Десет околоцърковни суеверия, на които не си струва да вярваме
Околоцърковните суеверия са не просто вредни – те са МНОГО вредни. Често те засенчват най-главното — Господ Иисус Христос, а също и плашат новоповярвалите християни.
Не си струва да се плашим от тези народни митове, както и да ги поддържаме или разпространяваме. Помнете, че ако ви е смутило някое изказване на човек в храма, вие винаги можете да отидете при свещеника и да се допитате до него по този въпрос.
За да ви помогнем да не се плашите от глупавите суеверия, и да различавате правилната църковна традиция от измислиците, ние подбрахме за вас няколко примера, с които са се сблъсквали наши познати:
Кръщението дава на детето „небесна защита“ и го пази от болести
Това не е така. Кръщението измива първородния грях и дава благодат, но не гарантира телесно здраве и не лекува от болести. Тайнството не гарантира и това, че новопокръстеният няма да извърши грехове и неправилни постъпки в своя живот. То прави младенеца член на Христовата църква и призовава Божието благословение върху него, но не замества родителската защита и християнското възпитание, което трябва да му дадат неговите родители.
Ако домашната икона падне, значи ще умре някой в къщата
В действителност ако иконата падне, това значи само едно — че тя не е била добре закачена. Трябва да се погрижите да я сложите или закачите по-добре.
Всяка икона може да падне, да се напука, да потъмнее, да се олющи… Това не означава нищо лошо. Такива неща се случват с предметите, които имаме в дома си, независимо дали те са свещени или не, и зависят от материала, от който са направени, условията на съхранение и други фактори.
Бременната жена може да бъде урочасана в храма
Това е изключително нелепо суеверие. Храмът е благодатно и спасително място. Колкото за хорските страхове – още царят пророк Давид в своя Псалтир възкликва: „Господ е мой щит и мое спасение — от кого ще се уплаша?“ Вярващият не се бои от никакви урочасвания и магии. Страшно за него е да загуби връзката си с Бога, да извърши грях, който ще го отдели от Небесния Отец. А нечии криви погледи нямат никакво значение – нека си гледа човекът, както си ще…
Така че вярващата бъдеща майка не трябва да се страхува да посещава Божия храм по време на бременността си. Напротив, тя трябва да се стреми да храни духа си с най-хубави неща и да предава на детето си положителните емоции от молитвата, слушането на Писанието и мислите за Бога.
Ако на някого му е станало лошо в храма, значи той е грешник; ако младенецът плаче пред Чашата, той ще стане грешник в бъдеще
В действителност всички, които стоим в храма, сме грешници, дори свещениците. Храмът е духовна болница за желаещите да се излекуват. И ако на всеки грешник в него му ставаше лошо, то ние отдавна щяхме осеем храмовия под с телата си.
Ако на някого му е станало лошо в храма, то това най-вероятно е предизвикано от пристъп на болест, от задушния въздух или други подобни неща. Ако детето плаче или размахва ръце пред Чашата, това значи, че му е страшно и че обстановката е непривична за него. В този случай трябва просто да успокоим малкото човече и да се постараем да го водим по-често в храма, за да свикне с него.
Ако видите, че на някого му е станало лошо в храма, проявете християнско съпричастие и помогнете на ближния — сложете го да седне или да полегне, извикайте бърза помощ.
Ако впишем жив човек в поменик за умрели, поръчаме опело за него или му запалим свещ като за умрял, то той скоро ще умре
Подобно разбиране на църковните тайнства и треби си е чист магизъм и суеверие. Ние сме извършили някакво ритуално действие и си въобразяваме, че сме накарали Бога да извърши това, което искаме! Каква глупост!
Смисълът на опелото и молитвите за мъртвите е, че те са живи за Бога. Ако случайно сте вписали жив човек погрешно в поменик за умрели или сте бил вписан от някого в него – не се паникьосвайте. Това не означава нищо. Господ знае много добре какъв сте и Сам ще ви спомене в онзи чин, в който се намирате.
Умрелият по време на Светлата седмица (или умрелият в храма) веднага отива в рая
Участта на човека във вечността зависи от състоянието на душата му в момента на неговата кончина, от близостта му към Бога, от искреното му покаяние за греховете, а не от датата или мястото на смъртта. Вечния живот наследяват онези, които търсят Бога и жадуват за Него.
Ако свещта, която сме запалили,изгасне или пуши, значи ще ни сполети нещастие
В действителност, ако това стане, трябва да се запитаме от какъв материал е направена свещта, какъв фитил има тя, и следващия път да потърсим по-качествени свещи.
Църковната свещ е само символ на нашата молитва към Бога. Не вярвайте във всевъзможните „знаци“ и „поличби“. Най-голямата „поличба“, която ни е дал Господ, е Неговото Евангелие. Старайте се повече да се молите в храма, да слушате с по-голямо внимание Евангелието и да го четете самостоятелно у дома — и тогава ще получите истинска духовна полза.
Ако оставим записка с някакво наше желание върху свято място, например върху гроба на светец или край известен храм или манастир, то ще се изпълни
По същия начин някои си пожелават нещо, палейки свещ в храма. Всичко това е абсолютно същият вид магизъм, както и вписването на жив човек в поменик. Ами ако нашето желание носи вреда на друг човек? Ами ако то не ни носи полза на нас? Господ най-добре знае дали желанието ни заслужава да бъде изпълнено.
Но да допуснем, че молим Бога за нещо много хубаво, светло и чисто, за нещо, което със сигурност е добро за нас. За спасение на душата ни, например. Защо да оставяме за тази цел някакви бележчици и да възлагаме надеждите си върху късчета хартия, след като можем да възложим надеждата си върху Самия Бог, да насочим към Него нашите молитви и така много по-сигурно да измолим Неговото благословение за онова, което ни е нужно?
Намерили сме изгубено от някого кръстче — поели сме „кръста“ или греховете на този човек
Какво е кръстчето, което носим на врата си, и защо то е нужно на християнина? За особена защита от демоните? Не, та нали то с нищо няма да му помогне, ако той върши грехове и престъпления. Кръстът само ни напомня, че сме християни. Той ни помага да усещаме нашата съпричастност към Църквата и да се обръщаме по-често в мислите си към Бога.
Ако сте намерили някъде на улицата кръстче — значи някой просто го е загубил… Този човек вероятно ще си купи ново, а намереното от вас можете да занесете в храма или пък да го почистите и да го подарите на ваш приятел, който си няма свое.
Колкото за греховете на доскорошния му притежател — греховете са си личен волеви избор на всеки човек и си остават негово „притежание“ до момента, в който той не се покае за тях искрено пред Бога. Те не могат да бъдат „предадени“ на друг, както и никой друг не може да се покае вместо него.
Икона или кръстче в колата ще ни защитят от авария, в портфейла — от кражба, в дома — от пожар
Ако използвате иконите или кръста не за молитва, а като талисман, то това е най-обикновена суеверна вяра в талисмани и амулети. Със същия резултат можете да използвате и конска подкова. Ако не се грижите както трябва за имуществото си, то те няма да ви помогнат с нищо.
Ако християнинът слага икона в дома си, в колата си или я носи в портфейла си, то той го прави със същата цел, както и когато носи кръстче на шията си. Виждайки по този начин по-често християнски образи и символи, той по-често се обръща с молитва към Бога. А пък Господ знае как да защити и спаси доверилия му се човек от беди и нещастия.
При това не трябва да „изкушаваме“ (изпитваме) Бога — самите ние трябва да проявяваме необходимите грижи за нашия живот и имущество: да пазим дома си от крадци, да носим портмонето си в безопасно място, да шофираме внимателно и предпазливо. | pravlife.org
Превод: Андрей Романов
