За светиите
“Обичам, които Мене обичат и ще прославя ония, които Мене прославят,” – казва Господ (срв. Прит. 8:17, I Цар. 2:30).
Бог се слави в светиите, а светиите са прославени от Бога. Славата, която дава Господ на светиите, е толкова голяма, че ако хората видеха някой светия такъв, какъвто той е, те биха паднали на земята от благоговение и страх, защото човекът от плът не може да понесе славата на небесното видение.
Не се учудвайте на това. Господ така е възлюбил Своето създание, че е дал на човека в изобилие Светия Дух, и в Светия Дух човек е станал подобен на Бога.
Защо Господ обича така човека? Защото Той е Самата Любов; и тази Любов се познава чрез Светия Дух.
————––
Чрез Светия Дух познава човек Господа и Светият Дух изпълва с благодатта Си целия човек – и душата, и ума, и тялото. Господ е дал на светиите Своята благодат, и те са Го обикнали, и са се привързали към Него докрай, защото сладостта на Божията любов не им дава да обикнат света и неговата красота. И ако още на земята е така, още повече на небето любовта съединява светиите с Господа. И тази любов е неизразимо сладка, и извира от Светия Дух, и всички небесни сили се хранят от нея. Бог е любов; и в светиите Светият Дух е любов.
Чрез Светия Дух се познава Господ. Чрез Светия Дух се величае Господ на небесата. Чрез Светия Дух светиите славят Бога и с даровете на Светия Дух Господ прославя светиите, и тази слава не ще има край.
————––
Мнозина си мислят, че светиите са далече от нас. Но те са далече от онези, които сами са се отдалечили, и са много близки до всички, които спазват Христовите заповеди и имат благодатта на Светия Дух.
На небесата всичко живее и се движи чрез Светия Дух. Но и на земята е същият Свети Дух. Той живее в нашата Църква; Той живее в тайнствата; Той е в Свещеното Писание; Той е в душите на вярващите. Светият Дух съединява всички и затова светиите са ни близки; и когато ние им се молим, те в Светия Дух чуват молитвите ни, и нашите души чувстват, че те се молят за нас.
Така щастливи и блажени сме ние, православните християни, заради това, че Господ ни е дарил живот в Светия Дух; и Той весели душите ни. Но ние трябва разумно да Го пазим, защото и за една лоша мисъл Той оставя душата, и няма я тогава с нас Божията любов; няма го дръзновението в молитвата; няма я и твърдата надежда, че ще получим онова, за което се молим.
————––
Светиите живеят в друг свят и там в Светия Дух гледат Божията слава и красотата на лицето на Господа. Но в същия този Дух Свети те виждат и нашия живот и нашите дела. Те знаят нашите скърби и чуват нашите горещи молитви. Живеейки на земята, те са се научили на Божията любов от Светия Дух; а който има любов на земята, той с нея преминава във вечния живот в Царството Небесно, където любовта пораства и става съвършена. И ако тук любовта не може да забрави брата, още повече светиите не ни забравят и се молят за нас.
————––
На светиите Господ е дарил Светия Дух и те в Светия Дух ни обичат. Душите на светиите знаят Господа и Неговата благост към човека и затова техният дух гори от любов към хората. Още докато са живели на земята, те не са можели без скръб да слушат за грешен човек, и в молитвите си са проливали сълзи за тях.
Светият Дух ги е избрал да се молят за целия свят и им е дал извори на сълзи. На Своите избраници Светият Дух дава толкова много любов, че техните души, като от пламък, биват обзети от желание всички хора да се спасят и да видят славата на Господа.
————––
Светите угодници са достигнали Небесното Царство и там гледат славата на нашия Господ Иисус Христос; но чрез Светия Дух те виждат и страданията на хората по земята. Господ им е дал толкова голяма благодат, че те с любовта си обгръщат целия свят. Те виждат и знаят как изнемогваме от скърби, как са изсъхнали нашите вътрешности, как унинието е сковало душите ни, и неспирно ходатайстват за нас пред Бога.
Светиите се радват на нашето покаяние и скърбят, когато хората оставят Бога и станат като неразумните животни. На тях им е жал, че хората живеят на земята, без да знаят, че ако се обичаха помежду си, земята би била свободна от греха; а където няма грях, там Светият Дух дава радост и веселие, така че, накъдето и да погледнеш, всичко е мило, и душата се чуди защо ú е така добре, и славослови Бога.
————––
Призовавайте с вяра и се молете на Божията майка и на светиите. Те чуват нашите молитви и знаят дори мислите ни. И не се учудвайте на това. Цялото небе на светиите живее в Светия Дух, а от Светия Дух няма нищо скрито в целия свят. И аз по-рано не разбирах как светиите, които са на небето, могат да виждат нашия живот, но когато Божията майка ме изобличи за моите грехове, тогава разбрах, че те ни виждат в Светия Дух и знаят целия ни живот.
————––
Светиите чуват нашите молитви и имат от Бога сила да ни помагат. За това знае целият християнски род.
Отец Роман, син на отец Доситей, ми разказваше, че когато още в света като момче, трябвало да премине Дон през зимата, конят му попаднал в цепнатина в леда и щял целият заедно с шейната да отиде под леда. Той, малко момче, викнал: “Свети Николае, помогни ми да измъкна коня!”, и задърпал юздата, и така извадил изпод леда коня, заедно с шейната.
А отец Матей, който беше от моето село, като момче пасял веднъж, както пророк Давид, овцете на баща си. На ръст той самият не бил по-голям от овца. По-големият му брат работел на другия край на голямото поле и изведнъж видял вълци да тичат към Миша, така наричаха отец Матей в света, малкият Миша завикал: “Свети Николае, помогни ми!”. Щом извикал, вълците се обърнали назад и не му сторили никакво зло, нито на него, нито на стадото. И дълго след това в нашето село се смееха и казваха: “Миша много се уплашил от вълците, но свети Николай го избавил”.
И много такива случаи знаем, когато светиите веднага ни идват на помощ, само да ги призовем. От това се вижда, че всички небеса чуват нашите молитви.
————––
Светиите приличат на Господа, но и всички хора, които спазват Христовите заповеди, приличат на Него; а които живеят по своите страсти и не се каят, приличат на врага. Мисля, че ако тази тайна би се открила на хората, те биха престанали да служат на врага и всеки с все сила би се стремил да познае Господа и да прилича на Него.
————––
Светиите са били също хора, като всички нас. Много от тях са тръгнали от големи грехове, но с покаяние са стигнали до Небесното Царство. И всички, които стигат там, стигат чрез покаяние, което Милостивият Господ ни е дарил със Своите страдания.
————––
В Царството Небесно, където са Господ и Неговата Пречиста майка, живеят всички светии. Там са светите праотци и патриарси, които мъжествено са носили вярата през целия си живот. Там са пророците, които са приели Светия Дух и със своето слово са призовавали народа към Бога. Там са апостолите, които са умирали за проповедта на Евангелието. Там са мъчениците, които са отдавали с радост живота си за любовта на Христос. Там са светителите, които са подражавали на Господа и са носили тежестта на своите духовни овци. Там са преподобните, постниците и юродивите за Христа, които с подвиг са победили света. Там са всички праведници, които са спазвали Божиите заповеди и са побеждавали страстите.
Натам, към това чудно свято Събрание, събрано от Светия Дух, се стреми и моята душа. Но горко ми. За това, че нямам смирение, Господ не ми дава сили за подвиг и моят немощен дух гасне като малка свещ, а духът на светиите е горял с горещ пламък и не само не е угасвал от вятъра на изкушенията, но и се е разпалвал още по-силно. Те са ходели с крака по земята и са работели с ръце, но духът им е бил винаги в Бога и те не са искали да отделят ума си от мисълта за Бога. Заради Христовата любов те са претърпели всички скърби на земята и не са се боели от никакви страдания, и с това са прославяли Господа. Заради това Господ ги е обикнал и ги е прославил и им е дарил вечното Царство със Себе Си.
Превод от руски: Кръстю Банев
Из книгата “Св. Силуан Атонски”, ИК “Омофор” 2008
