Да се носиш по течението

KorabcheНаскоро ми зададоха следния въпрос: едно и също ли е да живееш по Божията воля и да се носиш по течението?

Нека призная, така поставеният въпрос ме свари неподготвен. Макар че, логиката му е разбираема: Бог ми е дал този живот и има някакъв промисъл за мен. Странно е да се смята, че в Неговия план за мен е фигурирала само една точка – да ми даде битие и да ме остави да се оправям нататък сам. Не, разбира се, за всеки от нас Бог има свой промисъл. Но Той ни е дал и свобода. Когато не съумяваме да видим волята Божия за живота си, започваме да живеем против този благ замисъл с всички произтичащи от това печални последици. А когато успяваме, живеем с Бога и животът ни е осмислен и щастлив. Изглежда просто, но дали е така?

Вечното „Но!“, а с какво “попадането” в Божествения план се отличава от плуването по течението? Предварително всичко е измислено и решено, а от нас единствено се иска да не се противим на Божията воля. Плуваме си спокойно по течението като дънер, люшкаме се по вълните и чакаме то да ни отнесе в синьото море на вечността. Доста унила картина, нали? Не ми прилича на християнство, а по-скоро наподобява фатализма на стоиците, които са смятали, че желаещите ги е водила съдбата, а нежелаещите – просто ги е влачила.

Нека ви предам разказа на известния пътешественик – отец Фьодор Конюхов. В едно състезание за съперник му се паднал силен и млад французин. Още в самото начало той разбрал, че състезанието ще е доста трудно. Но отец Фьодор бил по-опитен и знаел нещо, за което съперникът му не се и досещал. Работата е там, че в океана има течения, приличащи на река. Няма как да ги видим с просто око, наоколо е един и същи безбрежен океан. В действителност водата на нова място се движи в една посока и то с голяма скорост.

Отец Фьодор познавал всички течения по този маршрут. След старта французинът бързо дръпнал напред, а отецът без да бърза започнал да търси “подводната река”. Когато я намерил, тя го понесла право напред. Отец Фьодор разказва: “Не след дълго настигнах съперника. А той млад, силен, гребе бързо, едва успявам да забележа веслата. Аз плувам до него, само леко загребвам, за да не изгубя течението. Той сигурно се е чудил как така лодката на руснака плува едва ли не сама? А тайната е проста: той плуваше за първи път по този маршрут, а аз – за петнадесети. Така опитът победи силата”.

Тази история ми подсказа отговора на нашия въпрос, който в началото ме притесни. Да, можем да твърдим, че е едно и също да живеем по Божията воля и да плуваме по течението. Но трябва да съобразим, че това не е речно, а океанско течение. В реката има едно течение, а в океана – безброй. И да преплуваме океана на лодка с весла или платна можем само когато много добре познаваме маршрута. Щом намерим онова течение, което бързо ще ни понесе в нужното направление, смятайте, че сме свършили половината от работата и ни остава единствено и само да следим да не се отклоним от него, да не попаднем в мъртво вълнение или в друг поток, който да ни запрати в съвсем различна посока.

Смятам, че за всеки от нас Господ е определил по едно такова течение в живота ни, а за пътепоказатели сред безбрежните житейски води ни е наредил заповедите от Евангелието. Преподобният Марк Подвижник е казвал: “Заповедите не изкореняват греха: това е работа на Кръста Господен. Те единствено очертават пределите на дадената ни свобода”. Живеейки по заповедите, ние се носим по благото течение на Божия промисъл. Но такъв живот изисква и определени усилия. Затова и следването на волята Божия не е някакво пасивно съществуване. Нашата работа е да изберем сред безбройното множество точното течение, да влезем в него и внимателно да следим да не ни изхвърли. Той ще свърши всичко останало. | foma.ru

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Близки теми: