Как да се обръщаме към православен йерарх
Дълго ще помня, когато за първи път бях в присъствието на православен йерарх (епископ) и той получи писмо. Той го отвори, започна да чете и подскочи; размаха го във въздуха и каза: „Авторът ме нарича „ти“, с такива писма трябва да се примиряваме от нашите свещеници!“
Днес имах възможността да разгледам няколко писма от нови клирици в нашия диоцез. Въпреки че тези писма следваха съвременните стандарти на учтивост в бизнес-преписката, те изобщо не приличаха на кореспонденция на клирици, още по-малко на кореспонденция на дякони/свещеници с епископ. Знам, че всички искате да постъпвате учтиво и уместно; нещо повече, бях молен при много случаи от изтъкнати миряни от нашата епархия да напиша ръководство, което да се отнася по принцип за „протокола“. Това и правя сега.
1. На всички е ясно, че епископ не моли и не получава благословение от свещеник или дякон – точно обратното. Така също е неловко и неподходящо, когато едно писмо, адресирано до епископ от свещеник или дякон, или дори от мирянин, да започва или да свършва (или и двете) с щедра благословия към епископа, особено когато самия пишещ не моли, по установения в наше време начин, за каквато и да е благословия от епископа си.
2. Най-официалният и общоприет начин да се пише на епископ е да се обръщаме към него в трето лице и никога във второ; обаче твърде малко хора в Америка са запознати с този обичай и го следват. Също така, обикновено никой не започва писмо със „Скъпи“. Счита се, че правилният начин е прост: „Ваше Високопреосвещенство (Преосвещенство), митрополит (епископ) (името)“. Свещениците не бива да се обръщат един към друг с „отче“ в техните разговори помежду си. По същия начин нито един свещеник не бива да информира епископа, лично, по телефона или писмено, че той е „отец“ еди-кой си. Това означава, че би било абсолютно неподходящо за един свещеник или дякон да ми се обажда или да ми пише, казвайки: „Аз съм отец …“ или да напише „Искрено Ваш, отец …“. Свещеникът или дяконът по никакъв начин не е „баща (отец)“ на йерарха, докато йерархът е всъщност „отец“ на свещеника (или дякона). Нито пък някой свещеник е „баща“ на друг свещеник. Трябва да имаме предвид, че епископите по установена практика разширяват учтивостта при обръщането към свещеници или дякони с „отец“, но това си е чиста учтивост и не дава право на свещеника или дякона да се представят по същия начин пред епископа.
Свещениците и дяконите следователно трябва да се представят и да подписват писмата си според техния сан: „Иконом (свещеник) Х“, „Дякон Х“. Миряните използват техните християнски имена в такива случаи, но без техните титли. (По същия начин, един свещеник стандартно би започнал писмо до познат свещеник със „Скъпи отче“, но го завършва със „Свещеник Х“).
3. Първите думи на писмо от свещеник (дякон, мирянин) до епископ, трябва да бъдат молба за благословия, формулирана както е установено в 3 л. ед. ч., „Моля (или „смирено прося“, или „смея ли да помоля за“ и т.н.) благословията на Ваше Високопреосвещенство (Преосвещенство)“. По същия начин писмото трябва да завърши с много подобна формула, най-често използваната е тази: „Моля за Вашите архипастирски благословии и молитви“.
4. Тези и други обичаи са се формирали в процеса на стремежа на човечеството да бъде по-„изискано“ при обноските с другите хора в зависимост от тяхното обществено положение. Бих могъл да добавя, че стана популярно да се усвояват формули като „Стискам Ви ръка, Ваше Високопреосвещенство (Преосвещенство)“, или „Целувам архипастирската Ви десница“; обаче тези формули са от обичаите за обръщане към царски особи и благородници, и когато се използват в Църквата, наблягат на вид високомерие, с което много епископи биха се чувствали неудобно. Аз самия винаги съм избягвал подобни формули, но съзнавам, че те са общоприети и допустими.
Превод: Свещеник Траян Горанов