Силата
Живеем в грубо и безскупулно общество, в което като че ли се възражда култът към мутрите, крадците и убийците. Общество, в което байганьовската наглост и жестокост се цени повече от любезността. Общество, което тачи силата на парите и мускулите, а не силата на вярата и духа.
Попадна ми едно американско есе за силата, което искам днес да споделя с вас в мой превод:
Силата на мъжа не е в ширината на неговите рамене. Тя е в ширината на ръцете, които прегръщат с топлота.
Силата на мъжа не е в ниските заплашителни тонове на неговия глас. Тя е в нежните слова, които той изрича с усмивка.
Силата на мъжа не е в многото приятели на чашка, които са с него дотогава, докато ги черпи. Тя е в това, да направи той най-близките си хора свои приятели.
Силата на мъжа не е в уважението, което изпитват към него колегите му по служба. Тя е в уважението на неговото семейство.
Силата на мъжа не е в това, колко силно удря. Тя се крие в това, колко нежно докосва.
Силата на мъжа не зависи от рунтавите косми на гърдите. Тя е в неговото сърце, което лежи вътре в гърдите.
Силата на мъжа не е в това, с колко жени е преспал. Тя е в това, доколко може да бъде верен на една жена.
Силата на мъжа не е в тежестта, която може да повдигне. Тя е в тежестите, които той може да свали от гърба на другите.
Нека и ние се замислим – дали сме тежест или помощ за околните, дали увеличаваме техните тежести или ги облекчаваме, дали използваме силата си, дадена ни от Бога, за да манипулираме другите или да им помогнем в името на Христос.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
много силно есе! Не само, защото подобен образ на мъжа би спомогнал за връщане на равновесието, нарушено от феминизацията на мъжа и маскулинизацията на жената, а може би защото препраща към така естествените отношения, в които мъжът си е мъж, а жената жена.
Чест и початания! Кратко, точно и ясно. И мъдро.
почитания! (съжалявам за правописната грешка).
Ami nali niakoi uzh daze viarvashti hora smiataha che e goliama gordost za myzha da e bil s mnogo zeni prez zhivota si.Te vyzpitavaha sinovete si v poligamia,edno sataninsko povedenie. A v sashtoto vreme kogato edna zena e postradala ot negovo manipulirane i nasilie tia e prezriana ot obshtestvoto i daze nikoi myzh ne ia iska.Predi da otsydite vizhte che vsichki hora sa ravni pred zakonite i vsichki shte bydat sydeni bez znachenie pola,uma,krasotata,bogatstvoto.I posle zashto imalo emanzipazia ami taka shte e dokato ne premahnete nespravedlivostite.
разбира се, че е хубаво, след като не го е писал Павелчо. Усеща се някак си невъзможността за припокриване на текста с въпросния човек (по разбираеми канонични причини). 🙂
Нежна мъжественост – женската мечта! Но именно тя зависи в най-голяма степен от потентността, без последната да служи за развратни действия. Именно половата немощ (тесните рамене) е в основата на причините на грубиянщината, поради неравномерната соматична сексуална разпрделеност. Този, който може да преодолее стихията на пола (в случая – мъжкият) трябва да е мъжествен в твърдостга на позицията си определяща отношение му към него, а не разбира се, в показа на вторични полови белези. Нито прекалената нежност е гаранция за сърдечности топлота, нито бекомпромисната твърдост презентира мъжествен характер. Изискването за надделеване на един от двата случая, води или до педерастия или до мачизъм, като двете са индикатор за сгрешена сексуална волеизява.
Моля Ви, не бъдете толкова снизходителен. Не като че ли се възражда, вече е възроден култът към мутрите, крадците и убийците. А в общество ни байганьовската наглост и жестокост се цени повече от любезността. Общество ни тачи силата на парите и мускулите, а не силата на вярата и духа. И това вече е насадено в подрастващото поколение. Наистина има прекрасни деца, но колко са те?
А към есето, просто нямам какво да добавя. Поздравления!
Хубавите думи учат душата, карат я да полети , а когато в тях има и мъдрост – това е скъпоценен дар, който може да се превърне в спасение, в глъдка въздух, за да продължиш, за да издържиш, за да се поправиш.
Благодаря Ви архим.доц.д-р П.Стефанов
на ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ- според първоаприлският брой на в-к „Църковен егоист“, дарява СВРЪХСКЪПИЯ СИ АВТОМОБИЛ-http://egoist.dveri.bg/content/view/53/32/
Да изпратим по имейл (mitropolia_plovdiv@abv.bg) благодарствени писма до митрополита!