, че да доживеят до вечерта. Помислете си за майката, която трябва да раздели справедливо малкото хляб или картофи между децата си; тя краде всеки път от порцията си, за да се наядат те. Какво е за нея нашият пост, който спазваме по желание и можем да прекратим всеки миг, когато поискаме? Добродетел? Заслуга? Подвиг? Истински постници са онези, които нямат възможността да не постят; истински аскети и пустинници са бедните. И ако не сте направили нищо за тях, значи напразно сте се трудили, всичките ви пости са отишли на вятъра.
Постът е време за милост и към живота. Постейки, вие сте помилвали известен брой живи същества, които иначе е трябвало да минат през жестоките ви челюсти и да напълнят с кръвта си надменното ви тяло. Този път обаче сте им подарили живота. "Очаквайки Те, аз не искам да се храня с кръв, нито да отнемам живот. За да усетят и тварите радостта на моето чакане", изповядва св. Николай Велимирович. Така е, веднъж в годината можем да си спомним и за тварите Божии. Може би и те се радват и се веселят за това, че постим, кой знае?
Постът навярно е изострил вашия дух, вашите сетива: погледнете се тогава с очите на онези, които ви гледат отдолу, които пълзят под краката ви. Влезте в душата на пилето: вчера сте пърхали весело с крилца из зеления двор, а днеска една сурова ръка ви хваща за гушата и ви извива врата.
Вие сте свиня. Искате да живеете, но съдбата е отредила друго. Неколцина мустакати българи ви заобикалят с голи ножове и пламтящи погледи. Къде ще се денете, какво ще направите? Ето че са ви заклали и обесили върху кука; месарят реже парчета месо от вашия бут.
Вие сте риба. Стрелкате се из прозрачните води, гледате чудни светове, неописуеми, недостъпни за човека. Изведнъж някакво страшно желязно острие влиза в устата ви и ви тегли нагоре. Да, представете си: в момента, в който четете това, една дебела стоманена кука се появява пред лицето ви, забива се във вас, пробива езика ви и горната ви устна (колко кръв!) и ви понася във въздуха – към гладния марсианец, който ви чака там.
Пост е: време да се сетите и за още един ваш роб, който само стене под робството ви, без да възразява. Този роб е тялото ви. Милост за него! Спомнете си колко пъти сте го мъчили, с какви отрови сте го тровили. Карали сте го да стои в димни, опушени заведения, вместо бистра вода сте вливали в него алкохол, тровили сте с цигарен дим бедните му гърди. Истинско чудо е, че то е още живо. Ще отречете ли, че вместо да го храните с лека, прозрачна храна, вие сте му пробутвали мазни меса, сосове, сладкиши, цигари? Че сте го държали будно до късно през нощта, тормозили сте очите му с безсмислиците на телевизията, ушите и мозъка – с креслива музика? Сега имате шанс да се покаете пред него. Постът е този шанс. Дайте на вашия роб тишина и мир, освободете го от пушека, крясъците и отровите. И той ще възкръсне, ще се окрили. Дишайте чистия Божи въздух, гледайте невероятните Божии зрелища – небето и земята, слънцето и месечината. Слушайте водата, чуйте я как шумоли като коприна; тази музика е утеха за всички живи същества. Бъдете жив, а не мъртъв.
Щом стана дума за тялото, какво да кажем за душата? Тя е най-големият ви сирак. Пощадете я! Душата е най-беззащитното нещо в този железен свят. В гърдите ви има едно същество, което се ужасява от злобата, грозотата, наглостта, трепери от тъмните обрати на незнайната съдба и иска да го обичат, а не да го убиват. Може би защото душата ви е жена, тя иска нежност, обича красотата. Но вместо това тя е принудена да гледа мрачни, свирепи лица, да слуша за злини и грозотии. Постът е благоприятно време за вас: вземете за ръка разтрепераната си душа и я заведете в тихо, безопасно място. Подслонете я в Божия дом, под крилете на Майка Богородица. Оставете света и неговия хаос, съсредоточете се в своето сърце, своя дух.
Вие имате съкровище в гърдите си; то е по-ценно от целия свят. Повярвайте в себе си. Светът е разпаднат, вие сте цялостен; той е тъмен и неясен, вие сте прозрачен и светъл. Светът е множествен, вие сте единен – като къс от планински кристал. Нямате власт над хаоса на външната реалност, но светът във вашите гърди е събран в едно, пронизан от светлина. Бъдете верен на своята светлина, следвайте своя път, дълга си към самия себе си.
Не забравяйте, че душата ви е християнка и Божия невеста. Бъдете нежен с нея. Бихте ли били толкова жесток към невестата си, че да й дадете отрова вместо човешка храна? Защо го правите тогава с душата си? Този, който храни своя дух с днешните вестници, реклами, телевизия, прилича на човек, седнал зад маса, на която вместо хляб и месо са сложени чинии с помия, блюда с огризки, кокали, вмирисани рибешки глави. Нека вашият пост да бъде въздържание и от това! Дайте глътка въздух на душата си, освободете я от робството на Холивуд, от мъченията на безсмислеността. Свалете тези окови от себе си. Бъдете свободен!
Бяхте зависим от света и се усещахте роб на света, защото вярвахте, че сте част от света, създадени от света. Постът, който ви връща към мисълта за богоподобието, маха от очите ви тази заблуда. Той изостря вашия взор, показва ви, че сте силен и могъщ. "Книга съм изписана отвън и отвътре и запечатана със седем печата. Казват ми съседите ми: ти си книга на света и си изписан цял с ръката на света и всичките ти дарби са дарове на света. Тъй ме четат неграмотните и аз усещам, че не ми знаят името… Щом изхвърля целия свят от себе си, отново виждам в себе си книга, запечатана със седем печата. Туй е Твоята книга, Господи. Туй е писаното от моя Господ. Кой може да разчете Божията книга, освен един Бог?"("Езерни молитви"). Вие можете да разчетете света, но светът не може да ви разчете. Той очаква своето спасение от човека, а значи и от вас. Нека да го преобрази светлината, която излиза от вашия дух. Бъдете на висотата на своята мисия – да сте солта на земята, с която тя ще се осоли (Мат. 5: 13).
2007 г.
Един строг римокатолически орден на малък остров северно от Шотландия. Първата литургия е в 3,15 часа всяка сутрин:
http://www.youtube.com/watch?v=d20nzljVYPM
Според едно старо българско разпознаване на вярата, вярващ може да е онзи, който е благодарен и за малкото. Затова нека в постите благодарим на всички, които ни помагат и подкрепят и най-вече на своите непосредствени ближни хора. И да си спомним подвига на новомъчениците за вярата, които БПЦ поради политикономически интереси не иска да канонизира, а вселенското православие мълчи за тях, защото иначе трябва да признае, че българите са по-достойни християни от сърбите и от гърците. И е крайно време двата синода да се помирят в християнски дух на основата на любовта, милостта, истината и съпричастността от текста на Св.Библия, която предхожда по значимост и правна стойност каноните и устава на БПЦ. И да помним, че постът е себевглеждане и самопреценка на основата на казаното от Св. Отци и опита на вярата през епохата на атеизма в България. Защото нашите настоящи духовни старци не са кабинетните администратори на БПЦ, а изповедниците и мъчениците, в това число и репресираните заради вярата си миряни, които имат много по-сериозен духовен опит от банкетния висш клир на сегашната БПЦ.
Отец Йоан, тази сутрин в 6.50 ти пуснах ново съобщение, но сега виждам, че темата за държанието в църквата е премахната и едва ли си имал възможност да го прочетеш. Затова го повтарям:
Веднага, след като ти пуснах съобщението, съжалих, че съм го сторил. Казана дума – хвърлен камък. Силно се надявах да не съм те наранил дълбоко и администраторът да изтрие постинга като груб и непремерен. За жалост не се получи нито едното, нито другото. Така се причислих към мнозината, които съжаляват, че са говорили прибързано. Следя сайта от създаването му и бях се зарекъл да не коментирам материалите в него, нито коментарите към тях. И ето наруших мълчанието си и сега съжалявам за това.
Отец Йоан, пиша ти в този ранен час, защото ще тръгвам за богослужението и имам намерение да се причастя. Но съвестта ми ме бори и няма да ме допусне до причастието, ако първом не се помиря с тебе. Разчитам на твоето великодушие и прошка и прося твоите молитви. Паднах и се срамуват от това. Помогни ми да се изправя. Жалкото е, че дори раната да заздравее, белегът ще остане. Обещавам на теб и на refab никога повече да не чуете за мене в интернет простаранството.
Твой брат в Христа Вълчо
Брате, сигурно си прав. На това място може съм попресилил малко, въпреки че не се отказвам като цяло от мисълта си. Ако бедните и гладуващите понасят без злоба съдбата си, тяхната праведност може да се окаже не по-малка от тази на постниците и монасите. Изобщо кой е по-праведен в Божиите очи? Не знаем.
Да не търсим светостта само там, където тя официално е призната за такава. Може би има немалко светци и в най-невзрачните хора около нас, просто ние не ги забелязваме?
Но в такъв случай очаквам и други хубави статии от Православие.бг, каквато беше тази на Виталий Чеботар или на Ивайло Франц, които макар и неизвестни, пишат в традиционния православен дух! Защото и от такива като тях има какво да се научи! От малките и невзрачни хора около нас!:-)
Постът съвсем не е това, заради което се канонизират светци, нито отшелничеството, нито пък т. нар. безстрастие, както го разбират някои, е нещо еднозначно свързано със светостта, т.е. ако става дума за постта като неядене и въздържание и отрязване на т. нар. страсти, то има много по-добри от православните в това отношение – дори и от т.нар. отци – включително и стълпниците и аскетите, хранещи се изключително с трева.
Поздравления за автора, чийто текст е много добър, дълбок и интересен, но явно е висока летва за някои.
„Постта“ от третия ред да се чете ПОСТА!
аз донякъде съм съгласен с Metallica. не заради поста се канонизират светци, а затова че са прославили Господ с любовта си към Него. но и поста се прави от любов към Бога.
И този път вашата статия успя да докосне най-тънките струни на душата ми. Много хора са писали на тази тема, но вие я разглеждате по един много личен, индивидуален подход. Хубаво би било, не само по време на пост, човек да се поставя на мястото на другите, да си представи какви чуввства изпитват, и как би могъл да помогне. Ако не можем да помогнем на някого, поне можем да не го съдим. Колко малко е нужно да бъдем в хармония със себе си и заобикалящия ни свят. Не знам дали тук е мястото да спомена, че изпитах огромно състрадание към отец Балачев, когато разбрах, че се е поболял от мъка. Защо неговите колеги не му простиха, въпреки, че се е разкаял за греховете си?
Милостта принадлежи към плодовете на Светия Дух, затова истинската милост може да разтвори и най-яко залостените ръждясали порти на човешката душа. Към чудесната статия бих прибавила и …милост към духовно болните.
Най-големите постници си остават все пак пустинниците и отшелниците! Нали все пак тях Църквата е канонизирала за светии. Имай предвид, че постът е нещо, което се принася като жертва Богу ДОБРОВОЛНО! Значи, пост, който е такъв поради недоимък и беднотия не е пост, особено ако е съчетан с ропот. Пост е да имаш храна на масата и да се ограничиш ради Бога. Това е пост! По твоята логика ще излезе, че св. Иван Рилски е по-малък постник от майката с децата, за които говориш. То и тяхното би се вменило за пост, но само при условие, че понасят недоимъка си БЕЗ РОПОТ! Иначе с останалото съм съгласен!
Недоумявам защо свалихте материала на Виталий Чеботар! Какво грешно имаше в него? Или защото не уйдиса на нечии чудновати разбирания?! Тази цензура ми намирисва на човекоугодие, защото критиците на статията, включително и духовниците, бяха обладани от модернистичен дух. Явно са чели прекалено много Шмеман и Майендорф, пък архимандрит Серафим – не! Изглежда за тях той и подобните нему автори са твърде семпли, прекалено руски, и в крайна сметка – православни! Виж друго си е вносната [изтрито от модератора – моля, използвайте коректни изрази]. Тя винаги е по-сладка, дори когато е отровна!
Материалът на Чеботар не е изтрит, а само свален от главна страница, по причини, обяснени в коментар от мен. Материалът се намира в секция „Първи стъпки“ от менюто.
Добре де, какво й е лошото на звучната българска дума „помия“, че я изтрихте! Това че я използвах за квалификация или че изобщо я използвах? Кажете да знам за следващия път!
Хахаха. Великопостен хумор!