Атонски старец за невидимата борба
1. След като сме проумели добре, че ловецът на нашите души навсякъде е турил и разстлал своите мрежи, да не се отдаваме на сънливост. И на пазара, и на площада, и в семейния кръг, и дори в самия храм Божи да забелязваме поставените мрежи, дори ако те са прикрити изкусно с благочестие. Но кой наистина би могъл да се избави от тези маскирани мрежи и да се посмее над техния страшен майстор? Целият опит на преподобните наши отци свидетелства, че само смирението, тази висока и всесилна добродетел, този духовен меч, изтръгва злото из корен и разрушава лесно мрежите на врага. Затова да направим малко усилие и да придобием тази най-спасителна, унищожаваща дявола добродетел: смирението!
2. Чедо мое, и в радостта, и в скръбта – винаги бъди предпазлив. И в радостта си не прехвърляй границите, изказвайки я с оживление и смях, и в тъгата не помрачавай лицето си така, че това да се забелязва, защото дяволът пуска своите помисли като стрели, но не може да разбере дали сме ги приели в сърцето си.
Той като изкусен майстор, посредством прилога, пускайки стрелата на злия помисъл, наблюдава лицето ни и всички движения на тялото ни и по тях определя доколко стрелата е ранила нашето сърце. Ако види, че душата е ранена, то тогава пуска по-силно стрелите си, за да я умъртви. А ако по характерните признаци вижда, че душата не е ранена, тогава променя тактиката.
Затова, когато изпитваш радост, скривай я в своето сърце, за да не научи дяволът за нея от твоята невнимателност и да не ти я открадне с някакво изкушение. И в скръбта постъпвай по същия начин, за да не я увеличи той в теб, научавайки за нейната причина. Когато и в радостта, и в скръбта се намираш в уравновесено състояние, дяволът, незнаейки точно какво се върши вътре в теб, не знае и как да воюва с теб.
3. Демон среща великия Макарий и му казва:
– Слушай, Макарий, какво ти, стоейки в тая пустиня, правиш повече от мен? И аз живея в пустинята като теб. Ти постиш, а аз не ям никога. Ти се стремиш към нищета, а аз не притежавам нищо. Ах, Макарий, само в едно нещо ме превъзхождаш, за което аз не мога и да мечтая.
– Какво е то? – пита Макарий.
– Смирението! То ме изгаря!
И, казвайки това, той станал невидим.
И тъй, да направим това малко усилие и да придобием тази спасителна добродетел! И да вярваме, че ще я получим, когато с вяра, търпение и настойчивост чукаме на вратата на Божието милосърдие, която се отключва лесно – с ключа на евангелската бедна вдовица. Да отхвърлим от себе си товара на мързела и във всяко изкушение да тичаме бързо при Бога, молейки Го за помощ, за да погубим духовния Голиат и да спасим от гибел своята душа.
4. Винаги се моля на Бога да ви даде способност за преценка. Вие все още нямате опитно знание за уловките на дявола, чиято цел е да не ви остави никога на мира. Кога отдясно, кога отляво, кога с ваши собствени, кога с чужди неща той ще ви занимава, за да не дава покой на вашата душа, за да не видите дъното ѝ, на което има още много мръсотия.
Не се занимавайте с нищо външно спрямо самите вас. Станете глупци, за да бъдете умни. Станете невежи, за да ви разкрие Господ Своята премъдрост. | Pravlife.org
Превод: Андрей Романов
