Четецът Сергий Аверинцев
"Четецът Сергий Аверинцев" – тези думи помоли да напишат на гроба му Сергей Сергеевич Аверинцев (1937-2004) – световноизвестният филолог-класик, преводач, богослов, изкуствовед, културолог, поет. От всичките си многобройни дейности и дарования той в края на живота си отдаде предпочитание именно на служението си на Църквата – особено ценеше возможността да участва в богослужението като четец и проповедник. За това си спомниха хората, които са били близки на С. С. Аверинцев, членовете на неговата евхаристийна общност – преподавателите от Свято-Филаретовия православно-християнски институт (СФИ), в чийто параклис той е проповядвал, и член на чийто настоятелски съвет е бил до смъртта си. Срещата от цикъла "ХХ век: Личност и епоха", посветена на Сергей Аверинцев, се състоя на 17 юни в библотеката "Тургенев" в Москва. Залата едва вмести всички желаещи.
"Човекът, който беше в световната култура като у дома си и у дома си като в световната култура" – така го помни Александър Копировски, магистър по богословие, професор, научен секретар на СФИ. Според него служението на Сергей Аверинцев на Църквата не е била "приумица на учен чудак": Аверинцев никога не е криел принадлежността си към Църквата – нещо, което трудно можем да си представим в контекста на съществуването на съветската академична наука.
И все пак някои обстоятелства от биографията на "академика с необикновена съдба" се подредиха по учудващ начин. Например, както разказа Копировски, московската "комунална" квартира, в която израснал Сергей Сергеевич, се е оказала своеобразен "остров на свободата, където нямало нищо съветско": "Сергей Сергеевич знаел твърде малко знаел от това, което трябвало да знаят всички съветски хора". Или още един поразителен "куриоз": за своята монография "Плутарх и античната биография" младият учен получил през 1968 г. премията на Комсомола. Какво по-далечно от от съвремието може да има от тази тема! Но Аверинцев писал именно "за съвремието": Плутарх бил за него също такъв съвременник, както и всички класици на древността. "Платон е съвременен, а Аристотел е актуален" – тъй формулирал Аверинцев. Дали са го разбрали онези, които присъдили премията, трудно можем да отгатнем, но ученият приел тази награда като "подарък на съдбата". Една такава солидна премия е била "чудесен щит" по съветско време, позволявайки на учения да работи необезпокояван, отбеляза Копировски.
Или да вземем историята с прочутия 5-ти том на съветската "Философска енциклопедия", за която Аверинцев трябвало да напише статията "Християнство". Ученият я написал добросъвестно – така, че бил повдигнат дори въпросът за конфискуването на тома от книжарниците! Във връзка с това се събрал дори ЦК на КПСС, изплашен от "духовния терорризъм" на Аверинцев. Формално обаче нямало за какво да се заядат: статията била написана абсолютно научно, макар и съвсем не в съветски дух. И така работата била потулена, а Аверинцев продължил да работи, поразявайки всички с феномена на особеното си присъствие в съветска среда. "Радикалната актуалност на Сергей Аверинцев е в жанровата неопределеност на неговото слово", писа поетесата Олга Седакова.
Всяка негова научна публикация със заглавие, което на пръв поглед би могло да привлече само тесни специалисти-византинисти, ставала богословско откровение за онези, които търсели път към християнската вяра. Мисионерско, просветителско значение имала и неговата монография "Поетика на ранновизантийската литература", която станала своеобразна парола за вярващата и търсещата вяра интелигенция. Д. С. Лихачов поискал тогава за тази работа Аверинцев "незабавно да бъде причислен към сонма на докторите". Участниците на срещата си спомниха и за това, как Аверинцев отговарял на скептиците, убедени, че християнството е религия на робите и че то потиска човешка свобода. "За мен в християнството се усеща не стесненост, а по-скоро уплах от огромния простор" – казвал той.
Сергей Аверинцев почина през 2004 г., но не престана да бъде наш съвременник, отбеляза Копировски. Той напомни, че ученият е смятал възстановяването на историческата памет за нещо изключително важно за човека и обществото. "Който няма историческа памет, е обречен на кармично възмездие", писа Аверинцев, имайки предвид, че от възстановяването на историческата памет пряко зависи бъдещето на човечеството. "Кой е истински учен?", пита Аверинцев и отговаря: "Този, който работи за всички, който строи мостове над реките на невежеството", и добавя с тъжна ирония: "А тези реки променят коритата си". "Сега мостовете на Аверинцев се оказват непоискани" – това е вече тъжното наблюдение на Копировски.
По време на срещата беше показан видеофрагмент от последната проповед на Сергей Аверинцев в параклиса на СФИ. Хорът на СФИ изпя в негов преводр псалмите, които се пеят по време на богослужението. Много от участниците в срещата разказаха своите спомени за Сергей Сергеевич, споделиха своите впечатления от неговите книги и статии и дискутираха особеностите на неговото научно, обществено и църковно служение. Вечерта завърши с думите на приятеля на Аверинцев, италианския филолог Виторио Страда: "Неговото служение беше плод на руската култура, чиито островчета се бяха запазили въпреки всичко през съветската епоха, и която именно в него, роден през 1937 г., намери своето възраждане и обновяване". | Благовест-Инфо
Снимки: Благовест-Инфо
Превод: Андрей Романов
Показателно е как руснаците се опитват да намерят мост на приемственост между православная Русь, която сами си разрушиха и комунизма, който изнасяха със силата на оръжието и с цената на тежки гонения и репресии над вярващите и националистите из цял свят. Личности като Сергей Аверинцев, мир на праха му, служат като емблеми на една имперска по същината си идеология, която днес Русия формулира като православие, славянство и национална идея. Ние също имаме големи творци и мислители, но те бяха заклеймени като фашисти, великобългарски шовинисти, македонстващи и буржоа. Пример е световният български писател Димитър Талев, който по време на престоя си в комунистически лагер отслабва до 40 килограма и е носен на една специална платформа от колегите си за да не бъде убит от охраната като „лентяй“. Показателно е обаче, че българската интелигенция страни от Църквата. Това донякъде е основателно, защото квилификацията, образованието и професионализма на модерния българин е платен от Държавата и на практика Църквата няма никакво участие в интелектуалното и морално израстване на българите през последните 60 години. Но примера с Аверинцев е показателен доколко голямото свободно богословие има нужда от връзки с класическото образование, философията, културологията и изкуството. Защото проблемът на българската интелигенция, е че не познава изворите и авторитетите на световната култура в оригинал и не знае естествения език и данни на свидетелствата, а ползва преработки или интерпретации.
В текста е написано: „Плутарх и античната биография“, а може би става дума за „Плутарх и античната философия“.
Аверинцев е интересен учен.
книгата се казва точно така. Плутарх не е философ, а автор на т.нар. Сравнителни животоописания – биографии на известни двойки личности от античния свят, по един грък и един римлянин (напр. Цезар и Александър), чийто живот той описва, а после сравнява.
успоредни животописи. аверинцев е наистина класа.