Как да разпознаем лъжепастиря и да не станем негова жертва?
Ако на Моисеевото седалище, оградено от стената на Закона, са седнали книжници и фарисеи (Мат. 23:2), то колко повече са могли да седнат те на седалището на Едничкия Кротък Пастир и от Негово име да правят неправо словото на Неговата истина…
Това се е случило в света. Вълци са влезли в стадото на Пастиря и са започнали да разпъждат Неговите овци, и досега ги разпъждат, настанявайки се на много места по църкви и сред народи.
Лъжепастирството е най-болезненият бич, раняващ Пречистото Тяло Христово. Никакви човешки грехове не могат да се сравняват с греха на лъжепастирството.
Баща на лъжепастирите е дяволът, според думите на Христос: „Вашият баща е дяволът“ (Йоан. 8:44). Всеки, който не притежава Христовия Дух, евангелското благоухание, апостолското горене, не е Негов (Рим. 8:9). А ако той не е Христов, то чий е тогава?
Лъжливите пастири, вършещи своята воля, а не волята Христова, следващи своите страсти и похоти, са бич за Църквата. Борбата с лъжепастирите е трудна, защото при изтръгването на тези хора, впили се в светото тяло на Църквата, се ранява тялото. Но борбата с тях е необходима – с молитва и действие.
И особено голяма отговорност носят архипастирите, които „възлагат ръце прибързано“ (1 Тим. 5:22). Огнени, страшни думи изрича Божията уста чрез пророците срещу пастирите, които не пасат Божието стадо, не служат на Едничкия Пастир. Пророците описват не само пълното равнодушие на пастирите към пастирската си работа, но и покварата им.
По време на война врагът се стреми повече от всичко да съблазни началниците на армиите, да проникне в щаба, в управлението на войските, за да може чрез предателството на един човек да извърши по-голямо опустошение в редиците на противника, отколкото в открита битка на полесражението. И в духовната война врагът, който противостои на Добрия Пастир, прилага всички усилия, за да овладее пастирите на Църквата: преди всичко епископите, свещениците, клириците, монасите; след тях – учителите, писателите, ръководителите на държавите, родителите, възпитателите… за да парализира чрез тях силата на Господнята Църква и така най-удобно да докара гибелта на човечеството.
Промъкнал се на светата катедра, врагът може да извърши в стадото много по-голямо опустошение, отколкото ако действа чрез съюза на войнстващите безбожници или чрез декретите на атеистичната държава. Да разруши отвътре – това е целта му…
И ето че той се промъква неусетно не само при спящите, но и при дремещите пастири, овладява техните чувства, думи и действия, дава им своя дух – онзи дух, от когото хората духовно умират, преставайки да вярват във светинята.
Врагът иска „солта да обезсолее“ (вж. Мат. 5:13), та християните да изгубят Божия Дух, а пастирите – Едничкия Пастир (Йоан. 10:16).
За свещеника е еднакво страшно и беззаконието, което бие на очи, съблазнява мнозина, и незабележимото за очите безразличие, равнодушие към Христовото дело, състоянието, при което не си нито студен, нито горещ (Откр. 3:16), когато свещеникът (неусетно дори за самия себе си) застава на мястото на Бога и служи на себе си, а не на Бога. Изпълнява формата, буквата на пастирското служение, без да притежава съдържанието му, пастирския дух, без да върши делото на Едничкия Пастир.
„Свещениците не казваха: „Де е Господ?“ – тъй рисува Словото Божие равнодушието на свещениците, – и учителите на закона не Ме познаваха, и пастирите се отметнаха от Мене“ (Йер. 2:8).
„Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ, – направиха го пустиня, и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена, защото ни един човек не взима това присърце“ (Йер. 12:10–11).
„Горко на пастирите, които погубват и разпъждат овците на Моето паство! казва Господ“ (Йер. 23:1).
„Ридайте, пастири, и стенете, и посипете се с пепел, вождове на стадото: защото се изпълниха дните ви, за да бъдете заклани и разпилени, и ще паднете като скъпа съдина. И не ще има убежище за пастирите и спасение – за вождовете на стадото“ (Йер. 25:34–35).
„И биде към мене слово Господне: сине човешки! изречи пророчество против Израилевите пастири, изречи пророчество и кажи на тях, на пастирите: тъй казва Господ Бог: горко на Израилевите пастири, които пасоха сами себе си! Нали стадото пастирите трябва да пасат? Вие ядохте тлъстина и се обличахте с вълна, клахте угоени овци, а стадото не пасохте. Слабите не подкрепяхте, болна овца не лекувахте, ранена не превързвахте, прокудена не връщахте и изгубена не дирехте, а ги управлявахте с насилие и жестокост. И пръснаха се те без пастир и, като се пръснаха, станаха плячка на всички полски зверове. Скитат се Моите овци по всички планини и по всеки висок хълм, и по цялото земно лице се пръснаха Моите овци, и никой не попитва за тях, никой не ги дири. Затова, о, пастири, изслушайте словото Господне. Жив съм Аз! казва Господ Бог; задето Моите овци бяха оставени да бъдат разграбвани и, нямайки пастир, станаха плячка на всички полски зверове, и задето Моите пастири не търсиха овците Ми, понеже те пасоха сами себе си, а Моите овци не пасоха, – затова, о, пастири, изслушайте словото Господне. Тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против пастирите, и ще изискам овците Си от ръцете им и не ще им дам вече да пасат овците, и пастирите няма вече да пасат сами себе си, и ще изтръгна Моите овци из техните челюсти, и те не ще бъдат тяхна храна“ (Йез. 34:1-10).
Колкото по-свято е мястото, толкова по-ужасна е мерзостта на запустението върху него. И тъй като най-святото нещо на земята е Светата Православна църква, основана върху Камъка – Христос и утвърдена върху апостолите и светите отци, то именно в нея се стреми да извърши опустошението си врагът.
Всяко свещенодействие е велика духовна реалност, въплъщение на Духа на Истината. Външното, формално, бездушно използване на свещените предмети, действия и слова разрушава светинята и разпъжда овцете Христови. Човекът, който върши това, става слуга на антихриста. За всеки, който накичен със злато и високи санове, но не притежава покайно горене на сърцето, любов и молитва, се отнасят думите от Йоановото Откровение: „Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, – съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено“ (3:17–18). | Pravlife.org
Из книгата „Философия на православното пастирство“
Превод: Андрей Романов
