Живот назаем
Много хора в наше време живеят не според финансовите си възможности. В дилемата “да съм или да изглеждам” те залагат на второто. И плащат за имиджа… с чужди пари. След това се оказват в невъзможност да върнат онова, което са взели назаем. По-нататъшните варианти са разнообразни: затвор, запор на имуществото, бягство, самоубийство, пропиване от безизходност и т.н.
Това се случва от незапомнени времена до наши дни. Тъкмо относително задоволени хора, най-малкото поне не просяци, биват подмамени от “примамката на богатството” (Мат. 13:22) и попадат в робството на кредиторите-лихвари. Историята убедително ни показва, че финансовата мощ на лихварите расте именно благодарение на хората, навикнали на лукс и нежелаещи да живеят скромно. В миналото това са били мързеливи аристократи, изродени и разхайтени синчета на елита, свикнали да живеят с чужди пари и на широка нога. Днес безбройната армия на тези хора се попълва независимо от класовите разлики, които са максимално заличени в днешното общество. Но не са заличени нито алчността, нито глупостта, нито безотговорността на хората.
Студент, който едва си плаща наема на квартирата, взема кредит, за да си купи нов модел айфон. Човек, който притежава сносна кола, взема кредит и си купува по-“засукан” автомобил. Семейство, което може да си позволи почивка в достъпен курорт за средна ръка хора, взема кредит, за да отпътува за по-престижен курорт. Такива примери има много, и всеки от нас при желание ще попълни списъка им със собствени “чудачества” или с примери от живота на своите приятели и познати.
Ние няма да разглеждаме случаите, когато кредитът се тегли, за да се развие бизнес или за купуване на жилище, т.е. когато човек е воден от истинска, а не от мнима нужда. Но обърнете внимание на огромното количество примери от категорията, за която споменахме по-горе. Модата, престижът, жаждата за нещо ново, вечният стремеж към промени, страхът да не се окажеш по-долу от приятелите и познатите, страхът да не ти се смеят… Всички тези мисловни тирани, ако не и направо демони, ни тикат грубо, както стражата тика арестувания, към постъпки, които изобщо не са продиктувани от реална нужда или жизнена необходимост.
Това е духовна болест. И тя трябва да се лекува духовно. Гладът и голотата са материални проблеми (също понякога имащи духовни причини). Но да се овързваш с дългове в името на модата или други подобни неща – това вече е чисто духовна болест, която изобщо не зависи от материалните фактори. Обърнете внимание, че именно хората, деклариращи идеен материализъм (“не вярвам в Бога и не се моля, това са измишльотини”), са на практика по-безпомощни от вярващите срещу агресивния натиск на рекламата, общественото мнение и мнението на околните.
Чуйте какво ни казва апостолът: “Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. Като имаме прехрана и облекло, нека с това да сме доволни” (1 Тим. 6:6-8).
Нека всеки от нас се замисли над тези думи и да разсъди: какво е донесъл в света, когато е излязъл от майчината утроба? Какво ще вземе със себе си, когато склопи очи? Няма ли да ни се сторят тогава сън всички мечти за придобивки и притежания? И светът, който толкова успешно прелъстяваше човека всеки ден, който го привличаше и омайваше с всякакви прелести и примамки, ще се изсмее жестоко над гроба му и ще продължи да мами живите.
Ще повторим, че много дългове, много опасни и самонадеяни начинания не са продиктувани от нищо, ама абсолютно нищо съществено – само от тщеславие и глупост. За това говори по-нататък апостолът: “А желаещите да се обогатят падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потапят човеците в провала и погибел” (1 Тим. 6:9).
Сребролюбец не е непременно онзи, който има много, а който копнее за много. Тъкмо това е онази “примамка на богатството”, за която говори Господ. “Примамка” означава нещо измамливо и подвеждащо, призрачна мечта, криеща дълбоко в себе си страшно бедствие. Към “провалата и погибелта” спадат и онези нещастия, в които може да изпадне длъжникът. Колкото по-голям е заемът, толкова по-големи са заплахите. Децата, движимото и недвижимото имущество, вътрешните органи и самият живот стават нерядко средства за връщане на дълга. В това ни убеждава и криминалната хроника, и историческите примери.
За човека трябва да бъде естествен страхът от дългове – по същия начин, както той се плаши от робство или друга тежка зависимост. Да вземаш назаем от едни, за да върнеш да други, да се плашиш от телефонните позвънявания, да се криеш, да сменяш адресите си – нима това не е робство?
Обърнете внимание, че в Библията “дълг” означава “грях”, т.е. дългът е образ и подобие на греха. В молитвата Господня ние се молим: “Прости ни дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници”. Всички свети отци, които тълкуват това място, обясняват, че нашите дългове към Бога – това са нашите грехове, нашите провинения пред Него. А дълговете на нашите длъжници към нас – това са греховете на нашите ближни срещу нас, които трябва да прощаваме, ако искаме и Господ да ни прости. Следователно, щом Господ е заменил думата “грях” с думата “дълг”, то същностното подобие между тях е еднозначно.
Грехът връзва и поробва човека. И дългът прави същото. Грешникът е роб на греха. Длъжникът е роб на дълга. И единият, и другият са обладани от страх, лишени от свобода и радост. Те не се радват на живота, а живеят прегърбени като роби под тежкия си товар.
Съвременният свят ни приучва да вземаме с лекота назаем, да се овързваме с кредити, без да се тормозим много-много от мисълта за това как ще ги връщаме един ден. Това значи, че разумът ни бива деградиран до бебешко ниво, когато се радваме на нещо лъскаво, но не се досещаме за последиците от притежаването му. Вижте малките деца. Колко бурно се радват те на новата си играчка и колко бързо я забравят, като видят нова. Те имат минимум памет за миналото и минимум предвиждане на бъдещето. Това е естествена за младенеца наивност на ума. Но за порасналия човек това е непростимо слабоумие. То е белег за нечия активна работа с неговото съзнание. Та помислете си: какви послания попива душата ни отвсякъде? “Трябва ти нещо – на, вземи. Взел си го – радвай се. За връщането не се притеснявай. Все някак ще ни го върнеш”. Живеещият в такава парадигма човек е наистина слабоумен.
Такъв човек е опасен за близките си – защото много пъти именно близките се натоварват с плащането на дълговете, направени от роднината-егоист. Изобщо да връщаш е по-трудно, отколкото да вземаш. Та нали, както справедливо казва известната шега, “вземаш чуждо и за известно време, а даваш своето си и завинаги”.
Заемът, кредитът е принудена мярка, нещо, направено по неволя, а не норма в живота ни. Нормата е да живеем според възможностите си. “Не дължете никому нищо освен взаимна любов” (Рим. 13:8).
Ще добавим също и думите на един подвижник, че най-добрият начин да станеш беден е да не връщаш дълговете, които си направил, и да работиш в неделя. Смисълът е, че голям грях върши онзи, който не почита Бога, пренебрегвайки деня Господен и трудейки се в него като в делничен ден. А също и онзи, който взима назаем и не връща, при положение че има пари и може да го стори. От тези два гряха сякаш някакви дупки се образуват в душата на човека. Адският вихър през тях може да издуха от душата всички Божи дарове.
Това не е абстрактно морализаторстване. Това са неща от човешкия живот, които всеки може да провери от личен опит. Защото всички заповеди се проверяват на дело. | Pravoslavie.ru
Превод (със съкращения): Андрей Романов
