Свещеникът по време на война
Свидетели на военния конфликт в Южна Осетия са и мнозина православни свещеници. Изпълнявайки пастирския си дълг, те се стараеха да подкрепят духа на страдащите хора в зоната на войната. С двама от тях кореспондентът на в. "Комсомольская правда" проведе ден в полуразрушената Южна Осетия.
Отец Григорий и неговият син
Срещнахме отец Григорий, председател на цхинвалския храм "Св. Георги", във военнополевата болница.
Отец Григорий е уникална и много уважавана личност в Цхинвали. Той е един от служителите на Църквата, който е бил на предната линия на фронта – в най-прекия смисъл на думата.
– Бомбардировката ме завари у дома – започва разказа си отец Григорий. Беседваме с него пред разрушената сграда на републиканската болница. – За себе си реших: аз трябва да умра като свещеник. Облякох свещенически одежди. Помолих се. Причастих жената и сина. А когато бомбите малко понамаляха, двамата с моя син Александър (той е на 21 години) тръгнахме, притичвайки от едно място на друго, към един от отрядите на осетинските доброволци. Синът ми взе в ръката си автомат и заедно с другите стреляше по врага. А аз служех на Бога – изповядвах и причастявах опълченците преди боя. И май Господ наистина стори чудо, щом има оцелели от този ад.
Снаряд избухнал съвсем близо до сина на отец Григорий, но не му причинил вреда, само го ранил слабо в ръката.
– Хората не забравиха Бога, и Бог беше заедно с тях – казва с увереност свещеникът. – Църковните служби по времето на боевете в Цхинвали не спираха. Хората се молеха навсякъде: в мазетата, в полуразрушените блокове, в обстрелваните коридори на разрушената болница… Денем и нощем четяха Псалтира и молитви за застъпничество и вразумяване на враговете.
За довчерашните неприятели отец Григорий говори неохотно.
– Не искам да изпадам в изкушение. Жал ми е за тези хора, грузинците. Те забравиха Бога. Защо дойдоха тук? За да умрат! И да донесат смърт на другите. Нека да отговарят за това пред Бога. Бях в напуснати грузински села. Техните свещеници бяха оставили храмовете си, без да потребят св. Дарове, без да вземат чашата за причастие. Според църковните канони това е предателство.
– Тук всичко е от дявола. И аз много се надявам, че руснаците и осетинците строшиха рогата на този дявол.
Нана
Игумен Панасий, настоятел на архиерейското подворие на Адъгейската и Майкопска епархия, пристигна в Цхинвали малко след като там бяха стихнали взривовете и спрели боевете.
Сядаме в неговата кола и пътуваме към временната полева болница. Къде другаде, ако не там има хора, които се нуждаят от успокоение и утешение?
На входа срещаме млада жена с момиченце в скута. Момиченцето се казва Нана. То е на 5 годинки, но не говори.
– Страх я е – въздъхва майка й. – Когато започнаха да ни обстрелват, тя ужасно се уплаши. Лекарите казват, че това е шок. Но обещават, че ще й мине.
Отец Панасий изважда от торбичката си миро и маже с молитва челото на момиченцето. След това я черпи с мед и ябълки.
– Вземи! – казва й мама. – Не се плаши от отчето, той е добър.
И момиченцето послушно взима лакомствата от ръцете на отец Панасий.
Расото като пропуск за предната линия
Пътуваме заедно с отец Панасий към предната линия – да видим как се изтеглят войските. Подскачаме по разбития път, а наоколо нито една мирна картинка – само разрушени села и изгорели къщи.
На всяка крачка ни спират патрули. Въоръжените войници идват, за да ни поискат документите. Но когато виждат зад кормилото свещеник, молят първо за благословение и молитва, и чак след това проверяват кои сме. Отецът моли войничетата да си свалят каските си и ги прекръства.
– Да ви пази Бог! – прави широки кръстове той.
Храмът – място за спорове?
Пред катедралния храм "Рождество Богородично" в грузинския град Гори бяхме посрещнати от отец Газмат. Той мирно се здрависа с отец Панасий и ни покани да влезем. Храмът "Рождество Богородично" е един от най-старите храмове на Грузия. Иконите, които красят стените му, са нарисувани преди няколко века.
Заедно с отец Панасий палим свещи пред иконите на Спасителя, Божията Майка и св. Николай Чудотворец.
– Отче, с каква цел идвате тук? – интересува се отец Газмат.
– И двамата сме свещеници и трябва да направим всичко, за да настъпи мир – отговаря отец Панасий.
– Че нали вие, руснаците, започнахте тази война. А сега искате мир? Вие воювате за нашите земи. Искате да ни ги отнемете.
– Вие избихте нашите миротворци, само тогава се намесихме – опитва се да каже отец Панасий, но всичко е безполезно.
– Ние постъпихме правилно – настоява отец Газмат, – вие нали вкарахте войски в Чечения, изтрихте Грозни от лицето на земята. Защо тогава грузинците не могат да сторят същото с Цхинвали, нали това е грузинска територия?
– Ами заповедта "Не убивай"? – пита отец Панасий.
– Като свещеник не одобрявам убийството, но като патриот благославям моя народ за тази война. А във всяка война има и жертви – чуваме отговора.
Време е да си тръгваме. Влизам за последен път в храма. Клисарката стои пред свещниците, където горят запалените от нас свещи. Тя ги вади от свещниците, чупи ги и ги изхвърля в кофата за боклук…
В оцелелия цхинвалски храм "Св Георги" тече празнична служба. Присъстват стотици хора: военни, местни жители, бежанци.
Аланският епископ Георги чете специални молитви, молейки се за Божия закрила, мир и вразумяване на враговете.
– Преживяхме нещо невероятно – казва той на хората, събрали се в храма, – нашите братя по вяра от Грузия убиваха нашите деца и жени, палеха къщите ни, разрушиха християнски храм от VII век, храмове-паметници от византийско време, най-старата синагога в света, която е на 2 хиляди години. Невероятно, но те стреляха по нашите хора, които се криеха в храма, а през това време за нас се биеха мюсюлмани! Сред тях имаше и руски войници, и опълченци от другите републики на Кавказ, и батальонът "Изток" от Чечения. Животът показа кой е истински брат, кой служи на Бога, а не на войната! Но ние трябва да се молим за враговете, за да ги вразуми Бог.
Службата приключи. Завърши още един цхинвалски ден. А утре всичко ще се повтори отново. Отново отец Панасий, отец Григорий и другите свещеници, дошли в Цхинвали, ще лекуват душите на измъчените и ужасени хора, ще им говорят, че трябва да има прошка и за враговете, че мирът ще настъпи непременно на тази земя. Дано да стане така. Амин!
Цхинвали, 5 септември 2008 г. | Комсомольская правда
Превод: Андрей Романов
Невъзможно е да бъдем угодни Богу с оръжие в ръка. Именно поради това нашият Господ Иисус Христос е предупредил един от учениците си казвайки му: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат“ (Мат. 26:52).
И още: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9).
СЛАВА НА ТЕБЕ ГОСПОДИ ВОВЕКИ! АМИН!
Война и мир от християнско гледище. – http://www.krotov.info/libr_min/13_m/mar/tini.htm
‘Тук всичко е от дявола. И аз много се надявам, че руснаците и осетинците строшиха рогата на този дявол.’ – по такъв начин истински свещенникне може да се искаже
Хубави миротворци – стояха, стояка и превзеха територии и ще построят на чужда територия военни бази. А руснака тези народи и за хора не ги смята. Всичко е мръсна политика. Жалко че и църква е употребена на тази цел
Halyna, мислете малко с главата си! Кой наруши мира, кой нападна пръв и извърши големи жестокости спрямо мирното население? А че свещениците от двете страни на фронта са политизирани, това е вярно. За съжаление нашето православие често пъти не успява да се издигне над държавните и националните бариери.
Да стои турска войска по кърджалийско – уж миротворци, да провокира по всякакъв начин напрежение, а после -ах -България е нападнала, какво – собствена територия? А ситуация беше точно такава. Ако това е нарушен мир, ..Капани бяха заложени отдавна и Горката Грузия падна вътре. Започнато зло ламти за по голямо зло – така виждам с очите си и така мисли главата ми – а че свещенника благославя детето си на война в единоверие – какво е добро – същото преумножаване на злото