Отец Серафим Роуз – живот и дело

Кой е отец иеромонах Серафим и защо интересът към неговия живот и дело е толкова голям в целия свят? С какво може неговата книга да помогне на българските читатели и може ли той да бъде образец за нас българите, които сме православни още от девети век?
Отец Серафим бил силно вярващ човек – подвижник, аскет, духовен ръководител, попечител, пазител на традицията, с нежна, горещо обичаща Бога душа, с която докоснал душите и сърцата на мнозина по света. Книгата е достатъчно онагледена със снимки, които отразяват истинността на живота и делото на отец Серафим. Външността му според тези нагледни документи го представя като скромен, мъдър и винаги дълбоко замислен човек с дълга коса и брада, в монашеска дреха, с проницателни сини очи, брилянтен във взаимоотношенията си с другите. Съветвал хората, но не като всезнаещ гуру, а като човек, който помагал на хората да разрешават проблемите си с нежни думи и благост; не със свойствените за американския характер декларации или наредби. С думи и на дело отец Серафим вдъхновявал всеки да вземе кръста си и през целия си живот да се подвизава с “добрия подвиг на вярата” (1 Тим. 6:12), наградата за което ще се обяви след всеобщото възкресение.
Отец Серафим бил чист мислител, философ, сладкогласен певец, сълзотворен молитвеник, човек на сърцето, смирен духовник, честен защитник, душераздирателен проповедник на Христа, благ съветник на всички, които търсили св. Православие и от сърце желаели да вървят по неговия път. В книгата на о. Дамаскин той подсеща и нас, българите с думите на Христа – да носим кръста си без да се оплакваме, без да мърморим, без да оправдаваме нашите грехове и слабости, но да се видим кои и какви сме всъщност и най-вече да се обичаме един друг.
Отец иеромонах Серафим бил изключително търпелив при излушване на хората, дори когато не бил съгласен с тяхното мнение. Казвал само това, което било необходимо. Изчаквал беседващият с него да зададе въпрос. За да не бъде празнословец, той не говорел без нужда. Мнозина споделят, че не са срещали такъв възвишен в мислите си човек.
Отец Серафим е Божи дар на Православната ни Църква, гордост за Америка, ревностен благовестник на Евангелието и светите отци, истински свидетел на приятелството с Христа, изповедник на светостта. За тия, които се съмняват, той показва автентичността на истината. За ония, които се борят със страстите, той дава съвети, средства и начини да преодолеят стреса и депресията. За всички, които страдат по пътя на духовния подвиг, той дава тъй необходимото свидетелство на радостта.
Още от началото читателят ще долови, че отец Серафим се е бил отрекъл не само от своето минало, но от всичко, дори от себе си, и се бил отдал напълно на Бога. Когато майка му го запитала: “Защо не бъдеш като брат си, който има бензиностанция?”, той отговорил: “Той има повече проблеми, отколкото аз”.
Книгата за о. Серафим е чудесно четиво за всяка възраст. Ако читателят е дете, ще се удиви на едно скромно момче на име Евгений, което било “слънце” за родителите си и пример за всички приятели. Ако читателят е млад на години, ще прочете неща, които и днес могат да се практикуват в живота. Ако е студент, ще намери удивително сходни с неговия опит преживявания и чудесни старания. Ако е влюбен с искрена любов, ще се увери, че е възможно да имаш чисто приятелство с човек, когото разбираш, за да извървиш пет километра с него на разходка, без да изречете нито една дума. Ако читателят е настроен философски, сигурно ще потъне в лабиринтите на разсъжденията и с него може да тръгне по пътя на истината. Ако е поет, ще беседва с отец Серафим като с човек от неговия бранш. Ако е лингвист, ще се възхищава на изключителна способност на личност, която за късо време може да пише и превежда на чужди езици с лекота. Ако читателят е атеист, ще се поучи от един изключителен опит и ще се убеди дали е прав или не в своите идеи. Ако е търсач на истината, ще почувства непременно благодатния огън, за да намери светлина в тъмнината. Ако читателят е кръстоносец по пътя към Голгота и състрадава на Христа, ще изживее страданията с отец Серафим по-леко. Ако е богомолец, ще възкликне на глас каква хубава възможност е имал този търсач на светостта в живота – да намери св. Йоан Санфранциски в катедралния му храм и за късо време от черковник да стане четец, певец, проповедник, преводач и специалист от и на руски език. Ако е научен работник, читателят ще съзре в отец Серафим изключителния изследовател не само на американската наука, но и на европейската и най-вече на руската. Ако читателят е послушник в манастир, той ще има в о. Серафим прекрасен образец на послушание и духовно размишление. Ако е монах, непременно ще пожелае с цялата си вътрешност да му подражава. Разбиранията на отец Серафим за духовния и монашеския живот са универсални. Лично аз като монах му се възхищавам и го облажавам за неговите духовни постижения и виждания за светото Православие като „религия на бъдещето”.
Авторът на книгата пише, че духовният му старец отец Серафим обичал мравките, птиците, морето, природата. С часове гледал и се възхищавал на звездите; споделял, че не може да си намери място никъде, че никой не го разбира, че е далеч от хората, особено от своите си. Приятели от студентството си спомнят за него, че бил концентриран и силно влюбен в духовното. Отношението му към модерната цивилизация и технологичния процес на производсво било отрицателно. Не бил привързан към автомобилите, електричеството, часовника, даже избягвал докторите и болниците.
Чудни са съветите на отец Серафим към онези, които се готвят да станат православни. Според него, за да нямат издигания и падания, те трябва да знаят предварително дълбочината на светото Православие.
Този, който търси Бога непременно ще пожелае да прочете тази книга, защото в лицето на отец Серафим той ще открие себе си и ще се удиви, как от почитател на „сатанинския пророк” Ницше и неговата поезия, която те кара да страдаш и вдигаш юмрук срещу Бога, отец Серафим е станал като Альоша Карамазов на руския пророк Достоевски, за да се просне пред Господа Иисуса Христа при залез слънце в тъмнината на Санфранциската улица и да плаче в разкаяние и молба за прошка! По апостол Павловски отец Серафим умъртявал деянията на плътта и така получавал нов живот в Христа.
Когато разговорът му бил неприятен, сменял темата. Никога не коментирал храната. Сексуалните желания му били чужди. Бил чист и девствен. Мислите му били отправени преди всичко към славата на небесния свят. Когато се подигал въпрос за секса, отец Серафим избягвал да коментира. Или просто казвал “Това е гнусно!” Макар да е чувствал уважение към приятелката си по време на следването, той никога сериозно не мислил за женитба.
Всичко у отец Серафим ставало бавно. Решение взимал след обстойно обмисляне. Американците виждали в отец Серафим изключителен човек, който ги пленявал с дарбата си да бъде изцяло потопен в работата си и който не изговарял нито една дума, без да помисли. В него виждали човек, който обединява простата и твърда вяра с дълбочината на мисълта. Всяка негова дума била премислена истина.
Отец Серафим считал, че ако работим сериозно, Бог ще ни помогне. Ако работата ни е приятна Богу, тя ще успее. Ако не, Божията воля е поставила пречки по пътя й, за да не успее. Сериозните въпроси, които отец Серафим обмислял дълбоко, са проблемите с младежта и младите православни американци. Той често казвал, че младежта е пълна с идеали и желания да осъществи и служи на тези идеали. Затова, за да я задържим в Църквата, трябва да й дадем възможност да работи нещо полезно, изпълнено с идеали.
С благословението на архиепископ Йоан Санфранциски отец Серафим разкривал идеята, че Христовото евангелие трябва да се разпространява на всички езици, но само в православен смисъл и дух. Църквата Христова не е основана за един човек и определена страна, а всички народи са призвани към вярата на истината. Това е зов на отец Серафим към православните българи да си пазим вярата, да почитаме нашите отци и да се молим Бог да благослови православна България да се възроди духовно, за да има Божията милост всякога в пълнота.
Отец Серафим обичал от все сърце Господа Иисуса. Стараел се да върви след Него, но винаги чувствал, че не прави това както се полага. Затова в един момент решил да служи на Бога с талантите си. Добре разбирал, че да обичаш Бога и истината е по-важно от това да събираш пари, да имаш имоти и да бъдеш известен. Затова следвал съвестта си, без да лъже себе си. Молел Бога да бъде винаги зает в угодна Нему работа. Когато трябвало да изчака за нещо, навеждал глава и казвал мислено Иисусовата молитва, използвайки броеницата си, която работела в ръцете му дори тогава, когато разговарял с някого. Употребявал енергията си в труд, а цялото си сърце ангажирал в писанията. Духовният му син разказва, че за 17 години отец Серафим написал толкова статии и книги, че отговорил почти на всички интересни въпроси, които били от значение за православния читател от онова време. И всичко писал в килията си на свещ със стара пишеща машина. Щом се почувствал свободен от послушание в църква или из двора на манастира, бързо отивал в килията си и веднага започвал работа. Пишел бързо, гледал нагоре, когато се замислял и често се кръстел, когато пишел. Избягвал да се подписва и името му никога не се появявало в отпечатаните материали.
Като добър лингвист, отец Серафим превел доста книги. Забележително е, че диктувал превода на английски на касетофон и после помощници отпечатвали на книга целия превод.
Работа, работа и пак работа – с това е изпълнена книгата за отец Серафим. Живот в дела. “Благодаря на Бога, казвал отец Серафим, че всеки ден мога да се “саморазпъвам” за Православието!” Когато руснаци плачели, че режимът затворил Оптинската пустиня, той казвал простичко: “Има ли нещо подобно някъде в Америка, за което да заплачеш? Не мога да заплача за Големия каньон или за Златната врата!”
Удивителното в тази книга е, че отец Серафим, при изобилието на земни блага в златна Калифорния, се радвал на планинската пустиня в Платина, на безводието, змиите, скорпионите, дивите животни. Наричал манастира “рай“, създадено от него “Царство Божие” и в ранните утринни часове обикалял гората, благославял я, целувал дърветата, мислил за преобразяването им с радостна усмивка, като че ли искал прошка, че заради нашите грехове, страдат и те.
Отец Серафим считал, че истинското монашество е стоене на едно място и страдание на сърцето за Царството Небесно. Затова не искал да се мести от Платина за нищо на света. Казвал като св. Игнатий Брянчанинов, че Света Гора можеш да имаш и в сърцето си. Затова мислил много как да създаде Атон и в Америка. Но времето все не стигало. Въпреки това, отец Серафим написал завет, че за да бъдеш монах, трябва да оставиш старото и да поемеш новото в себе си, да избягваш светското и да тичаш към различното – с мисъл, с говор, с поглед, с походка, с действие, с всичко в новата дреха, т.е, да бъдеш мъртвец за света. Ето какво допълнително правило отец Серафим препоръчва за монаха: по 500 пъти на ден да казва Иисусовата молитва, да прочита по една глава от Евангелието и по две глави от Апостола.
Отец Серафим ни учи с лекота да разберем много важни неща за нас в света: че сме пътници на тази земя; че тукашният живот е само началото; че православната ни вяра не е толкова за главата, а за сърцето; че Православието е пълнотата и всичко в него е едно и не следва да харесваме отделни неща в него, а всичко; че Православието трябва да се изживее, а не само да се учи и пише за него; че ако не намерим Христа на този свят, няма да Го намерим и в следващия; че ако обичаме Бога, трябва и да се боим от Него; че ако имаме любов и Бог е любов, Той живее в нас, а щом живее в нас, не бива да се боим от Него и по подобие на отец Серафим и ние с теб, драги читателю, можем да намерим Христа в този свят. Защото, ако отец Серафим не Го е имал в себе си, той не би могъл и да ни Го препоръча. Но Христос е живял в отец Серафим и затова той дерзае и ние да Го притежаваме.
Каква вяра е имал само този човек! В студ да служиш с братята през всички дни на седмицата; да се прекланяш пред св. Кръст по време на всички богослужения; със страдания да бъдеш православен в пост, молитва, бдения и подвиг. И още, с каква надежда е бил зареден, че ще има награда във бъдещия век! Подвигът на отец Серафим в планините на Платина е показателен за всички нас в градовете, че щом в самоизолация, без ток, вода, телефон и удобства е било възможно да се поддържат печатни машини за разпространяването на Словото Божие, то колко повече днес при тази съвършена технология ние трябва “да страдаме” за Бога и “да служим на Бога, а не на времето”.
Америка се срещна с Православието чрез св. Герман Аляскински, а Северна Калифорния узна за православния аскетизъм, когато отец Серафим отслужи първата св. Литургия в Платина. В книгата може да се намери мнението му за светите служби, които са духовна храна, от която не само монасите, но и миряните могат да получат истинска храна за вечния живот. От личен опит зная колко благодатни са службите в манастира на отец Серафим. Няколко пъти съм го посещавал по време на архиерейски посещения в Калифорния, и то с всички видове проблеми в главата ми. И когато влизам в храма за молитва, всичко друго остава навън като не толкова важно и се чувствам винаги при отец Серафим без товар и без повече проблеми. На проскомидията отец игумен Герасим и авторът на книгата отец иеромонах Дамаскин поменават и българския клир и народ, молят се за българските манастири, монаси, монахини и за всички сънародници в беда и нужда. Никога в живота си не съм виждал такъв куп поменици с имена от цял свят. Ето това е Платина – православно чудо!
Българската източноправославна епархия в Америка и Канада също е облагодетелствана от живота и трудовете на отец Серафим. Много от епархиотите ни в Северна Калифорния и Кодиак са почитатели на отец Серафим и посещават всяка година Платина по повод годишнината от смъртта му на 2-ри септември. Нещо повече, неговият лик е сред иконите по стените, както образът на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим. Книгите на отец Серафим се преиздават на много езици, към него за молитва се обръщат мнозина, официално се засвидетелствани дори чудеса, на гроба му постоянно идват и горски животни и стоят при него с часове; той събира следовници в манастира от цял свят, а виждането му за св. Православие се сбъдва всеки ден. Обичаме го, почитаме го и се молим за него, а някои и на него. При празен кладенец народът не отива за вода. Ако там нямаше нищо, Платина щеше наистина да е пустиня, но за радост пътеката към отец Серафим никога не зараства с трева. Той умря преди 25 години, но в сърцата на хората е жив. Горди сме, че на гробния му кръст името му е изписано по нашему: “Иеромонах Серафим – 1934 – 1982”. И колко хубаво е, че братята в Платина продължават Отецсерафимовия завет: “Чрез правславни книги, образование и просвета – към успешни православни мисии в Америка и света!”
Затова, да благодарим на издателство “Омофор”, че се включи с тази книга за отец Серафим Роуз на български език в изпълнение на завета му на земята и в радостта му на небесата.
Майката на отец Серафим г-жа Роуз на пострижението му казва: “Надявам се твоят принос към света да не остане незабелязан.” Духовният старец на отец Серафим Епископ Нектарий от Руския Задграничен Синод със сълзи на очи в проповедта си при погребението му рекъл: “За кратко време дойде при нас и ни открадна рая!” А на братята пък казал: “Платина и занапред трябва да бъде първа цигулка и макар една струна да се скъса, мелодията следва да се довърши със същата цигулка.”
Ние с вас пък, досточтими читатели, нека не забравяме, че имаме дом и на небесата и че основната причина за нашето съществуване е да се стремим към този дом, както се е стремял и отец Серафим, според думите на древните римляни: “Per aspera ad astera!” (Чрез страдания – към звездите!)
Действително, отец Серафим Роуз е човек на традицията в св. Православна Църква, но в същото време е и далеч напред във времето. Неговият живот и дела са вдъхновение за нас и заслужават да бъдат всестранно оценявани и широко огласявани.
Прочее, да речем всички за отец Серафим: Господи помилуй!
Нали Роуз беше светец за читателите на този сайт? Как така митр. Йосиф го поменава като грешен покойник?
.
В Калифорния бях м.г. и говорих с хора, които много добре са познавали о. Серафим. Неговата духовност стига до крайност, до отхвърляне на цивилизацията и знанието изобщо, до спиритуализъм, който отрича материалното по принцип. Това е гностическа нагласа. Явно не е забравил Ницше.
Pravoslaviq nastavnice,blago4estiq u4iteliu i 4istote……
Prepodobni otce Serafime, moli Hrista Boga da spasi na6ite du6i!
„Когато се подигал въпрос за секса, отец Серафим избягвал да коментира. Или просто казвал “Това е гнусно!”
Е може ли човек с такива еретически мисли в главата си да го обявявате за наставник на православието, бе humility?!
О. Серафим да не би да е паднал от небето случайно?
Чини ми се от „гнусен“ секс е бил направен… 🙂
може би зависи все пак по какъв начин са „повдигали въпроса“. защото, съгласете се, за секса може да се пита спокойно и смирено, както и нагло и безсрамно. има едни късни телевизионни канали, там например също повдигат въпроса за секса, при това с нагледни материали и от всички страни…
Пользователи Рунета смогут задать вопрос афонским старцам. – http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=55803&cf=
– Алоу! Има ли някой там, бе?
– Да, тук е Света Гора, градината на Иперагиас Теотокос.
– Каква гора бе, каква градина? Да не сте някое забравено ТКЗС??
– Не, обаждаме се от Атон.
– Така кажете! Тъкмо Атон търсех. Тук е част… пардон, честният бизнесмен Мутрьо Мутрев от град Долно Нанагорнище. Даже попски титул имам – архонт. Бутнах на владиката Тавуртий половин милион, ударихме един гуляй и работата заспа.
– По какъв въпрос ни търсите, боголюбезний брате?
– Абе казаха ми, че отговаряте на духовни въпроси.
– Ще ви отговорим с Божията помощ.
– Защо като пия „облак“, нищо ми няма, а като ударя две-три „мечки“, ме цепи главата?
– Съжаляваме, тук не е обсерватория или зоопарк.
– Абе какви хора сте вие? За пиячка ви хортувам!
– Ние търсим духовно опиянение, брате. Прочетете си акатиста „Неопиваемая чаша“.
– Вие майтап ли си правите? Последната книга, която съм чел, беше устава на БКП, когато ме приемаха за член.
– Съжаляваме, имаме работа. Дочуване!
– Ало! Алооооооу!
–
Бях приятно изненадана, като прочетох статия по повод живота и личността на отец Роуз, която съвпада с моят интерес към неговата личност и към неговите книги. Случайно попаднах на реклама за превод на предговор на книгата на отеца „Животът след смъртта“, която открих и прочетох цялостно на руски. Мога са мо да кажа, че тази книга в много отношения промени представите ми за света и вселената, аз я четох денонощно, на един дъх. Книгата е написана на един съвременен език и учи човека за това, какви са опасностите от това да експерементираш в полето на медитацията, хипнозите, спиртичните сеанси, които водят до едно – контакт със злите сили. Мога да твърдя с увереност, че книгата се позовава изцяло на православни източници и е издържана духа на православието. Готова съм да преведа безвъзмездно книгата на отец Роуз, за да достигне тя до българския читател, защото съм убедена в нейната духовна полза. Съдя по ефекта, който са оказвали сподянето на идеи от книгата на мои познати, които се отказаха от модерни влечения и започнаха да виждат в християнската религия нещо смислено и полезно.
Книгата беше издадена на български език преди няколко години от Русенската мтрополия, но не намери широко разпространение.
Сега чета библиорафията на трудовете на отец Серафим. Десетки книги, множество статии, преводи и т. н. Бил е истински мисионер в Америка, рицар на православната вяра. Такива хора са малко.
Иначе и аз не съм съгласен с някои неща при него, на места има и крайности. Както и старостилците, приема житийната литература за едва ли не боговдъхновена. Това се усеща и в най-известната му книга – „Душата след смъртта“.
„Когато разговорът му бил неприятен, сменял темата. Никога не коментирал храната. Сексуалните желания му били чужди. Бил чист и девствен. Мислите му били отправени преди всичко към славата на небесния свят. Когато се подигал въпрос за секса, отец Серафим избягвал да коментира. Или просто казвал “Това е гнусно!” Макар да е чувствал уважение към приятелката си по време на следването, той никога сериозно не мислил за женитба.“
Този абзац звучи несъответно!Впрочем от книгата „Православният мироглед“на Серафим Роуз, НА КОГОТО ОПРЕДЕЛЕНО СЪМ ПОЧИТАТЕЛ, от предговора, се разбира, че той е имал доста бурни , или поне драматични епизоди на сериозни неблагополучия, май и напивания дори, разни сривове, сериозно увличане по дзен-будизъм, отчаяния и нихилизъм (?), преди да стане забележителния православно-християнски подвижник, за който знаем.
Имаше дори нечие становище?, че е бил хомосексуалист (?)-пак в недобрия му младежки период, но нямам основания да потвърдя достоверноста на тази „информация“, съобщена без доказателства може би в някой клубен форум, не си спомням вече.
Има особеност и около смъртта му-настъпила в резултат от нещо, което евентуално би могло да се нарече „остър хирургичен корем“, доколкото се разбира, и може би ако е отишъл навреме в болница-ако е имал тази възможност (живеел е в отдалечено от цивилизацията място), можеше да е жив и сега…
Вечна памет за Серафим Роуз!
Това е името на една книга на отец Роуз, преведена от руски на български от няколко хасковски ентусиасти. Накратко, това е приваславен анализ на съвременото общество – на настъпващия либерализъм, на материалистичната култура, на глобализацията… Когато я прочетох, бях впечатлен от дълбочината на ума му.
Отец Роуз е не само духовник, но и чудесен изследовател на обществените процеси.
Благодаря на доц. Стефанов за уточнението – съжалявам, че не съм имала аз честта да преведа тази книга. Фактът, че неговата книга не е получила популяризация е съвсем естествен – тя не е насочена към масовата публика и не може да бъде разбрана от всеки. Още веднъж ще повторя, че тя е твърде издържана, написана от добър богослов, който борави с един прекрасен начин на писане и анализ. Да сравнявам ли отказът от четенето на книгата му с поуляризацията на окултиската литуратура или тази повлияна от будизма – например Лазарев, Блаватска или Мулдашев, които се четат неистово. Между впрочем скоро се запознах с Мулдашев и неговите брътвежи, които са за хора на доста ниско интелигентно ниво. Но … те се четат и въздействот. У отец Роуз ми хареса това, че той се базира изцяло на православни източници и само систематизира написаното от вече утвързени православни авторитети. Не можете да си представите въздействието, което са оказвали моите думи, представящи неговите идеи върху хора, които въобще не вярваха на нашата църква и религия. Обикновено отговорът беше – аз въобще не подозирах, че в нашата религия присъстват такива схващания.
Съвпеменните българи (включвам и себе си) са доста неорентирани по тези въпроси и подобни четива биха били много полезни. Разбира се, не мога да твърдя, че книгата е 100 % достоверна – все пак говорим за живота след смъртта. Но тя е един опит да се систематизира виждането на православието по този въпрос и много трудно в нея могат да се открият тенденциозност или стремеж към атракция. Това е една от малкото книги, която ми е вдъхвала доверие именно по указаните причини. А за личността на самия отец едва ли съм аз тази, която ще изрича оценки. Но не мислите ли, че такива като него в съвременния свят са единици и е редно да изразим пред тях своята почит, а не в традиционен български дух да издребняваме и злословим?!
„които са за хора на доста ниско интелигентно ниво“. mislya che se kazva intelektualno 🙂
Иеромонах Серафим (Роуз). Царский путь. Истинное Православие в век апостасии. – http://www.catacomb.org.ua/modules.php?name=Pages&go=page&pid=265
Е, то май не се казва и за коментара, че е „върху“ нещо си, а на нещо си – защото ако намесим психоанализата „върху“ вместо „на“ може да се окаже доста по симотично и опасно от замяната на интелигентен с интелектуален
Стана ми много мъчно като прочетох коментарите. Защо винаги всичко трябва да се окаля?
Благодаря на Дон Кихот,който единствен не се изтъкна, а помага с информация.
Нека „който не е съгрешил пръв хвърли камък…“, дори и по Мулдашев да е…
никой никого не иска да окаля, но пък и се възмущавам от разни „благочестивци“, които побързаха да го обявят за „свети отец“. това естествено никога няма да стане. поради обективни причини.
тъй като много сме и съгрешили, явно и затова имаме собствено мнение… 🙁
аз заради Мулдашев се натъжих. Чудя се как ще ми обясни нещата,които е преживял,видял и описал този,който го отрича, само моля не и с бесовски преживявания.- Не бих искала да мисля, че индусите, които са будисти и т.н. не са Божии чеда като нас, а нация обзета от бесове хилядолетия…
А за Серафим Роуз мога да кажа само-дай Боже всекиму-да бъде обичан и следван както той е бил. Не че ще си изхвърля телевизора,както той препоръчва,но дълбоко в душата си бих искала да го направя,честно.Нещо ми подсказва,че е много прав! Но моето служение изисква други неща да правя и хората,които се нуждаят от мен ще избягат „през глава“, ако почна да следвам най-чистите копнежи на душата си…Някой ден…
А може би не смея да хвърлям камъни по никого, защото греховете са „пред лицето ми“ постоянно и съм склонна да приемам много гледни точки в стремежа си да прощавам, кой знае в какви каши мога да се забъркам така,това го казвам за извинение. Моля да ме извините. Но-никой не е всезнаещ, а крайностите граничат с фанатизъм,който ме отвращава и плаши.
със сигурност и Муун е много обичан и следван от поклонниците си, това не е критерий за святост.
та кой е безгрешен?
много добре казвате, че крайността граничи с фанатизъм, който ви отвращава и плаши. и мен също ме плаши фанатизма, който Роуз изповядва.