Мечта за манастир



 

Цял живот датчанинът Йорген Ларсен Виг мечтаел да построи православен манастир. 50 години трябвало да изминат, за да се осъществи неговото желание. За тази необикновена мечта и за нейното осъществяване има вече заснет филм със заглавие "Манастирът". За съжаление г-н Виг умира две години преди премиерата на филма.

Но успява да създаде манастирски дух и бит в своето имение с помощта на шамординската монахиня Амвросия (Гараева). А филмът, който получава много награди, включително и от Московския кинофестивал, продължава да обикаля света заедно с чудноватата история на своя вдъхновител.

През 1880 година богат датски книгоиздател построява замък в своето имение Хесберг и го превръща в свое родово имение. Но след неговата смърт синовете му проиграли на карти голяма част от земите, а през 1956 година обявили за продажба и самия замък. В следвоенните години земята в Европа не струвала скъпо, а Дания и без това била бедна страна. Да имаш замък, да плащаш данъци върху земята и сградите не било по силите на всеки. Все пак купувач се намерил – това бил библиотекарят на датската кралска библиотека Йорген Ларсен Виг. Казват, че замъкът и четиридесетте хектара земя около него той купил с кредит, който изплатил за 7 години.

Йорген Виг е роден през 1918 година в семейството на фермер. Изживява целия си живот в самота, без това да му тежи. Бил много образован човек – завършил четири европейски университета, говорил свободно на 15 езика и с речник можел да говори на още 37. В студентските си години, когато Виг учи в Сорбоната, той вижда как са устроени католическите манастири във Франция и открива, че монашеската община е може би най-издържливото обединение от хора, които нямат материални или други претенции един към друг, а само обща цел и са обединени, трудят се и живеят заедно. Виг така харесал манастирския начин на живот, че му се приискало да направи манастир в Дания.

Изглед от замъка-манастир

Йорген Виг бил лутеран, дори известно време се изявявал като пастор, но тъй като съумял да венчае само два пъти и един път да извърши кръщение на свои енориаши, наложило му се да се откаже от пасторската длъжност.

Макар лутераните да нямат манастири, Виг все пак се надявал да основе своя монашеска община в Хесберг. Той се заел с тази задача с голям ентусиазъм, но не успял да намери в малката Дания желаещи да станат монаси.

Всичко това го огорчавало, но Йорген Виг не се отказал от идеята да устрои някакъв общежителен живот в замъка: открил безплатни подготвителни курсове за абитуриенти. Бъдещите студенти живеели в замъка, работили по три часа дневно в полето – така се грижели за своето препитание, а през останалото време се подготвяли с най-добрите преподаватели, които господин Виг довел в замъка от различни европейски университети. Успехът бил изключителен – всички, завършили курсовете в замъка, били приемани в университетите, където кандидатствали с висок успех. Подобни курсове съществували в Дания и по-рано, но били много скъпи. Курсовете в Хесберг просъществували около петнадасет години, а след този период се сменило правителството, данъците се увеличили и студентската община не можела повече да се издържа сама. Дошло време да се закрият безплатните курсове в замъка на Виг.

Но замъкът придобил научна слава и неговият собственик продължавал да организира в него конференции и семинари, водил преписки с учени от различни страни, събирал огромната си библиотека и изучавал богословие. Тук трябва да кажем, че бащата на Йорген Виг бил фермер и много се измъчвал, че неговият син безкрайно се обучава и образова, а не започва работа. Датското правителство и днес се отнася много благосклонно към желанието на хората да получават образование. В Дания може да се учи цял живот и затова дори ще ти плащат голяма стипендия. За датчаните е норма в средата на живота професията да бъде променена кардинално, например да захвърлиш дългогодишната си лекарска практика и ако имаш способности, да отидеш да учиш за авиоконструктор. Затова и Йорген Виг продължавал да изучава езици и науки, а имението стопанисвал с парите от земите, дадени под аренда.

През 1974 година при него дошли пътуващи артисти и помолили да поживеят на неговата земя. Виг се съгласил. На него му се искало в замъка да живеят хора. Артистите се заселили в каменните стопански постройки, които са около замъка. Това били пътуващи музиканти, циркови изпълнители и клоуни. Те се смятали за творчески хора. Живеели отворено, просто, пеели песни. Техният хазаин гледал на тях през пръсти – нали все пак са някаква общност…

Йорген Виг много се интересувал от "мирната тема", той се борил за "мир в целия свят", бил почетен член на много комисии и фондове. През 70-те години той тръгва от една мирна конференция и остава още няколко години да пътешества в Индия, където се запознава с Далай Лама и си пише с него до края на живота си. С Далай Лама Йорген Виг се среща няколко пъти и когато религиозният водач посещавал Дания, той оставал в замъка на Виг. По време на своето пътешествие в Индия Йорген Виг позволил в замъка му да бъде настанена наркологична клиника и там временно бил създаден център за реабилитация на наркотично и алкохолно зависими.

Две години след съществуването на центъра жителите на околните села стигнали до отчаяние от такова съседство. Намерили Виг чак в Индия и го помолили веднага да се върне и да закрие центъра: тълпи наркомани и хипита бродили в околностите на имението и пречели на живота на местните хора. Центърът бил закрит, а Виг заминал за Русия.

Йорген Ларсен Виг

Артистите в това време се настанили в замъка. Там създали творчески работилници – плели кошници, рисували, лепяли различни апликации и пана. Те оборудвали помещенията на замъка в зависимост от своите занимания. Само нощували в стопанските постройки, както преди. Тези артисти също в по-голямата си част били наркомани, но били по-тихи и местните не се страхували от тях.

Виг живял в Петербург две години, посещавал като слушател духовната семинария в Александро-Невската лавра, пътешествал по манастирите, живял на Валаам, пътувал до Оптина, до Псково-Печорския манастир. От Русия той се върнал с твърдото желание да устрои в своя замък руски православен манастир. Той започнал преписка с Московската патриашия, няколко пъти я посещавал, но навсякъде го вземали за луд. Вероятно заради външния му вид: той бил вече на около седемдесет години, невчесан, облечен в дрехите, които раздавали на бездомници от Червения кръст в центъра на Москва. И този необичаен персонаж се явявал периодично в канцеларията на Патриаршията и на чист руски език обяснявал, че той е датчанин, има замък и иска да го предостави, за да се създаде в него православен манастир. Но никой не му вярвал и не го вземал насериозно. Но той пак и пак пътувал към Русия. Мечтата му за манастир накрая придобила конкретни очертания. Виг не смятал да отстъпва. И наистина успял да достигне до решение. В края на деветдесетте години в замъка пристигнали първите монахини от Русия, от манастира Шамордино. Мечтата на Йорген Виг се осъществила след 50 години! За това разказва филмът на Пернила Роуз „Манастир”. Остава да се добави, че с появата на руските монахини животът на замъка се променил много. Наложило се да бъдат прогонени артистите от помещенията на сградата, сега те отново живеят в допълнителните постройки наоколо.

В храма

Самият Виг приел православие. В една от залите на замъка била устроена църква на светите царствени мъченици и Виг, шамординските сестри и няколко руски емигранти започнали да живеят заедно, според Йерусалимския устав. Освен това било прокарано отопление, стаите и пространството около голямата сграда били подредени и изчистени, покривът закърпен, дворът също изглеждал по-добре.

Останал ли е доволен Виг от това, което се получило в замъка? Искал ли е той точно такъв манастир или е мечтал за нещо друго? – Никой не знае отговора на този въпрос. Йорген Виг умира през 2005 година, когато на възраст, близка до 90-те, заминал на поредната "мирна конференция". Неговото тяло пристигнало от Индия в закрит ковчег. В имението Хесберг той бил опят по православната традиция, а след това неговите родственици от фамилията Виг го погребали по лутерански обичай. Името му според православното кръщение е Георги.

Кръстно шествие в манастира

В момента в замъка се решават въпросите за наследството. Манастирският живот върви по своя ред. Макар и рядко, понякога се появяват слухове, че чудакът Виг все пак не е умрял в Индия, а само е изпратил оттам „своя гроб” и отнякъде наблюдава как руснаците ще направят в неговия замък манастира, за който той е мечтал повече от 50 години…

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...