Духовността на стареца Тадей
През октомври 2014 г. се навършват 100 години от рождението на големия сръбски духовник архим. Тадей Витовнишки. Настоящият текст представя силата на неговия дух, която е подкрепила вярата и надеждата на хиляди хора и извън пределите на Сърбия.
Ролята на архимандрит Тадей в живота на нашата Църква и неговото значение за цялостния духовен живот, мисля, и до днес не са оценени по достойнство. Действително, публикувани са няколко книги с беседи и поучения на Стареца, сред които ярко се откроява заглавието „Мир и радост в Светия Дух”, най-пълното и най-важно представяне на дългогодишния негов духовен труд и поучения… Въпреки това у нас не е имало нито едно научно богословско събрание, посветено на неговото дело и учение, не е издадена нито една монография или сборник с текстове, посветени на неговия принос към живота на Църквата. Действително, в последно време, преди няколко години, бяха изнесени няколко лекции, най-вече в Белград, които извикаха спомени за отец Тадей.
Чудесното мироточене на неговите портрети (бихме ли могли да кажем – иконите с неговия лик), събирането на множество богомолци всяка година в деня на неговото упокоение (в деня на преп. Мария Египетска), както и многото отбелязани и неотбелязани свидетелства за неговото духовно величие, говорят, че отец Тадей е бил велик духовник с дълбоки прозрения и познания, учител на свят живот в Църквата. С две думи – свят човек.
Пътят на отец Тадей
За да разберем по-добре духовността на стареца Тадей, бихме искали да се спрем на някои значими събития от неговата биография. Роден е на Томинден 19 (6) октомври 1914 г. в Петровац на Млава. В чест на св. ап. Тома получава името Томислав (Щърбулович). Той всъщност е носел две апостолски имена: Тома в светския живот и Тадей в монашеския. В деня на неговото раждане сякаш има известно знамение и скрито значение. Известните думи на апостол Тома: „Господ мой и Бог мой” стават мото и цел на неговия живот. Удивлението от божественото величие, изразено от тези думи, го съпътства през целия му живот.
Отец Тадей по един свойствен на него самокритичен начин коментира деня и мястото на своето раждане (в този ден бил панаирът в Петровац на Млава): „Какво може да излезе от някого, който е роден на панаира?!” И наистина, когато си спомним колко хора са идвали при Стареца само в един ден (в събота и неделя се случвало да идват по два-три автобуса), изглежда, че в деня и мястото на неговото раждане има някаква символика.
Рано остава без майка. Баща му се оженва повторно, така че детето израства в пълно, многолюдно и хармонично семейство, но въпреки това в него остава някаква празнота и потисната тъга по изгубената майка. От психологична гледна точка, това вероятно повлиява на по-късната привързаност на отец Тадей към Божията майка, и честото му, усърдно молитвено обръщане към Небесната Царица. Иначе църквата в манастира „Витовница“, в която отец Тадей най-дълго служи, е посветена на Успението на Богородица.
Малко се знае за това, че отец Тадей от най-ранно детство е бил вегетарианец, по-точно не е можел да яде месо. Просто неговият организъм не понасял такъв вид храна. И в това виждаме някакво знамение за неговата бъдеща фина чувствителност, подвижничество и православна духовност.
Обръщане
Но най-важният момент от неговото лично и духовно развитие настъпил, когато, още като много млад, между 15-ата и 16-ата си година, научил от лекаря, че боледува от нелечима болест на белите дробове (вероятно тежка форма на туберкулоза) и че, според неговите прогнози, му остават не повече от пет години живот. Можем да си представим как е въздействала такава страшна новина на младеж на неговата възраст. Но вместо да изпита тъга, потиснатост и униние – най-честа реакция в такива ситуации, младият Томислав взема смело и възвишено решение да посвети на Бога останалото кратко време от живота си. Решава да приеме монашество. Това било пълно екзистенциално отдаване на цялото му същество на Бога. Като че по този начин изпълнил онова, което изисква от нас литургийният стих: „Нека сами себе си, един други и целия наш живот на Христа Бога да отдадем”. Оттогава той става, в пълния и истински смисъл на тази дума, чедо на своя Небесен Родител (любимият израз на Стареца).
Следва отиването му в Милковия манастир. Приемат го руски монаси, избягали от болшевишка Русия. Сред тях имало и монаси от Оптина пустиня. Най-дълбоко впечатление оставил у отец Тадей игуменът Амвросий. Отец Амвросий бил човек, изпълнен с любов, смирение и благост. Отец Тадей много научил от него. Непосредствено се убедил в това какво значи да покажеш християнски добродетели със своя личен пример, какво значи да имаш смирение (какво е, когато стопанинът на къщата е смирен и кротък), какво значи смиреният човек да почувства Божието благословение. „На кого ще погледна: само на смирения и кроткия” – отецът често използва това изречение като перифраза на думите на пророк Исаия: А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово (Ис. 66:2).
Във връзка с това отецът ни разказа за един случай по време на неговото послушничество. Докато пазел манастирските овце, четял Псалтира и задрямал. Овцете „използвали случая”, отишли на чужда нива и направили пакост на селяните. Те веднага отишли да се оплачат на игумена. Отец Тадей очаквал, че ще бъде наказан строго или наруган. Но игуменът само го погледнал топло и благо казал, че това вече няма да се повтори. Неговата любов и смирение за отец Тадей били най-ценното послание и поучение .
Посвещаване
С какво послушание и смирение отец Тадей приемал съветите и напътствията на игумена и останалите монаси, свидетелства неговият разказ за може би най-дълбокия духовен опит, който имал в този период. Именно отците му обяснили монашеското молитвено правило, поучили го как да се моли, дали му броеница в ръката и му казали бавно, внимателно и усърдно да изговаря думите на молитвата: „Господи Иисусе Христе, Сине и Слове Божий, заради Богородица, помилуй ме, грешния”. С детско доверие той вършел и изпълнявал това, което му е казано. Последвал чудесен опит. Иисусовата молитва потекла в неговия ум и сърце от само себе си! Тогава бил като на третото небе. Нищо земно не го докосвало. Отецът наричал това състояние на непрестанна и спонтанна молитва „безплатна благодат”, дар на Дух Свети, Който се моли в нас (Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки (Рим. 8:26)). Такова небесно, ангелско състояние на душата продължило при него, докато в килията му не дошъл един от братята монаси да го попита какво мисли, кой би могъл да наследи наскоро упокоилия се игумен Амвросий. Тогава земните „сметки” преждевременно прекъснали непрестанната Иисусова молитва.
По-нататъшното му духовно развитие протича по обичайния за повечето монаси ред. След приемането на монашеско пострижение през 1935 г. в манастира „Горняк“, същата година получава чин на йеродякон, за да бъде през 1938 г. ръкоположен в чин на йеромонах в манастира „Раковица“, където завършва иконописната школа. До началото на Втората световна война служи в Печката патриаршия. След това идва в Белград, където веднага е заловен от специалната немска полиция. После преминава в манастира „Витовниц“а, където за втори път е арестуван от немците по цитирани обвинения, че е комунистически, съответно руски шпионин. Мисли, че няма да преживее този арест. Трябвало да бъде разстрелян. Тогава, лице срещу лице със смъртта, подобно на Господ в Гетсиманската градина, преживява още един чудесен опит, когато в затворническата му килия му се явява юноша, озарен от светлина и облечен в униформа, който държи в дясната си ръка свитък с картата на източна Сърбия. Показвайки му картата, се обръща към него с думите: „Не се бой за живота си, защото ще утешаваш и ободряваш много хора”. Много години по-късно му станало ясно истинското значение на това видение, когато като духовник започнал да приема хора и да ги съветва и ободрява.
Духовни дарове
След края на Втората световна война с благословение на патриарх Гавриил се връща в Печката патриаршия. През периода от 1949 до 1955 г. става игумен на манастира. После отново идва в Браничевската епархия, за да прекара кратко време в „Хилендар“, в края на 1959 г. Отецът ни е разказвал как хилендарските монаси дълго след това го смятали за свой манастирски събрат.
От 1975 г. отец Тадей става духовник в истинския смисъл на тази дума, по-точно духовен старец. Започва да приема хора от всички краища на тогавашна Югославия. Приемал и хора от други вероизповедания. Възведен е в архимандритско достойнство през 1989 г. в манастира „Горняк“.
С това кратко представяне на неговата биография бихме искали да осветлим най-значимите събития от живота на Стареца и в тези събития да се опитаме да намерим обяснение за неговото духовно величие. На първо място ще поставим неговия опит на чистата, спонтанна и непомрачена молитва, която имал в Милковия манастир, както и видението на ангела – светоносен юноша, и посланието, което получил от него. По времето, когато сухата рационалистично-схоластична духовност все повече се свежда до богословска фразеология, тълкуването на споменатите опити на някои може да изглежда крайно съмнително и произволно. Ние, от една страна, не само сме убедени в тяхната истинност (всичко това непосредствено сме чули от отец Тадей), но в тези събития виждаме основа за разбирането на духовното величие на Стареца. Неговата душа е имала небесна широта, ангелска чистота, прозорливост, способност за съзерцаване на най-дълбоките истини, лекота на молитвеното обръщане и издигане към Бога. Всичко това е било възможно само като резултат от духовните дарове, които получил от Бога в чудесните ситуации, когато усетил предвкусването на Небето и Царството Божие. И това небесно измерение е предал на всички нас, потвърждавайки думите на свети апостол Павел: Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас (2 Кор. 5:13) . I www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева
