Из „Изповеди“
Късно Те обикнах, о Красота тъй древна и тъй млада, късно Те обикнах! Ето, вътре си била Ти, а аз вън – и все вън Те търсех и с цялата си грозота се втурвах към създадената от Тебе красота. Ти беше с мен, но аз с Тебе не бях. Държаха ме далеч от Тебе нещата, които нямаше да съществуват, ако Ти не съществуваше.
Целият текст от книга XX, XXII – XLIII – в Литература плюс култура в превод на Анна Б. Николова
Следвайте ни