Да намерим вътрешен мир във Възнесението
Вече сме почти пред прага на лятото. Подходящо време просто да поспрем за отмора и да поемем спокойно дъх. Ако живеете близо до плаж, да речем, идете и отдъхнете там, поканете и приятели. Спомням си как през моите детски години в Ню Джърси търсех радост в множество подобни неща. Но колко от нас успяват и днес да правят това? Ангажирани сме до такава степен, че сме забравили какво е истинската почивка, или онова, което действително ни носи усещане за обновени сили, а то е жизненоважно за нас.
Днес Църквата тържествено почита празника Възнесение Господне, а от Пасха насам нашата богослужебна практика е дълбоко наситена с радостта от Възкресението. В светлината на този период от църковната година – период на слава, миролюбие и благодат – ние трябва да сме изпълнени с вътрешен мир и да чувстваме в пълнота присъствието на нашия Господ. Пък се оказва, че като че ли все още полагаме усилия и все не успяваме да се освободим от напрежението, да намерим покой.
Защо се получава така? Отчасти защото живеем живота си в някакви емоционални и духовни плитчини. Толкова сме затрупани от ангажименти, че не се спираме, за да размислим, да се вслушаме, да добием ясно съзнание за собствените си действия и вътрешни подбуди.
Ангажирани сме заради самото чувство за ангажираност
Оставяме други да определят програмата за деня ни. Нерядко не съзнаваме дори причините, които ни карат да вършим определени неща. Понякога се държим почти като умопомрачени, затрупвайки се с какви ли не задачи, планове, задължения. За нас същественото е да не бездействаме. Но не по-малко съществено е и да се откъснем от цикъла на ежедневието, да се съсредоточим, да добием представа какво ни тласка към едно или друго действие, да се уверим, че избраните от нас решения и дела са плод на най-съкровените ни ценности.
Как да постигнем такъв обрат? Да започнем от сърцето!
Опознай себе си
В словата на един стих от псалмите е концентрирана цялата сила на това наставление: „Да търси мир и да следва подир него“ (Пс. 33:15). Потребен ни е мир, но ние трябва да полагаме активни действия, за да го открием – трябва да го търсим и да го следваме. Какво ще рече това? Св. Исаак Сириец ни учи какъв е отговорът: „Вникнете ревностно в съкровищницата, вложена вътре във вас, и ще съзрете каква е съкровищницата на Небесата. Стълбата, водеща към Царството, е вътре във вас, тя е в душата ви. Потопете се вътре в себе си и ще откриете в собствената си душа стъпалата, по които да се изкачвате.“
Търся. Следвам. Вниквам. Изкачвам се. Дори само изчитането на този списък леко ме замайва. Само че такава е словесната картина на вътрешния мир. Иисус Христос известява: „Царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:21). Към нас е отправен призив да поемем навътре, да открием сърцето си, същината си, душата си. Оттам да започне нашето пътуване.
Още преди Христовото Рождество гръцките класици на философията са разбирали тази основополагаща истина за нашата човешка природа. Главно правило в ученията на Платон и Сократ е: „Опознай себе си“.
Трябва да излезем от своите вътрешни плитчини, от този наш безсъдържателен, лунатичен преход по повърхността на живота.
Призвани сме да се събудим, да проникнем в дълбочина. Не е лесно. На практика това е доживотен труд. И така, докъдето и да сме стигнали, просто полагаме началото и внимателно пресяваме пропуските си. Св. Исаак също е казал: „Всяка добродетел е неразривно свързана с непрестанна борба.“ Нека се замислим и над отговора на един игумен, когото попитали с какво се занимават монасите по цял ден: „Падаме и после се изправяме, падаме и се изправяме…“.
Всички сме потопени в океан от информация. Православните казват, че през по-голямата част от ХХ век дяволът се е опитвал да надвие Църквата чрез ограничаване на информацията, чрез отнемане на възможността хората да слушат Словото Божие. И до днес на много места това, за жалост, се случва. Но можем да кажем, че в наши дни дяволът е променил стратегията си – той се старае да ни залива с потоци от думи и идеи, да ни наводнява с информация, полагайки усилия да ни лиши от възможността да откриваме Словото Божие вследствие на целия този хаос.
Но това не бива да ни спира. Свети Паисий Светогорец учи, че трябва да бъдем като пчелите. Дори едно цвете да има сред множество нечистоти, пчелата ще кацне върху него, казва той. Проблемът е, че наместо като пчели, ние обикновено постъпваме като мухи: една нечистотия да има, те ще кацнат върху нея дори сред цяла поляна от ухаещи цветя. Цветето в нас е Божията воля. Трябва да вникваме дълбоко в душите си, да ги изпитваме, да търсим вътре в себе си, за да Го открием.
Лесно е да поемеш в грешна посока
В Неделята на Слепия, предхождаща празника Възнесение, четем текста от Евангелието на Йоан (вж. Йоан 9:1-38) и той ясно ни разкрива колко е лесно да се оплетеш в буренаците на нечестивите подбуди и до каква степен хората губят вярната посока в своя стремеж да се придържат към почтеното, но водени от непочтени мотиви. А също и как решението винаги намира своето средоточие в силата на вътрешния мир в Христа.
Каква е нашата движеща сила във всичко онова, което вършим? Опознай себе си, открий съкровищницата и ще разбереш къде да намираш вярната мотивация.
Разказът за Слепия ни открива колко голяма е разликата между съсредоточеното пребиваване във вътрешен мир в Иисуса Христа и лутането в спонтанно възприети, непроверени съждения и обяснения. Христос внася поправка в погрешната представа на учениците Си, защото те са си мислили, че този човек е сляп като наказание от Бога. Христос им преподава простата истина: „Аз трябва да върша делата на Тогова. Който Ме е пратил… светлина съм на света“ (срв. Йоан 9:4-5). Той е светлината. Той е озарението. Той е нашата сърцевина, нашето начало, камъкът, върху който можем да застанем твърдо изправени.
Той връща зрението на Слепия. Непосредствено след това настъпва смут и объркване, тъй като многолюдното множество недоумява какво се е случило, докато накрая идва и редът на фарисеите. Чуват се тежки и крайни обяснения, гласове се надигат неспокойно, мирът видимо е изчезнал в душите на всички свидетели на събитието – смутени са дори и родителите на слепия, и те полагат усилие да не бъдат въвлечени в драматичното съдилище във връзка с чудото на Христа. Но тържеството е за слепородения, защото той остава неотклонно съсредоточен в Христос. Той познава себе си. Той знае истината – че е роден сляп и че е получил изцеление от Христос. И в своето себепознание той неотклонно поема по Пътя към Христос. Макар да няма никого на своя страна, той най-чистосърдечно се обръща към фарисеите със следните думи: „Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо“ (Йоан 9:33). Финалният момент на неговата победа е благоговението му към Христа, изразено в словата: „Вярвам, Господи!“
Толкова често се случва да не знаем защо точно вършим едно или друго. Огромен поток от информация отвлича вниманието ни в различни посоки. Не сме намерили мъжеството да се отправим навътре в себе си. Може и да вършим добри дела, но дали в основата им са вложени добронамерени подбуди? От верния отговор на този въпрос зависи спасението ни. Ето защо за всички ни е потребно да отдъхнем. Да се освободим от напрежението. Да намерим покой.
Насочим ли внимание към сърцата си, за да търсим вътрешния мир, ние ще можем да пренесем това наше търсене и в Църквата. Вашата врата е Църквата. Имаме потребност от общност, но се изолираме в самотност. Само че нам не е дадено да живеем в самота. Целият Нов Завет е проникнат от прославяне на делото на Светия Дух по съграждането на тази нова общност – Църквата, чрез която да се покаже на света в какво единение трябва да пребивават човеците. Ако някой от сърце вложи усърдие и труд, за да познае Бога, той ще открие, че Бог в Своята Троичност е образ на общност. Но богопознанието не е равнозначно на знание за Бога. Доближаването до Бога е не просто умствено занимание. То изисква да отвориш сърцето си за най-проникновените дълбини на това богопознание, положени върху основата на личностното общение със Самия Него.
Вратата към Царството е Църквата. Освен това Църквата отобразява Царството – тя е нашата съкровищница. Ето защо трупайте съкровища в нашето богослужение, Писанието, иконите, песнопенията, молитвата, богословието. Ползвайте тези съкровища по вашия път и във вашето търсене на душевния мир. Дойдете да подслоните глави в този пристан и да продължавате нататък с обновени сили. | www.antiochian.org
Превод: Анжела Петрова
