Зад маската на фарисейската религиозност
Една от основните структури на душевния конфликт на личността е фарисейската структура. Фарисейският тип поведение и душевна настройка се изразяват чрез следните елементи:
1. „Обилно“ благочестие и спазване на религиозните норми. В поведението на фарисея цари тревожен устрем към преживяване и изпълняване на всяка една религиозна норма, която се приема за необходима, за да утвърждава убедеността на личността в собственото религиозно превъзходство.
2. Деклариране на религиозна пълнота. Фарисеят чувства нужда да уверява другите хора за тази пълнота и дори да ги убеждава. Затова той използва статистиката. Жизнените елементи от неговото благочестие се обективират по такъв начин, че да могат да се преброят и оценят.
3. Сравняване на индивидуалната религиозност с тази на другите хора. Фарисеят не е социален в същинския смисъл на думата. Той обаче се нуждае от другите хора, за да потвърждава своето религиозно превъзходство. Въпреки че се изолира, за да изтъква това превъзходство, в същото време той се позовава на немощите и недостатъците на другите, за да изпита удовлетворението от своята религиозна самодостатъчност (чрез сравнението).
Тази маска на фарисейския тип религиозно поведение създава впечатление за самодостатъчност от всяка една гледна точка. Фарисеят е горделивият (надменен и смиренословещ) човек, който има „мирна“ (религиозна) съвест, защото е съвършен. Следователно, той е независим от Бога и от хората, защото неговата екзистенциална перспектива съвпада с представата, която е формирал за себе си. Затова неговата маска (или поведение) се отъждествява с „идеалната“ представа за собствения му Аз. Тази външна представа за поведението на фарисея на пръв поглед създава впечатлението, че този тип човек не среща екзистенциални проблеми, че не преживява вътрешни конфликти, че в живота му всичко върви добре, че не чувства, че нещо му липсва и че няма на какво да завижда на другите.
Въпреки това всички тези външни елементи всъщност са симптоми, които изразяват преживявания от него душевен конфликт. „Съвършената“ маска ясно говори за жизнена скованост. От друга страна, тази скованост се разбира като израз на неосъзнати процеси.
Какъв обаче е проблемът, който преживява фарисеят?
Човекът, който постъпва с нравствена и духовна самодостатъчност и има „велика идея“ за себе си, всъщност преживява дълбоко разочарование от собственото си безсилие да бъде автентично съвършен. Неговата самодостатъчност е резултат от потискането на това разочарование и най-вече от потискането на неговата вина за сриването на неговата екзистенциална перспектива. Фарисеят се бори за себеоправдание. Той по всякакъв начин се опитва да се оправдае пред самия себе си, пред другите хора и пред Бога. Но фактът – както Господ потвърждава, че митарят „отиде у дома си оправдан повече“ отколкото фарисея, показва, че неговият вътрешен свят е диаметрално противоположен на привидната му психологическа самодостатъчност и спокойствие. Неговият опит да покаже и декларира своето съвършенство разкрива драстичен гузен страх, който като основна психодинамична подбуда „принудително“ довежда до измислянето и изработването на фарисейската маска.
Външното фарисейско поведение като съчетание от отделни симптоми ни подсказва за гузния вътрешен свят на фарисея. Главните характеристики на този вътрешен свят са следните:
1. Чувство за несигурност. Това чувство се издава от цялостното поведение на фарисея и особено в неговия опит да подчертае своето превъзходство над другите хора. Сравнението с другите всъщност представлява опит за рефлексна зависимост от конкретни опори. Именно другите хора са тези опори, които могат да закрепят неговото съвършенство, защото обикновено човек е съвършен в дадено нещо във връзка с други, които не са съвършени.
Разбира се, особеният проблем тук е недоумението, което с право се появява. От какво е заплашен фарисеят? Заплашен е от осъзнаването на своята лична вина за неговото безсилие и (неспособност) да върви към автентична нравствена и духовна пълнота. Ако той беше стигнал до това осъзнаване, тогава в него би се сринало зданието на фалшивата (идеална) представа за собствения му Аз. За него това обаче би означавало реална катастрофа. Така той се опитва да се подсигури чрез сравнението, уверявайки себе си, че след като другите са по-низши от него, значи притежава съвършенство, което не оставя място за чувството за вина.
Разбира се, най-дълбокият смисъл на несигурността на фарисея е свързана повече със страха, който изпитва от себе си. Всъщност той се страхува от своята „голота“ (вж. Бит. 3:7) и иска да се скрие зад гърба на другите хора, за да не гледа самия себе си.
2. Чувство за малоценност. Всяко превъзходство в човешкото поведение обикновено представлява симптом за съответната недостатъчност. Фарисеят показва силно чувство за превъзходство, с което се стреми да компенсира (или да покрие) потиснатото в подсъзнанието мощно чувство за малоценност.
Наистина, ако гузният страх е основната психодинамична подбуда, която направлява външното поведение на фарисея към формиране на маската на превъзходството и на психологическата (нравствена и духовна) самодостатъчност, тогава вътрешният проблем на този човек са „непоносимите“ чувства на малоценност поради неавтентичното осъществяване на целите на екзистенциалната перспектива.
3. Проектиране на личната вина върху другите хора. Пълното презрение на фарисея към всички други хора и особено обобщаването на това презрение в лицето на конкретен човек (митаря) разкрива неговата най-дълбока душевна потребност. Тук елементът на превъзходство (пред „останалите човеци“) е симптом за дълбок конфликт.
Фарисеят влиза в конфликт със своята вина, като я потиска, и затова я проектира върху общия екран на човешката природа. Всички хора са достойни за презрение, защото всички са се провалили в осъществяването на своята екзистенциална перспектива. Всички те са грабители, неправедни, прелюбодейци. В съзнанието на фарисея абсолютизирането на вината на всички хора функционира като психологическа компенсация на потребността от себеоправдание. Неговото потиснато нравствено съзнание предизвиква толкова силен гузен страх, че само това абсолютизиране може психологически да „утеши“ фарисея, който подсъзнателно се сблъсква с неосъществяването на своята екзистенциална перспектива (богоподобието). Но особеният „симптом“ на душевния конфликт, който фарисеят преживява в сферата на гузния страх, несъмнено е неговата агресивност спрямо другите хора и конкретно спрямо митаря. Тоест проектирането на неговата вина се извършва с дух на агресивност. Фарисеят действително е агресивен, когато се сравнява с другите хора. Точно това прави подозрително неговото себеоправдаване и опит да докаже своето нравствено превъзходство. Това негово превъзходство няма „персонална“ независимост. За да се задържи, както казахме, той се нуждае от „гърба на другите“. Той стоварва върху тях своята лична вина (чрез подсъзнателния механизъм на проекцията), но едновременно с това ги унизява. Защото, от друга страна, стоварването на вината върху който и да е „жертвен козел“ има и смисъла на неговото унищожаване.
4. Чувство за тревога и отчаяние. Абсолютизирането на вината на хората („Всички са грешници!“), свързано с чувството за абсолютна самодостатъчност, подчертава именно наличието на тревожност във фарисейското поведение. След като тази тревога произтича от дълбокия пласт на вината, който крепи структурата на душевния конфликт, това едновременно изразява отчаянието, което чувства субектът на фарисейския конфликт. Това отчаяние произлиза от сриването на неговата екзистенциална перспектива във всекидневната борба.
Особеният белег на структурата на фарисейския конфликт е рефлексното търсене, преживяване и изтъкване (деклариране) на съвършенството, тоест на идеалната представа за самия себе си. Фарисеят се гордее, че е придобил съвършенството самостоятелно и справедливо. Фарисейският тип е невротичният човек, който живее с нереалистичната грандоманска идея за себе си и смята своите надменни идеи за автентични идеали. Съществува вероятност той да се пробуди и да осъзнае нуждата от промяна, само когато се изправи пред реалността на своята срината екзистенциална перспектива…
Превод: Константин Константинов
