Евангелието за многогрижието и внезапната смърт
(Лук. 12:16-21)
Господ Иисус Христос е дошъл между хората, за да излекува човешката душа от крадливостта. Защото крадливостта е тежка болест на душата.
Краде ли синът от бащата? Не, но слугата краде от господаря. В онзи час, когато синовният дух на Адам се превърнал в робски дух, той протегнал ръка към забранения плод.
Защо човек краде от чуждата собственост? Защото има нужда ли? Адам имал всичко и не се нуждаел от нищо, и въпреки това отишъл да краде.
Защо човек краде от човека, слуга от слугата? Защото преди това е дръзнал да краде от своя господар. Човек винаги краде първо от Бога, а след това от хората. Праотецът на човеците първо посегнал с крадлива ръка към онова, което е Божие, и едва след това и поради това неговите потомци станали крадци един на друг.
Човек краде и от Бога, и от хората, и от природата, и от самия себе си. Човек краде не само с всички свои сетива, но и със сърцето, и с душата, и с помислите. Няма нито една кражба, в която дяволът да не е съюзник на човека. Той е подстрекател и съучастник във всички кражби; той е водач и началник на всички крадливи замисли. Няма крадец, който да е сам в целия свят. Винаги отиват да крадат най-малко двама, а трети ги гледа. Човекът и дяволът отиват да крадат, а Бог ги гледа. Както Ева не е извършила кражба сама, но в съучастие с дявола, така никой никога не е извършил кражба сам, а винаги в съучастие с дявола. Но дяволът не е само водач и съучастник в кражбата, но и доносник за кражбата. Защото той е имал нужда не от крадените вещи, а от опропастяването на човешката душа, от свади и омраза между хората и от погубване на целия човешки род. Той не отива да краде заради кражбата, а като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне (1 Петр. 5:8). А че дяволът е този, който подтиква душата към всяко зло и сее в душата всеки плевел, това го е казал и сам Господ Иисус (вж. Мат. 13:39).
С всяка кражба, която човек извършва, дяволът краде частица от неговата душа. И душата на изпечения крадец все повече се смалява и изсъхва като дроб, разяден от туберкулоза.
За да се избави от крадливостта, човек трябва да смята своето имущество за Божие, а не за свое. И когато употребява своето имущество, трябва да смята, че употребява онова, което е Божие, а не негово. Ядейки хляб от своята трапеза, трябва да благодари на Бога, защото хлябът не е негов, а Божи. За да се излекува от недъга на крадливостта, човек трябва да смята и цялото чуждо имущество за Божие и да знае, че когато краде от хората, краде от Бога. А нима може да бъде окраден Този, Чието око никога не се затваря?!…
За да прогони от себе си злия съучастник в кражбата и сеяча на всяко зло, човек трябва да бодърства над душата си, за да не посее дяволът крадливи пожелания и помисли в нея. И когато види, че те вече са посети, трябва да се старае бързо да ги изгори с огъня на молитвата.
Не е ли луд онзи човек, който тича след по-лошото, след като е познал по-доброто? Не е ли луд и смешен крадецът, който през нощта разбива нечий магазин, за да открадне парцали от памук, когато в същото време е видял, че неговият приятел е докарал пред къщата му цяла кола с коприна и кадифе? Човеколюбивият Господ е донесъл със Себе Си и е открил пред хората безбройни и с нищо несравними небесни блага, и ги е призовал да вземат от тях открито и свободно, но само при едно условие: преди това да откъснат душата си от тленните земни блага. Някои хора Го послушали, дошли при Неговите дарове и се обогатили. Други не Го послушали, а останали при своето тленно и крадено богатство. Като напомняне на последните, Господ разказал притчата, която се чете в днешното Евангелие:
Рече Господ тази притча: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. Освен, че бил богат, нивата му била родила толкова много, че нямало къде да събере всичко. Гледайки нивите си, покрити с плодородна пшеница, овощните градини и лозята, натежали от плод, градините, пълни с най-различни зеленчуци и кошерите, препълнени с мед – този богаташ не погледнал към небето и не възкликнал радостно: слава и хвала на Тебе, Всевишни и Всемилостиви Боже! Как със Своята сила и премъдрост си произвел от черната земя такова изобилие! Как с Твоето слънце си налял сладост във всички земни плодове! Как си дал на всеки плод чудна форма и неповторим вкус! Как стократно си възнаградил моя малък труд за всичко това! Как си се смилил над Своя раб и с препълнени ръце си изсипал толкова богатство в пазвата му! О, пречудни Господи мой, научи и мен с това Твое богатство да доставя радост на своите братя и съседи! За да се радват заедно с мен и благодарно да славят и възхваляват Твоето свято име и Твоята неизказана доброта! Не, но вместо да си спомни за Подателя на толкова дарове, той първо се грижи къде ще натрупа тези дарове и в какво ще ги съхранява. Както крадецът, който, като намери кесия с пари на пътя, не мисли откъде е и чия е, а първо се грижи как ще я скрие! Всъщност и този богаташ е крадец. Той не би могъл да се хвали, че целият този изобилен плод е резултат от неговия личен труд, защото и крадецът се труди около кражбата. Нито от неговото умение и ум, защото и крадецът много често употребява повече умение, отколкото орачът и сеячът. Богаташът нито се е трудил, нито е можел да се труди за това да има слънце, дъжд, ветрове и плодородна земя. А това са четирите основни стихии, които по Божия воля правят възможен плода на растенията и дърветата. Следователно, този обилен плод не е негов нито заради нищожния му труд, нито поради правото на собственост, тъй като той не е господар нито на слънцето, нито на дъждовете, нито на ветровете, нито на земята. Този изобилен плод е дар Божи. Колко грозно изглежда човек в очите на другите, когато получи подарък от някого, и нито благодари, нито се оглежда, за да види подателя на дара, а само бърза да скрие този подарък на сигурно място! Щастливият просяк получава коричка черен хляб, и благодари на този, който му е дал. А този богаташ не благодарил на Бога нито в мислите си, нито с дума за толкова обилната жътва, нито с усмивка за такова чудо и такава Божия благодат. Вместо да се моли, да благодари, да пее песни на Бога и да се радва в сърцето си, веднага започва да се измъчва от грижи как ще прибере цялото това богатство така, че да не остави нито едно зърно на небесните птици и нито една ябълка да не падне в пазвата на неговите бедни съседи.
И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си.
Ето каква е най-голямата грижа на неразумния човек! Вместо да се труди да разруши стария човек в себе си и да съгради нов, той влага целия си труд в разрушаване на старите житници и построяване на нови житници, нови хамбари и чифлици. Ако и догодина нивата му така обилно роди, той пак ще трябва да се труди и мъчи около разришяването на старите и изграждането на нови житници. И така неговите житници от година на година ще стават все по-просторни и по-нови, а неговата душа – все по-тясна и по-вехта. И неговото старо жито ще плесенясва, както и душата му. Ще го обкръжава завист и върху него ще се сипят клетви. Защото бедните хора ще гледат със завист на неговото богатство, а гладните ще го проклинат заради неговото скъперничество и себичност. И така неговото богатство ще допринесе за погибел – и на него, и на неговите съседи. Душата му ще погине заради скъперничеството и себичността, а душите на съседите му ще погинат заради завистта и клетвите. Виждате ли как безумният човек може да употреби Божия дар и за своя, и за чужда погибел! Бог му е дал богатство за благословение и спасение – както на него, така и на неговите съседи, а той го употребява за проклятие – и свое, и на другите.
Свети Йоан Златоуст съветва всички, които могат да се вслушат в съвета му: „Нахранил ли си се до насита? Спомни си за гладния. Утолил ли си жаждата си? Спомни си за жадния. Стоплил ли си се? Спомни си за премръзналия. Живееш ли голяма, богато украсена къща? Приюти в нея и бездомния. Веселил ли си се на пир? Развесели тъжния и скърбящия. Отдали ли са ти чест като на богаташ? Посети и ти бедните. Излязъл ли си радостен от своя началник? Направи радостни и всички свои слуги. Ако бъдеш милостив и снизходителен към тях, то и сам ще получиш милост при излизането на душата от тялото”.
За двама велики постници в египетската пустиня се разказва как се молели на Бог да им открие има ли някой в света, който да Му служи повече и по-добре от тях. Това наистина им се открило; било им заповядано да отидат на това и това място, при този и този човек и да узнаят онова, което биха искали. Те отишли там и видели един обикновен човек на име Евхарист, който отглеждал добитък. Тъй като постниците не видели нищо изключително в този човек, попитали го как се труди, за да изпълни Божията воля. След дълго уговаряне Евхарист им казал, че всичко, което получава от своите стада, дели на три части: едната част дава на бедните и нуждаещите се, другата употребява за посрещане на странници, а третата част запазва за себе си и своята целомъдрена жена. Като чули това, постниците похвалили неговата добродетел и се върнали. Виждате ли, че милосърдието е по-високо и богоугодно и от най-строгия пост.
Но този алчен богаташ, за когото става дума в Евангелието, не си помислил само как ще разшири житниците си и как ще събере всички плодове от своя имот. А какво ще прави, след като направи това… Ето, нека ни каже самият той: и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се! Как може душата да яде и да пие? Тялото, а не душата, яде и пие онова, което е събрано от полето. А и богаташът, когато говори за душата, мисли за тялото. Неговата душа толкова се е сраснала с тялото му, и толкова се е уеднаквила с него, че той знае за нея само по име. Не би могло по-ясно да се изрази пагубният триумф на тялото над душата.
Представете си едно агне в кучешка дупка, завързано и забравено там. Кучето тича на всички страни и довлича в дупката храна за себе си. И когато напълни дупката с месо и кокали от всички страни, тогава вика на гладното агне: агне мое, сега яж, пий и се весели, ето имаш храна за много дни! И след тези думи кучето ще се наведе да яде, а агнето ще продължи да гладува и ще умре от глад. Така постъпил и този богаташ с душата си, както кучето с гладното агне. Душата не се храни с тленна храна, а той й предлага именно такава храна. Душата копнее за своето небесно отечество, където са нейните житници и извори, а той я приковава към земята и й обещава, че ще я държи така прикована за много години. Душата се радва на Бога, а той не влага Божието име в устата си. Душата се укрепява с правда и милост, а той и не помисля със своето богатство да извърши правда и милост към бедните, страдащи и онеправдани хора около своя дом. Душата иска чиста небесна любов, а той налива масло в огъня на страстите и кади душата си със смрадния дим от техния огън. Душата търси своето украшение; а нейното украшение е любов, радост, мир, дълготърпение, доброта, милост, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23); а той я окичва с пиянство, преяждане, блуд и суета. Как да не страда тревопасното агне около хищния пес? Как да не умира душата, притисната от тежкия товар на тялото?
Но това, че този богаташ предлага месо на агнето, тоест тленна, телесна храна на душата, не е единственото му безумие: но той прави себе си господар на времето и живота. Защото ето, богаташът се готви да яде и пие за много години. Но чуйте какво му отговаря Бог: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Така му рекъл Господарят на живота и света, и Началникът на времената и смъртта, в Чиято ръка е душата на всичко живо и духът на всяка човешка плът (Иов 12:10). Безумнико, защо не мислиш с ума си, а със стомаха си? Както не е бил в твоя власт денят, в който си се родил, така не ти принадлежи и денят на твоята смърт. Господ е запалил свещта на земния живот, когато Той е искал, и ще я угаси пак когато Той иска. Както твоето богатство не е могло да ускори часа на твоето идване на света, така няма да може и да отложи часа на твоето заминаване от света. Зависи ли от теб началото и краят на деня? Зависи ли от теб кога вятърът ще започне да духа и кога ще стихне? Пак толкова зависи от тебе и твоята съдба на земята! И пак толкова зависят от теб твоите житници и изби, твоите обори и кошари. Всичко това е Божия собственост, както и твоята душа е Негова собственост. Всеки ден и всеки час Бог може да вземе Своето от теб и да го даде на друг. Негово е всичко още по време на твоя живот; Негово ще бъде всичко и след твоята смърт. В Неговите ръце са и твоят живот, и твоята смърт. Защо тогава говориш за много години напред? Твоят живот е преброен до последната минута, човече. И твоята последна минута може да настъпи още днес. Затова не се грижи за утрешния ден, какво ще ядеш, какво ще пиеш и какво ще облечеш; но повече, много повече се грижи с каква душа ще застанеш пред Бога, своя Творец и Господар. Повече се грижи за царството Божие, защото то е храна за твоята душа (Мат. 6:31-33).
Господ завършва тази притча с думите: тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога. И така, какво се случва с него? Той неочаквано се разделя със своето богатство и душата му – с тялото. Богатството се предава на друг, тялото се предава на земята, а душата отива в място, по-тъмно от гроба, където е плач и скърцане със зъби. В царството небесно няма да го посрещне нито едно добро дело, за да намери душата му място там. Неговото име няма да бъде записано в Книгата на живите, няма да се знае, нито ще се произнася между блажените. Той е получил своята награда на земята, и душата му няма да види Божиите богатства на небето.
О, колко страшна е внезапната смърт! Когато човек мисли, че стои съвсем твърдо на земята, земята може изведнъж да се отвори и да го погълне, както погълнала Датан и Авирон (Числ. 16:32). Когато забравящият Бога веселяк се готви да се весели още дълги години, пада огън и го изгаря като Содом и Гомора. Когато човек мисли, че добре се е осигурил и пред Бога, и пред хората, изведнъж пада мъртъв като Анания и Сапфира (Деян. 5:1-10). С внезапната смърт грешникът причинява вреда и на себе си, и на близките си; на себе си, защото умира неразкаян, и на близките си, защото ги изненадва с неочакван удар и оставя работите си неуредени.
Блазе на онзи, който се разболее преди смъртта и претърпи мъки и страдания. С това му се дава повод и възможност още веднъж съзнателно да преразгледа целия си живот; да изпита и преброи своите грехове; да се покае за цялото зло, което е извършил, да заридае пред Бога, да очисти душата си със сълзи и да помоли Бога за прошка; и още, и сам да прости на всички, които са го обиждали и са му причинявали зло през живота; да благослови всички свои приятели и врагове; да напомни на децата да се боят от Бога, да си спомнят за смъртния час и своевременно да обогатяват душата си с вяра, молитва и милостиня. Погледнете как са умирали Божиите угодници и праведници в Стария Завет: Авраам, Исаак, Яков, Йосиф, Моисей и Давид. Всички те са боледували преди смъртта и в болестта си не са преставали да произнасят Божието име. И всички оставят добри завети на своите потомци и ги благославят. Такава е естествената смърт на праведника. Но вие ще кажете: а нима много праведници не са загинали внезапно на война? Не, не са много. Праведниците никога не умират внезапно. Всички те винаги се подготвят за смъртта и всеки ден очакват раздялата с този живот. Със сърцето си те непрестанно се покайват, изповядват се пред Бога и прославят Божието име. Това правят праведниците и в мир и благополучие; и още повече го правят по време на война, в беди и изкушения. Целият им живот е непрестанна подготовка за смъртта. Затова никога не умират внезапно.
Да се подготвяме за смъртта, значи да богатеем за Бога. Защото само онези, които истински вярват в Бога, се подготвят за смъртта, тоест, за другия живот. Неверните никога не се готвят са смъртта: те се готвят за колкото се може по-дълъг живот тук, на земята. Затова те се страхуват и да мислят за смъртта, а още по-малко се стремят да богатеят за Бога. А който се подготвя за смъртта, той се подготвя и за вечния живот. Каква е тази подготовка за вечния живот, това знае всеки християнин. Мъдрият човек всеки ден укрепява своята вяра в Бога и брани сърцето си от неверието, съмнението и злобата, както мъдрият стопанин пази своето лозе от вредните мушици и скакалци. Мъдрият човек се грижи всеки ден да изпълнява Божиите заповеди с дела на опрощаване, милосърдие и любов. Така той богатее за Бога. Онова, което му е най-скъпо и най-ценно, мъдрият човек не държи в житници и кошове, а го полага в Божиите ръце. Това е неговата душа. Такова е най-голямото му богатство; единственото съкровище, което не изтлява и не умира. Всеки ден мъдрият човек има готова сметка с този свят и е готов да легне и да умре с твърда вяра, че ще оживее и ще излезе пред Божието лице. („Мисли в себе си и казвай: аз няма да остана на този свят по-дълго от днешния ден – и никога няма да съгрешиш пред Бога”. Св. Антоний Велики). Няма нищо по-лекомислено от това да кажеш: ако може, да умра внезапно, да не почувствам своята смърт! Така говорят безумните и безбожните. Кой от апостолите, светиите и всички Божии угодници са умрели в съня си? Или кого от тях е погълнала земята? Или кого е изгорил огън? Кой от тях е извършил самоубийство? Затова умните и благочестивите казват: да бъде Божията воля! По-добре с години да боледуваме и да се мъчим в гърчове и болки от болест, отколкото да умрем внезапно, без покаяние. Защото и мъките на този свят преминават бързо, както и радостите. А в онзи свят няма нищо временно и преходно, а всичко е вечно, било мъка, или радост. По-добре е малко да се помъчим и да поболедуваме тук, отколкото там. Защото там мярата и на болката, и на радостта, е несравнимо по-голяма. Нека бъде Божията воля!
И така, да се молим на Всевишния Бог да не ни изпраща внезапна смърт в нашите грехове и беззакония, а да ни пощади, както пощадил цар Езекия (Ис. 38:1), и да ни даде дни за покаяние. По Своята милост да ни даде знак за приближаването на нашата смърт, за да можем бързо да направим още някое добро и да спасим душата си от вечния огън. За да бъде записано и нашето име в Книгата на Живите, и нашето лице да се види между праведниците в царството на Христос, нашия Бог. На Него да бъде слава и хвала, с Отца и Светия Дух – Единосъщната и неразделна Троица, сега и винаги, и през всички векове. Амин. I www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева
