Как да се справяме с дилемите при избора на път в живота

Пред дилеми, свързани с избора на път в живота и професията, се изправя не само младият човек, но понякога и този, който вече е поел по определен професионален път. Едни разбират, че се движат в грешна посока, други са привлечени от „странични пътеки”… Как да определим кой е правилният път за нас? Как да разберем какъв е Божият промисъл? И кой може да ни помогне, ако се намираме на кръстопът? Представяме ви няколко съвета от свещеници…

Игумен Нектарий Морозов: „Господ открива Своята воля на онези, които са готови да я следват“

Нито един човек не се е родил на този свят просто така, в резултат на случайността. Всеки от нас по Божия воля е призван към битие. Още преди сътворението на света, преди сътворението на цялата вселена, всеки от нас вече е имал своето място в Божия замисъл. Следователно, по отношение на всеки от нас съществува определен Божествен план. Безспорно Господ желае ние да изпълним този Божествен план в живота си, тъй че всеки от нас, доколкото това е възможно, да живее пълноценно и щастливо. И да умножи талантите, с които го е дарил Бог.

Следователно, не ни остава друго, освен във всичко да се доверим на Бога и да Го молим Той да ни посочи правилния път. Някой може да каже: „Аз се моля на Бога, моля се Той да ми покаже правилния път. Но защо не получавам отговор?” Когато се стараем да изпълняваме Божията воля във всичко, в което тя е очевидна, тогава Господ ни открива Своята воля и в ситуациите, в които тя ни изглежда неразбираема. Но ако не изпълняваме очевидната Божия воля, то толкова повече тя ще бъде скрита от нас в онези моменти, когато ни е особено необходимо да я разберем. Оказва се, че отговорът действително е съвсем ясен: ако се стараем да изпълняваме Божията воля и във всекидневния живот, то със сигурност Господ ще ни открие Своята воля тогава, когато ще ни е особено необходимо да я разберем и при това ще ни посочи верния път.

И още нещо: когато се молим на Бога, ние често таим в себе си такива мисли: „Господи, моля Те за едно или друго, но всъщност искам нещата да се случат точно по този начин”. Моля се Господ да ми покаже Своята воля, но същевременно имам ясна представа за това какво ми е угодно. Но трябва да се въздържаме от това и да предстоим пред Бога напълно освободени от всякакви пожелания и да казваме: „Господи, нека бъде така, както е на Теб угодно”. И при това да осъзнаваме, че всъщност на Господа може да е угодно нещо, което съвсем не ни се иска; и че даваме свобода на Господа да направи с нас каквото пожелае и че това може да е трудно, неприятно, дори болезнено и мъчително за нас.

Трябва да имаме предвид също и това, че ако разбираме всички тези неща и така се молим, то Господ не само ще ни покаже Своята воля, но и ще ни помогне да я изпълним и така ще подреди нашия живот. Пътят към това минава през доверието – онова, което толкова трудно ни се получава, а е твърде необходимо.

Йеромонах Димитрий Першин: „Професията може да не съвпада с призванието, но да дава средства за неговото осъществяване“

Професията може да не съвпада с призванието, но да дава средства за неговото осъществяване. Например, човек може да печели пари като бизнесмен, но да влага душата си в създаването на галерия, която впоследствие ще бъде наречена Третяковска галерия*.

„Случайността“ е едно от имената на Божия промисъл. По-добре не се отказвайте, ако за вас възникне непланирана възможност да се захванете с работа, която ще ви помогне да си създадете някакви навици, да изучите език, да вземете участие в добро начинание (но това да не е за сметка на другите ви дела). Защото от тези сякаш случайни възможности може да се появи голяма полза, доста по-различна от това, което сте планирали сами за себе си.

В някои случаи професията ни се дава само за да прекрачим през нея и да продължим напред. Как това се случва разказва предсмъртния и недълъг разказ на Толкин „Листо от Дребносръчко”.

Протойерей Александър Иляшенко: „Трябва правилно да се съветваме с духовника си“

Ако става дума за двоумене, дали правилно е избрана вече упражняваната професия, то нека си спомним, че хората казват: „От добро добро не търсим”. Ако си имаш работа, ако тя те удовлетворява, то слава Богу за това. Както казват: „По-доброто е враг на доброто”. След като имаш работа, не се отказвай от нея и благодари на Бога.

Ако пък си в началото на пътя, завършил си училище, висше образование, ако избираш своя път в живота, то разбира се, си изправен пред изключително важна и сложна задача. За въцърковения човек тази ситуация се разрешава малко по-леко, защото той има възможност да се посъветва с духовника си. Трябва да се посъветваш и с родителите си. Да се молиш, да търсиш. Освен това, редно е на духовника да се предлагат варианти, а не да питаш просто: „Отче, кажете какво да работя?” – „А ти с какво искаш да се занимаваш? Какво те влече?” – „Не, отче, Вие ми кажете!” Възможно е да зададете така въпроса си само ако наистина говорите с прозорлив старец, на когото Господ открива волята Си. Но има ли в наше време такива старци? Сякаш Господ ги скрива от нас, а може би, просто ние не познаваме тези изключителни хора; защото, казано е, че светът се крепи чрез молитвите на праведниците и никога Господните праведници няма да намалеят…

Е, ако до този момент не можеш нищо да предпочетеш, то мисли, моли се, съветвай се, търси варианти. Ако имаш няколко възможности, избери тази, която най-силно те привлича. Да предположим че имаш предложение за по-интересна работа, а на друго място заплащането е по-добро. Трябва да прецениш, кое е по-важно за теб. Възможно е да те привлича интересната работа, но ако имаш семейство и трябва да го издържаш и размерът на заплатата е важен, то значи трябва да избереш „скучната” работа, какво да се прави … Или напротив, виждаш, че работата е много интересна, тя страшно ти харесва и е вероятно след определено време да постигнеш напредък, то значи ще имаш и материално благополучие … Много са „за” и „против”, трябва да ги прецениш и разбира се, да ги обсъдиш с хората, които те обичат, които те познават, които се молят за теб и ти помагат. Тогава ще намериш правилното решение.

Протойерей Константин Пархоменко: „Човек трябва да работи това, което му харесва“

Дълбоко съм убеден, че човек трябва да се занимава с това, което му харесва. Земният живот е твърде кратък, за да го пилеем за нещо, което не ни е интересно; ако разбира се, не сте глава на голямо семейство, което трябва да успеете да изхраните. Но и в този случай може да потърсите нещо, което да ви е по вкуса.

Хората стигат до извода, че трябва да правят това, което им харесва, когато разберат, че са… болни от смъртоносна (или страшна) болест. Виждал съм много пъти подобно нещо – когато на някой са съобщили, че е болен от рак например, тогава той изведнъж си казва: стоп! Защо продавам салам, при положение че цял живот съм мечтал да се занимавам с фотография?! Или: цял живот исках да пея, защо сега да не се науча?! Тези хора започват да правят това, което обичат. И много често оздравяват или получават подкрепа в болестта, защото заниманието с нещо, което ти харесва, дава ограмен потенциал и ресурс, благодарение на който цялото същество на човека се възстановява и човекът се чувства много по-добре. Изглежда при такива обстоятелства интуитивно усещаме какво ще ни е необходимо, за да оцелеем.

Според мен за християните е по-лесно да направят правилен избор, отколкото за невярващите. Ето причините за това… Първо, ние знаем, че съществува вечност и затова придобиването на материални блага, печеленето на пари не могат да бъдат самоцел за нас. Дори само да разбираш това е достатъчен стимул, за да правиш нещо, което искаш, а не това, което е по-доходно.

Второ, християните знаем (от Свещеното Писание), че на всеки от нас Бог е дал таланти и дарби. Всеки може да служи на Църквата по свой начин. За това пише свети апостол Павел: „Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму – слово на знание, чрез същия Дух; едному – вяра, чрез същия Дух; другиму – дарби за лекуване, чрез същия Дух; едному – чудодействия, другиму – пророчество, едному – да различава духовете, другиму – разни езици, а другиму – да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска” (1 Кор. 12:4-11).

Помислете само: всеки от нас има своя дарба и това е от Бога! Колко е хубаво, че ние можем да реализираме този скъпоценен потенциал, даден от Бога, и това да съдейства за полза на Църквата и за наше спасение!

Затова добре е да се вслушваме в себе си и да опитаме да изясним какво искаме да правим, какво ни влече. И да не спираме да опитваме. Дори да не улучим от първия път, в това не виждам нищо страшно.

Свещеник Валерий Духанин: „Да се вгледаме в сърцето си, когато избираме жизнения си път“

Може би изборът на жизнен път е едно от най-сложните и мъчителни решения. В училище още в началните класове децата пишат съчинения на тема „Какъв искам да стана”. Но обикновено в продължение на много години душата се хвърля ту към едно, ту към друго. Например, аз дълго време исках да бъда следовател, да разкривам престъпления, а накрая станах свещеник. Сега в някакъв смисъл също разкривам престъпления, по-точно – хората сами разкриват греховете си по време на изповед; а моята задача не е да хвърлям в затвора тези, които са изпаднали в духовни престъпления, а напротив – да им помогна сърцата им да придобият истинска свобода.

Най-важно е – и това лично аз бих посъветвал – да се избира професия не на принципа „какво е заплащането”, а на принципа „до колко това ме вдъхновява и радва”. Ако търсиш работа само заради заплатата, никога няма да бъдеш доволен. Повредената от греха човешка душа няма ясен критерий за материално благополучие. Опитът показва, че колкото и човек да печели, все ще иска повече. Всъщност богат е онзи, който по-малко от другите е привързан към парите; онзи, който най-малко зависи от тяхното натрупване.

Работата трябва да носи радост и удоволствие. Затова имам един прост съвет: човек трябва да помисли, какво всъщност би му било приятно да прави. Значи, добре е да опита да усвои това.

Към избора на професия трябва да се отнасяме по същия начин, както към избора на спътник в живота. За да не се объркаме, важно е да усетим в сърцето си близост, да усетим че точно това е всъщност моето, съответстващото на моя вътрешен свят, свидно на сърцето ми. И така своевременно ще се избегнат излишни грешки.

Освен това, съществува и понятие като призвание. В душата на всеки човек Господ е вложил някакви дарби. Един е призван да стане хирург, друг – педагог, трети – военен, четвърти – клиросен певец в енорийската църква. Призванието може да се разпознае като особен вътрешен зов, който ни подсказва към какво да се стремим и какво да търсим и се съпровожда с голямо творческо вдъхновение. Това е ново осмисляне на живота, при което се появяват другиориентири и човек се опитва да достигне нова важна за него цел. Това е вътрешен глас, който трябва да бъде чут, а за тази цел е необходим усет за това, което се случва в душата.

Затова е важно да се вгледаме в сърцето си, да се вслушаме в неговия вътрешен зов. И нека изборът на жизнен път да съответства на търсенето на сърцето, тогава този избор няма да угнетява душата, а ще я насища и укрепява.

Въпреки всичко понякога човек се обърква и не знае, каква да е следващата крачка. Тогава поне можем да се молим на Господа да ни вразуми и просвети и Сам Той да насочи живота ни към добро. Спасителят казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори” (Мат. 7:7). Важното е да не седим със скръстени ръце. Който не търси нищо, той няма да намери нищо; а който търси, непременно ще намери. Господ чува молитвите на хората, които търсят и винаги им помага.

Свещеник Димитрий Шишкин: „Ако не действа, човек трудно би разбрал Божията воля“

Две са условията, за да разбере човек Божията воля: първо, с цялото си сърце да се стреми да изпълнява волята Божия; и второ – да не бездейства. Грешките не са страшни. Имам предвид грешките, а не съзнателните грехове. Защото когато човек наистина се старае да изпълни Божията воля и действа, Господ намира начин да му открие в какво е прав и в какво греши, в какво трябва да се развива и да се утвърждава и какво трябва да изостави. Освен това, възможно е да има само един път. Добре е, разбира се, и е правилно човек да търси опитен духовник, когото да попита за Божията воля за своя живот; но тук много зависи от вярата на самия човек и от това доколко е усилена молитвата му. Защото ако човек е сериозен и се моли с вяра, Господ със сигурност ще му покаже Своята воля. Но ако човек е лекомислен и духовно разслабен, то дори и истински духоносен старец не би могъл да му помогне.

Животът е творчески процес. Господ иска да живеем пълноценен творчески живот, с всички сили да избягваме греха и съзнателно да изпълняваме Божиите заповеди. Ако имаме такава нагласа, то каквото и да правим, Господ ще ни помогне да намерим своето място в живота, да изберем правилния път.

Свещеник Леонид Кудрячов: „Първо сме християни, а после – лекари, юристи, спортисти…“

Когато сме на кръстопът, на първо място трябва да имаме твърдото решение да вървим като християни по избрания път. Първо човек трябва да е християнин, а след това – лекар, юрист, спортист… Трябва добре да преценим, дали бихме могли да запазим този ред на приоритетите. Дали спортът или бизнесът, например, няма да изместят нашия християнски светоглед. Дали в рамките на професионалната ни дейност няма да сме принудени да пренебрегваме Божиите заповеди, както се налага, например, на лекарите, които правят аборти.

Най-важното е, след като сме се посъветвали, след като сме помислили и сме се помолили, самостоятелно да вземем решение.

Освен това, знае се за много случаи, когато човек решава кардинално да промени начина си на живот – когато осъзнава, че нещо не е както трябва. И това се оказва правилно решение. От бизнесмен става художник. От строител става животновъд. От животновъд става свещеник. Кой не греши? Точно така: не греши този, който не прави нищо. | www.pravoslavie.ru

*Третяковската галерия в Москва e основана през 1856 г. от руския търговец Павел Третяков. Днес тя съхранява някои от най-големите и значими колекции на руското изобразително изкуство.

Статията е публикувана със съкращения

 

Превод: Евгения Николчева