Дарбите на свети Паисий Светогорец ‒ дар за всички вярващи

През януари 2015 г. старецът Паисий Светогорец (1924-1994) бе причислен от Вселенската патриаршия към сонма на православните светии. Всяка година на 12 юли – в деня на неговото успение, православният свят отдава почит на преподобния Паисий.

Неизброимо много са изумителните разкази, свидетелстващи за благодатните дарове, които е притежавал старецът Паисий и е раздавал за благото на хилядите хора, които са търсили помощ и съвет от него. Затова и името му става символ на радост и утеха – за всеки, който се е докосвал до личността му и до духовната му мъдрост. Натоящият текст в лаконичен вид представя няколко от дарбите, които безспорно е притежавал старецът, макар и в дълбокото си смирение да е избягвал да говори за тях…

Дар за изцеление

Старецът Паисий е изцелил много хора, страдащи от тежки и често нелечими болести, сред които: рак, парализа, слепота, сърдечни заболявания, безплодие и др. Отец Паисий понякога лекувал само с думите: „Нищо ти няма, добре си”, друг път лекувал болните с помощта на свети мощи или ги помазвал с елей от кандилото на Св. Богородица, като правел кръстен знак, а друг път дълго се молел за болния.

Дар за изгонване на бесове

Преподобният Паисий Светогорец е освобождавал от бесове много хора, като ги е прогонвал от тях, също така, често пъти в колибата си той се борел с атаките на демони като напълно ги е побеждавал.

Дар за пророкуване

Преподобният Паисий е предсказвал бъдещи събития на хора, както и за съдбата на Гърция.

Дар на прозорливост

По Божията воля свети Паисий виждал ясно кой и какъв е онзи, който идвал при него – как е името му, какво е физическото и душевното му състояние, къде е роден, какво е миналото му, какви мисли се въртят в ума му, каква е професията му, какви проблеми го тревожат. И всичко това той знаел още преди човекът да си бил отворил устата. Смиреният монах Паисий виждал какво се таи дълбоко в сърцето на всеки човек по-добре отколкото самият човек знаел за себе си.

Преподобният имал свой си „духовен телевизор” и виждал дори и човек, който е на далечно разстояние от него. Знаел дори какво пише в някое изпратено до него писмо без да го отвори и отговарял на писмото без да го е прочел; знаел какво съдържа изпратеният му колет, без да го отваря.

Дар на разсъдителност

Преподобният Паисий Светогорец знаел във всяка една ситуация каква е Божия воля, дали трябва да я каже или да я премълчи; знаел кое е най-доброто и правилно решение, дори и по въпроси, свързани с научни теми, въпреки че е учил само до четвърти клас.

Дар да утешава

Така, както слънцето прогонва мъглата и сгрява всичко живо на земята, така и преподобният Паисий имал дара да утешава, да премахва тъгата и да приласкае всяка една измъчена душа, доближила се до него.
Хората идвали при отец Паисий с измъчени души, а си тръгвали успокоени. Дори и само да го зърнели, те се изпълвали с радост и сила. Смиреният Паисий отнемал цялата им болка. При него ходели и много монаси, измъчвани от грешни помисли и изкушения, но само след кратък разговор с него се чувствали облекчени, сякаш им израствали крила. Промяната се забелязвала при всички, посетили отец Паисий Светогорец, тя била толкова очевидна, че понякога им задавали въпроса: „Ти да не би да си ходил при стареца Паисий?”

Дар за различаване на духовете

Преподобният Паисий знаел с точност дали една мисъл или духовно събитие е от Господа или е от лукавия, чиято цел е да ни подмами и да ни подтикне към злото.

Дар за ясно слово, за проповядване и богословстване

Словото на стареца Паисий било обикновено като това на апостолите рибари, но всъщност много живо, благо, утешаващо, като падаща роса върху зажаднели души. Често пъти говорел с притчи, давал примери от природата и от живота. Той се изразявал ясно, но и поетично, използвайки и много образност. Можел да говори цял ден, без да се готви предварително за съответните теми, а хората го слушали със затаен дъх и не отлепяли очи от него. Неговото слово пронизвало направо човешките сърца.

Познанията му в различни области учудвали всички, притежавал удивителна мъдрост и изумителна памет. Напътствал духовно монаси и цели манастири, разрешавал проблеми на семейни и несемейни миряни, срещал се с хора на науката, които се учудвали на познанията му и на бързата му мисъл. Смиреният отец Паисий се издигал или слизал на културното и духовно ниво на конкретния човек, взимайки предвид неговия характер, професия, произход и какво го вълнува. От богатия си духовен опит, който имал, и от общението си със светии, ангели, с Божията майка, но и с виждането на духовната Светлина, той се превърнал в истински богослов и имал познание за Божиите тайни. Само за няколко минути разрешавал богословски неясноти, натрупвани с години от академичната общност на различни богословски школи.

Дар за преодоляване на природните закони

Често пъти природните стихии отстъпвали пред отец Паисий Светогорец и така той преодолявал и обезсилвал физичческите закони.

Разказите свидетелстват, че понякога той оставал сух по време на дъжд, въпреки че около него валяло силно, върху него не падала нито капка! Когато поискал, той можел да стане невидим, и никой край него да не го вижда! Много пъти по време на молитва тялото на отец Паисий Светогорец се издигало във въздуха; дори и когато работел или ходел, свидетели са го виждали, че не стъпва по земята (бил на около 30 см над земята).

Въпреки че е бил на вид слаб (заради аскетичния си начин на живот), след като се помолел и се прекръстел, той успявал да вдигне с ръцете си извънредно тежки камъни, които не можели да бъдат помръднати дори и от няколко души.

Никой никога не е успявал да снима или да запише отец Паисий без негово разрешение; поради неговото смирение преподобният отец избягвал да бъде сниман, записван с видео или аудио апаратура; отстъпвал само пред много чувствителни и смирени хора, за да не ги нарани с отказа си, като от любов към хората той жертвал дори и смирението си.

Мнозина са се опитвали да го снимат тайно, без негово съгласие, но на снимките не излизало абсолютно нищо, сякаш обективът е бил закрит с предпазното капаче, друг път „изгаряла” фотолентата или апаратът блокирал, или пък снимката излизала много ясна, но без образа на нея на преподобния Паисий. Когато се опитвали да го запишат тайно, без негово съгласие, записът се изтривал от само себе си или се записвали всякакви околни звуци (разговорите на другите присъстващи лица, чуруликането на птиците или други шумове), но гласът на отец Паисий липсвал напълно. Винаги когато хората са се опитвали да го снимат или записват тайно, въпреки молбата му да не го правят, преподобният Паисий Светогорец знаел, че са го снимали или записали, и понякога им казвал: „Дори и да се опитвате, няма да излезе нищо”, както и ставало.

Дар да преодолява разстоянията

Понякога преподобният Паисий Светогорец се придвижвал с тялото си за част от секундата от Света гора до Солун, или от Епир до Македония. Безброй пъти отец Паисий Светогорец е спасявал от смъртна опасност различни хора, които са се намирали на хиляди километри от него. Без да помръдне от колибата си на Света гора, старецът се пренасял много далеч, за да помогне на някого, чиито живот е застрашен или по някакви други причини. По време на молитва в килията си често пъти Светият Дух отвеждал отец Паисий в болници, в къщите на опечалени хора, при хора, готови да се самоубият. Понякога преподобният им се явявал (или насън или на яве). Друг път, без да го виждат, проследявал какво се случва на съответния човек, на някое семейство или в даден манастир. | Sfantulmunteathos.wordpress.com

 

Текстът е вдъхновен от книгата “Животът на стареца Паисий” от йеромонах Исаак (бълг. изд. на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон)

 

Превод от румънски: Сандра Керелезова

 

Близки теми: