Отец Серафим Роуз – живот и дело



Може да харесате още...

20 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    Нали Роуз беше светец за читателите на този сайт? Как така митр. Йосиф го поменава като грешен покойник?
    .
    В Калифорния бях м.г. и говорих с хора, които много добре са познавали о. Серафим. Неговата духовност стига до крайност, до отхвърляне на цивилизацията и знанието изобщо, до спиритуализъм, който отрича материалното по принцип. Това е гностическа нагласа. Явно не е забравил Ницше.

  2. humility каза:

    Pravoslaviq nastavnice,blago4estiq u4iteliu i 4istote……
    Prepodobni otce Serafime, moli Hrista Boga da spasi na6ite du6i!

  3. chorbalan4o каза:

    „Когато се подигал въпрос за секса, отец Серафим избягвал да коментира. Или просто казвал “Това е гнусно!”

    Е може ли човек с такива еретически мисли в главата си да го обявявате за наставник на православието, бе humility?!

    О. Серафим да не би да е паднал от небето случайно?
    Чини ми се от „гнусен“ секс е бил направен… 🙂

  4. plamen каза:

    може би зависи все пак по какъв начин са „повдигали въпроса“. защото, съгласете се, за секса може да се пита спокойно и смирено, както и нагло и безсрамно. има едни късни телевизионни канали, там например също повдигат въпроса за секса, при това с нагледни материали и от всички страни…

  5. Дон Кихот каза:

    Пользователи Рунета смогут задать вопрос афонским старцам. – http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=55803&cf=

  6. Дон Кихот каза:

    – Алоу! Има ли някой там, бе?

    – Да, тук е Света Гора, градината на Иперагиас Теотокос.

    – Каква гора бе, каква градина? Да не сте някое забравено ТКЗС??

    – Не, обаждаме се от Атон.

    – Така кажете! Тъкмо Атон търсех. Тук е част… пардон, честният бизнесмен Мутрьо Мутрев от град Долно Нанагорнище. Даже попски титул имам – архонт. Бутнах на владиката Тавуртий половин милион, ударихме един гуляй и работата заспа.

    – По какъв въпрос ни търсите, боголюбезний брате?

    – Абе казаха ми, че отговаряте на духовни въпроси.

    – Ще ви отговорим с Божията помощ.

    – Защо като пия „облак“, нищо ми няма, а като ударя две-три „мечки“, ме цепи главата?

    – Съжаляваме, тук не е обсерватория или зоопарк.

    – Абе какви хора сте вие? За пиячка ви хортувам!

    – Ние търсим духовно опиянение, брате. Прочетете си акатиста „Неопиваемая чаша“.

    – Вие майтап ли си правите? Последната книга, която съм чел, беше устава на БКП, когато ме приемаха за член.

    – Съжаляваме, имаме работа. Дочуване!

    – Ало! Алооооооу!

  7. dr rossy_koleva каза:

    Бях приятно изненадана, като прочетох статия по повод живота и личността на отец Роуз, която съвпада с моят интерес към неговата личност и към неговите книги. Случайно попаднах на реклама за превод на предговор на книгата на отеца „Животът след смъртта“, която открих и прочетох цялостно на руски. Мога са мо да кажа, че тази книга в много отношения промени представите ми за света и вселената, аз я четох денонощно, на един дъх. Книгата е написана на един съвременен език и учи човека за това, какви са опасностите от това да експерементираш в полето на медитацията, хипнозите, спиртичните сеанси, които водят до едно – контакт със злите сили. Мога да твърдя с увереност, че книгата се позовава изцяло на православни източници и е издържана духа на православието. Готова съм да преведа безвъзмездно книгата на отец Роуз, за да достигне тя до българския читател, защото съм убедена в нейната духовна полза. Съдя по ефекта, който са оказвали сподянето на идеи от книгата на мои познати, които се отказаха от модерни влечения и започнаха да виждат в християнската религия нещо смислено и полезно.

  8. Дон Кихот каза:

    Книгата беше издадена на български език преди няколко години от Русенската мтрополия, но не намери широко разпространение.

  9. andrey каза:

    Сега чета библиорафията на трудовете на отец Серафим. Десетки книги, множество статии, преводи и т. н. Бил е истински мисионер в Америка, рицар на православната вяра. Такива хора са малко.

    Иначе и аз не съм съгласен с някои неща при него, на места има и крайности. Както и старостилците, приема житийната литература за едва ли не боговдъхновена. Това се усеща и в най-известната му книга – „Душата след смъртта“.

  10. refab каза:

    „Когато разговорът му бил неприятен, сменял темата. Никога не коментирал храната. Сексуалните желания му били чужди. Бил чист и девствен. Мислите му били отправени преди всичко към славата на небесния свят. Когато се подигал въпрос за секса, отец Серафим избягвал да коментира. Или просто казвал “Това е гнусно!” Макар да е чувствал уважение към приятелката си по време на следването, той никога сериозно не мислил за женитба.“

    Този абзац звучи несъответно!Впрочем от книгата „Православният мироглед“на Серафим Роуз, НА КОГОТО ОПРЕДЕЛЕНО СЪМ ПОЧИТАТЕЛ, от предговора, се разбира, че той е имал доста бурни , или поне драматични епизоди на сериозни неблагополучия, май и напивания дори, разни сривове, сериозно увличане по дзен-будизъм, отчаяния и нихилизъм (?), преди да стане забележителния православно-християнски подвижник, за който знаем.
    Имаше дори нечие становище?, че е бил хомосексуалист (?)-пак в недобрия му младежки период, но нямам основания да потвърдя достоверноста на тази „информация“, съобщена без доказателства може би в някой клубен форум, не си спомням вече.
    Има особеност и около смъртта му-настъпила в резултат от нещо, което евентуално би могло да се нарече „остър хирургичен корем“, доколкото се разбира, и може би ако е отишъл навреме в болница-ако е имал тази възможност (живеел е в отдалечено от цивилизацията място), можеше да е жив и сега…
    Вечна памет за Серафим Роуз!

  11. Георги от Хасково каза:

    Това е името на една книга на отец Роуз, преведена от руски на български от няколко хасковски ентусиасти. Накратко, това е приваславен анализ на съвременото общество – на настъпващия либерализъм, на материалистичната култура, на глобализацията… Когато я прочетох, бях впечатлен от дълбочината на ума му.
    Отец Роуз е не само духовник, но и чудесен изследовател на обществените процеси.

  12. dr rossy_koleva каза:

    Благодаря на доц. Стефанов за уточнението – съжалявам, че не съм имала аз честта да преведа тази книга. Фактът, че неговата книга не е получила популяризация е съвсем естествен – тя не е насочена към масовата публика и не може да бъде разбрана от всеки. Още веднъж ще повторя, че тя е твърде издържана, написана от добър богослов, който борави с един прекрасен начин на писане и анализ. Да сравнявам ли отказът от четенето на книгата му с поуляризацията на окултиската литуратура или тази повлияна от будизма – например Лазарев, Блаватска или Мулдашев, които се четат неистово. Между впрочем скоро се запознах с Мулдашев и неговите брътвежи, които са за хора на доста ниско интелигентно ниво. Но … те се четат и въздействот. У отец Роуз ми хареса това, че той се базира изцяло на православни източници и само систематизира написаното от вече утвързени православни авторитети. Не можете да си представите въздействието, което са оказвали моите думи, представящи неговите идеи върху хора, които въобще не вярваха на нашата църква и религия. Обикновено отговорът беше – аз въобще не подозирах, че в нашата религия присъстват такива схващания.

  13. dr rossy_koleva каза:

    Съвпеменните българи (включвам и себе си) са доста неорентирани по тези въпроси и подобни четива биха били много полезни. Разбира се, не мога да твърдя, че книгата е 100 % достоверна – все пак говорим за живота след смъртта. Но тя е един опит да се систематизира виждането на православието по този въпрос и много трудно в нея могат да се открият тенденциозност или стремеж към атракция. Това е една от малкото книги, която ми е вдъхвала доверие именно по указаните причини. А за личността на самия отец едва ли съм аз тази, която ще изрича оценки. Но не мислите ли, че такива като него в съвременния свят са единици и е редно да изразим пред тях своята почит, а не в традиционен български дух да издребняваме и злословим?!

  14. evfimiya каза:

    „които са за хора на доста ниско интелигентно ниво“. mislya che se kazva intelektualno 🙂

  15. Дон Кихот каза:

    Иеромонах Серафим (Роуз). Царский путь. Истинное Православие в век апостасии. – http://www.catacomb.org.ua/modules.php?name=Pages&go=page&pid=265

  16. dr rossy_koleva каза:

    Е, то май не се казва и за коментара, че е „върху“ нещо си, а на нещо си – защото ако намесим психоанализата „върху“ вместо „на“ може да се окаже доста по симотично и опасно от замяната на интелигентен с интелектуален

  17. stef каза:

    Стана ми много мъчно като прочетох коментарите. Защо винаги всичко трябва да се окаля?
    Благодаря на Дон Кихот,който единствен не се изтъкна, а помага с информация.
    Нека „който не е съгрешил пръв хвърли камък…“, дори и по Мулдашев да е…

  18. chorbalan4o каза:

    никой никого не иска да окаля, но пък и се възмущавам от разни „благочестивци“, които побързаха да го обявят за „свети отец“. това естествено никога няма да стане. поради обективни причини.
    тъй като много сме и съгрешили, явно и затова имаме собствено мнение… 🙁

  19. stef каза:

    аз заради Мулдашев се натъжих. Чудя се как ще ми обясни нещата,които е преживял,видял и описал този,който го отрича, само моля не и с бесовски преживявания.- Не бих искала да мисля, че индусите, които са будисти и т.н. не са Божии чеда като нас, а нация обзета от бесове хилядолетия…
    А за Серафим Роуз мога да кажа само-дай Боже всекиму-да бъде обичан и следван както той е бил. Не че ще си изхвърля телевизора,както той препоръчва,но дълбоко в душата си бих искала да го направя,честно.Нещо ми подсказва,че е много прав! Но моето служение изисква други неща да правя и хората,които се нуждаят от мен ще избягат „през глава“, ако почна да следвам най-чистите копнежи на душата си…Някой ден…
    А може би не смея да хвърлям камъни по никого, защото греховете са „пред лицето ми“ постоянно и съм склонна да приемам много гледни точки в стремежа си да прощавам, кой знае в какви каши мога да се забъркам така,това го казвам за извинение. Моля да ме извините. Но-никой не е всезнаещ, а крайностите граничат с фанатизъм,който ме отвращава и плаши.

  20. chorbalan4o каза:

    със сигурност и Муун е много обичан и следван от поклонниците си, това не е критерий за святост.

    та кой е безгрешен?

    много добре казвате, че крайността граничи с фанатизъм, който ви отвращава и плаши. и мен също ме плаши фанатизма, който Роуз изповядва.