Как да се обръщаме към православен йерарх


altНаскоро получих писмо от брат епископ от съседна епархия. То очевидно беше написано с използване на един от съвременните „компютърни шаблони“. Той ме молеше да назнача мирянин от „моята“ община и се беше подписал с: „Бащински твой, епископ Х“.

Дълго ще помня, когато за първи път бях в присъствието на православен йерарх (епископ) и той получи писмо. Той го отвори, започна да чете и подскочи; размаха го във въздуха и каза: „Авторът ме нарича „ти“, с такива писма трябва да се примиряваме от нашите свещеници!“

Днес имах възможността да разгледам няколко писма от нови клирици в нашия диоцез. Въпреки че тези писма следваха съвременните стандарти на учтивост в бизнес-преписката, те изобщо не приличаха на кореспонденция на клирици, още по-малко на кореспонденция на дякони/свещеници с епископ. Знам, че всички искате да постъпвате учтиво и уместно; нещо повече, бях молен при много случаи от изтъкнати миряни от нашата епархия да напиша ръководство, което да се отнася по принцип за „протокола“. Това и правя сега.

1. На всички е ясно, че епископ не моли и не получава благословение от свещеник или дякон – точно обратното. Така също е неловко и неподходящо, когато едно писмо, адресирано до епископ от свещеник или дякон, или дори от мирянин, да започва или да свършва (или и двете) с щедра благословия към епископа, особено когато самия пишещ не моли, по установения в наше време начин, за каквато и да е благословия от епископа си.

2. Най-официалният и общоприет начин да се пише на епископ е да се обръщаме към него в трето лице и никога във второ; обаче твърде малко хора в Америка са запознати с този обичай и го следват. Също така, обикновено никой не започва писмо със „Скъпи“. Счита се, че правилният начин е прост: „Ваше Високопреосвещенство (Преосвещенство), митрополит (епископ) (името)“. Свещениците не бива да се обръщат един към друг с „отче“ в техните разговори помежду си. По същия начин нито един свещеник не бива да информира епископа, лично, по телефона или писмено, че той е „отец“ еди-кой си. Това означава, че би било абсолютно неподходящо за един свещеник или дякон да ми се обажда или да ми пише, казвайки: „Аз съм отец …“ или да напише „Искрено Ваш, отец …“. Свещеникът или дяконът по никакъв начин не е „баща (отец)“ на йерарха, докато йерархът е всъщност „отец“ на свещеника (или дякона). Нито пък някой свещеник е „баща“ на друг свещеник. Трябва да имаме предвид, че епископите по установена практика разширяват учтивостта при обръщането към свещеници или дякони с „отец“, но това си е чиста учтивост и не дава право на свещеника или дякона да се представят по същия начин пред епископа.

Свещениците и дяконите следователно трябва да се представят и да подписват писмата си според техния сан: „Иконом (свещеник) Х“, „Дякон Х“. Миряните използват техните християнски имена в такива случаи, но без техните титли. (По същия начин, един свещеник стандартно би започнал писмо до познат свещеник със „Скъпи отче“, но го завършва със „Свещеник Х“).

3. Първите думи на писмо от свещеник (дякон, мирянин) до епископ, трябва да бъдат молба за благословия, формулирана както е установено в 3 л. ед. ч., „Моля (или „смирено прося“, или „смея ли да помоля за“ и т.н.) благословията на Ваше Високопреосвещенство (Преосвещенство)“. По същия начин писмото трябва да завърши с много подобна формула, най-често използваната е тази: „Моля за Вашите архипастирски благословии и молитви“.

4. Тези и други обичаи са се формирали в процеса на стремежа на човечеството да бъде по-„изискано“ при обноските с другите хора в зависимост от тяхното обществено положение. Бих могъл да добавя, че стана популярно да се усвояват формули като „Стискам Ви ръка, Ваше Високопреосвещенство (Преосвещенство)“, или „Целувам архипастирската Ви десница“; обаче тези формули са от обичаите за обръщане към царски особи и благородници, и когато се използват в Църквата, наблягат на вид високомерие, с което много епископи биха се чувствали неудобно. Аз самия винаги съм избягвал подобни формули, но съзнавам, че те са общоприети и допустими.

Превод: Свещеник Траян Горанов

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

13 Отговори

  1. p_stefanos каза:

    Странно, никъде не казва, че можем да се наричаме братя и сестри!
    Това дали е също неучтиво?!
    Защо ли в Литургията казваме „Архиерейство твое“? Може би трябва и там да се промени на „Ваше“?!
    Протоколът май е изместил Евангелието.
    Архипастирската десница размахала писмото във въздуха…?

  2. Liturgist каза:

    Съгласен съм, че обществото и отношенията в него търпят историческо развитие, но не съм убеден, че в него трябва да бъде въвлечена Църквата Христова. Това поучение на Преосвещения епископ е отчасти полезно и…тъжно. За пореден път се подчертава пропастта между отделните служения в Църквата като се забравя, че всички сме едно в Христа. „Едно Тяло сте вие, братя…“/св. ап. Павел/. Цялата тази протоколност е най- малко подходяща за отношения, които трябва да почиват на благодатна основа. В писмата и обръщенията си до императора в Рим /Византия/ без изключения са се обръщали на „ти“. За признак на непосредственост и духовно извисяване се е считало подобно обръщение на „ти“ от страна на на монаси към който и да е представител на духовната, или светската власт /изключвам, разбира се простаците, които го правят от поза, или недодяланост/.
    И към Бога се обръщаме като към Баща- Ти, Който си на небето.
    Настояването за учтивата форма „Вие“ демонстрира желание за земност и светскост, а не за отчество.
    Нямам проблем да се обръщам към епископите на „Вие“, но това винаги напомня за дълбокото разделение между тях и повереното им паство.

  3. xristova каза:

    Протоколът е част от реда, нужен за израстването на всяко едно живо дихание. Без него настъпва своеволието, което падклажда егоизма-майката на всяко падение и смърт. Затова той трябва да се съблюдава най-вече в църковния живот, за да не се отпъжда поне там Онзи, Който всичко благо тайноводи. Не забравяте, че всеки епископ е преди всичко образ на Бог Отец и не може да се пристъпва към него (независимо от винаги задължително присъстващите осъждания към човешката му личност) без синовно уважение. Съответното, който не зачита видимия епископ, още по-малко зачита и Невидимия – сравни учение на св. Отци.

  4. ieromonah Ioan каза:

    Подобни писма са показател за отсъствие на интелект. Отношението към другите хора е показател за отношението на самия човек към себе си. Когато сам си примитив и отношението ти към другите ще е примитивно, а всичко зависи от семейството(не казвам, че няма изключения). Говотенето на „ти“ с хората е признак на пълно неуважение към тях. Някои се плашат от етикета, защото просто не го познават, не са го имали в семейството и не могат да го приложат в обществото.

  5. mirko каза:

    „Свещениците не бива да се обръщат един към друг с „отче“ в техните разговори помежду си.“

    … глупости

    Може би полезно четиво ако си решил да пишеш писмо на някой владика или искаш да се подмажеш… Но иначе според мен автора си противоречи или не му е изяснена позицията:
    хем трябвало да е просто и нелицемерно (православно) хем се оплаква, че му жегнали самочувствието и колко било нередно да се обръщат към „Ваше Високопреосвещенство“ с „ти“ – („Авторът ме нарича „ти“, с такива писма трябва да се примиряваме от нашите свещеници!“)

    Ей шшш… Ало! Някой се е посамозабравил! Ние към Господа Бога нашего се обръщаме с Отче и Ти (справка – Господнята молитва)…

    Лицемерщината е най-неправославното нещо!
    Толкова е топло когато наричаш презвитера си“отче“ и владиката „дядо“…

  6. mirko каза:

    Подобни мнения са показател за отсъствие на православен дух.

  7. ieromonah Ioan каза:

    Ако Вие имате дядо епископ, то няма нищо лошо, ако му викате дядо, което ще е истина, ако обаче не Ви е роднина, то тогава лъжете, че Ви е дядо. Тези кратки обръщения са плод на ленивостта на хората, ясно е, че по-лесно се казва дядо, отколкото Ваше Преосвещенство. И не бъркайте отче с Отче. Православието не е отсъствие на самоуважение, от което произлиза и уважение към другите, а перфекция, тя от своя страна включва в себе си и един изискан етикет. А на село си викайте, както си искате.

  8. mirko каза:

    Изисканият етикет сме го оставили на цивилизованите гейове и лезбийки от развитите западни демокрации :-).

    На изток хората обичат простотата…
    отец Йоан, дядо Йоан… Благослови Отче, Благослови Владико.

    Поздрави

  9. Дон Кихот каза:

    Тези допотопни обръщения предизвикват у нехристияните насмешливи усмивки или подигравателни гримаси. Крайно време е да се премахнат и въведе нещо по-нормално. Какво означава „Ваше Всесветейшество“, когато и идиотите знаят, че носителят на титлата е милионер в зелено и отявлен масон?

  10. prezviter Dobromir каза:

    По повод обръщението за епископите с т.н. – дядо, четох някъде, че това е остатък от манихейството и от по-късното богомилство.
    По-добре да се обръщаме с автентичното епископ, отколкото с това -дядо, но „традицията“ е толкова силна, че думата дядо е равна на сугуба благодат .
    Може би о. Павел ще ни обясни дали това е вярно.

  11. Дон Кихот каза:

    Титул „дед“, сиреч ‘старейшина’, носят водачите на богомилски общини в българските земи. Съответства на гръцкото presbyteros, което на български се превежда със ‘свещеник’.

  12. mirko каза:

    странно …
    баща (отец) на бащата какъв е?

  13. p_stefanos каза:

    някои са недоразбрали – изобщо не става дума, че етикетът е ненужен. Безспорно той е част от уважението, макар и не най-важна част. Не можеш да обвиниш една неграмотна, но с чиста вяра християнка от село, че не уважава митрополита, само защото не е чувала, че той е Високопреосвещен!
    Иде реч за съвсем друго – за това, че онзи подскочил и размахал във въздуха писмото!!!
    иде реч и за по-същностни неща – защо сме изоставили простите, братски евангелски звания и обръщения и сме ги заменили с по-натруфени?!
    Епископът трябва да се нарича епископ, а не владика, защото той не бива да владее. Презвитерът е презвитер, а не свещеник, защото свещеници са целият народ Божий. Нима е „случаен пропуск“ това, че в Новия завет нито един път презвитерите не са наречени свещеници?!
    И е прав о. Павел, че тези натруфени титли днес само предизвикват иронична насмешка. И създават ненужна дистанция между нас – високоблагоговейните и високопреподобни и обикновените хора.
    Преди няколко години едно благоговеинство беше в Шоуто на Слави, той сбърка сложната титла и през цялото време го наричаше „благовещенство“… Шоуто стана цирк! А ако се беше обръщал просто „отче“ много духовни истини щяха да стигнат до хора, които иначе няма от къде да ги чуят.
    Добре, че светците нямат претенции и към тях да се обръщаме задължително на „Вие“!