Пасха – незаслуженият Дар
Дойде Пасха – и много неща от Писанията се облякоха в плът и кръв. Така и става: ти слушаш думи, думи, думи, но не разбираш техния смисъл. Или ти се струва, че разбираш. Но после идва някакъв вътрешен опит и това, което си знаел от слушане, се превръща в знание на сърцето. След това се изисква памет на сърцето, иначе ще дойде „забвението“, да се избави от което, заедно с малодушието и окаменялото безчувствие, моли Бога в своите молитви св. Йоан Златоуст.
И така, дойде Пасха, и какво можем да разберем с живото, биещо сърце, а не с хладен ум? Можем да разберем защо св. Серафим Саровски на всички, които идвали при него, от един момент нататък започнал да казва: „Христос Воскресе, радост моя!“ Тоест той навлязъл в състояние, в което човешките немощи и скърби престават и изгарят, и можел да предава това състояние от своето сърце на сърцето на дошлия при него човек. За него (св. Серафим) Пасха била продължителна и вечна, а не празнувана веднъж в годината.
Щом като тя, Пасха, има в себе си нещо от вечността, то разбираемо е за каква радост говори Господарят на благоразумния слуга: „Влез в радостта на Господаря си“ (Вж. Мат. 25:23). Нали вечният живот не е ленива дрямка под някой райски храст, а „радост и мир в Светаго Духа“ (Рим. 14:17). И каква е тази радост, ако не радост за Агнеца, Който е бил мъртъв, и ето, жив е вовеки? Радостта на Царството Божие е истинска Пасхална радост, но умножена стократно. И именно в тази радост отчасти са влизали мъчениците, преподобните и праведните хора, имащи власт по всяко време да кажат: „Христос Воскресе, радост моя!“
Ако и псетата ядат от трохите, падащи от трапезата на своите господари, то ние, които живеем на земята и дори се влачим по корем, събираме изпод масата трохите от Пасхалната радост. Там, горе, е истинската трапеза. А при нас, на земята, са само трохите под масата. Но по неподражаемия вкус на тези трохи ние и сега можем да добием представа за вкуса на вечните блага, тъй като радостта и на небето, и на земята е във Възкръсналия Господ, Който е един и същ. Небесният и земният празник се отличават по силата на преживяванията и „бала“ на вълните на благодатта. Един човек се молел: „Отслаби ми вълните на Твоята благодат!“
Там, при небесните жители, радостта „бушува“. А тук, при нас, „морето се вълнува“ в няколко безопасни бала. А и това вълнение е различно: според мярата на вярата на всяко сърце, според мярата на усилията и лишенията през поста, според мярата на покайните трудове, предприети доброволно и своевременно. Някой се прозява на нощната служба, друг спи като в гроба, на обичайното си ложе, а трети цял се освещава. Невъзможно е тримата да изпитват еднаква радост.
А и грешникът не може да се радва силно. Ако налеем ново вино във вехти мяхове, и виното ще се разлее, и мяховете ще се скъсат. Затова Пасхалната радост се съпътства от чувство на недостойнство. Пасха не е пир, който сами сме заработили, а незаслужен дар, „та никой да не се похвали“. И Бог трябва да уравновесява подаваната благодат с откриването на немощите, скрити вътре в човека. Иначе човек ще погине. Ако само му се откриват неговите немощи, той ще умре от скръб или дори ще се убие. А ако само му се дава благодат, ще стане подобен на дявола. Затова изобилстващите с благодат дни обилно откриват на християнина многобройните му вътрешни рани, които не забраняват да се празнува Пасха, но ни забраняват да се гордеем и величаем. И на дневен ред излиза въпросът за запазването на благодатта. Например, написани немалко книги за това как да се готвим за Причастие, но не съм срещал книги, обясняващи как да се държим след Причастие. Можем да получим много (Бог е щедър!), но ще успеем ли да се разпоредим с получения дар?
И така, Пасха е дошла и на свой ред ще си отиде, а животът ще продължи. Задълго ли ще си отиде Пасха? Само за една седмица. Всяка неделя е Пасхален ден. Истински поклонник на Възкръсналия Господ не е този, който веднъж в годината идва на дългото и особено богослужение, носейки в ръце тежки чанти с храна, а този, който всеки неделен ден почита и прославя Победителя на смъртта – Иисус. В това разбиране Христовата Пасха е най-близкият и необходим плод на всички Пасхални тържества. Ако това се състои – след това много други въпроси на вярата ще се облекат в осезаема плът и кръв, ще получат вътрешно разбиране и ще принесат необходимия плод: тридесет, шестдесет, сто. І www.pravoslavie.ru.
Превод: Татяна Филева
