За безплодната смоковница
Плодовете на смокинята са подчинени на природния цикъл. Човешката отдаденост обаче не бива да познава срокове и почивки. Ето как евангелският разказ за смокиновото дърво има дълбоко духовно тълкувание – не всичко може да се подчинява и да се разбира според правилата на естествената справедливост и елементарните природни закони. Безплодната смоковница всъщност е безплодният човек – студен, безразличен, невъзприемчив към призива свише.
Да, на пръв поглед изглежда несправедливо да имаш претенции към една смоковница (или към което и да било плодно дръвче) да е родила плод, когато не е в сезона си, но и капката усещане за несправедливост се изпарява, когато проумееш, че става дума за това дали си полезен или не за Господа, дали отговаряш или не на Неговия призив.
Не за смокиновото дърво и плодовете му се говори в тази история, а за човека, който няма никакво извинение, когато отказва на Твореца, когато казва, че сега няма време и моментът за общение с Него не е подходящ.
Срокове, дати, условия, уговорки, нагласи, обществени очаквания, всичко това е абсолютно невалидно от перспективата на небето. На призива отгоре можеш да отговориш единствено с „Ето ме!“ или „Да, Господи!“. Мотивите, колкото и да са човешки, разбираеми, не ни оправдават, когато обръщаме гръб на това общение… Дори и за да погребем баща си или да подредим стопанството си… дори и когато трябва да се сдобрим с жената на сърцето ни, за да не се раздели с нас.
Винаги, във всеки миг е подходящото време да кажеш „Ето ме, Иисусе Христе!”. Тази евангелска история не може да бъде обяснена според логиката на профанното. Според правилата на нашата си земна логика са валидни сроковете, обичаите, епохите, традициите. Но отвъд нея всичко това е незначително. Плодовете на смокинята – един естествен природен продукт, са подчинени на природните цикли, но човешката отдаденост не познава срокове и почивки. Безплодната смокиня въплъщава образа на безплодния човек, който не откликва на небесния призив.
Историята за смокиновото дърво ни напомня, че винаги трябва да сме готови… Обути и подготвени за път, за действие, за положителен отговор за това животът ни да даде плодове. I www.doxologia.ro
Превод: Сандра Керелезова
