Плачът на Адам
Адам, бащата на вселената, е знаел в рая сладостта на Божията любов, затова, когато заради греха бил изгонен оттам и лишен от Божията любов, той горчиво страдал и с велики стенания ридаел по цялата пустиня. Душата му била измъчвана от мисълта: „Оскърбих любимия Бог”. Скърбял той не толкова за рая и за неговата красота, колкото за това, че се лишил от Божията любов, която всеки миг ненаситно тегли душата към Бога.
Така всяка душа, познала Бога чрез Светия Дух, но след това изгубила благодатта, преживява мъката на Адам. Боли я душата и тя много тъгува, когато оскърби любимия Господ.
Адам тъгувал на земята и горчиво ридаел, и земята не му била мила. Той копнеел за Бога и казвал:
„Тъгува душата ми за Господа и със сълзи Го търся. Как да не Го търся? Когато бях с Него, душата ми беше весела и спокойна и врагът нямаше достъп до мене; а сега злият дух доби власт над мене и смущава и измъчва душата ми, затова душата ми тъгува за Господа дори до смърт, и духът ми е устремен към Бога и нищо на земята не може да ме развесели, и с нищо не иска душата да се утеши, но отново иска да гледа Бога и да бъде с Него до насита. Не мога да Го забравя ни за минута, и се мъчи душата ми за Него, и от многото скръб плача и въздишам с глас: „Помилуй ме, Боже, Твоето паднало създание”.
Така ридаел Адам и сълзите се стичали по лицето му, по гърдите и по земята, и цялата пустиня слушала неговите стенания; зверове и птици мълчали печални; а Адам ридаел, защото заради неговия грях всички изгубили мира и любовта.
Огромна била скръбта на Адам след изгонването от рая, но когато видял сина си Авел, убит от своя брат Каин, още по-голяма станала скръбта му и се мъчела душата му, и той плачел и мислел: „от мене ще произлязат и ще се размножат народи, и всички ще страдат и ще живеят във вражда, и ще се убиват един друг”. И тази му скръб била необятна като морето, и да я разбере може само онзи, чиято душа е познала Господа и колко много Той ни обича.
И аз изгубих благодатта и викам заедно с Адам:
„Милостив бъди към мене, Господи. Дари ме с дух на смирение и любов”.
О, любов Господня! Който те е познал, той неуморно Те търси ден и нощ и вика: „Тъгувам по Тебе, Господи, и със сълзи Те търся. Как да не Те търся? Ти ми даде да Те позная в Светия Дух и това божествено знание тегли душата ми да Те търси със сълзи”.
***
Плаче Адам: „Не ми е мила пустинята. Не ми са мили високите планини, ни полята, ни горите, ни пеенето на птици; нищо не ми е мило. Огромна мъка мъчи душата ми: аз оскърбих Бога. И ако Господ отново ме вземе в рая, и там ще скърбя и ще плача: защо оскърбих любимия Бог?”
***
След изгонването от рая Адам заживял с болка в душата и от скръб много сълзи проливал. Така всяка душа, която е познала Господа, тъгува за Него и казва:
„Къде Си Ти, Господи? Къде Си Ти, Светлина моя? Защо скри лицето Си от мене, и душата ми дълго не Те вижда, и тъгува за Тебе и със сълзи Те търси”.
„Къде е моят Господ? Защо не Го виждам в душата си? Какво Му пречи да живее в мене? Значи няма в мене Христово смирение и любов към враговете”.
Бог е любов без насита и да я опишеш е невъзможно.
***
Ходел Адам по земята и от многото болка в сърцето си плачел, а умът му мислел за Бога; и когато изнемогвало тялото му и не можел вече да лее сълзи, духът му и тогава горял за Бога, защото не можел да забрави рая и неговата красота; но душата на Адам още повече обичала Бога и силата на самата любов я теглела към Него.
О, Адаме, аз пиша, но ти виждаш, че слабият ми ум не може да проумее как си тъгувал за Бога и как си носел тежестта на покаянието.
О, Адаме, ти виждаш, аз, твоето дете, страдам на земята. Малко е в мене огънят и едва не угасва моята любов.
О, Адаме, запей ни Господнята песен, за да се развесели душата ми в Господа и да почне да Го хвали и слави, както Го хвалят на небесата херувимите и серафимите и както всички чинове небесни ангели Му пеят трисветата песен.
О, Адаме, татко наш, запей ни Господнята песен, да слуша цялата земя, и всички твои синове да вдигнат умове към Бога, да ги услаждат звуците на небесната песен и да забравят мъката си на земята.
***
Светият Дух е любов и сладост за душата, ума и тялото. И които са познали Бога чрез Светия Дух, те без насита ден и нощ се стремят към живия Бог, защото Божията любов е много сладка. Но когато душата губи благодатта, тя отново със сълзи търси Светия Дух.
А който не е познал Бога чрез Светия Дух, не може със сълзи да Го търси и душата му е винаги в борба със страстите; умът му мисли земното и не може да стигне до съзерцание и да познае Иисус Христос. Той Се познава чрез Светия Дух.
Адам е знаел Бога и рая и след падението със сълзи Го е търсел:
„О, Адаме, татко наш, кажи на нас, синовете ти, за Господа. Твоята душа е познавала Бога на земята, познавала е и рая, и сладостта и веселието в него, и сега ти живееш на небесата и виждаш славата Господня. Кажи ни, как е прославян нашият Господ за Своите страдания и какви песни се пеят на небето, и колко сладки са тези песни, защото ги пеят в Светия Дух.
Кажи ни за славата на Господа и колко милостив е Той, и как обича Своето създание.
Кажи ни и за Пресветата Богородица. Как я величаят на небесата и с какви песни възхваляват нейното блаженство.
Кажи ни как се радват там светиите и как сияят те от благодат; как обичат Господа и в какво смирение стоят пред Бога.
О, Адаме, утеши и зарадвай нашите скръбни души. Разкажи ни, какво виждаш на небесата?…
Защо мълчиш? … Нали цялата земя скърби…
Или от Божията любов ти не можеш и да си спомниш за нас?
Или виждаш Богородица в слава и не можеш да се откъснеш от видението, и не искаш в нашата скръб да ни кажеш ласкава дума, за да забравим мъката на земята?
О, Адаме, татко наш, ти виждаш скръбта на твоите синове на земята. Защо мълчиш?”
Адам отговаря:
„Деца мои, не ме закачайте. Не мога да се откъсна от Божията любов и да разговарям с вас. Душата ми е ранена от любовта на Господа и се радва на красотата Му, и как мога да помня земята? Които живеят пред лицето на Владиката, те не могат да мислят за земното”.
„О, Адаме, татко наш, ти ни изостави, твоите сираци. Кажи ни какво да правим, за да угодим на Бога? Погледни децата си, разсеяни по земята, разсеян е умът им. Мнозина забравят Бога, живеят в тъмнина и отиват в бездните на ада.”
„Не ме безпокойте. Аз виждам Божията майка в слава, как да се откъсна и да говоря с вас? Виждам светите пророци и апостоли и те всички приличат на нашия Господ Иисус Христос, Сина Божи.
Аз ходя из райските градини и навсякъде виждам славата Господня, защото Господ е в мене и ме е направил подобен на Себе Си. Така прославя Господ човека, че го прави подобен на Себе Си.”
„О, Адаме, нали ние сме твои деца. Кажи ни, на нас, които скърбим на земята, как да наследим рая, за да можем и ние като тебе да виждаме славата на Господа. Душата ни тъгува за Господа, а ти живееш на небесата и се радваш на славата на Господа. Молим те, утеши ни.”
„Защо викате към мене, деца мои? Господ ви обича и ви е дал заповеди. Спазвайте ги, обичайте се един другиго и ще намерите мир в Бога. Кайте се всеки час за своите прегрешения, за да можете да посрещнете Господа. Господ е казал: „Обичам, които Мене обичат и ще прославя ония, които Мене прославят.”
„О, Адаме, моли се за нас, твоите деца. От многото скърби е тъжна душата ни.”
***
„О, Адаме, татко наш, ти живееш на небесата и виждаш Господа, Който седи в слава отдясно на Бога-Отец. Ти виждаш херувимите и серафимите и всички светии, и чуваш небесните песни, от чиято сладост душата ти е забравила земята. А ние на земята скърбим и много тъгуваме за Бога. Малко е в нас огънят, за да обичаме пламенно Господа. Научи ни, какво трябва да правим, за да намерим рая?”
Отговаря Адам:
„Не ме закачайте, деца мои, защото от сладостта на Божията любов не мога да си спомня за земята”.
„О, Адаме, тъгуват нашите души и са ни налегнали тежки скърби. Кажи ни нещо за утеха. Запей ни от песните, които чуваш на небето, да ги чуе цялата земя и хората да забравят мъката си. О, Адаме, ние сме много печални.”
„Не ме закачайте. Времето на моите скърби мина. От красотата на рая и сладостта на Светия Дух не мога вече да помня земята. Но ще ви кажа: обича ви Господ, и вие живейте в любов, почитайте властите, смирявайте сърцата си и Божият Дух ще живее във вас. Той идва в душата тихо, дава £ мир и говори без думи за нейното спасение. Пейте на Бога с любов и смирение на духа, защото Господ се радва на това.”
„О, Адаме, татко наш, какво трябва да правим? Пеем, но няма в нас любов и смирение.”
„Кайте се пред Господа и искайте от Него. Той обича човека и всичко ще даде. И аз много се каех и много тъжах, че оскърбих Бога, че заради моя грях вече няма мир и любов на земята. Сълзите ми се стичаха по лицето и мокреха гърдите ми и земята; а пустинята слушаше моите стенания. Вие не можете да разберете моята скръб, нито как ридаех за Бога и рая. В рая аз бях радостен и весел: Божият Дух ме веселеше и не знаех никакви страдания. Но когато бях изгонен от рая, студ и глад започнаха да ме мъчат; животните и птиците, които в рая бяха кротки и ме обичаха, подивяха, започнаха да се страхуват и да бягат от мене. Мъчеха ме лоши мисли; изгаряха ме слънце и вятър; мокреше ме дъжд, мъчеха ме болести и всички скърби по земята, но аз търпях всичко и твърдо се уповавах на Бога.
И вие търпете и се подвизавайте в покаяние: обикнете скърбите, изсушете телата си, смирете себе си и обичайте враговете, за да се всели във вас Светият Дух, и тогава ще познаете и ще намерите Небесното Царство.
А мен не закачайте: сега от Божията любов съм забравил земята и всичко в нея; забравил съм дори и изгубения от мене рай, защото виждам славата на Господа и славата на светиите, които от светлината на Божието лице и сами сияят, подобно на Него.”
„О, Адаме, запей ни небесната песен, за да чуе цялата земя и да се наслади на мира от любовта към Бога. Искаме да чуем тези песни: те са сладки, защото се пеят в Светия Дух.”
***
Адам изгубил земния рай и почнал да го търси с плач: „Рай мой, рай, прекрасен мой рай”. Но Господ с любовта Си на кръста му дал друг рай, по-хубав от предишния, на небесата, където е Светлината на Светата Троица.
Какво да въздадем на Господа за любовта Му към нас?
Превод: Кръстю Банев
Из книгата "Св. Силуан Атонски", ИК Омофор
